РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пловдив , 03.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330111717 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.
София, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез пълномощника му- ****
М.П.М.-С. срещу Н. Е. М. с ЕГН: **********, с адрес в **************************, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД,
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 167,16 лева, представляваща дължима главница по договор за
стоков кредит № ***** от 22.11.2017г., сключен между ответника и Банка ДСК ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 22.11.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.,
сумата от 43,63 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2018г. до 22.05.2018г., както и
сумата от 37,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.03.2018 г. до 12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8370/2020 г. на
ПРС, V гр. с-в.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
В исковата молба ищецът твърди, че между Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор
и ответника, в качеството на кредитополучател бил сключен договор за стоков кредит с №
***** от 22.11.2017 г., за предоставяне на сумата от 464,71 лева за закупуване на стоки.
Кредитополучателят се съгласил предоставеният кредит да бъде усвоен еднократно, чрез
превод на сумата по банковата сметка на търговеца, като извършването на плащането по
този начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора. Договорната лихва по
кредита била уговорена в размер от 52,82 лева, а общата дължима сума по същия възлизала
на 517,53 лева. Кредитoполучателят се задължил да сумата по кредита в срок до 22.05.2018
1
г. на 6 броя месечни погасителни вноски. Първите пет вноски били в размер на 86,42 лева
всяка, а последната погасителна вноска възлизала на 85,43 лева. Срокът на договора изтекъл
на 22.05.2018 г., на която дата бил падежа на последната погасителна вноска. Съгласно
общите условия към договора за стоков кредит при забава в плащането на месечна
погасителна вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската представляваща
главница се олихвявала с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. На кредитополучателя била начислена лихва за забава за периода
от 20.03.2018г. до 12.03.2020 г. в размер от 37.03 лева. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му- адв. Е. И., с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че процесния договор за стоков кредит бил нищожен поради
противоречие с добрите нрави, както и поради това, че бил сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Възразява, че клаузите от договора за заем, в които е
посочен годишен процент на разходите 38,68 % са нищожни поради противоречие с добрите
нрави, както и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Твърди, че в договора не
е установен механизмът, по който е изчислен този процент, включително и какви други
разходи се включват в него освен възнаградителна лихва. Излага съображения, че поради
възмездния характер на договора за потребителски кредит и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите следвало да бъдат уговорени лихвения
процент по кредита съобразно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и годишния процент на разходите по
кредита съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нарушени били и изискванията на чл. 143, т. 18
във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, който задължавал доставчиците на финансови услуги да
формулират клаузите в потребителски кредити по ясен и недвусмислен начин, така че за
потребителите да станат ясни икономическите последици от поетото задължение за
заплащане на договорна лихва. Кредитополучателят не бил подписвал погасителен план с
конкретно разпределение на лихви, главници, разходи и застраховка по вноски. Не се
съдържала конкретна информация, какво вземане се включвало в размера на месечната
вноска като части от главницата и лихвата. Договорът бил недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК. Оспорва ищецът да е кредитор на процесните вземания. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №8370/2020г. по описа на ПРС, 5-ти гр. състав, в полза
на ищеца е издадена Заповед № 3659/16.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за следните суми: 167,16 лева главница по договор за стоков кредит № *****
от 22.11.2017г. сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ищеца,
43,63 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018г. до 22.05.2018г., 37,03 лева
обезщетение за забава за периода от 20.03.2018г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,
както и за направените по делото разноски -25 лева заплатена ДТ и 50 лева възнаграждение
за юрисконсулт.
Постъпило е в срок възражение от пълномощника на длъжника по образец, поради което
на ищеца е указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той е
направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор за стоков кредит №
*****/22.11.2017г., ведно с Погасителен план към него, Общи условия към него и условия за
застраховане., Фактура с № ********** от 22.11.2017г. издадена от „Технополис България“
ЕАД, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г.,
2
потвърждение за сключена цесия, допълнително споразумение от 22.11.2018г. за цедиране
на вземания към Рамков договор за цесия от 11.04.2018г. и потвърждение за извършена
цесия, извлечение от приемо-предавателен протокол от 22.11.2018г., за удостоверяване, че
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо ответника е предмет на цесия, пълномощно за
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уведомително писмо за извършена цесия от
06.12.2018г., ведно с известие за доставяне.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице
С.К., от която се установява че на 22.11.2017г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Н.М. е сключен
Договор за стоков кредит № ***** с размер на кредита 464,71 лева за закупуване на стоки
/пералня Индезит/ за сумата от 499 лева, Застраховка „Стандарт“ с еднократна премия в
размер на 15,71 лева, със срок за издължаване на кредита 6 месеца, считано от датата на
усвояване. Предвидена е договорна лихва в размер на 52,82 лева при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 38,68%. Посочена е в договора общо дължимата за плащане
сума в размер на 517,53 лева. Първата вноска е с падеж 20.12.2017г., а последната
погасителна вноска е дължима на 22.05.2018г. Съгласно погасителния план първите пет
месечни вноски са в размер на 86,42лева, а последната вноска е в размер на 85,43 лева.
