Р Е Ш Е Н И Е № 260031
Град Несебър, 27.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети декември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При
секретаря М. Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. гражданско
дело № 416 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Р. С. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, твърди в исковата молба, че за периода
от 21:15 часа на 02.02.2017г. до 10:22 часа на 03.02.2017г. в град София, пред
блок *** в ж.к. Л., неизвестен извършител противозаконно е отнел от владението
собствения му лек автомобил “Мерцедес Е320” с рег.№ *******, за което е
образувано ДП 243/2017г. по описа на 09 РУ-СДВР, призводството по което е
спряно до издирване и установяване на извършителя. Ищецът е подал молба до
ответника – “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор, Б.А.ВЕ.Й.Б.и
Б.Х.П., за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско с
полица *********, действаща през периода от 09.09.2016г. до 08.09.2017г.
Образувана е щета № 440121311702701, при което ищецът е предоставил всички
изискани от застрахователя документи, а застрахователят с писмо от 12.04.2017г.
го е уведомил, че отказва плащане с мотиви за несъответствие на декларираните
обстоятелства при завеждането на щетата и установяване на факти и събраните
данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил, без обаче
да посочи конкретни причини и несъответствия по заведената щета. На 08.09.2016г.
е бил извършен оглед на автомобила, при който е констатирано наличието на
аларма и имобилайзер, както и че няма невъзстановени щети и липси по
автомобила. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 18 000 лева, представляваща
застрахователната стойност на автомобила, ведно с мораторна лихва в размер на
5 465 лева за периода от 03.02.2017г. до 31.01.2020г., както и законната
лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата
молба ответникът заявява, че оспорва иска по основание и размер. Счита, че
ищецът не е легитимиран да предяви иска, но не излага доводи за липса на
активна процесуална легитимация, а такива, според които той не е страна по спорното
материално правоотношение. В тази връзка твърди, че ищецът не е собственик на
автомобила, поради което няма право на претендираното от него вземане – плащане
на застрахователно обезщетение. Оспорва се и валидността на застрахователното
обезщетение като счита, че застрахователната полица е нищожна именно поради
обстоятелството, че ищецът не е собственик на застрахованото МПС. Освен това лекият
автомобил е претърпял много сериозни щети, вследствие на което не е бил
възстановен и не е годен за движение по пътищата. Предоставеният за оглед
автомобил не би могъл да се идентифицира със застрахования, а от този факт
прави друг извод за нищожност на застрахователния договор – негоден обект на
застраховане. След образуване на щетата, при извършените проверки за изясняване
на обстоятелствата, при които е настъпило заявеното събитие, се установили
несъответствия, свързани с противозаконното отнемане на застрахования
автомобил, изразяващи се в неточно обявяване и премълчаване на обстоятелствата,
повлияли за настъпване на застрахователното събитие. Оспорва самото настъпване
на застрахователното събитие. Всичко това е основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение предвид чл.363, ал.4 от КЗ и т.3.6 от Раздел І от
ОУ, и във връзка с чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. Ответникът счита, че претенцията е
в размер на 57 000 лева и го отчита като значително завишен и несъответен
на пазарната стойност на вредите към деня на заявеното събитие. При условията
на евентуалност прави възражение за прихващане на три дължими неплатени вноски
от разсрочената премия по застрахователната полица. Прави възражение и за
погасяване на вземането поради изтекла тригодишна давност.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявените
искове, както и че основният довод, с който обосновава основателността и
доказаността на претенцията му е огледа на автомобила, извършен от
застрахователя при сключването на застрахователния договор, действал към
момента на настъпване на застрахователното събитие, при който оглед не е
констатирана нередност по заключващата или други системи по автомобила, които
да са улеснили кражбата му. Моли за уважаване на иска и за присъждане на
разноските, направени по делото. Представя писмени бележки, в които поддържа,
че застрахователят неправомерно и необосновано е отказал да изпълни
задължението си по застрахователния договор като изплати застрахователното
обезщетение, както и че не е доказано неправомерно поведение на ищеца, вменено
му от ответника и изразяващо се в деклариране на неверни факти и
обстоятелства или пък в извършване на
действия, които да са улеснили противозаконното отнемане на автомобила. Обсъжда
подробно двете експертни заключения, приети по делото, като изразява становище
и обосновава извод, че пазарната стойност на автомобила е в размер на
18 549 лева, на който извод основава становището си за доказаност на
исковата претенция по размер. Поддържа и акцесорната претенция за лихви.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, който поддържа доводите си в отговора на исковата молба, като
прави уточнение на становището си,
според което автомобилът не е откраднат, с което твърдение отрича да е
настъпило застрахователното събитие. Уточнява също, че след 03.02.2017г. оглед
на автомобила не е извършван и че остава неизвестно местонахождението и
състоянието му, а че по образуваната щета е работено само по представените от
ищеца ключове на автомобила, които ключове процесуалният представител на
ответника представя в съдебно заседание за нуждите на експеризата. Посочва
също, че укритата информация е относно обстоятелството, че са настъпвали ПТП с
участието на автомобила, при които той е бил удрян. Поддържа и искането си за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане в полза на ответника на
разноски по делото. Уточнява и размера на сумата, предмет на възражението за
прихващане, а именно в размер на 584 лева, който е размерът на две вноски по
застрахователния договор. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 04.02.2016г. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, с който ищецът Р.С.К. е закупил от “С.М.”
