Р Е
Ш Е Н
И Е №260164
гр. Кюстендил, 30.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Галина Кирилова
след като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 477
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Ю.С., в качеството на процесуален представител по пълномощие на А.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 2, ет.3, кантора 18, насочена против Решение № 373/03.07.2020 г. постановено по гр.д. № 1729/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е отхвърлил иска с правно основание чл.59 от ЗЗД предявен от А.Н.Ш. срещу К.И.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 065 лева – обезщетение за ползването на ПИ с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница за периода от 28.10.2015 г. до 10.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски в размер на 1530 лева.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Не се споделя изводът на районния съд, че не била доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ползване на имота от ответника. В тази връзка се позовава на приетото по делото експертно заключение на вещото лице инж. Л.В., от което се установявало, че имотът на ищеца с № 345 и този на ответника - № 148 били заградени с една обща ограда. Твърди, че единствения вход към имот с № 345 е през врата, която се заключва от ответника. Позовава се на представен по делото протокол за въвод, от който се виждало, че дъщерята на ответника е възразила срещу въвода. Поддържа твърдението, че от разпита на свидетелите Г.У. и Е.Т. се установявало, че година и половина преди датата на съдебното заседание ищецът все още не бил във владение на имота. Позовава се на показанията на доведените от ответника свидетели, като счита, че същите водят до извод, че ищецът е бил лишен от правото да ползва процесния имот за периода от 28.10.2015 г. до 10.08.2019 г. Размерът на исковата претенция приема за доказан с приетото по делото заключение на в.л. В.. Претендира отмяна на обжалваното решение с последица уважаване на предявения иск. Претендира разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К.И.П. с адрес: *** действаща чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М.М.М.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Твърди, че по делото насрещната страна не е оспорила факта, че двата имота са заградени, както и че до имота на ищеца се стига през порта, направена от ответника. Позовава се на приетото от районният съд, че за да се достигне до имота на ищеца не е необходимо да се преминава през имота на ответника, поради което било ирелевантно заключват ли се вратите на оградата. Приема за установено, че след въвода във владение на ищеца в процесния имот през 2015 г. спрямо същия не съществували пречки да го ползва. Приема за неустановено в процеса как точно ответникът е ползвал имота на ищеца. Оспорва показанията на свидетелите У. и Т.. Счита, че във въззивната жалба се прави опит да се преиначат показанията на св. В.А. и св. Н.Д.. Приема за правилен фактическия извод на районния съд , че не е установено за процесния период ответникът да е ползвал имота на ищеца. Исковата претенция се оспорва и по размер.
В изпълнение на закона, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, съдът след преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Кюстендил е инициирано от А.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. "Солун" № 2 ,ет.3, кантора 18, който е предявил срещу К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. "М.", бл.***, вх.**, ет.5, ап.**, чрез В.К.В., който е предявил иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 065 лева – обезщетение за ползването на ПИ с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница за периода от 28.10.2015 г. до 10.08.2019 г. /45 месеца по 157 лева месечно/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че е собственик на основание наследство от баща му Н.Х. Ш. на поземлен имот с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-10-43/14.03.2011 г. на началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, местност „Дренски рид" - „Св. Спас", с площ от 378 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от П3Р на
- 2 -
ЗСПЗЗ/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: имоти с идентификатори 68789.21.186, 68789.80.444, 68789.80.148 и 68789.80.348.
Твърди, че ответникът заградил собствения му имот с бетонови колове и оградна мрежа, като го е приобщил към своя имот - с № 68789.80.148. Възпрепятствал достъпа на ищеца до имота, тъй като вратата в оградата била заключена и ищецът не разполагал с ключ за нея.
Именно поради това, на 28.10.2015 г. била проведена процедура за въвеждането му във владение по административен ред, след която В.К.В. /която според ищеца е упълномощена от ответника да стопанисва имота/ отново заключила вратата.
Конкретизира, че във връзка с владението на имота от страна на ответника бил заведен иск срещу него за заплащане на сторени в имота подобрения, като ищецът изцяло заплатил направените подобрения от ответника. Въпреки това той продължавал да не го допуска в имота.
Ответната страна, надлежно уведомена, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е депозирала отговор, чрез който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва собствеността на ищеца върху процесния имот, както и че двата имота са заградени с една обща ограда. Отрича обаче да е възпрепятствал по какъвто и да е начин ищецът да ползва собствения му имот. Поддържа виждане, че ищецът не следва да черпи права от неговата пасивност и незаинтересованост към собствения му имот. Твърди, че след въвода във владение не съществувала реална пречка ищецът Ш. да ползва имота си. Отрича напълно да е осъществявал владение върху процесния имот след въвода на ищеца. Не бил уведомяван от В.В. за адресирана до него покана от ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на имота, като пояснява, че същата не била упълномощена с такива правомощия. Акцентира, че от исковата молба не ставало ясно с какви точно действия е възпрепятствал ползването на имота от ищеца Ш.. Поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като изцяло неоснователна.
