Решение по дело №1776/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 849
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20243110201776
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110201776 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на „ * ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул." Средец" № 51, ет.1,ап.3,представлявано от Т. И. К. с ЕГН **********, чрез
адв.Ж.Г., АК-Варна срещу НП № 23-0002405/22.11.2023 год. на директора на РД АА Варна.
В хода на съдебното следствие поради настъпила промяна в организационната
структура на АНО съдът конституира като страна – Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се
фактическата обстановка, относно вмененото нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от Закона за
автомобилните превози. Изразява се несъглесие с констатациите на АНО.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По същество
адв. Петър Бончев пледира за отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила
поради обстоятелството, че в случая отговорност следва да носи не дружеството –
превозвач, а самия водач, който е допуснал нарушението, като не ставало ясно защо АНО е
предпочел да накаже превозвача. В заключение прави искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който поддържа
жалбата. Изложени са съображения за това, че жалбата е неоснователна, иска се
1
постановлението да бъде потвърдено, както и присъждане на разноски за процесуално
представителство.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец октомври 2023г. служители на РД „АА"-Варна, един от които св. В. П.,
извършили проверка на „ПЛАН ТРАНС 18“ ЕООД.
Дружеството притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № 19191, валиден до 29.04.2028 год. е допуснал извършването на
обществен превоз на товари, с товарен автомобил марка „МАН", кат. N3, с рег. № СТ 6855
РТ, за управлението на който се изисква СУМПС от кат. „С", видно от пътен лист №
8379961/20.04.2023 год. и товарителница № 487001/20.04.2023 год., с водач С. И. С. с ЕГН
**********,без същия да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадено по
реда на Наредбата по чл.7б ал.1 от ЗДвП.
От направената справка в информационната система на ИА АА е видно, че водача
Славов не е притежавал валидна карта за квалификация на водача в периода от 28.03.2023
год. до 23.08.2023 год., което било прието за нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвтПр.
Акта бил съставен и предявен на С. С., който отбелязал, че няма възражения. В срока
по чл.44 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка издал НП № 23-0002405/22.11.2023 год., с което за нарушение на
чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвтПр,на осн. чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя В. П., който
потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
гласни доказателства - показанията на свидетеля П. и приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
направи следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния срок и от
надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0002405/22.11.2023 год. е издадено от
компетентен към момента на издаването му орган - от Директора на РД „Автомобилна
инспекция“- Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно
заповед № РД-08-107/29.02.2024г.на Министъра на транспорта, информационните
технологии и в шест месечния преклузивен срок.
2
Актът също е съставен в съответните процесуални срокове. След предявяване на акта
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, на
която е бил осъществен превоза – 20.04.2023г. (която дата се явява и дата на извършване на
нарушението), както и нарушената правна норма.
В постановлението наказващият орган е посочил, че не приема случаят за маловажен,
като е изложил мотиви за това.
В хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване н а правото на защита на нарушителя, което е
било реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
От всички доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че „* 18“ ЕООД има качеството на лицензиран превозвач, който може да осъществява
превоз на товари само с водачи, които имат валидна карта за квалификация.
Установено е и че водачът, който е извършил превоз на товари за дружеството на
20.04.2023г., не е имал валидна карта за квалификация, тъй като издаденото му такова е
било с изтекъл срок на валидност за периода от 28.03.2023 год. до 23.08.2023 год.
Обстоятелството, че именно на 20.04.2023г. водача е управлявал превозно средство, с което
е бил осъществен превоз се доказва по безспорен и категоричен начин от приложената по
преписката пътен лист, товарителница и др.
И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че е бил осъществен обществен
превоз на товари, което е видно и от приложената по преписката товарителница.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно е било прието, че от страна
на „ " ЕООД е допуснато нарушение на чл.96 „г" ал.1 пр.2 от ЗАвП.За превозвача е налице
задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или на
подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание на валидна
карта за квалификация на водача е въведено с нормата на чл.7 „б" от ЗАвП, респективно с
наредбата по него. За превозвача е било налице задължение да организира работата на
водачите по такъв начин, че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и
валидни документи, което в случая не е било изпълнено.
Правилно на „ ПЛАН ТРАНС 18" ЕООД е била наложена „Имуществена санкция" в
размер на 3 000лв., която е императивно предвидена в чл.96 „а" ал.1 от ЗАвП, като следва да
се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на допуснатото
нарушение.
И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че превозвача е допуснал превоз
3
на товари от водач, който не отговаря на съответните изисквания, а разпоредбата на чл.96
„г" от ЗАвП е създадена именно за да се санкционира подобно допустителство.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би могъл
да бъде приет за маловажен.Неговата степен на обществена опасност не се различава от
останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване
на вреди.В случая следва да се има предвид, че водача е извършвал превози в целия период,
в който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Поради това
съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Възраженията, че отговорността на водача следвало да изключи тази на превозвача в
случая не намират законодателна опора, като единствено на преценката на наказващия
орган е да прецени чия отговорност следва да се ангажира, като двете са независими и се
налагат на различни основания – в единия случай за извършителство, а в разглеждания
такъв – за допустителство.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди на наказващия орган
разноски за процесуално представителство в размер на сумата от 80 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0002405/22.11.2023 год. на директора
на РД АА Варна, с което на „*“ ЕООД, ЕИК * е наложено административно наказание „
Имуществена санкция " в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г" ал.1 пр.2 от ЗАвП за
допуснато нарушение на чл. чл.7б ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК * да заплати на ОО „АА“ – гр. Варна сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4