ООД, ЕИК ****** следното МПС: лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 320 ЦДИ
Матик”, без регистрационни табели, рама № ******, за сумата в размер на 9 600 лева, като
предходния ден – на 03.02.2016г., продавачът е издал фактура № **********, в
която е описан продавания автомобил и сумата по продажната цена в размер на
9 600 лева с включен ДДС, като от приложения фискален бон се установява,
че задълженото лице по фактурата и купувач по договора – ищецът Р.С.К., е
платил уговорената сума.
На 05.02.2016г. собственикът на
автомобила Р.С.К. се е снабдил със Свидетелство за регистрация на МПС част І, в
който процесният автомобил е вписан с ДК № ******* и освен изброените по-горе
данни според договора за покупко-продажба, е посочен номера на двигателя му: ******,
и цвят: тъмно сив металик.
На 08.09.2016г. е сключен
застрахователен договор за автомобилна застраховка с покритие “Каско +”,
обективиран в застрахователна полица № *********, с който е застрахован
процесният лек автомобил марка “Мерцедес Бенц”, модел “Е 320”, модификация “320
Т CDI 4Matic Aut”, с рег.№ *******,
цвят тъмно сив, рама ******, година на производство 2008г.,
дата на първа регистрация: 19.02.2008г., собственост на Р.С.К., със
застраховател ответното дружество “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******.
Застрахователната сума на автомобила е 18 000 лева, а срокът на валидност
на застраховката е от 09.09.2016г. до 08.09.2017г. Дължимата застрахователна
премия е в размер на 1 145,69 лева при клауза “Пълно Каско” и допълнителни
договорености: Доверен сервиз, като ведно с данъка по ЗДЗП в размер на 22,93
лева, общо дължимата сума по застрахователния договор като премия е в размер на
1 168,62 лева, която е предвидено собственикът да заплаща на 4 вноски,
всяка от които в размер на 292 лева, платими през периода от 08.09.2016г. до
08.06.2017г. В Общите условия за Автомобилна застраховка “Каско +” на
застрахователя са изброени покритите рискове, при които застрахователят “ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от рискове, като съгласно Раздел ІІ “Каско”, т.2.3., при клауза
“Пълно Каско” застрахователят покрива всички рискове, причинени от
застрахователни събития, покрити по клауза “Супер” и “Кражба и грабеж на цяло
МПС”, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, а съгласно Клауза “Кражба и грабеж” на цяло МПС, уредена в
т.2.2. от ОУ, при нея застрахователят покрива щети от застрахователните
събития, а именно кражба или грабеж на цяло МПС. В т.11 от ОУ са изброени
задълженията на застрахования при настъпване на застрахователно събитие, между
които са да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата, при които
е възникнало застрахователното събитие, както и да уведоми: незабавно всички
компетентни органи, според вида на застрахователното събитие, държавни органи
(МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност или други), да изпълни
всички свои задължения, посочени в Закона за движение по пътищата и другите нормативни
актове, както и да изиска издаване на съответните документи, удостоверяващи
събитието; в срок до 36 часа от узнаването за настъпване на кражба или грабеж
на МПС лично или чрез свой представител да уведоми застрахователя като подаде
писмено уведомление в най-близкия офис на застрахователя, да му предаде
оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото МПС (част І и част
ІІ) и всички налични комплекти ключове. При кражба или грабеж на МПС
застрахованият е длъжен за установяване на събитието, освен застрахователна
полица и документи за платена премия, свидетелство за регистрация на МПС или
договор за покупко-продажба на МПС, свидетелство за управление на МПС и
контролен талон на водача, който е управлявал застрахованото МПС в момента на
настъпване на събитието, и допълнителни документи и доказателства относно
обстоятелствата и причините за настъпване на застрахователното събитие и
размера на претенцията, поискани от застрахователя, да представи на застрахователя
и служебна бележка от МВР. Предвидено е също (т.11.6.6.) при образувано
досъдебно призводство или съдебно производство във връзка със застрахователното
събитие, при поискване от застрахователя, застрахованият да представи
заключително постановление на разследващите органи от досъдебното производство,
съответно обвинителен акт срещу установен извършител на претъплението,
постановление за спиране и прекратяване на наказателното производство по реда и
при условията на НПК, съдебно решение по образувано наказателно дело и други.
При предявяване на претенции пред застрахователя за възстановяване на разходи
във връзка с настъпило застрахователно събитие през периода на застраховката,
застрахованият попълва уведомление за настъпило застрахователно събитие за
изплащане на обезщетение, като представя всички изискани от застрахователя
документи в оригинал (т.8.2.), а застрахователят има право за изисква от
застрахования допълнителни доказателства, доказващи основанието и размера на
претенцията на застрахования (т.8.3.).
При кражба или грабеж на цяло МПС
застрахователят изплаща застрахователната сума на МПС или остатъкът от нея, но
не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие (т.14.5. от ОУ), а съгласно 12.4. от ОУ
той следва да изплати обезщетение на застрахования в срок до 15 дни, който
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при
настъпване на застрахователното събитие и е представил всички поискани от
застрахователя документи, доказващи основанието и размера на претендираното
обезщетение; в същия срок застрахователят уведомява писмено застрахования при
отказ за изплащане на обезщетение, като посочва мотивите за това. Съгласно
т.15.3 от ОУ застрахователят не дължи обезщетение, когато настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението на
застрахования за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазване на
предписанията за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на
вреди. Той не дължи застрахователното обезщетение в пълен размер и при
невъзможност застрахованият да представи някои от исканите или задължителни
документи.
