Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-113 Година 2020, 15 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на първи юни година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 867 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Д.Б.М. с ЕГН **********, против
решение № 420 от 31.01.2020 г. по гр.д.7862/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове против „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с ЕИК *********, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед №
V-нак-5/16.07.2019 г. на Изп.директор на „УМБАЛ Бургас“ АД; и за възстановяване
на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Лекар“ в „Отделение
по спешна медицина“ към „УМБАЛ Бургас“ АД. Твърди се, че решението на БРС е неправилно.
По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните, отговаря на
изискванията на чл.195 от КТ. Сочи се, че не става ясно как съдът е определил
за безспорно, за какви нарушения на трудовата дисциплина, е наложено
наказанието. На следващо място се сочи, че макар в заповедта да е преразказана
постъпила против ищеца жалба, не става ясно какво е фактическото основание,
посочено в т.2 и т.3, за наложеното наказание. На следващо място се твърди, че
съдът не е взел под внимание показанията на втория допуснат свидетел на ищеца –
пряк очевидец на случилото се с един от пациентите. На второ място се твърди,
че в случая е налице предубеденост у работодателя, който е формирал воля за
налагане на дисциплинарното наказание преди да проведе дисциплинарната
процедура, която е проведена формално. Посочва се, че този извод се потвърждава
и от резолюцията на работодателя от 06.06.2019 г. върху писмо вх.№
8308/05.06.2019 г., предхождаща искането на обяснения от ищеца с писмо изх.№
8533/11.06.2019 г. На трето място се твърди, че неправилно се търси отговорност
от въззивника , тъй като към момента на твърдяните нарушения, той не е имал
завършена специалност „Спешна и неотложна медицина“, а е бил само специализант
и то – към университета в гр.Варна, само поради липсата на лекари със
специалност „Спешна медицина“, на него е било възложено да поема дежурства в
спешния център. На следващо място се сочи, че е неправилна интерпретацията на
съда на възражението, че не е имало настъпили неблагоприятни последици за
болницата от нарушенията. На последно място се твърди, че е налице
несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с тежестта на
евентуално извършените от него нарушения. Претендира се отмяна на решението на
БРС и уважаване на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана с
писмен отговор в законовия срок. Твърди се,
че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а
правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, че от представените по
делото писмени и гласни доказателства, неоспорени от ищеца, се установява
извършването от ищеца на посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата
дисциплина. На второ място се твърди, че с въззивната жалба се навеждат нови
твърдения и се правят нови възражения и оплаквания за порочност на оспорваната
заповед, които не следва да се обсъждат от въззивния съд като преклудирани.
Твърди се, че своевременно сочените от ищеца пороци на уволнението се свеждат
до: неспазване на сроковете по чл.194 КТ, и до доводи по същество – липса на
извършени дисциплинарни нарушения, а останалите, посочени в жалбата,
оплаквания, са преклудирани. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на съдебни разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззивника М. за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението му, извършено със Заповед № 1/16.07.2019 г. на Изп.директор на
въззиваемата „УМБАЛ-Бургас“ АД на основание чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, ал.1,
т.3, вр.чл.188, т.3 от КТ, както и за възстановяване на ищеца на заеманата от
него преди уволнението длъжност. Твърди се, че страните са били в трудово
правоотношение, прекратено от ответника като работодател, на посоченото по-горе
основание. В исковата
молба и в първоинстанционното производство се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като: не е спазена законоустановената процедура за
налагане налагане на дисциплинарно наказание (не са поискани обяснения за
всички описани в заповедта нарушения; не са обсъдени дадените от ищеца
обяснения); наложено е наказание за нарушение, по отношение на което е изтекъл
срокът по чл.194, ал.1 КТ; изложеното в заповедта (описано в т.1) не отговаря
на истината, т.е.ищецът не е извършил визираните в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина; доколкото не са извършени посочените дисциплинарни
нарушения, а по отношение на описаното в т.1 нарушение е изтекла давност, не е
налице твърдяното системно нарушаване на трудовата дисциплина; поради липсата
на настъпили неблагоприятни последици за работодателя, тежестта на наложеното
дисциплинарно наказание е несъответна с тежестта на твърдяните нарушения; заповедта
за дисциплинарно нарушение е издадена от лице, нямащо надлежни правомощия да я
издаде.
Предявени са
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.
Ответникът
е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, като в законовия срок
ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди се, че дисциплинарното наказание
е наложено при спазване на процедурата по КТ, след искане на обяснения от ищеца
и съобразяване с дадените от него такива; наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ, от легитимирано
лице (изп.директор на дружеството), за действително извършени от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, като дисциплинарното наказание е съразмерно
с тежестта на допуснатите нарушения.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел,
че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на законовата процедура и
за доказано допуснати от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина.
Прието е от съда, че наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушението.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените от въззивника оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът приема следното:
На първо
място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил в пълнота
фактическата обстановка по отношение на наличието на трудово правоотношение
между страните; прекратяването му; основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, както и по отношение на действията на ищеца, довели до налагане
на дисциплинарното наказание.
Съдът
изцяло споделя като обосновани изводите на първоинстанционния съд, че
обжалваната заповед за налагане на въззивника на дисциплинарно наказание, е
постановена от легитимирано лице – изпълнителния директор на ответното
дружество, в срока по чл.194, ал.1, вр.ал.3 от КТ по отношение и на трите
визирани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Съдът намира
за неоснователно и недоказано първото оплакване във въззивната жалба – за
неправилни изводи на първоинстанционния съд, че заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните, отговаря на изискванията на чл.195 от КТ. В обжалваната заповед изрично и подробно са посочени по отношение и на трите
нарушения: нарушителят; в какво се изразява нарушението; кога е извършено;
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Неоснователно е
твърдението, че в заповедта не са изложени фактическите основания, въз основа
на които работодателят е приел, че е налице извършено от въззивника нарушение
на трудовата дисциплина. Макар и в трите случая, работодателят да е изложил
твърденията във всяка една от двете жалби и от Констативния протокол от
извършена проверка от медицински одит, и в трите случая в заповедта е посочено какви
точно нарушения е прието, че е извършил въззивникът. По отношение и на жалбите
на А.А. и Д.С.,
съотв.в т.1 и в т.2 от заповедта, и на случая с пациента Н.Н.
от 28.12.2018 г., предмет на проверка от ИАМН и на Констативен протокол (т.3 от
заповедта), е посочено, че нарушението на д-р М. е, че не е „предоставил пълна
и ясна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и
методите на евентуалното му лечение“ и не е изпълнил „задължението си да
изследва и документира соматичния статус на пациента, подлежащ на спешна
медицинска помощ“. По отношение на третото нарушение е допълнено, че
нарушението на въззивника се състои в неспазване изискванията на медицински
стандарт „Спешна медицина“ в частта на диагностично-лечебна и консултативна
дейност в Отделение по спешна медицина, както и на задълженията по длъжностната
характеристика.
Според
настоящия състав, неоснователно е оплакването на въззивника, че не става ясно
как съдът е определил за безспорно, за какви нарушения на трудовата дисциплина,
е наложено наказанието. От цитирането в заповедта на фактическите твърдения във
всяка от трите жалби, може да се направи извод за какви действия на ищеца се
налага наказанието, и какво нарушение на трудовата дисциплина съставляват тези
действия.
В мотивите
си първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обосновано е стигнал до извод, че всяко
едно от трите, визирани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, е
извършено от ищеца.
Съдът намира
за неоснователно оплакването, че решението е неправилно и необосновано, тъй
като първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на втория
допуснат свидетел на ищеца – пряк очевидец на случилото се с един от
пациентите. Съдът е обсъдил показанията на св.Чавдарова по отношение
състоянието на пациента С., както и на проведените между
близките му и д-р М. разговори във връзка с искането на близките за приемане на
пациента в болницата, а крайните му изводи са съобразени с възприетото от него
от показанията на свидетеля, и връзката на тези показания с останалия
доказателствен материал. Настоящият състав приема, че крайните изводи на
първоинстанционния съд досежно наличието на извършено дисциплинарно нарушение в
случая с пациента С., са обосновани, тъй като св.Ч. заявява, че не си спомня да е имало
конфликти и разправии; както и д-р М. да е обиждал и викал на близките; твърди,
че когато тя е работила с ищеца, не е имало случаи „да вика на пациентите“, но също
така заявява, че „за конкретния случай не помни точно“.
Съдът намира
за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че е съдът не е съобразил,
че е налице предубеденост у работодателя, който е формирал воля за налагане на
дисциплинарното наказание преди да проведе дисциплинарната процедура, която е
проведена формално, което според въззивника, следва от резолюцията на
работодателя от 06.06.2019 г. върху писмо вх.№ 8308/05.06.2019 г., предхождаща
искането на обяснения от ищеца с писмо изх.№ 8533/11.06.2019 г. Въпросната
резолюция е поставена върху писмото от ИАМН, с което на „УМБАЛ Бургас“ АД е
изпратен констативен протокол от извършена проверка на основание Заповед №
ИАМН-РД-13-55/10.05.2019 г. на Изп.директор на ИАМН, по т.1 от която предмет на
проверка е по преписка на ОД МВР Бургас, образувана по повод сигнал от С.Н.Н., касаещ лечението на нейния баща Н.С.Н., вкл.при постъпването му в ОСМ на
„УМБАЛ - Бургас“ АД и преглеждането му от въззивника. В Констативния протокол са
отразени констатации за допуснати нарушения от д-р М. при попълването на Лист
за преглед на пациент КБД/СО № 039316; липса на отразени в медицинската
документация резултати от направени изследвания и тяхната интерпретация; липса
за извършен на пациента Н. медицински триаж с оценка на степен
на спешност; записаната в Лист за преглед на пациент КБД/СО № 039316 диагноза
не е потвърдена от направена консултация с невролог; пациентът е изписан от ОСМ
и е насочен към извънболнична медицинска помощ без да е завършен диагностичния
процес и без да е направена оценка на състоянието му; нарушени са правата на
пациента да получи своевременна и качествена медицинска помощ, в обем,
адекватен на състоянието му, както и изискванията на медицински стандарт
„Спешна медицина“. С оглед така изложените констатации в приложения към писмото
Констативен протокол, съдът намира, че резолюцията на изп.директор на ответното
дружество: „за дисциплинарно наказание на Д.М. по констатациите по т.1“ има
предвид не налагане на конкретно дисциплинарно наказание (каквото не е
посочено), а стартиране изобщо на дисциплинарна процедура. Този извод на съда
се подкрепя от последвалата Покана до ищеца (изх.№ 8533/11.06.2019 г.), с която
са му поискани писмени обяснения по случая с жалбата на Д.С. (вх.№ 16/23.05.2019 г.) и искане за
обяснения по случая с жалбата, касаеща пациента Н.Н., които писмени обяснения са дадени
от въззивника на 17.06.2019 г.
Процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е постановено след искане на
писмени обяснения от въззивника и даване на такива от него, поради което съдът
приема за неоснователно твърдението за предубеденост на работодателя при
налагане на дисциплинарното наказание.
Оплакването,
че неправилно се търси отговорност от въззивника , тъй като към момента на
твърдяните нарушения, той не е имал завършена специалност „Спешна и неотложна
медицина“, а е бил само специализант и то – към университета в гр.Варна, само
поради липсата на лекари със специалност „Спешна медицина“, на него е било
възложено да поема дежурства в спешния център, за първи път е заявено с
въззивната жалба, поради което съдът го намира за преклудирано, съгласно чл.266 ГПК. Такова оплакване не е заявено от ищеца не само в срока по чл.147 ГПК, но и
изобщо в първоинстанционното производство, същото не касае нови или
нововъзникнали обстоятелства, поради което и не следва да бъде обсъждано от
въззивния съд.
Съдът намира
за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че е неправилна
интерпретацията на първоинстанционния съд на възражението, че не е имало
настъпили неблагоприятни последици за болницата от нарушенията. Настоящият
състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че за „УМБАЛ Бургас“
АД са настъпили неблагоприятни последици от така извършените от въззивника
нарушения на трудовата дисциплина, които последици се изразяват в негативен
резултат от проверката на медицинския одит и даване на задължителни предписания
от ИАМН за предприемане на действия за създаване на организация и въвеждане на
системен контрол върху дейността на ОСМ с оглед спазване на изискванията на
медицинския стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06.10.2017 г.
в частта на диагностично-лечебната и консултативната дейност в отделението.
Съдът намира
за неоснователно и последното твърдение във въззивната жалба - че е налице
несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с тежестта на
евентуално извършените от него нарушения. Извършените от въззивника нарушения
на трудовата дисциплина са изключително сериозни предвид характера на работата
на въззивника и възможните последици от неизпълнението на изискванията на
медицинския стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 06.10.2017 г.
в частта на диагностично-лечебната и консултативната дейност. Всяко неглижиране
на изпълнението на задълженията за попълване на медицинската документация може
да доведе до застрашаване живота и здравето на пациентите и води до нарушаване
на техните права.
С оглед
изложеното, съдът намира, че визираните в обжалваната заповед дисциплинарни
нарушения са извършени от ищеца, същите съставляват „системно нарушение на
трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, тежестта на
наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушенията,
поради което дисциплинарното наказание е наложеното законосъобразно и при
спазване на законовата процедура.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд и препраща към тях.
С оглед
постановения резултат, съдът няма да се произнася по разноските, тъй като на
въззивника разноски не се дължат поради потвърждаване на решението, а
въззиваемият не е представил доказателства за сторени във въззивното
производство разноски.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420 от 31.01.2020 г. по гр.д.7862/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от днес – 15.06.2020 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.