Решение по дело №395/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца 23.10.2019 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                          

                             

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ КРУМОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН МАРИНОВ

                               МЛ.СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                            

при участието на секретаря Лилия Горчева и на прокурора Ивайло Хайтов, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВНАХД № 395 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл.327 НПК и е образувано по протест на Валери Илиев - прокурор при РП Козлодуй.

Атакува се Решение № 63/03.07.2019 год., постановено по НАХД № 144/2018 год. по описа на РС Козлодуй, с което обвиняемия С.Д.Т. *** е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 316, вр.чл. 309, ал. 1 НК.

В протеста се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.

Прави се искане, ВрОС да постанови нов такъв, с който да отмени Решението на РС Козлодуй и да постанови ново, с което Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВрОП поддържа депозирания протест, като претендира да бъде отменено атакуваното решение на РС Козлодуй, тъй като при постановяването му, съда не е обсъдил задълбочено  и в пълнота всички доказателства, касаещи умисъла на обвиняемия да използва инкриминираните документи, което превръща акта на първоинстанционния съд в необоснован и незаконосъобразен. Иска се да бъде постановено ново решение, с което Т. бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание в размер по преценка на съда.

Обвиняемият се явява лично и с договорения му защитник - адв. Б.К. ***. Същият оспорва въззивния протест, като заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа становище, че първоинстанционния съд в мотивите си е дал отговор на всички възражения срещу доводите на защитата, включително на тези в репликата на представителя на държавното обвинение, поради което е останал недоказан прекия умисъл, основен елемент на субективната страна на престъплението, за което обвиняемият Т. е предаден на съд.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК от надлежна страна и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество той е неоснователен досежно искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане, по следните съображения:

С атакуваното решение № 63/03.07.2019 год., постановено по НАХД № 144/2018 год., РС Козлодуй е признал обвиняемия С.Д.Т.,***, за невинен в това, на 13.08.2013 год., в гр. Оряхово, обл. Враца, в сградата на Районен съд - Оряхово, пред съдията по вписванията при "Службата по вписванията" при Районен съд - Оряхово, при съставянето на констативен нотариален акт № 110, том 9, рeг. № 3966, нот. дело № 1516/2013 г., съзнателно да се е ползвал от неистински частни документи /саморъчни завещания/, както следва - завещание от 29.07.1964 г., на което е придаден вид, че е издадено от името на Г.Р.П. и от завещание от 10.08.1989 г., на което е придадено вид, че е издадено от името на Р.Г. П., за да докаже, че съществува правото му на собственост върху цялото недвижимо и движимо имущество на завещателите, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр.чл. 309, ал. 1 от НК.

За да постанови този си акт, първоинстанционния съд е събрал в необходимия обем и пълнота, и по съответният процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства. Съдът се е мотивирал на кои доказателства дава вяра, кои не кредитира и поради каква причина.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд Козлодуй е приел, следната фактическа обстановка:

С постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, Районна прокуратура – Оряхово е сезирала Районен съд - Оряхово, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.Д.Т.,***, като е било образувано НАХД № 84/2018 год. по описа на съда. Съдиите от РС Оряхово са си направили отвод за разглеждане на делото, на основание чл. 31, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 2 НПК.

С разпореждане от № 90/27.03.18г., съдебното производство по делото е било прекратено, поради невъзможност да се сформира състав за разглеждането му и същото е било изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждането му.

С Определение № 44/17.04.2018 год., постановено по КЧНД № 358/2018 год. на ВКС, състав на съда е определил Районен съд Козлодуй за компетентен да разгледа делото, в следствие на което е било образувано НАХД № 144/2018г. по описа на РС Козлодуй.

Обвиняемият С.Т. е един от наследниците на своя прадядо Г.Р.П., б.ж. на с. Остров, област Враца, роден на ***г. и починал на 22.01.1966 г. След смъртта си Г.П. оставил като един от наследниците си, своя син Р.Г. П., който починал през 1991 г. От своя страна Р. П. оставил като един от своите наследници по закон и Д Р. Т – майка на обвиняемия С.Т., която починала през 2002г. и оставила за свои наследници С.Т. и неговата сестра Р Ч. Преди образуването на ТКЗС, Г.П. притежавал поземлени имоти с обща площ от 132,374 дка. При създаването на ТКЗС през 1950 г. той, и синовете му Р. П. и Д П. внесли притежаваната земеделска земя, като дялов капитал в ТКЗС.