Според вещото лице от извлечението на „БАНКА ДСК“ ЕАД е видно, че сумата от
499 лева е преведа на 22.11.2017г., както и застрахователната премия в размер на 15,71 лева
към ЗК „Групама“. Вещото лице е посочило в табличен вид погасителния план и
извършените плащания по договора, които възлизат на сумата от общо 345,28 лева, с която
сума е погасена главница в размер на 297,55 лева и догоговорна лихва в размер на 48,13
лева. Незаплатени остават следните суми: главница в размер на 167,16 лева и договорна
лихва в размер на 4,69 лева.
От справката на „АСВ“ ЕАД е видно, че няма данни за извършени плащания по
процесния договор след датата на цесията- 22.11.2018г. Според вещото лице лихвата за
забавено плащане върху непогасената главница от 167,16 лева за периода от 20.03.2018г. до
12.03.2020г. при посочения в договора лихвен процент 48,68 лева е в размер на 149,60 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „БАНКА ДСК“ ЕАД на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД съгласно договор за цесия от 11.04.2018
г. и Приложение 1 към него от 22.11.2018г. Съдът намира представените по делото
доказателства в тази насока за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по
процесния Договор за Стоков кредит № ***** от 22.11.2017г.
Съдът намира, че ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в
полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията и в хода на
процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи, а и преди този
момент- с получаване на Заповедта за изпълнение в рамките на заповедното производство
срещу която е упражнил правото да възрази. Това е факт, настъпил в рамките на
производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
следва да бъде съобразен при решаване на делото. В настоящия процес ответникът се
представлява от упълномощен адвокат, който е депозирал от името на длъжника и
възражението в заповедното производство. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на пълномощника му или на назначени от съда
особен представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия,
3
като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.
По делото е безспорно, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Н.М. е сключен
Договор за стоков кредит, по силата на който на ответника, в качеството му на
кредитополучател е отпусната сума в размер на 464,71 лева за закупуване на стоки.
В „Условия по договор за кредит“, изрично е посочено, че кредитополучателят се
съгласява предоставената му с договора за потребителски кредит сума, да бъде изплатена
пряко на упълномощените търговски партньори, като извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, като създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че кредитът е усвоен, като е заплатена и предвидената застрахователна премия в
размер на 15,71 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответната
страна, че процесния Договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
По отношение на договорната лихва, в процесния договор изрично е посочено, че
фиксираният лихвен процент е в размер на 38,68% или 0,10.74% на ден /видно от
изчисленията на вещото лице/, като съдът намира, че в настоящия казус е неприложимо
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като посочената разпоредба, касае изчисляване на
приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент, а видно от
процесния договор лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока му. Ето защо и
задължението за разписана методика, определяща начина и реда за промяна на лихвения
процент, като един от компонентите на договорната лихва, не касае настоящия случай, тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, поради
което и е достатъчно посочването на размера на същия, което е изрично сторено в договора.
По отношение на годишния процент на разходите, следва да се посочи, че Законът
за потребителския кредит дефинира ГПР като процентно изражение на общите разходи по
кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
самия договор за стоков кредит, в т. 7 от същия изрично е отбелязан размерът на ГПР –
46,52%, като с подписването на договора,кредитополучателят изрично е удостоверил, че е
запознат, разбира и приема условията по договора.
