ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Силистра, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Людмил П. Хърватев
Десислава Г. П.а
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно
наказателно дело № 20223400600314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.345, ал.1, вр.с чл.341, ал.2, вр.с чл.249, ал.2 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при РП-Силистра срещу
определение №633 от 24.11.2022г., постановено по НОХД №595/2020г. от
Силистренски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по
посоченото дело, и същото е върнато на прокурора, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Според прокурора определението е
неправилно, поради което иска от въззивната инстанция да го отмени, и върне
делото на СсРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Силистренски окръжен съд като съобрази доводите изложени в протеста,
и взе предвид доказателствата по делото, установи следното:
Силистренски районен съд в кръга на правомощията си, в
разпоредително заседание на 24.11.2022г., при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 НПК е преценил, че при изготвяне на обвинителния акт,
прокурорът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на обвиняемите и по този начин ги е затруднило да
организират защитата си. Според първоинстанционният съд, процесуалните
нарушения се заключават в това, че материалите по досъдебното
производство не са предявени на защитата на обвиняемите, и че „следва да
бъдат прецизирани обвиненията срещу всички обвиняеми и да се обърне
внимание на условията за разделяне и обединяване на делата“.
Според въззивната инстанция подаденият протест е процесуално
допустим, а по същество основателен.
1
С изготвянето на обвинителния акт, съобразно разпоредбата на чл.246,
ал.2 НПК, прокурорът следва да изложи своето становище относно вината и
отговорността на обвиняемия, като същевременно ОА следва да отговаря на
изискванията за законност, обоснованост и мотивираност, защото прецизно
предявените в ОА обстоятелства определят от една страна, предмета на
доказване, а от друга-дават възможност за адекватна защита на подсъдимия
по изложените от прокурора факти. В контекста на горното, правото на
защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни
признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, тъй като
правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен е ограничено.
Според прокурора, ОА съдържа всички необходими реквизити и
обвинението е ясно, точно и конкретно, като са посочени всички елементи от
състава на престъплението и правната квалификация на деянието. Това
твърдение според въззивната инстанция е правилно.
Нарушаване правото на обвиняемия да участва в досъдебното
производство, чрез правото му да се запознава с делото и да прави
необходимите извлечения несъмнено е процесуално нарушение и то
съществено, но това е отстранимо нарушение във съдебната фаза. Това е така,
защото с насрочване на делото в разпоредително заседание, на всички страни
/включително и бъдещи такива/, се дава пълната възможност за запознаване с
целия обем материали по делото. Това изрично е регламентирано в
разпоредбите касаещи разпоредителното заседание. След като обвиняемият
може да осъществи в пълен обем правото си да се запознае с материалите по
делото преди провеждане на разпоредителното заседание, то тогава
нарушението допуснато в досъдебната фаза би могло изцяло да бъде
компенсирано с възможността за запознаване в тази фаза на процеса.
Другото констатирано от първоинстанционния съд процесуално
нарушение /освен че е твърде неясно/, също не е основание за връщане на
делото на прокурора.
Суверенно право на прокурора е да повдига и поддържа обвинения за
престъпления от общ характер. Обвинителния акт определя предмета на
доказване на делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на
доказване, като чрез него прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза пред решаващия съдебен орган. В настоящият случай обвинителния акт
съответства на задължителните указания на ТР №2/07.10.2002г. на ВКС, като
е посочено мястото и времето на извършване на престъплението, пълните
данни за личността на обвиняемите, както и всички елементи на обвинението
относно извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него.
Разпоредбата на чл.216, ал.1 НПК дава възможност на прокурора, когато
по делото се съберат доказателства за участието на повече лица, да отдели
материалите за неиздирените лица в отделно дело, което обективно е
направил и наблюдаващият прокурор по отношение на обв.Жулиен
Веселинов Ненов, който е обявен за общодържавно издирване, тъй като
местонахождението му не е установено.
2
Акта по чл.216, ал.1 НПК не попада сред прокурорските актове
подлежащи на обжалване, поради което и липсва задължение на прокурора да
връчва препис от него на страните. В този смисъл защитата не би могла да се
позовава на накърнени права на обвиняемите.
В този смисъл, според въззивната инстанция не са налице пороци, които
да са ограничили правото на защита на подсъдимите в такава степен, че
същите да не могат да се защитят.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №681 от 24.11.2022г., постановено по НОХД
№633/2022г. на Силистренски районен съд, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Силистра за продължаване на
съдопроизводството.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3