ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………11.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 1853 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19 чрез пълномощник юрк Петя
Стоянова Петрова частна жалба с вх.№ 79014 от 28.10.2019г. на регистратура ВРС срещу
Разпореждане № 45166 от 15.10.2019г. по ч.гр.д.№ 15770/2019 год. на Районен съд
Варна, В ЧАСТТА, в което е отхвърлено заявление рег.№ 71086 от 01.10.2019г. за
издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу И.А.Г. с ЕГН **********, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за сумата от 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит.
При данни, че постановеното неизгодно за
частния жалбоподател разпореждане му е
съобщено на дата 24.10.2019г., частната жалба от 28.10.2019г., е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят,
сега частен жалбоподател, “БАНКА
ДСК” ЕАД ЕИК *********
чрез пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се
установява вземане на банката въз основа на уговорена предсрочна изискуемост на
задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица, поради неизпълнение на задълженията по чл.31 от ОУ и при
уведомление на длъжника, съгласно изискванията на закона, за настъпилата
предсрочна изискуемост по реда на чл.47 от ГПК. Представени са доказателства за
редовно лично връчване на длъжника И.А.Г. на покана-уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита чрез ЧСИ № 716 с район на действие Окръжен съд Варна.
Със
заявлението е поискано издаване на ЗНИ и ИЛ за суми, представляващи главница,
договорна и наказателна лихва, както и разходи при изискуем кредит.
С
разпореждане № 43067 от 02.10.2019г. производството е оставено без движение с
указания за посочване на основанието и естеството на сторените от заявителя
разходи и как и уговорена тяхната дължимост в договора за кредит, както и как е
формиран размера на претендираната сума.
С
молба вх. № 74609 от 14.10.2019г. заявителят е уточнил, че претендираната сума
от 120 лева представлява разход по изискуем кредит, регламентиран в Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при извършването на
услуги на клиентите, който се дължи по силата на т.18 от договора за кредит,
т.8 от ОУ към същия и извлечение от Тарифата – приложение №3 към договора,
разписано от длъжника – т.5. Уточнява се, че разходите са регламентирани и с
предварително определен размер с оглед осигуряване на пълна изначална яснота и
определеност за длъжника относно максималния размер на дължимото и ограничаване
на отговорността на кредитополучателя, независимо от реално направените разходи
на кредитора за откриване на длъжника и уведомяване при настъпване на
изискуемост на кредита.
Заповедният
съд е отхвърлил заявлението с мотиви, че уговореното вземане за разходи за
изискуем кредит противоречи на нормата на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй
като с посочената сума банката претендира от длъжника да й репарира разходи,
свързани с управлението на кредита, за което финансовата институция има забрана
да събира суми. На следващо място, съдът се мотивира, че заявеното вземане
влиза в противоречие с императивното правило на чл.33, ал.1 от ЗПК, според
което при забава на потребителя законът признава на кредитора право на
обезщетение за неизпълнението в размер само и единствено на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Настоящият състав не споделя тези мотиви.
Действително съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при
наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае
за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит,
поради което длъжникът има качеството на "потребител", то съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
В конкретния случай посочената сума в размер
на 120 лева не може да бъде преценена като такса за управление на кредита,
защото не е свързана с допълнителна услуга, която кредитополучателят да
предоставя и за чието заплащане потребителят да е задължен.
Независимо, че приложение №3, неразделна
част от договора, е наименовано Такси по кредити за текущо потребление, конкретното
вземане, включено като т.5 е означено като „разходи при изискуем кредит“. Това
показва, че заплащането му е предвидено само в хипотезата, при която поради
неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да обслужва
кредита, съобразно договореностите, банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. Последното, обаче, може да бъда
реализирано, едва след връчване на уведомление до длъжника. Това изискване
предпоставя извършването от страна на банката на действия, чието изпълнение е
свързано с допълнителни разноски. Следва да се има предвид, че тези разходи не
оскъпяват кредита, доколкото не са включени в погасителните вноски и са дължими
единствено при посочената хипотеза.
На следващо място сумата е начислена на
основание чл.18 от кредитния договор. Съгласно разпоредбата кредитополучателят
изрично е заявил, че е запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Банката прилага по извършени услуги на клиента.
Наред с това тази клауза е инкорпорирана в
съдържанието на кредитния договор, подписан на всяка страница от
кредитополучателя, а стойността на разхода е предварително ясно и конкретно
определен с подписването от страна както на кредитора, така и на
кредитополучателя, на приложение 3 към договора.
Като е отхвърлил заявлението за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение в обжалваната част, Районен съд Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да се отмени и издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК за цялото вземане.
На
осн.чл.78, ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от ЗЗП с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. С оглед резултата по жалбата в полза на частния жалбоподател следва да се
присъди разхода за държавната такса по обжалването на съдебния акт в размер на
12.50 лева.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 45166 от 15.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 15770/2019 год. на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в което е
отхвърлено заявление рег.№ 71086 от 01.10.2019г. за издаване заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу И.А.Г. с
ЕГН **********, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за сумата от 120
лева – дължими разходи при изискуем кредит, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Московска 19 против И.А.Г. с ЕГН ********** за
сумата от 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит; 12.50 лева – ДТ за въззивното производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – за въззивното
производство.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.