Във връзка с твърденията на страните по делото и с оглед представените доказателства е установено и е обявено с доклада по делото за безспорно обстоятелството, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 68789.80.345 и че направените от ответника подобрения в ПИ с идентификатор 68789.80.345 са заплатени от ищеца.
С протокол от 28.10.2015 г. ищецът е въведен във владение на ПИ с идентификатор 68789.80.345, като в протокола е отбелязано възражение срещу въвода, направено от В.К.В., в качеството на пълномощник на К.И.П.. С покана от 04.02.2018 г., без отбелязана дата на връчване, ищецът е поискал от ответника, чрез В.К.В., заплащане на наем за ползването на процесния имот.
По делото са разпитани като свидетели от страна на ищеца Г.У.и Е.Т.. В показанията си св. У. пояснява, че е присъствал на изземване на процесния имот, като били извикани за съдействие. Не помни да е имало пререкания и нарушаване на обществения ред. От своя страна св. Т. твърди, че при въвода във владение не помни някой да се е противопоставял. Описали имота, даже не влизали в същия. Бил ограден само с телена мрежа.
От страна на ответника са разпитани свидетелите В.А.и Н.Д.. Св. А. установява, че не познава ищеца, не го е виждал в имота или в района наоколо. Посещавал имота на ответника докато той бил в Америка и го наглеждал. Потвърждава, че двата имота са оградени с обща ограда от около 30-40 години. През 2018 г., когато ответникът П. се прибрал от Америка престанал да се грижи за имота с номер 345, като му казвал, че го е оставил защото е чужд. От своя страна св. Д. твърди, че познава ответника, били съседи от около 40 години. Не бил виждал ищеца в района на процесния имот. Ответникът към момента поддържал само неговата част, другата – собственост на ищеца, била занемарена. Не влизал в този имот.
В заключението си по назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. Л.В. сочи, че съгласно Приложение № 3 към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Дупница, наемната цена за процесния имот за претендирания период възлиза на 3 402 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че съгласно Приложение № 2 към Наредбата /приложимо за овощни градини и лозя/ наемната цена възлиза на 30 лв. за претендирания период.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е приел иска с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователен и го е отхвърлил. Изложил е виждане за недоказаност на претенцията на ищеца и в частност на обстоятелството, че в периода след 28.10.2015 г., когато ищецът е въведен във владение, процесният имот е бил ползван от ответника, както и че не били установени конкретни действия, с които ответника да е възпрепятствал достъпа на ищеца до имота в исковия период. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че бил връчил на ответника, чрез Ваня Веселинова, покана за заплащане на обезщетение. Приел е също така, че доколкото по делото не е спорно, че за да бъде осъществен достъп до имота на ищеца, не е необходимо преминаване през имота на ответника, то било ирелевантно обстоятелството, дали се заключват вратите. Аргументирал е, че решаващият извод за неоснователност на претенцията на ищеца, се потвърждавал и от разпитаните по делото свидетели.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
В константната съдебна практика се приема, че вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: 1. обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2. обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3. връзка между обедняването и обогатяването; 4. липса на основание за обогатяването и 5. липса на друг иск /вещен, деликтен, договорен/, с който обеднелият да се защити. Оттук и в исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице.
В тази връзка в Решение № 97 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1250/2011 г. на Върховен касационен съд е прието, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Тази позиция се застъпва и в по-старата съдебна практика, като според ППВС № 1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, какъвто е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
- 3 -
Разсъждавайки на тази плоскост и при съобразяване с изложените от ищеца твърдения, предявеният иск се приема за процесуално допустим и подлежащ на разглеждане по същество.
Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото на чл. 59,ал. 1 ЗЗД са случаите, в които са осъществени фактическа власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждо благо или не е възникнало валидно, или в последствие е отпаднало с обратна сила. В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за спорния период.
Последователно, както доктрината, така и тълкувателната и формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС №1/79г., решение № 251 от 04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. № 512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.
С оглед предмета на конкретния спор, по който произнасяне дължи настоящият въззивен състав, следва да бъде разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно- служене с чужди блага без основание. Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално или нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: имотите да са собственост на ищеца, ответникът да ги е ползвал без правно основание и да се е обогатил от това ползване, а ищецът да е обеднял от същото, да е налице причинна връзка между обедняване и обогатяване. Ответникът следва да докаже наличието на правно основание, на което е ползвал имота през процесния период, а ищецът следва да докаже наличието на всички останали материалноправни предпоставки. Именно в такава насока са дадените по реда на чл.154 ГПК указания от първоинстанционния съд.