Съдът намира, че доводът на ответника за нищожност на договора за кредит поради
противоречие със закона – чл. 11 т. 11 от ЗПК е неоснователно. Съгласно тази разпоредба
съдържанието на договора следва да включва условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми – само в случай че са
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая тази
информация е налична в договора, като в него, както и в Погасителния план са посочени
размерът на отпуснатия на ответника кредит; размерът на фиксираните вноски; техният
брой; срокът на кредита; датите на плащане на всяка от погасителните вноски, годишният
лихвен процент, общата сума, дължима по заема и годишният процент на разходите,
Доколкото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, то
съдът намира, че изискването за посочване последователността на разпределението на
4
вноските е неприложимо. Ето защо изискването на закона е спазено. Като обобщение на
изложеното, следва да се посочи, че редовно възникналото договорно правоотношение
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението е било предмет на
индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този
начин са уредили отношенията си. Кредитополучателят се е съгласил с тези условия, приел
ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил
наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му паричен кредит.
Налице е главен дълг, който след извършеното частично плащане от ответника
възлиза на сумата от 167,16 лева. Не се установява, а и не се твърди от ответната страна
сумата да е платена, въпреки настъпилия падеж. Същата е изискуема и е надлежно
прехвърлена на ищеца, т.е. същият е техен титуляр.
По отношение на дължимата договорна лихва, ищецът претендира сумата от 43,63
лева за периода от 2.03.2018г. до 22.05.2018г., но видно от приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, след приспадане на платените от ответника суми дължимата и
неизплатена възнаградителна лихва за посочения период възлиза на сумата от 4,69 лева
/приуговорен в договора размер на лихвата от 52,82 лева, от който ответната страна е
погасила 48,13 лева/, и именно в размера установен от приетот заключение акцесорния
установителен иск следва да бъде уважен, като за разликата над сумата от 4,69 лева до
претендирания от ищеца размер – 43,63 лева искът ще се отхвърли, като недоказан.
По отношение на претендираното обезщетение за забава върху неплатения остатък
от главницата за периода от 20.03.2018г. до 12.03.2020г. то според експертното заключение
възлиза на сумата от 149,60 лева, но с оглед диспозитивното начало в процеса, доколкото
ищецът претендира за същия период обезщетение в размер на 37,03 лева, то именно в този
размер искът следва да се уважи.
Претендираната и установена по размер главница е дължима, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда- 15.07.2020г. до окончателното изплащане.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на процесната
главница, договорна лихва и обезщетение за забава в срок, включително и след изтичане на
срока на договора, нито на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземането съществува и
понастоящем, а негов титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се
уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски имат и
двете страни съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира в настоящото
производство разноски в размер на общо 625 лева, но изчислени с оглед уважения размер на
страната се дължат разноски в размер на 526,80 лева, а в исковото дължимите разноски
възлизат на 63,21 лева.
Ответната страна също претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което
следва по реда на чл. 38 от ЗА да се определи в размер на 300 лева за настоящото
производство и в същия размер за заповедното производство. С оглед отхвърления размер
на иска обаче ищецът следва да бъде осъден за заплати адвокатско възнаграждение на адв.
Е. И. в размер на 47,14 лева за настоящото производство и в същия размер за заповедното
5
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Е. М. с
ЕГН: **********, с адрес в ************************** дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез
пълномощника му- **** М.П.М.-С. следните суми: 167,16 лева, /сто шестдесет и седем лева
и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №
***** от 22.11.2017г., сключен между ответника и Банка ДСК ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сумата от 4,69 лева /четири
лева и шестдесет и девет стотинки/ – договорна лихва за периода от 20.03.2018г. до
22.05.2018г., както и сумата от 37,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.03.2018 г.
до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8370/2020 г. на ПРС, V гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено
дължимостта на възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 4,69 лева до
претендирания размер от 43,63 лева за периода от 20.03.2018г. до 22.05.2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Е. М. с ЕГН: **********, с адрес в ************************** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Д.Б., сумата от 526,80 лева /петстотин двадесет и шест лева и
осемдесет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски
съразмерно с уважената част от иска и сумата от 63,21 лева /шестдесет и три лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, дължими
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. да заплати на адв. Е.Г. И. от АК-Пловдив, с личен
№*********, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 сумата от 47,14 лева /четиридесет
и седем лева и четиринадесет стотинки/, дължимо адвокатско възнаграждение за настоящото
производство определено по реда на чл. 38 от ЗА, изчислено с оглед отхвърлената част от
иска, както и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА за заповедното
производство в размер на 47,14 лева /четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/,
изчислено с оглед отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
6