ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. Силистра, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500066 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна частта жалба, предявена от Р. К. Д., ЕГН
**********, против определение № 918/15.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1150 /2020
г. по описа на Районен съд, гр. Силистра, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата му за допълване на решение № 543 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 1150 по описа на СРС
за 2020 г. чрез посочване в диспозитива на решението, че присъденото от ответника
обезщетение се дължи и за осъществени от негова страна тормоз и преследване спрямо
ищеца. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е отхвърлил молбата му по чл. 248 ГПК
за допълване на диспозитива на решение № 543/27.10.2021 г. по гр.д. № 1150 по описа на
СРС за 2020 г. като посочи, че присъденото от ответника обезщетение се дължи и за
осъществени от негова страна тормоз и преследване спрямо ищеца по смисъла на чл. 5
ЗЗДискр. във вр. § 1, т. 1 и 3 ДР към ЗЗДискр.
В срока по чл .248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от „Поларис-8“ ООД, вписано
в ТР по ЕИК *********, представлявано от управителя - Владимир Красимиров Рашков,
чрез: адв. С.Б., който счита, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на
първоинстанционното решение, солидазира се с мотивите на обжалваното определение и
моли да бъде оставена без уважение предявената възизвна частна жалба, а обжалваното
определение – потвърдено.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: С решение № 543 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 1150 по описа на СРС за 2020 г.,
съдът е уважил частично предявените от настоящия въззивник искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и
3 ЗЗДискр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В диспозитива подробно са описани действията и
бездействията, които съдът счита за нарушения по смисъла на ЗЗДискриминация,
окачествени от него като дискриминационни по отношение на въззивника. Вярно е, че в чл.
5 ЗЗДискриминация се сочи, че „Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата
сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.“Това
изброяване на видове дискриминационни актове не е част от състава на чл.71
ЗЗДискриминация, който е правтното основание за предявяване на искове по този закон
пред съд. Съгласно ал.1, т.1 от съда са изисква установяване на нарушението, но не и
1
категоризирането му според чл.5 от Закона. Това, разбира се, съдът е направил обстойно в
мотивите си, като описвайки нарушенията спрямо ищеца, е посочил многократно в кои
случаи става въпрос за преследване, в кои – тормоз, както и че формата на дискриминация
спрямо ищеца е на основа лично положение. Именно тази изчерпателност на съдебния акт в
мотивите му, въззивникът взема за довод да поиска допълване на решението с понятията
„тормоз“ и „ преследване“. Съдът , по изложените вече причини , счита, че в случая не е
намице непълнота на диспозитива на съдебиня акт в този смисъл, поради което и правилно е
било отказано такова. Както сочи РС в крайна сметка той е разгледал всички актове на
работодателя, които ищецът е предявил за разглеждане в производството, считайки, че те
имат дискриминационен характер спрямо него, с което е изчерпал предмета на делото, без
оглед на това дали всеки от дискриминационните актове е квалифициран като конкретен вид
дискриминация в рамките на по - общото понятие. Такова допълване по никакъв начин не
би променило правните последици за някоя от страните от така постановения вече съдебен
акт.
Следва да се отбележи, че ответното по настоящата частна жалба дружество
неправилно счита, че се касае за поправка на ОФГ. Производството е за допълване на
решението, но именно поради неясните съображения на жалбоподателя за исканата промяна,
е допустимо такива объркване в квалифициране на искането му.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
определение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 918/15.12.2021 г., постановено по гр. дело №
1150 /2020 г. по описа на Районен съд, гр. Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2