При така разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, указана с доклада по делото, за ищецът се е породило задължението да установи по категоричен и безспорен начин ползването на имота от ответника без основание и размера на неговото обогатяване. Въпроса за собствеността върху процесния имот не е спорен и не е обект на доказване в това производство.
В посочената хипотеза на ползване на чужд недвижим имот – обедняването на ищеца по иск по чл.59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт – ползването на имота без правно основание. Безспорно, този общ факт следва да е налице винаги когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД.
След анализ на относимите към спора доказателства, събрани от първоинстанционният съд, настоящият въззивен състав, достига до извод за недоказаност на този общ факт. В производството не се доказа ответникът де е ползвал имота на ищеца след въвеждането му във въвод през 2018 г. Ограждането на целия имот не презумира противопоставяне от страна на ответника, доколкото по делото е изяснен факта, че за да се стигне до имота на ищеца, не е необходимо преминаването през имота на ответника, респективно същото може да бъде осъществено чрез преместване на мрежата, ограждаща имота. Настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че ищецът не е доказал осъществяването на пречки от страна на ответника да ползва имота си. При изслушването на вещото лице инж. В. в съдебно заседание на 27.05.2020 г. се установява, че ищецът има достъп до своя имот откъм път с №444, а доколкото няма врата отворили мрежата, за да извършат огледа. Така изложеното води до извод, че при желание ищецът е имал техническата възможност да влезе в имота си, да изгради своя порта, да го отдели от имота на ответника, поставяйки оградна мрежа на границата между двата имота. Действително в протокола за въвода във владение е изразено възражение срещу въвода от В.В., установена по делото като дъщеря на ответника. По делото обаче не са ангажирани доказателства същата да е била упълномощена от ответника с такива правомощия, както и с правомощието да получава от негово име покана за заплащане на наем за ползването на имота. От друга страна, от показанията на свидетелите У. и Т., участвали при извършването на въвода, се индицира извод, че въвода е преминал без пререкания и противопоставяне.
За да се ангажира отговорността по чл.59 ЗЗД ищецът следва да докаже всеки един от елементите от фактически състав на неоснователното обогатяване, като в случая съществено е да бъде установено по безспорен начин осъществено негово обедняване, респ. обогатяване на ответника поради възпрепятстването от страна на ответника да ползва имота си. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Не се споделя изложения във въззивната жалба довод, че ответникът е спрял да ползва имота едва след като се е завърнал от Америка. Ангажираните свидетелски показания установяват, че преди да се завърне от Америка, ответникът П. е предоставил ключ от имота на С.Л. да го наглежда и пази, но не и да го обработва, както се твърди. Съдът дава вяра на показанията на св. А. и св. Д. доколкото същите са логични и последователни, като и се потвърждават и от установеното от вещото лице, което в съдебно заседание уточнява, че имотът в частта на ответника бил разоран, а в частта на ищеца имало стари овощни дръвчета и лози. В този смисъл са и показанията на св. Т., която твърди, че при въвода преброявали насадените в имота лози.
Ищецът не ангажира доказателства, опровергаващи установеното от свидетелските показания, че ответника за период от 10-15 г. до 2018 г. е пребивавал в Америка, при което същият няма как да е ползвал процесния имот. Св. Д. и св. А. пък уточняват, че след завръщането на ответника от Америка той обработвал само своя собствен имот, като след като същият бил попитан от тях защо не обработва и другата част, той отвърнал „защото е чуждо“. По делото не се установи, че в периода след 28.10.2015 г., когато ищецът е въведен във владение на процесния имот, същият е бил ползван от ответника.
Изложените констатации водят до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Достигайки до същият правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
- 4 -
Въззиваемата страна претендира разноски пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като насрещната страна в о.с.з. е направила възражение за прекомерност на същото. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За процесуално представителство при материален интерес 7065.00 лева разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 683.25 лева. Производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Разгледан е един иск, адвокатът е представлявал една страна, във въззивното производство делото е приключило в едно съдебно заседание, като не са ангажирани нови доказателства и не са извършвани други процесуални действия. При тези констатации съдът ще уважи направеното от въззивната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ще редуцира същото до сумата от 1000 лева, която на основание чл.78, ал.3 ГПК ще възложи в тежест на въззивника.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №373/03.07.2020 г. постановено по гр.д. 1729/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА А.Н.Ш. с адрес: *** да заплати на К.И.П. с адрес: ***, сумата 1000 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сторени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: