О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на
двайсет и седми ноември през две хиляди и двайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
,
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 604/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.418,ал.4 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Банка „ДСК”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Московска“№19,представлявана от
изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефанов,чрез пълномощник юрисконсулт Г.Й.П.,срещу Разпореждане
№2202/05.10.2020г.,пост.по ч.гр.д.№1475/2020г.на РС-Ловеч. Обжалва съдебния акт
в частта,с която е отхвърлено заявлението за претендираните разходи по изискуем
кредит в размер на 120лв. Не се съгласява с приетото от съда по отношение
характеристиката на това вземане. Излага,че претендираната сума от 120лв. е
разход по изискуем кредит и е регламентирана в т.6 от Тарифа за лихвите,таксите
и комисионните, които „Банка „ДСК“АД прилага по извършени услуги на
клиенти,която прилага към жалбата. Дължимостта й е предвидена и в Общите
условия. Сочи,че използваното от банката наименование на вземането такса/разход
не е определящо за правната му природа.Твърди,че не представлява такса за
управление на кредита,тъй като не е свързана с предоставяне от на допълнителна
услуга по кредита,за която да се дължи възнаграждение. Управлението на кредита
включва редица действия по администриране и мониторинг,които се извършват с
оглед погасяване на кредитните задължения.Услугите по управление н кредита са
предоставят в рамките на закономерното развитие на облигационното
правоотношение,т.е.докато задължението се обслужва съгласно
договореното.Спирането на плащанията представлява усложнение,което преустановява
нормалния ход на правоотношението и поражда преобразуващото право на
банката по чл.60 от ЗКИ. За надлежното
упражняване на тора право съдебната практика е предвидила изискване за връчване
на уведомление на длъжника,което е свързано с допълнителни разноски за
кредитора,имащи характер на имуществени вреди. Акцентира,че пристъпването към
предсрочна изискуемост не е услуга,предоставяна от банката,а съвкупност от
действия,насочени към отнемане преимуществото на срока,поради допуснато от
длъжника договорно неизпълнение.Обяснява,че в Тарифата на банката е извършена
предварителна оценка на вредите,които биха настъпили от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на нужното съдействие по
получаване на изходящата от кредитора кореспонденция. Сочи,че с тази клауза
предварително се определя размерът на имуществените вреди,поради което тя не
попада под ограничителния режим на чл.10а от ЗПК.
Развива подробни мотиви за правната характеристика на претендираното
вземане,като акцентира,че не представлява такса,а разход,поради което не следва
да се подчинява на забраната по чл.10а от ЗПК. Тя не се дължи за предоставяна
от банката услуга,а включва направените от кредитора разходи основно с намиране
на длъжника и връчване на покани за доброволно изпълнение,нотариални
покани,уведомления за предсрочна изискуемост.Счита,че правно нелогично е тези
разходи да останат за сметка на кредитора,при условие,че възникват в резултат
на некоректното поведение на длъжника и не биха се извършили,ако кредитът е обслужван
както е договорено. Пояснява,че включването им в Тарифата цели осигуряване на
пълна и изначална яснота и определеност на клиента за максималния размер на
дължимото,както и ограничаване на отговорността на кредитополучателя,
независимо от реално направените от кредитора разходи. Допълва,че този разход
не е свързан с управлението на кредита.Позовава се на мотивите към
законопроекта за изменение на ЗПК в тази норма. Целта на таксите е да покрият
административните разходи на банката при предоставяне на определена
услуга,каквато правна природа нямат действията във връзка с предсрочната
изискуемост на кредита.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната
част и се уважи заявлението и за това вземане. Моли да се присъдят и разноски в
полза на банката.
Окръжен съд Ловеч, като съобрази приложеното ч.гр.д.№1475/2020г. по описа
на РС-Ловеч и становището на жалбоподателя, приема за установено следното:
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 21.10.2020г.и на
същата дата е подадена частната жалба-т.е.спазен е срокът по чл.275 от ГПК.
Подадена е от надлежна страна и срещу акт,подлежащ на обжалване съгл.чл.418,
ал.4 от ГПК. С оглед на тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Установява се,че пред РС-Бургас е подадено заявление по реда на чл.417,т.2
от ГПК от „Банка“ДСК“АД, срещу Д.Ц.Г. ***. Претенцията е за вземане по Договор
за текущо потребление от 29.06.2016г.,сключено между „Б“ДСК“АД и Г. и Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, формирана от главница
в размер на 879.42лв., договорна лихва- 295.91лв.за периода от 20.02.2018г. до
28.08.2020г., обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) в размер на
61.62лв. за периода от 21.02.2018г. до 28.08.2020г.,обезщетение за забава след
настъпване на предсрочната изискуемост-28.08.2020г. до 10.09.2020г.в размер на
3.42лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120лв.,или общо сумата
1360.37лв. Представено е Извлечение от счетоводните книги на банката,в което е
вписано,че първоначално е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 14.08.2014г.,с размер от 1000лв.,в последствие преструктуриран в
Договор за текущо потребление за сумата 1175.38лв.,със срок от 60м.-до
29.06.2021г.и падеж 20-то число на месеца.Посочено е,че на 28.08.2020г. е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради забава в плащането на
дължими вноски(31бр.), на основание чл.19.2 от ОУ. Отправено е искане за присъждане
и на разноски-27.21лв.-държавна такса и да се определи юрисконсултско
възнаграждение в границите на 50-150лв.Към заявлението са приложени следните
документи-Извлечение то счетоводните книги на банката,Допълнително споразумение
за преструктуриране от 29.06.2016г., Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с
изх.№05-20-01580/21.11.2019г.на „Банка“ДСК“АД, извлечение от ТРРЮЛНЦ и
доказателства за пълномощията на представителя на заявителя. На основание
чл.411,ал.1,изр.2 от ГПК делото е прекратено пред РС-Бургас и изпратено по
подсъдност на РС-Ловеч.
Пред РС-Ловеч е образувано ч.гр.д.№475/2020г.,по което с Разпореждане
№2139/21.09.2020г. съдът е оставил без движение заявлението до уточняване
начина на формиране на вземането за разходи при изискуем кредит. Своевременно
„Б“ДСК“АД е уточнила,че претенцията за 120лв. представлява разход по изискуем
кредит,предвиден в т.6 на Тарифа за лихвите,таксите и комисионните на банката.
Представлява извършен от кредитора разход за откриване на длъжниците и връчване
на уведомления за изискуемост,наложили се в следствие на тяхното
недобросъвестно изпълнение на задълженията по договора.Тези разходи са
предварително определени в Тарифата и за длъжника е налице яснота и
определеност за максималния размер на дължимото ограничаване на отговорността
на кредитополучателя,независимо от
направените от кредитора разходи при настъпване на предсрочна изискуемост.
С обжалваното Разпореждане №2202/05.10.2020г. РС-Ловеч е уважил заявлението
в частта по отношение на главницата в размер на 879.42лв.,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, договорна лихва
в размер на 295.91лв.за периода от 20.02.2018г. до 28.08.2020г., обезщетение за
забава в размер на 61.62лв.,за периода от 21.02.2018г. до
28.08.2020г.,обезщетение за забава в размер на 3.42лв. за периода от
28.08.2020г. до 10.09.2020г. и 70.26лв.-разноски (25лв.-държавна такса и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение). Заявлението е отхвърлено в частта за
разходи при предсрочно изискуем кредит в размер на 120лв. Съдът е анализирал
претенцията и е приел,че този разход на практика представлява такса за
управление на кредита,забрана за начисляването на която е регламентирана в
чл.10а,ал.2 от ЗПК. Изложил е,че не е уточнено за какви реално извършени
дейности е извършен, съответно се търси възстановяване на този разход.
Съставът на ОС-Ловеч споделя мотивите на първоинстанционния съд.
При произнасянето си съдът
съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата
на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С
оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното
заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите
вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства
по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави. В рамките на този контрол съдът
проверява и може да констатира наличие на неравноправни клаузи,поради
противоречие с императивни норми на закона.Касае се за законово регламентирано
задължение на съда, което не е игнорирано в заповедното производство,въпреки
специфичните му характеристики.
В съответствие с изложеното
съставът намира,че с настоящето заявление са изпълнени изискванията за
индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви.
Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и просрочените
вноски, ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и
начинът и периодът на вземанията за лихви и как са формирани. По отношение на
тези вземания може да се приеме, че е налице формална редовност на заявлението.
Не е така по отношение на претенцията за заплащане на
сумата 120лв., определена като „разход при изискуем кредит“. Въпреки дадените
указания заявителят не е посочил за какви конкретни дейности са направени. При
обосноваване на тази претенция в уточнението пред РС-Ловеч и в частната жалба
заявителят представя подробен паралел между понятията „такса“ и „разход“,с
който също не внася яснота по основната относима характеристика на „разхода“-
извършен ли е реално. Не се отрича,че във връзка с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем кредиторът прави разходи и същите следва да му бъдат
възстановени с оглед установеното виновно неизпълнение от длъжника на
ангажименти по договора-причина за тези разходи. Следва да се съобрази, обаче,
че оглед характеристиката им на имуществени вреди,за да се твърди, че реално са
извършени, следва конкретно да са посочени като действия и стойност. Липсва ли
такова уточнение, няма основание да се приеме,че тази претенция е ликвидна и
изискуема.
В случая вземането е предвидено в т.6 от Тарифа за лихви,
такси и комисионни и е в конкретен размер от 120лв.,независимо от това
извършени ли са някакви, на каква стойност или изобщо не са направени разходи
във връзка с настъпилата изискуемост. Съставът намира, че определяне на подобна
претенция в конкретен изначално установен размер противоречи на както на
изложената по-горе правна природа на понятието „разход“, така и на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение. Не може да се сподели подхода на
кредитора за определянето й в конкретна сума, без да се съобразява спецификите на всеки отделен казус,
извършените за съответното вземане действия и стойността им. Налице е
противоречие и с правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,съгласно което видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъде точно и
ясно определено в договора.
По изложените съображения
съставът изцяло се съгласява с извода на първоинстанционния съд за отхвърляне
на заявлението в частта по отношение претендираните разходи при изискуем кредит
в размер на 120лв. Затова Разпореждане №2202/05.10.2020г.,пост.по
ч.гр.д.№1475/2020г.на РС-Ловеч следва да се потвърди в обжалваната част,като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения
ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 2202/05.10.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 1475/2020г. по описа на РС–Ловеч, в
частта,в която е
отхвърлено заявлението по чл.417,т.2 от ГПК на “Банка „ДСК”АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Московска“№19, представлявана от изпълнителните директори Диана Дечева
Митева и Боян Филипов Стефанов,чрез пълномощник юрисконсулт
Г.Й.П., срещу Д.Ц.Г. с ЕГН **********,с адрес ***, за вземане за разход при изискуем кредит в размер на
120лв.,като правилно и законосъобразно.
Определението не
подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.