На 26.10.1992г. Г. Р. Т. от с. Паволче, област Враца е внесла заявление в Поземлена комисия гр. Оряхово за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Р.Г. П.. С протокол № 790/ 10.11.1992г. Поземлената комисия - гр. Оряхово е признала правото на собственост на заявените земи, с площ приблизително на 123 дка, на наследниците на Р.Г. П..

На 08.05.1992г. С. М. П. депозирала също заявление до Поземлена комисия гр. Оряхово за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, собственост на наследниците на Д. Г. П., б.ж. на с. Остров. С протокол № 6/25.11.1995 г. Поземлената комисия в гр. Оряхово признала правото на собственост на наследниците на Д. П.  възлизащи общо на 67.952 дка.

 В последствие възникнал спор между наследниците на Г.П. относно възстановеното право на собственост върху земеделската земя и ощетяване на част от наследниците, поради което било образувано и водено гр.дело № 345/1994 г. по опис на РС Оряхово. С решение, постановено по това дело съда е приел, че правото на собственост върху земеделските земи е следвало да бъде възстановено на наследниците на Г.Р.П., поради което и са признати за възстановяване общо 132,374 дка.

С протокол № 10/09.02.2001 г. Поземлената комисия в гр. Оряхово признала правото на собственост на наследниците на Г.П..

През 2002 г. Д. Р. Т. – майка на обвиняемия, предявила иск в Районен съд Оряхово с основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, против ответниците Й. Я. и А. В. за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на едно влязло в сила решение, изразяващо се в съставянето на неистински документ - Декларация от 02.06.1950 г., с която Г.Р.П. – прадядо на обвиняемия Т. бил дал съгласието си описаните в декларацията земеделски земи да бъдат внесени в ТКЗС. Ищцата считала, че Г.Р.П. бил неграмотен, поради което атакуваната декларация не било възможно да бъде написана саморъчно от него.

В хода на процеса Д.Т. починала и на нейно място в производството встъпили законните й наследници – дъщеря й Р.Ч. и сина й - С.Т.. По това дело с № 124/2002 г. Районен съд Оряхово постановил решение № 38/15.06.2003 г., с което отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан и е останало неустановено, Г.П. да е бил неграмотен. Решението е било обжалвано пред Окръжен съд Враца, който с решение № 539/27.03.2007 г. по въз. гр.дело  № 150/2007г. по описа на същия съд е оставил в сила решението на ОРС. В последствие това решение било потвърдено и от състав на ВКС.

През 2005г. обв. С.Т. бил изтеглил кредит в размер на 5000 лв. от "Райфайзен банк"АД клон гр. Плевен, с крайна дата на погасяване на кредита - 15.03.2010г. Тъй като Т. не изпълнявал поетото задължение, кредита станал предсрочно изискуем. Образувано било изп.дело № 783/2008г. при ЧСИ Т.К. с рег. № 815 с Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Плевен. През 2013г. съдебния изпълнител наложил запор върху дружествените дялове от капитала на дружество, в което обв.Т. имал участие.

Междувременно на 13.08.2013 г., в Службата по вписванията при РС-Оряхово, обв.Т. депозирал за обявяване два броя саморъчно изготвени завещания, едното от 29.07.1964 г., издадено от името на Г.Р.П. и другото от 10.08.1989 г., издадено от името на Р.Г. П., по силата на които, цялото недвижимо и движимо имущество, собственост на неговите възходящи било оставено на него. Завещанията били на лист хартия, формат А4, саморъчно изготвени, датирани, като същите не били поставени и запечатани в пощенски пликове. Съгласно изискванията на Закона за наследството, обвиняемия С.Т. се бил подписал в долния ляв ъгъл на документите като молител. Документът бил нотариално заверен от Съдията по вписванията при Службата по вписванията при РС-Оряхово, като завещанието, изготвено от името на Г.П. било заведено с Рег. № 5410/13.08.2013 г., а завещанието, изготвено от името на Р. П. било вписано с Рег. № 5409/13.08.2013 г. Съдията по вписванията – св. Райна Русолова, съставила Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съгласно изискването на чл. 27 от Закона за наследството. На 16.08.2013г. Т. подал молба до съдията по вписванията в РС – Оряхово, с която поискал да му бъде издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти предмет на вписаните завещания. На същата дата съдията по вписванията въз основа на представените доказателства, признала С.Т. за собственик на посочените в завещанията имоти, което обективирала в нот.акт № 110, том 9, дело № 1566/2013г.

На 28.08.2013г.  обв.Т. депозирал заявление в ОСЗ -Оряхово за вписване промяната на собствеността на процесните земеделски имоти според констативният си нотариален акт, който представил. Останалите наследници не били запознати с това обстоятелство.

В последствие през 2013г. останалите наследници завели дело за делба на земеделските имоти останали им в съсобственост от общия им наследодател Г.П., като в хода на това производство били представени писмени доказателства, според които собственик на имотите предмет на делба е бил обв. С.Т..

На 15.05.2014г. св.Ц.Ц. от град София внесла сигнал в РП – Оряхово по повод представените завещания от обв.С.Т. като изразила съмнение в тяхната истинност.

В хода на делбата друг наследник св.Ю.Т. от с. Челопек, обл.Враца депозирала иск с правно основание чл. 343 от ГПК против обв. Т. за обявяване за недействителни завещанията на Г.Р.П. от 29.07.1964г. и на Р.Г. П. от 10.08.1989г. С решение № 92/27.05.2015г. по гр.дело № 461/2013г. по описа на РС – Оряхово саморъчното завещание на Г.Р.П. било обявено за нищожно, като бил отменен и така съставения констативен нот.акт № 110. Искът за обявяване на нищожността на завещанието произхождащо от Р.Г. П. от 10.08.1989г. бил отхвърлен. Това решение било обжалвано пред ОС – Враца, който постановил съдебно решение, с което обявил нищожността на завещанието и на Р.Г. П. от 10.08.1989г. изготвено в полза на обв.С.Т.. В останалата част решението било потвърдено.

В досъдебното производство били назначени две съдебно- почеркови експертизи, от чиито заключения е установено, че ръкописните текстове на двете саморъчни завещания не са изпълнени от обв. Т.. Установено е, че подписите положени като молител пред съдията по вписванията са изпълнени от него. Освен това експертът заключил, че съдържателната част на завещанието от 29.07.1964г. е бил осъществен с използване на пишещо средство – автоматична писалка, а ръкописния текст в съдържателната част на завещанието от 1989г. е изпълнен с химикална паста от пишещо средство – химикал. Вещото лице е посочило, че не може да се определи по категоричен начин давността на изготвяне на двете завещания. Според експерта, саморъчното завещание от 29.07.1964г. със завещател Г.П. е написано и подписано с химикалка тип "РОЛЕР", черна на цвят, произведена на световния пазар след 1970г. поради което завещателното разпореждане не би могло да бъде съставено на посочената в него дата от 1964г.

В съдебното производство била назначена и изготвена нова съдебно-почеркова експертиза, като предмет на същата е било да се даде заключение, дали в касационната жалба с вх. № 938/15.05.2007г. по въззивно гр.дело № 150/2007г. по описа на Окръжен съд Враца има подпис за "жалбоподател" от подс. Т.. Експертът депозирал заключение, че подписите за "жалбоподател" №1 и №2 в касационната жалба с вх. №938/15.05.2007г. по въззивно гр.дело №150/2007г. по описа на Окръжен съд Враца не са положени от обв.Т..

В обясненията си пред съда, обв.Т. не оспорва, че на 13.08.2013г. лично е внесъл в Службата по вписванията при РС – Оряхово две саморъчни завещания, едното от 29.07.1964г. от името на Г.Р.П., а другото от 10.08.1989г. от името на Р.Г. П., за да докаже пред съдията по вписванията, че съществува правото му на собственост върху цялото движимо и недвижимо имущество на завещателите и в следствие на което на него му бил издаден констативен нотариален акт, който удостоверил това му право върху земеделски земи, които били собственост на двамата завещатели.