Според т.3.3. от ОУ
застрахователният договор се сключва въз основа на попълнено и подписано от
кандидата за застраховане Предложение-въпросник по образец на застрахователя, в
което кандидатът за застраховане е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска; за
съществени се смятат всички обстоятелства, за които застрахователят е поставил
въпрос в Предложението-въпросник. Ако застрахованият съзнателно е обявил
неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на които застрахователят
не би сключил договора, ако е знаел това обстоятелство, застрахователят може да
прекрати договора, като упражни това право в едномесечен срок от узнаването на
обстоятелството, и в който случай застрахователят задържа платената част от
премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на
договора (т.3.4 от ОУ). Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното
обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но
при други условия, той може да поиска изменението му, като упражни това право в
едномесечен срок от узнаване на обстоятелството, а ако застрахованият не приеме
предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се
прекратява (т.3.5. от ОУ). В тези два случая, съгласно т.3.6. от ОУ, ако
настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или
частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно
обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието. Предвидено е (т.3.10. от ОУ) при сключване на застрахователния
договор, представител на застрахователя задължително да извърши оглед на МПС,
което застрахованият е длъжен да предостави за оглед.
По делото е представен Протокол
за оглед на МПС № Б. към застрахователна полица по автомобилна застраховка
“Каско +” № *********, офис “Б.”, който протокол е неразделна част от
застрахователната полица, и от който се установява, че застрахователят е
извършил оглед на процесния автомобил в град Поморие, улица Солна № 5, на
08.09.2016г., т.е. в деня на сключване на застрахователния договор с предмет
процесния автомобил, като в него е отбелязано, че автомобилът е оборудван с
аларма и имобилайзер.
На 05.12.2016г. ищецът е заплатил
в полза на застрахователя първата вноска в размер на 292 лева от
застрахователната премия, а на 05.12.2016г. му е заплатил втората вноска в
същия размер.
На 03.02.2017г. Р.С.К. е съобщил
за извършено престъпление, като в подаденото от него съобщение до 09 РУ-СДВР е
описал, че паркирал лекия автомобил “Мерцедес Е 320 4матик” с рег.№ ******* на
31.01.2017г. пред блок ***, вход Д, в ж.к. Л., и че последно го е видял там на
02.02.2017г около 21:15 часа, а на 03.02.2017г. около 10:22 часа установил, че
е противозаконно отнет, без за това срещу заявителя да е употребена сила или
заплаха, не му е известно лицето, което е отнело автомобила, нито са му
известни обстоятелства, които могат да имат значение за установяване
извършителя на деянието; уведомил е, че автомобилът е застрахован “Пълно Каско”
и че е оборудван с фабричната аларма и имобилайзер. Последвал е оглед на
местопроизшествиено за времето от 10:55 часа до 11:05 часа на 03.02.2017г., при
който от мястото, където е бил паркиран автомобила на ищеца, са били иззети
парчета от ключалка като веществени доказателства, а Р.С.К. е бил разпитан в
качеството му на свидетел по образуваното ДП № 3384ЗМК 2432017г. по описа на 09
РУ – СДВР, за което обстоятелство пък – образуването на наказателно
производство – му е било издадено удостоверение от Началника на 09 РУ – СДВР, а
същевременно с разпореждане от полицейски орган на Р.К. е било разпоредено в
случай, че намери автомобила да не предприема каквито и да било действия спрямо
него, а незабавно да уведоми органите на МВР. Автомобилът е бил обявен за
издирване с телеграма за обявяване на ОДИ № 3545 от 03.02.2017г.
На същия ден – 03.02.2017г.,
ищецът като собственик на процесния автомобил е подал до застрахователя – “ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, уведомление за отнетия му застрахован автомобил, въз
основа на което е била образувана щета ***** по полица ********* Каско +, като
е претедирал размерът на обезщетението да му бъде определено по оценка на
застрахователя. Едновременно с това е попълнил и Приложение 2 – “Допълнителни
пояснения”, с което е заявил, че при закупуването на автомобила са му били
предоставени 2 броя ключове, както и 1 брой сервизен, а към момента на отнемането
автомобилът бил заключен, в него са се намирали СРМПС част ІІ, талона за
технически преглед и застрахователната полица за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, а след установяване на липсата му, на мястото,
където е бил паркиран, е установил части от ключалката.
На 08.02.2017г. застрахователят
е връчил на ищеца документ, озаглавен “Документи по претенция ***** /
03.02.2017г.“, в който са изброени предоставените от застрахования документи, а
именно: Уведомление за застрахователно събитие и служебна бележка от
03.02.2017г., СРМПС част І, ключове на МПС 2-и комплект + 1 сервизен, документ
за самоличност, и му е било указано, че следва да представи допълнителни
документи, между които: банкова сметка, ***, за платена премия, полица,
постановление от прокуратурата за спиране на наказателно производство, нотариално
заверено пълномощно. Указания за представяне на необходими документи са му
дадени и на 09.02.2017г.
С постановление от 08.03.2017г.,
прокурор при Софийска районна прокуратура е постановил Спиране на основание
чл.199, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НПК Досъдебното производство № 3384
ЗМК 243/2017г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 3010/2017г. по описа на РП-София,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, и е
указано издирването на извършителя на престъплението да продължи. В мотивите на
постановлението прокурорът е приел, че всички възможни действия по
разследването са извършени до този момент, но не са довели до разкриване на
извършителя на престъплението.
На 21.03.2017г. Р.С.К., като
собственик на процесното МПС, е упълномощил “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, в
качеството му на застраховател, с права да извършва сделки за управление и
разпореждане с горепосоченото МПС, да го продава на определен от него купувач и
на цена, каквато уговори, като сумата от продажбата да остане в негова полза,
да договаря сам със себе си, като прехвърля собствеността на това МПС на свое
име и го регистрира, както и да преупълномощава трети лица със същите права.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписите рег.№ 3034 от 21.03.2017г. на
нотариус Виктория Дралчева с рег. № 491 на НК и район на действие РС Бургас.
Застрахователят от своя страна е удостоверил на същата дата, че собственикът на
застрахования автомобил – ищецът, му е предоставил всички изискани от него
документи, като е посочил и датите, на които е предоставил всеки един от
документите.
Впоследствие обаче, с писмо от
12.04.2017г. застрахователят – ответникът, е уведомил ищеца, че след обстоен
преглед на наличните по преписката документи и попълнените при завеждане на
претенцията формуляри, е преценил, че декларираните обстоятелства при завеждане
на щета № *****, не съответстват с установените факти и събраните данни
относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил, поради което
претенциите се явяват неоснователни и му се отказва плащане на застрахователно
обезщетение по образуваната щета.
След получаване на уведомлението,
на 09.05.2017г. ищецът е поискал подробни обяснения за причините за отказа на
застрахователя, както и за посочване на констатираните несъответствия между
фактите и събраните данни за противозаконното отнемане на автомобила му.
Застрахователят е отговорил на
ищеца с поредно писмо от 12.05.2017г., че с постъпилата молба не са посочени
допълнителни обстоятелства, имащи отношение към случая и не представя нов
доказателствен материал, и че потвърждава на това основание отказа от
изплащане на застрахователно обезщетение.
С постъпило по делото писмо от
Агенция “Митници” се уведомява съда, че в справочната система на Главна
дирекция “Митническо разузнаване и разследване” към Агенцията не са открити
данни за оформени митнически декларации за “Допускане за свободно обръщение и
крайна употреба” на лек автомобил Мерцедес с рег.№ ******* и шаси № ******.
По делото е постъпило писмо и от
Главна дирекция “Национална полиция”, с която информират съда, че в експлоатираната
от МВР Автоматизирана информационна система “Пътна полиция” за периода от
01.01.2010г. до 22.06.2021г. няма данни за регистрирани ПТП с участието на лек
автомобил “Мерцедес” с рама ****** и рег.№ *******.
Пак с оглед указанията на съда от
Главна дирекция “Гранична полиция” по делото е постъпило писмо, от което е
видно, че на 03.11.2016г. лекият автомобил с рег.№ ******* е влязъл на
територията на Република България, когато е преминал ГКПП Златарево, след която
дата автомобилът не е напускал пределите на страната.
По делото е извършена
съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице инж. А.Д.Д., от заключението
на която се установява, че при извършения външен оглед на автомобила и
заснемането на автомобила в деня на сключване на застрахователния договор,
представител на застрахователя не е констатирал неизправности по МПС, няма
външни деформации, като лекият автомобил е имал монтирана (оригинална,
фабрична) охранителна алармена уредба и имобилайзер, с три броя ключове. Ключовете
не са били заснемани при огледа, тъй като такова изискване за застрахователя е
липсвало към 2016г., а задъжителното заснемане на ключовете е въведено с
работна инструкция в сила от 29.06.2017г. Вещото лице е описал действията на
алармата на автомобила, като е посочил, че при задействането й се включват
клаксонът и аварийните предупредителни светлини, които започват да мигат
едновременно, а аварийният сигнал може да бъде спрян (деактивиран) само чрез
натискане на бутон на дистанционото управление или чрез включване на
запалването. Централното заключване работи и тогава, когато не е включено
запалването. Вратите на автомобила и капакът на багажника се заключват. Ако
автомобилът е снабден с алармена система, предупреждаваща за кражба, до 15 секунди
след като се отвори вратата трябва да се постави ключа в контактната ключалка
на запалването (гълтача) и да се включи, за да се изключи алармената система.
Ако не се включи запалване, до 15 секунди алармата веднага ще се активира.
Имобилайзер-системата не позволява двигателя на автомобила да бъде стартиран от
неоторизирана личност, т.е. от този, който не разполага с ключ, с необходимия
чип, който да комуникира с имобилайзера. Имобилайзерът се активира автоматично
след изваждане на ключа на запалването, той не заключва вратите. Вещото лице
пояснява, че разбиването на ключалката може да се изпълни от лица, снабдени със
специални устройства: метален тирбушон, тип френска отварачка за вино, с който
свределът се забива в ключалката – патрона, и се издърпва посредством винт от
бравата на вратата, при което се чупи основата, или с топка от вакуум към
ключалката и с кука се издърпва заключалката на шофьорската врата. Вещото лице
посочва, че е посетил оторизирания дилър и сервиз на „Мерцедес-Бенц“, клон
Бургас – „Силвър Стар Рител“ ЕАД, където му е било обяснено, че не могат да
извършат разпечатка на информацията, съдържаща се в ключовете, тъй като същите
са стар модел, със заоблена задна част, докато на новите модели задната част е
права. При замерване на приложените по делото ключове на стенд с монитор при
специалист-ключар, е било разчетено, че единият от ключовете има 130 запалвания,
а другият 3 000 запалвания, като два от ключовете са еднакви (еднакво
нарязани) и се предполага, че са оригинални от модел W211, а третият т.нар. сервизен ключ, е различен
от тях и е от стар модел – W210. Прави извод, че оригиналният
сервизен ключ на процесния автомобил липсва като е подменен с друг, от стар
модел, с надпис върху ключа № 210, с друго нарязване, различаващо се видимо от
другите два ключа, и с който не може да се отвори 211, а липсата му (подмяната
му) би улеснила противозаконното отнемане на автомобила. Същевременно, ключовете могат да бъдат
разкодирани само в Германия (завода-производител, ако бъдат изпратени за
анализ) за да се установи дали са оригинални и са от процесния автомобил. По
отношение на пазарната стойност на автомобила, вещото лице посочва цена в
размер на 18 459 лева към 03.02.2017г., която обаче следва да бъде
намалена с 20% доколкото търсенето на дизелови автомобили, какъвто е процесният,
включително и на употребяване, рязко е било намалено, поради което дава
окончателна пазарна цена на автомобила към инкриминитарана дата в размер на
14 767 лева с включен ДДС.
Изслушано в съдебно заседание,
вещото лица заявява, че поддържа експертното си заключение, но изяснява, че
направеният от него извод за вероятност части от ключалката да се били
подхвърлени се основава единствено на очакванията му такива части да са
приложени по настоящото дело, но в действителност те липсват. Посочва, че при
определяне на пазарната стойност на автомобила, която определя като справедлива
след занижаването й, е взел предвид и пробега му. Уточнява, че при отнемането
на автомобила, лицата са имали направени ключове, които веднага изключват
алармата и с което се осъществява запалването. Дубликат на оригиналните ключове
може да бъде направен, както на тези, които са обект на изследване, представени по делото, но за
целта в него трябва да се въведе информацията и да бъде ограмотен с чип, на
който се знае номера за да се изгради защитен код, който също предварително
следва да бъде разчетен.
Съдът е изискал информация от
официалния представител на „Мерцедес“ за България, като от писмото, постъпило
от „Силвър Стар Моторс“ ЕАД – Генерален дистрибутор на Даймлер за Мерцедес-Бенц
в България, е отговорено, че автомобил с рама WDB2112891L305981 l в електронната база данни на Daimler AG съответства на Mercedes-Benz E 320
CDI 4 MATIC, произведен е на 08.02.2008г. за
вътрешния пазар на Италия, но не съществува в електронната база с данни на
„Силвър Стар Моторс“ ЕАД, съответно няма информация за допълнително поръчвани
контактни ключове за този автомобил.
В писмото, постъпило от Balkan Star
Automotive Ltd, се информира съда, че не са
налице данни за извършена поръчка и доставка на допълнителен ключ за автомобила
за периода от 03.02.2016г. – 02.02.2017г., както и че автомобилът не е
посещавал оторизираните сервизни центрове и не е регистриран в системите но
това дружество.
По отношение на пазарната
стойност на автомобила съдът е назначил повторна експертиза. Същата е извършена
от вещото лице д-р инж. Ю. Анестиев П., според заключението на която съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие – 03.02.2017г., е в размер на 13 152,95 лева.
Вещото лице при изслушването му в
съдебно заседание заявява, че при изготвянето на заключението се е позовавал на
Наредба № 24/08.06.2006г., като е взел предвид всички данни на автомобила,
между които: марка, модел, обем на двигателя, както и че е отчел овехтяването
на автомобила за всяка година употреба за да получи остатъчната му стойност, след
което е завишил с 11%.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
При предявен иск с правно
основание чл.405 от КЗ ищецът носи доказателствената тежест за наличие на
валидно застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено
застраховане, който го обвързва, настъпване на застрахователното събитие в
срока на действие на договора; събитието да представлява покрит застрахователен
риск, съобразно уговореното между страните; размер на дължимото застрахователно
обезщетение – действителната стойност на претърпените вреди; застрахователната
сума по договора; уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие.
Ответникът следва да докаже
възраженията си, включително и осъществяване на предпоставките, активиращи
субективното му право да откаже плащането на застрахователно обезщетение –
наличие на хипотеза на изключен риск и значителността, с оглед интересите си,
на неизпълненото от застрахования договорно задължение, както и причинната
връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие.
Възраженията на ответника, според което
застрахователното правоотношение не е било валидно, тъй като застрахователният
договор е бил нищожен, са несъстоятелни, тъй като са голословни твърденията за
наличието, съответно липсата на факти към датата на сключването му. От
доказателствата по делото се установи, както и че ищецът е бил собственик на
застрахования автомобил към 08.09.2016г., когато е сключен застрахователния
договор, така и че е бил налице годен обект на застраховката – лекият
автомобил, на който представител на застрахователя – ответното дружество, е
извършило оглед, за който е отбелязано, че няма щети. В отговора на исковата
молба се излага становище, че е налице автомобил с получени много сериозни щети
до степен същият да не е годен да бъде използван по предназначение, но в хода
на процеса не се установи общото между визирания от ответната страна автомобил
и процесния, собственост на ищеца, включително и към момента на възникване
между страните на застрахователното събитие. В действителност ответникът не
посочва изрично какви конкретни действия застрахованият е извършил при
сключването на застрахователния договор, които да представляват опит за измама,
включително и на застрахователя, съгласно т.8.9. от Раздел I на ОУ, на които застрахователят се позовава
в отговора на исковата молба, нито кои обстоятелства застрахованият е премълчал
или е обявил неточно по смисъла на т.3.6., във връзка с т.3.4. и т.3.5. от
Раздел I от ОУ, която разпоредба въвежда наред с тази
по чл.363, ал.4 от КЗ. От ответната страна дори не е представен по делото
визираният в т.3.3. от Раздел I на ОУ Предложение-въпросник за
да обоснове версията си, а оттам и този негов довод да бъде подложен на
проверка, както и на обсъждане и анализ с останалия доказателствен
материал.
Страните не спорят, че по
образуваната пред застрахователя щета ищецът е представил в срок и в цялост
всички искани от него документи, необходими за изплащането на застрахователното
обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие, покрито като риск
от застрахователната полица. Не се спори по отношение за отказа на ответника да
заплати застрахователното обезщетение.
Ответникът оспорва самия факт на
настъпило застрахователно събитие, като наред с това предмет на спора е и дали
е налице неточно обявено или премълчано обстоятелство, което е оказало
въздействие за настъпване на събитието.
Общото правило на чл.408, ал.1 от КЗ поставя правото на застрахователя да се освободи от отговорност за плащането
на застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск в зависимост
от няколко възможни основания. Първите имат субективен характер, доколкото
предпоставят определено поведение на застрахования – умишлено причиняване на
вредата (т.1 и т.2) или неизпълнение на предвидено в закона или
застрахователния договор задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя (т.3), а последното препраща към изрично предвидени в закона
разпоредби, обективно изключващи отговорността на застрахователя, без оглед поведението
на застрахования (т.4). Извън това общо правило и с оглед разпоредбата на чл.9
от ЗЗД, установяваща свобода на договарянето, страните могат да въвеждат
изключения, при които застрахователят отнапред заявява, че няма да носи риска
от настъпването на някои вреди изобщо или при определени условия, като тези
случаи трябва изрично, ясно и недвусмислено да бъдат отразени в Общите условия
за застраховката по чл.348 от КЗ.
В КЗ изрично са визирани
хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение
след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с
оглед интереса на застрахователя, а именно: 1) ако неточно обявеното или
премълчано обстоятелство при сключване на договора или новонастъпило
обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието – чл.363, ал.4
и чл.365, ал.2 от КЗ, 2) ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на
вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да
откаже плащането на обезщетението – чл.395, ал.4 от КЗ, и 3) ако застрахованият
не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването
на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя –
чл.403, ал.4 от КЗ. Видно от горепосочените случаи на неизпълнение от
застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за значителни
за интереса на застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да
откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно
препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Ето
защо, по аргумент на цитираните разпоредби на чл.363, ал.4, чл.365, ал.2,
чл.395, ал.4 и чл.403 от КЗ, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите,
когато неизпълненото задължение произтича не от закона, а от договора, за да
възникне основание за отказ за плащането на обезщетението по чл.408, ал.1, т.3
от КЗ. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като
същата следва да се докаже в процеса на основание чл.154 от ГПК.
Първоначално застрахователят е
уведомил ищеца, че декларираните от него обстоятелства при образуване на щетата
не съответстват на установените факти и данните, събрани относно
противозаконното отнемане на застрахования автомобил, като подчертава, че застрахователят
не е в риск, поради което отказва плащането и счита искането на застрахования
за неоснователно. От последващото писмо на застрахователя до ищеца, може да се
извлече, че са му необходими посочване на допълнителни обстоятелства и
представяне на нови доказателства, и тъй като такива не се навеждат, съответно
не се представят, няма основание за промяна на становището, изразяващо се в
отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
От тези волеизявления на
застрахователя, съдът намира, че по същество от негова страна не се оспорва самото
противозаконно отнемане на автомобила, но се позовава на определени
обстоятелства за да обоснове отказа си, макар същите да не се посочват изрично
от него, и да поддържа становището си за липса на настъпило застрахователно
събитие. На първо място, това е липсата на клауза в Общите условия, в която
изрично да е употребен терминът „противозаконно отнемане на МПС“ и той да се
свързва с фактическите състави на „кражба“ и „грабеж“. На второ място, това е
фактът, че образуваното досъдебно производство, по което е издадено
постановление за спиране, е образувано за „противозаконно отнемане на МПС за
ползване“, който риск обаче не е покрит нито от клаузата „Пълно Каско“, нито от
клаузата „Супер“, т.е. това застрахователно събитие – „противозаконно отнемане
на МПС за ползване“, не е предвидено като основание в застрахователния договор,
съответно застрахователят не е поемал задължение да заплаща застрахователно
обезщетение въпреки пълната загуба. Същевременно, с оглед така формулираните
мотиви за отказа си, застрахователят отъждествява вменените в КЗ задължения на
застрахования за точно обявяване на обстоятелствата и за непремълчаване на
обостоятелства при сключване на застрахователния договор и за неуведомяване за
новонастъпило обстоятелство, което би оказало въздействие за настъпването на
застрахователното събитие, със задълженията на застрахования, които законът му
вменява след настъпване на застрахователното събитие.
В ОУ е въведено задължение на
застрахования при сключването на застраховката да отговори писмено на поставени
от застрахователя въпроси, обявявайки по този начин данни и обстоятелства,
които са му известни и които са от съществено значение за риска. Но от
формулировката на застрахователя, с която обосновава мотивите си за отказа пред
застрахования, следва, че в случая не се касае до неизпълнение на задължение,
което обуславя правото на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на чл.408, ал.1, т.3, вр. чл.363, ал.4 от КЗ – съзнателно неточно
обявяване или премълчаване на обстоятелство, което да е оказало въздействие за
настъпването на събитието. Освен това за да би могъл застрахователят да се
възползва от така уредената правна възможност, следва да бъде установено
наличието на няколко предпоставки: застрахователят да е поставил на
застрахования при сключването на договора определени въпроси, свързани с
посочените обстоятелства; писменият отговор на застрахования да е неточен или
да липсва отговор; да е налице субективен елемент при осъществяването на това
деяние – застрахованият да е знаел за обстоятелствата и въпреки това ги е изопачил
или затаил; да е установимо, респ. доказано по делото, че именно неточно
обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието. В случая нито една от посочените предпоставки не е установена по
делото – в представеното Приложение 2 – Допълнителни пояснения във връзка със
заявена кражба (грабеж) на МПС по уведомление за щета от 03.02.2017г., липсва
поставен от ответника въпрос, свързан с относими към случая факти, по който
ищецът да е дал невярна информация или да е премълчал такава. Ответникът е
декларирал, че при закупуването на МПС са му предоставени 2 броя ключове и 1
брой сервизен, както и че не са поръчвани допълнително ключове за автомобила.
Същевременно нито е установено действително за автомобила да са налични други
ключове, съответно ищецът да е знаел не само към момента на противозаконното
отнемане на автомобила – 03.02.2017г., но и към момента на придобиване на
собствеността и през периода, такива допълнителни ключове да съществуват. Още
по-малко е установено и наличие на причинна връзка между наличието на друг ключ
за автомобила и настъпването на събитието, а наличието на причинна връзка е
предпоставка за възникването и упражняването на правото на застрахователя да
откаже плащане (Решение №
15/12.04.2012г. по т.д.№ 454/2011г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 185/05.03.2014г. по т.д.№ 350/2012г. на ВКС, I
т.о.). Това
налага извода, че за ответника не е било налице основание да упражни правото си
по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
Застрахователят не вменява на
застрахования умишлено причиняване на застрахователно събитие по смисъла на
чл.408, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. Ответникът не представя никакви доказателства,
че е налице неизпълнение от страна на застрахования на каквито и да е било
договорни задължения на последния, включително да е извършвал действия с цел да
се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило
събитието, или те да са довели до невъзможност застрахователят да установи тези
обстоятелства, нито пък ангажира доказателства точният брой ключове, които са
били декларирани при сключване на
застраховката, да не съответства на декларирания брой ключове при заявяване на
щетата, или съответно ключовете, представени при заявяване на щетата, да са
различни от тези, които са били налице при сключването на застраховката, а
оттам, че неизпълнението на някое от задълженията е довело до или е улеснило
настъпването на застрахователното събитие.
Само защото орган на досъдебно
производство е преценил, че то следва да бъде образувано за престъпление по
чл.346, ал.1 от НК, този факт само по себе си не е основание да повлияе на
договорните отношения между застрахователя и застрахования, и което наред с
неразкриването на извършителя и на автомобила, предмет на посегателство, което
е основание за спирането, не е достатъчно нито за извод за липса на
противозаконно отнемане против волята на собственика, нито че извършителят не е
имал намерение да го присвои противозаконно, и въз основа на него да се прави
извод, че не е налице застрахователно събитие, респ. не е покрит риск. Отделно
от това по делото липсват доказателства за извършено деяние, признато по
съответния процесуалноправен ред за престъпление, противно на изискванията на
изискването на т. 11.6.4 от ОУ за доказаност. Такава би могла да е налице
единствено при наличие на влязла в сила присъда (чл.300 и чл.17, ал.1 от ГПК).
При кражба на МПС
застрахователното обезщетение следва да е равно на действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието, но не повече от уговорената
застрахователна стойност. Размерът на застрахователното обезщетение следва да
съответства на стойността, необходима за закупуване на вещ с качество, с
каквото е била към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Според закючението на повторната
автотехническа оценителна експертиза, средната пазарна стойност на процесния
автомобил към 03 февруари 2017г. – датата на противозаконното отнемане, е била
13 152,95 лева. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по тази
повторна експертиза, като компететнтно и обективно дадено, както и предвид
дадените от вещото лице разяснения относно използвания метод, като за разлика
от първата експертиза, по приемането на заключението на която процесуалните
представителите и на двете страни се противопоставят в тази му част, наред с използваните аналози, конюнктурата на
пазара, при повторната експертиза е използвана и нормативна база. Същевременно
пазарната цена по тази експертиза е и по-близка до декларираната от ищеца цена
при закупуването на автомобила година преди настъпване на застрахователното
събитие.
Основателно е направеното от
застрахователното дружество възражение за прихващане на сумата в размер на 584
лева, представляваща третата и четвъртата вноски от дължимата застрахователна
премия. Видно от уговорното в застрахователната полица, изискуемостта на тези
вноски е настъпила съответно на 08 март 2017г. и 08 юни 2017г. (т.е. след
застрахователното събитие), като ищецът не оспорва, че същите не са заплатени
от него. Според разпоредбата на чл.369, ал.2 от КЗ, която намира приложение в
случая, когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната
премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. Ето защо,
искането за прихващане на посочената сума с дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде уважено. Поради това от сумата от 13 152,95
лева следва да се прихване стойността на двете последни разсрочени вноски по
застраховката, поради което и искът следва да бъде уважен до сумата в размер на
12 568,95 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 18 000
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
– 31.01.2020г.
С оглед тази действителна дата
на предявяване на иска, неоснователно се явява възражението на ответника за
погасяване на задължението поради изтичане на срока по чл.378 от КЗ.
По отношение на претенцията за
забава съдът взе предвид разпоредбата на чл.409 от КЗ, според която разпоредба
„Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите по
чл.380, ал.3.“. Съгласно т.12.5. Раздел II от ОУ, „При настъпване на застрахователно
събитие застрахователят се задължава да изплати обезщетение на застрахования в
срок до 15 дни, който започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователно събитие и е
представил всички поискани от застрахователя документи, доказващи основанието и
размера на претендираното обезщетение“. Последните документи, изискани от
застрахователя, които ищецът е представил, е на 21.03.2017г., когато е
представена и банкова сметка, ***ието, поради което от тази дата тече
15-дневния срок, в който застрахователят следва да изпълни задължението си.
Този срок е изтекъл на 05 април 2017г., а на 12 април 2017г. застрахователят е
постановил отказа си, поради което застрахователят е изпаднал в забава от 06
април 2017г. Законната лихва върху сумата по главния иск за периода до датата
на предявяване на иска 30.01.2020г. възлиза на сумата в размер на 3 596,11
лева, до който размер следва да се уважи акцесорната претенция за лихва за
периода от изискуемостта на главното задължение до предявяване на иска, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 5 465 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът не е правил разноски по
делото, тъй като е освободен от заплащане на държавна такса и възнаграждения за
вещи лица, а упълномощеният от него адвокат му е оказал безплатна правна помощ,
поради което и такива ненаправени разноски не му се следват. На упълномощения
адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания от него
размер от 1 350 лева (определена на основание чл.8, ал.1, т.2 и т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения),
която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
От общо сумата по разноските
за вещи лица в общ размер на 670 лева, от ответника се дължат 461,56 лева,
пропорционално на уважената част от исковетете, но същият е заплитил сума за
депозити за вещи лица в размер на 520 лева, поради което разликата от 58,44
лева следва да му бъде заплатена от ищеца. Наред това ищецът следва да бъде
осъден да заплати и сумата в размер на 150 лева пак като определен депозит за
вещи лица, от чието заплащане той е бил освободен в хода на процеса, но която
сума по разноските е дължима от него като направени от съда разноски и
съобразно отхвърлената част от исковете.
Пак на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски за възнаграждение за процесуално
представителство, а именно сумата в размер на 399,45 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете, която сума ищецът следва да бъде осъден да му
заплати, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер за
адвокатско възнаграждение от 1 284 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на съда дължимите държавни такси в размер на 4% върху всеки
един от тях, които такси възлизат общо в размер на 646,12 лева, която сума
следва да бъде заплатена по сметка на Несебърския районен съд.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор, Б.А.ВЕ.Й.Б.и И.Д.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
сумата в размер на 12 568,95 лв.
(дванадесет хиляди петстотин шестдесет и осем и 95 ст.), представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по застрахователен договор за автомобилна застраховка
„Каско +“ от 08.09.2016г., обективиран в застрахователна полица № ********* със
срок на валидност от 09.09.2016г. до 08.09.2017г., в резултат на настъпило на
03.02.2017г. застрахователно събитие, за което е образувана щета № ***** /
03.02.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в
размер на 3 596,11 лв. (три
хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 11 ст.), представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 06.04.2017г. до 30.01.2020г., като за разликата
над уважения размер на главницата от 12 568,95 лева до пълния претендиран
размер от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева), както и за разликата над
уважения размер на мораторната лихва от 3 596,11 лева до пълния
претендиран такъв от 5 465 лв. (пет хиляди четиристотин шестдесет и пет
лева), както и за периода от 03.02.2017г. до 05.04.2017г., ОТХВЪРЛЯ исковете
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Х.Ч.–
Главен изпълнителен директор, Б.А.ВЕ.Й.Б.и И.Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 646,12 лв. (шестстотин четиридесет и
шест лева и 12 ст.), представляваща дължими държавни такси върху уважените
размери на исковете.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Х.Ч.–
Главен изпълнителен директор, Б.А.ВЕ.Й.Б.и И.Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ч.А.Н.
***, с личен адвокатско номер **********, сумата в размер на 1 350 лв. (хиляда триста и
петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени от съда
разноски в хода на производството за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.Х.Ч.– Главен изпълнителен директор, Б.А.ВЕ.Й.Б.и И.Д.Г.,
сумата в размер на 457,89 лв.
(четиристотин петдесет и седем лева и 89 ст.), представляваща част от
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна претенцията за разликата над уважения размер на разноските
за платено адвокатско възнаграждение от 399,45 лева до пълния претендиран
размер от 1 284 лв. (хиляда двеста осемдесет и четири лева).
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: