Определение по дело №14/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 180
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20233001000014
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Варна, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000014 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна
жалба на „Пътно Строителство“ АД със седалище гр.Добрич срещу
определение № 260237 от 08.11.2022г. по търг.дело № 56/19г. по описа на
Добрички ОС, търговско отделени, с което производството по делото е
спряно до приключване на производството по търг.дело № 19/19г. по описа на
ДОС.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно
поради нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди че определението на съда за спиране не съдържа ясни мотиви за
основанието, на което делото е спряно. Оспорва извода на съда че решението
по търг.дело № 19/19г. по описа на ДОС е с преюдициално значение за
решаването на спора по настоящето дело. Излага, че общото между двете
дела е идентичността на страните, но няма връзка между предметите на двете
дела.
Излага, че търг.дело № 19/19г. е образувано по иск на „В и Д
Инвестмънт“ ООД срещу „Пътно Строителство“ АД за сума, претендирана
като възнаграждение за доставени стоки и услуги по фактура № 113/14г.,
издадена по сключения от страните на 22.08.2012г. договор за доставка на
материали и машини и монтаж на оборудване, услуга с механизация и
транспорт. Сочи че по този договор са възложени СМР и доставки на
1
материали и оборудването на обект „Инженеринг – работно проектиране,
съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и
пуск на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на
гр.Ябланица“. Сочи, че съобразно посоченото в чл.1 от договора възложените
дейности се отнасят за площадката на пречиствателната станция, съгласно
договора на възложителя.
Излага, че настоящето търг.дело № 56/19г. е образувано за вземания,
претендирани като незаплатено възнаграждение по договор за извършени
доставки на монтажни работи, стоки и услуги, и в отношение на евентуалност
като неоснователно обогатяване от извършени доставки на монтажни работи,
стоки и услуги. Твърди че ищцовото дружество „В и Д Инвестмънт“ ООД е
уточнило че претенциите му по двете дела не са основани на едни и същ
договор. Изрично в допълнителната искова молба по направено от ответника
възражение ищецът е заявил, че претенцията по търг.дело № 56/19г. касае
изпълнението, което той е предоставил в частта „колектор“ на обекта, а не е в
частта „площадка“ на Пречиствателна станция гр.Ябланица, както и че
претенцията по търг.дело № 56/19г. не е за изпълнение по договор от
22.08.2012г. Сочи че претенцията по търг.дело № 56/19г. се основава на друг,
неформален договор между страните.
Твърди че при тези твърдения на ищеца не може да се приеме, че
изходът по търг.дело № 19/19г. има преюдициален характер по отношение на
настоящето дело, поради което и не са налице предпоставки за спиране на
производството по делото.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не са постъпили отговор от насрещната
страна по жалбата „В и Д Инвестмънт“ ООД и от третото лице помагач
„ДИЦ“ ООД.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 56/19г. по описа на ДОС е образувано
по предявени в отношение на евентуалност осъдителни искове на „В и Д
2
Инвестмънт“ ООД срещу „Пътно Строителство“ ООД за сумата
1 092 525.97лв., претендирана като незаплатено възнаграждение по договор за
извършени доставки на монтажни работи, стоки и услуги за изграждане на
довеждащ колектор с части от канализационната мрежа на града, подпорни
стени, довеждащ водопровод и довеждащ път“ към обект „Инженеринг –
работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на
технологично оборудване и пуск на Пречиствателна станция за отпадни води
с довеждащ колектор на гр.Ябланица“, и в отношение на евентуалност за
същата сума, но претендирана по реда на неоснователно обогатяване.
Изрично е посочено в допълнителната искова молба, че за изпълнение на
сключен от ответника договор за целия обект между страните по делото е
сключен писмен договор от 22.08.2012г. по отношение на работата на
„площадката“ на обекта, а претендираните в настоящето производство работи
и услуги са различни от тези по „площадката“ и касаят изграждане на
канализация на довеждащ колектор, изграждане на подпорни стени на
довеждащия път /лява и дясна/, изграждане на довеждащия водопровод,
заустване на колектора, възстановяване на асфалтови настилки и изграждане
на външното електрозахранване.
След двойна размяна на книжа и насрочване на производството по
делото с обжалваното определение производството по делото е спряно на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по
търг.дело № 19/19г. по описа на ДОС.
Съставът на апелативния съд извърши служебна проверка с търг.дело №
19/19г. по описа на ДОС, понастоящем в АС – Варна /в.търг.дело № 60/22г.,
образувано по въззивна жалба/. Предмет на иска по търг.дело № 19/19г. е
вземане за незаплатено възнаграждение по договор от 22.08.2012г. и по
издадена фактура от 24.01.2014г. Видно от приложения към исковата молба
по търг.дело № 19/19г. писмен договор от 22.08.2012г. за доставка на
материали и машини и монтаж на оборудване, услуги с механизация и
транспорт работите и доставките се отнасят за частта площадка на
пречиствателната станция.
С оглед на така установеното, съдът намира че не са налице
предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на настоящето
производство.
3
Съгласно чл.229 ал.1 т.4 от ГПК основанието за спиране е налице,
когато съществува висящо пред съд гражданско производство и между
образуваните по реда на ГПК две дела съществува връзка на обусловеност, т.
е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието
съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването
на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Връзката, която има
предвид чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта
или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не
предполага различия в преценките на съда по двете дела.
В двете търговски дела са предявени искове за вземания, претендирани
от ищеца по два отделни договора, като съществуването на правоотношение
между страните по писмен договор от 22.08.2012г., касаещ частта площадка
на пречиствателната станция, и изпълнението на задълженията по него не
обуславя и няма връзка с претенцията на ищеца, произтичаща от изпълнение
на СМР и доставки на частта колектор на пречиствателната станция.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с която спряното производство да бъде възобновено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260237 от 08.11.2022г. по търг.дело №
56/19г. по описа на Добрички окръжен съд.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4