Р Е Ш Е Н И Е
№ 3532
гр. Варна, 01.08.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДВАДЕСЕТ И
ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на пети
юли през през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1665/2011 г. по описа на
ВРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК от Г.К.Я.,
ЕГН **********,*** срещу С.И.П., ЕГН **********,***. Ищецът моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да му бъде определен режим на лични
отношения с детето * Я., ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ищецът твърди, че от
съвместното съжителство с ответницата е родено детето * Я.. Сочи, че към
момента на предявяването на иска страните по делото са във фактическа раздяла.
Твърди, че в резултат на влошените отношения с ответницата изпитва затруднения
да осъществява контакти с детето, като имало случаи ответницата да не му
позволява да вижда детето цели месеци. Изразява становище, че родителските
права следва да бъдат предоставени за упражняване на ответницата, предвид
ниската възраст на детето и изразява готовност да заплаща издръжка Оспорва
твърдението на ответната страна, изразено в отговора, че живее с родителите си.
От началото на
Ответницата С.И.П., в срока по чл. 131 ГПК, в писмен
отговор не оспорва обстоятелството, че ищецът е баща на детето *, че са във
фактическа раздяла и че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на ответницата. Твърди, че по никакъв начин не е осуетявала личните
контакти на бащата с детето. Единствените случаи, когато ищецът не е могъл да
се възползва от правото си на лични контакти с детето са в били в случаите,
когато детето е било болно. Сочи, че често пъти ищецът не се съобразявал с
режима на детето и го връщал в дома и гладно и спящо. Твърди, че от началото на
Контролиращата страна ДСП –
Варна, по съществото на спора не изразяват становище.
В хода на производството и при условията на чл.
127, ал. 1 СК между страните
е постигнато и одобрено споразумение
по част от спорния предмет, а именно: родителски права и местоживеене
на детето и е определен режим на лични
отношения с родителя, който няма
да упражнява родителските
права, поради което по тези въпроси съдът
не се произнася.
Съдът, след като се запозна
по отделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са родители на детето * Я., ЕГН **********.
Не се спори
между страните, че не живеят съвместно, както и че детето се отглежда
от неговата майка.
Видно от представеното удостоверение от * периода м. май
Видно от представената служебна бележка № * г. се установява, че детето посещава детско заведение, за което месечната такса е в размер на 45 лв.
От представеното удостоверение
№ * г. се установява, че за периода м. октомври
От представеното медицинско направление № * г. се установява,
че след постъпване в детско заведение и предвид зимния период, при детето са зачестили инфекции на горните дихателни пътища.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато
родителите не живеят заедно и не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските
права, режима на лични контакти
и издръжката на детето, спорът се решава от районния съд по
местопребиваването на децата.
Предвид постигнатото съгласие по останалите спорни въпроси, следва да бъде разглеждан и решен само спорът относно издръжката на детето, при условията на чл. 142
и 143 СК.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК разпорежда, че
всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Ал. 2 от същия текст предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Разпоредбата на чл. 143, ал.1 СК е императивна, т.е. ответника дори да не
реализира доходи е длъжен да заплаща издръжка на детето си, тъй като последното
не е в състояние да се издържа само. Задължението за издръжка е безусловно и
неотменимо. Не се спори между страните, че не са налице други непълнолетни
низходящи, които ответникът да е задължен да издържа. Установи се от
доказателствата по делото, че ответникът упражнява труд и реализира доходи в
размер надхвърлящ средната работна
заплата за страната. От събраните в хода на производството доказателства, не се
установи детето да страда от заболявания които да обосновават повишени негови
нужди от издръжка, с оглед необходимост от специфично лечение или лекарствени
средства. Напротив, установи се от събраните доказателства, че детето страда от
типичните за възрастта му сезонни нифекции на горните
дихателни пътища, свързани и с постъпването му в детско заведение. При тези
данни и След като съобрази интересите на детето, неговата възраст – * навършил
2 години и специфичните за възрастта на детето нужди от облекло, консумативни
разходи, разнообразна храна, съдът намира, че общата месечна издръжка за детето
следва да бъде определена в размер на 180.00 лв., от който размер бащата следва
да заплаща 100.00 лв., а майката съответно 80.00 лв. Заплащането на по-голямата
част от издръжката следва да се възложи на бащата, тъй като майката единствено
полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, че искът следва да
бъде уважен считано от датата на постъпването на отговора в съда, когато е
отправено и искането - 16.03.201 г. За разликата от присъдения до претендирания
размер 150.00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не
бяха представени доказателства, обосноваващи нужди на детето в претендирания
размер на издръжката.
Разноски не се присъждат предвид липсата
на искане.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.К.Я.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в
полза на * Я., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.И.П.,
ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 100.00 лв. (сто лева), считано от 16.03.2011 г., с падеж от първо
до пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на законна причина за изменяването или
прекратяването й, на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр.
чл. 143 СК
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: