Р E Ш
Е Н И Е
№
...............,
18.06.2020 г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 953/2019 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
Предявени са от Г.С.Н., ЕГН ********** ***, срещу Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А при условията на обективно кумулативно съединяване искове, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1347 лв. (след допуснато изменение на исковите
претенции по реда на чл. 214 ГПК с определение постановено в о.с.з. проведено
по делото на 28.05.2020 г.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 240 часа за периода от 01.12.2016г. до
01.12.2019г., ведно със законата лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца дължимото обезщетение за забава в размер на 188 лв. от първо число на
месеца следващ месеца, за който седължи 01.12.2019 г.
Исковата претенция се основава на следните
фактически твърдения:
За периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е полагал труд на
длъжността „***“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
– П., която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението в МВР. В исковата молба се твърди, че ищецът е със статут
на държавен служител. За периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е
положил общо 1672 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1911 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 240 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен
от ответника като дължимата сума е в размер на 1347 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски. На основание чл. 127, ал.4 ГПК посочва и начин на
заплащане на сумите, а именно чрез банков превод по следната банкова сметка – ***. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва
предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън
действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и поради това ищецът погрешно е
формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като
същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.,
като е извършено умножаване по коефициент 1,143. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-П. е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД
По делото не се спори, а и това е обявено за безспорно между сраните, че те
са били в служебно правоотношение в процесния период – 01.12.2016 г. 01.12.2019г.,
по което ищецът е заемал длъжност „водач на специален автомобил и П.“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П., която е структурно
подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в
МВР, както и че ищецът е полагал своя труд при ответника на смени с
продължителност 12 часа или по 24 часа по предварително утвърдени графици.
От представените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници при РС към РБЗН – П.,
се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът е
отработил 160 ч. за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за периода от 01.01.2017
г. до 31.03.2017 г. – 176 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 140
ч., за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 128 ч., за периода от
01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – 168 ч., за периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. – 138 ч., за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – 144 ч.,
за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. – 40 ч., за периода от 01.08.2018
г. до 31.08.2018 г. – 40 ч за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 54
ч., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. – 62 ч., за периода от
01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. – 64 ч., за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2018 г. – 26 ч., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 48 ч., за
периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.03.2019 г.
до 31.03.2019 г. – 0 ч., за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 0 ч.,
за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. – 30 ч., за периода от 01.06.2019
г. до 30.06.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 32
ч., за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. – 56 ч., за периода от
01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 52 ч., за периода от 01.10.2019 г. до
31.10.2019 г. – 50 ч. и за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 62 ч.
Установява се от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза,
че положеният от ищеца нощен труд за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г.
е в размер на 1662 ч., респективно 211 нощни смени. Паричната равностойност в
брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от
работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат
приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1496,59 лв.
(брутен размер) или 1 346,94 лв. (нетен размер). Сумата на обезщетението
за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните
периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен
период, до датата на завеждане на исковата молба, е 187,83 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението
на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са
дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
наличие на служебно правоотношение между ищеца и Главна Дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението” при Министерство на вътрешните
работи; полагане на извънреден труд за
исковия период от 01.12.2016 г.-01.12.2019 г. в твърдения размер, както и
размера на претендираното възнгарждение за положения извънреден труд, които предпоставки
следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказаване.
Ответниът следва да установи наведените от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Между страните по делото няма
спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването помежду
им на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен
режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период му е заплатено
възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г., издадена на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР от
министъра на вътрешните работи.
Спорът по делото е правен и се
свежда до правоприлагането по аналогия на правилата на НСОРЗ относно
преизчисляването на нощния труд в дневен и неговото заплащане. По посочения проблем е налице
противоречива съдебна практика на съдилищата на територията на цялата страна,
която е дала повод за образувано на Тълкувателно дело № 1 от 2020 г. по описа на ОСГК, ВКС.
Част от съдебните състави
приемат, че НСОРЗ следва да се приложи по аналогия по отношение на служителите
на МВР с оглед спазване на принципа за равнопоставеност на лицата полагащи труд
по КТ, ЗДСл и ЗМВР, като не се допуска дискриминация. Допълнителен довод за
прилагане на правилото по аналогия е че с първоначално приетата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи е бил определен алгоритъм за приравняване на нощния труд към
дневен идентичен с алгоритъма предвиден в НСОРЗ с коефициент 1,143, поради
което се приема, че макар в последяващите издадени наредби от Министъра на
вътрешните работи, да не е налице такава изрична норма, то следва по аналогия
да се приложи НСОРЗ. В тази насока са и доводите на ищцовата страна.
Друга част от съдебните състави
застъпват становището, че разпоредбите на НСОРЗ не следва да се прилагат по
аналогия по отношение на служителите в системата на МВР, доколкото не е налице
празнота в правото, тъй като за разлика от служителите по КТ продължителността
на работното време на който през нощта е 7 часа, то за служителите на МВР
изрично е предвидена продължителност на работното време през нощта – 8 часа. В
тази насока са и доводите на ответната страна.
По поставения проблем настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната теория и практика
последователно приемат, че е правото се прилага по аналогия, тогава когато е
налице празнота в закона или правото, арг. чл. 46, ал. ЗНА. Празнота в правото е налице, когато за
даден случай липсва правна норма и се търси друга правна норма, която да замени
липсващата. За да се приложи аналогия по закон, двата случая трябва да са
сходни в своите най-общи, най-съществени белези. След констатирането на
сходството, правоприложителят- в настоящия случай съдът, прилага правната норма
на уредения случай за неуредения случай. Следователно това е възможно само
когато неуредения случай не се различава по същество от случая, за който
правното предписание е било създадено.
В случая, ищецът през процесния период е имал качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР
се урежда с този закон, който има характер на специален, по отношение КТ. В тази връзка
в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, което
положение съответства на уредбата в чл. 136, ал. 1 от КТ за нормалната
продължителност на работното време на лицата по трудови правоотношения.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР за работещите на 8, 12 и 24-часови смени държавни служители в МВР
работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на
24-часова смяна е по изключение. Изрично предвидено е в чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. От друга
страна общата уредба на чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда,
че при 5-дневна работна седмица нощният труд е до 7 часа, уредбата на нощния труд на
държавните служители, работещи на смени в МВР, е различна. Тя допуска
полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази
категория служители на МВР е установена нормална продължителност на труда,
полаган през нощта, от 8 часа. В този смисъл според специалния закон
съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на
смени в системата на МВР, е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено
за работещите на смени по трудово правоотношение – 8:7, въз основа на което по
трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с
коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това налага
извода, че не е налице празнота в закона, която да бъде попълнена чрез
прилагане на правна норма по аналогия. Освен това дори и да е налице такава
празнота, то в случая не следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като не са налице сходни общи белези на двата случая, което
е предпоставка за прилагане на правото по аналогия, както бе посочено по -горе.
Законодателят изрично е предвидил, че полаганият от служителите на МВР труд
през нощта е 8 часа, докато при служителите по трудово правоотношение по КТ нормалната
продължителност на нощния труд е 7 часа – т.е. липсва сходство.
Същевременно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и
разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г., отменена ДВ бр. 4
от 14.01.2020 г.). Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата отработеното време между
22,00 и 06,00 ч., времето
на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с
протокол, като в ал. 2 са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това
и начинът на отчитане на броя отработени часове. Действително в тази наредба
липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато се е
съдържала в чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 69 от 19.08.2014 г.), според
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Това обаче
не може да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален
регламент за служителите на МВР, което да води до субсидиарното приложение или
приложението по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са доводите
на ищеца. Следва да се посочи, че такова правило (за преизчисляване
на нощния труд към дневен) не се съдържа и в сега действащата Наредба №
8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обнародвана ДВ бр.
3 от 10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020г.), т.е. ако през процесния период е
била налице празнота в правото, както твърди ищецът, то всеки разумен
законодател би я отстранил със следващия (във времево отношение) подзаконов
нормативен акт, който в случая е обнародван през 2020 г.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен.
Основание за такова преизчисляване както бе посочено в правната уредба липсва. След като според ЗМВР
нормалната продължителност на дневния и нощния труд за служители, работещи на
смени, е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при
положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната
продължителност на работното време. Ищецът не твърди от друга страна да е
полагал труд извън определените 12, 24-часови смени или пък да е полагал нощен труд над
нормативно определените 8 часа, а и такива данни не са установени по делото.
В ЗМВР има
ясно разграничение на понятията "нощен труд" и "извънреден
труд" и за всеки от тях е предвидено допълнително възнаграждение. В чл.
178, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат
на държавните служители за прослужено време, за изпълнение на специфични
служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за
постигнати резултати в служебната дейност, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР – за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, поради което неоснователен се явява довода на ищеца, че държавните
служители се поставят в по-неблагоприятно положение от служителите по КТ. Освен това с отделни подзаконови нормативни актове
са предвидени редът и начинът на отчитане на нощния и на извънредния труд, както
и размерът на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Извънредният труд
съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, а
размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с
издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от
27.06.2014 г. до 05.12.2017 г. размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до
06,00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
това – условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
– с негова заповед. Следователно за исковия период определянето на
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00
часа и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева, както е било
изплатено на ищеца за всеки час положен от него нощен труд.
Действително е налице разлика в
уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ, която е съобразена със спецификата на дейността, извършвана
от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на
техните права и задълженията от тези, работещи по трудово правоотношение, която разлика изключва прилагане на право по аналогия. В специалния закон има предвидена и компенсация на
някои по-неблагоприятни условия на работа с различни привилегии – например
по-ранно пенсиониране или по-голям размер отпуск, с които работещите по трудов
договор не се ползват. Предвид всичко изложено неоснователни се явяват доводите
на ищеца, че служителите на МВР са поставени в неравностойно
положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
По изложените
съображения съдът приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз
основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители, която да налага прилагането по аналогия на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове регламентират пълно и всестранно нощният и извънреден труд,
полаган от служителите на МВР, поради което предявените
искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от
100 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Н. ЕГН: **********
с адрес: *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове за
заплащане на сума в размер на 1 347 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на
положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, и на обезщетение за забава в размер на 188 лв., дължимо за периода от
първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Г.С.Н. ЕГН: ********** с адрес: *** да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: