№ 17950
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110119507 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от М. Т. Р. срещу „(ФИРМА)“ ООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лева, предявена като частичен
иск от вземане в общ размер на 968,00 лева, представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2021 г. между страните бил
сключен договор за паричен заем № 583690, по силата на който бил отпуснат
заем в размер на 1000 лева. Сочи се, че в договора е било уговорено в срок от
три дни, считано от усвояване на сумата по заема, заемателят да предостави
обезпечение – поръчител, който да отговаря на следните кумулативни
условия: да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер
на поне 4 минимални работни заплати за страната, също така не трябвало да
са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключен със
заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „редовен“, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
доход, или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
1
търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Твърди, че в процесния договор не било уговорено, че при
непредоставяне на някое от посочените обезпечения се дължи неустойка в
размер на 808,85 лева, но такава въпреки това, била начислена. Излага също и
че с подписване на договора за заем, заемателят се считал за уведомен за
нейното начисляване, като същата се заплащала разсрочено, наред с
погасителните вноски по заема. Твърди, че отпуснатият заем е в размер на
1000 лева, размерът на погасителните вноски – 3х15,58 лв. и 13х85,57 лв.,
видът на вноската – двуседмична, ГЛП 40,05 %, ГПР 49,65 %, а размерът на
общата сума, която следва да се върне – 1159,15 лева. Сочи, че е погасила
изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 1968 лева. Счита, че
целият договор за заем е нищожен поради противоречие с императивни
правила, поради неспазена форма, непредоставяне на преддоговорна
информация, неполучено съгласие от потребителя за сключване на договора.
Аргументира, че разменените електронни съобщения между страните, не
отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ. Излага, че липсва съществен елемент
от съдържанието на договора – ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита. Счита, че посоченият размер на ГПР не е действително
прилаганият такъв. Подробно аргументира, че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че е налице и заобикаляне на
закона. Твърди, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 71 ЗЗД,
кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение. Развива
подробни съображения в насока и че клаузата е неравноправна. Счита, че и
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Твърди, че е налице разлика между посочената сума за връщане в
договора и тази, която е реално върната. Сочи, че е заплатила сумата от
1968,00 лева, като подробно аргументира, че сумата от 968,00 лева, се явява
платена без основание, с оглед изложените твърдения за нищожност на
договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
2
Ответникът е посочил, че признава иска за прогласяване нищожността на
неустоечната клауза от договора за заем. Прави искане разноските да останат
в тежест на ищеца, доколкото твърди, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на настоящия иск. Излага твърдения, че ищецът не е заплатил
сумата за неустойка по договора за кредит.
В уточнителна молба от 23.08.2023 г. (ФИРМА) ЕООД признава и иска
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В становище от 29.09.2023 г. ищецът моли за решение при признание на
иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал
исковете в отговора на исковата молба и уточнителна молба от 23.08.2023 г.
Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на
исковете. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на исковете, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 50 лв. и на адв. Г. Ч. да заплати сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Т. Р.,
ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 25,00 лева,
предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 968,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №
583690, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата
молба – 12.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Т. Р.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Ч. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4