Обвиняемият оспорва, обаче, да е знаел, че завещанията, са неистински. Същият сочи, че живеел в град Плевен, но след като неговата майка починала, той решил да направи ремонт в дома им в село Остров и при него намерил двете завещания, поставени в тетрадка на неговия дядо. Обв.Т. посочва, че бил попитал някакъв човек в селото да ли са валидни, и той му казал, че не били актуални. В последствие през 2013г. бил разбрал, че завещанията са валидни и затова ги обявил.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка, се споделя изцяло от настоящата инстанция и се подкрепя от събраните доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава лицето, предадено на съд за виновно, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят по несъмнен начин субекта на наказателна отговорност като извършител на конкретно противоправно и наказуемо деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК.

В тази връзка, настоящата инстанция изцяло споделя извода на първия съд, че след изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, по делото не е установено, че визираното в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност престъпление против документооборота е извършено от субективна страна от обв. Т., поради което и в тази насока изводът на първостепенния съд е правилен и законосъобразен.

Безспорно е, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в самото ползване на противоправно създаден от другиго опорочен документ. Ползването означава неговата употреба, т.е. представянето му пред определен орган или лице като редовен документ с оглед удостоверяването или доказването на определено обстоятелство, за което този документ е съставен. Затова субект на това престъпление е лицето, което ползва документа, т. е. употребява го, представя го пред органа или лицето, за да удостовери определен факт.

Безспорно е, че от обективна страна обв. Т. е изпълнил състава на престъплението, тъй като е употребил частен документ с невярно съдържание /неистински частен документ/ за съществуване на някакво негово право, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. Но в случая, отговорността по чл. 316 НК е субсидиарна и същата се прилага само когато деецът не е участвал в съставянето на документа или дори да е участвал, за това не може да му бъде търсена наказателна отговорност /поради давност, амнистия, извинителна грешка и др./. Тази субсидиарна отговорност се прилага, само когато използването на този неистински документ е станало съзнателно, т.е. лицето е съзнавало, че документа е неистински и въпреки това го употребява пред трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени факти с правно значение. Такова нещо по делото не е установено.

Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че единственият доказан съставомерен елемент на престъплението, за което обв. Т. е обвинен е наличието на годен предмет на това престъпление – частен, неистински документ, представляващ два броя завещания.

Престъплението по  чл. 316 НК обаче може да бъде извършено само с пряк умисъл, като деецът съзнава, че ползва неистински документ пред трето лице. Обосновано и законосъобразно съдът е приел в мотивите към своя съдебен акт, че по делото липсват каквито и да са доказателства за умисъла на обв.Т. при извършване на деянието, а именно, че документа, който е ползвал е бил неистински. Същият е имал съзнанието, че дядовците му са били грамотни и всеки от тях е могъл да състави този документ. От приложените по делото съдебни решения, че наследодателя на обв.Т. не е установено да е бил неграмотен, от показанията на свидетелите Л. А., Г. Т., Б. А. и Р.Ч., от обясненията на обв.Т., но и от заключението на изготвената в съдебното производство съдебно - почеркова експертиза по категоричен начин доказва липсата на умисъл на Т. в извършеното от него. Същият не е имал основания да се съмнява в неистинският характер на които и да е от двете завещания. А както беше посочено по-горе, за да е съставомерно деянието, то следва използването на тези документ да е съзнателно. Следва да са налице безспорни доказателства за това, че обвиняемият е действал с пряк умисъл, като наличието на такова съзнание следва да се докаже по несъмнен начин.

 В тази връзка е и съдебната практика на ВКС /решение № 497 от 11.11.1975 г. по н.д.№ 491/1975 г. на ІІ н.о., решение № 52 от 11.02.1983 г. по н.д.№ 36/1983 г. на І н.о./.

Такова доказване по делото не е осъществено.

Имайки предвид посоченото до тук, настоящия състав намира, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

При постановяване на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно.

Вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен начин, а процесуалните права на страните не са ограничени, поради което и не са налице основания за отмяна или изменение на постановения съдебен акт.

Протеста на РП Козлодуй е неоснователен, поради което и решението на РС  Козлодуй следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 378, ал.5 НПК, Врачанският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/03.07.2019 год. постановено по НАХД № 144/2018 год. по описа на Районен съд Козлодуй.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                  Членове: