Решение по дело №929/2019 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………..

гр. Варна, ………… .2019 г.

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА,  23-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело №929 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по предявен иск от П.В.С., срещу Дирекция за национален строителен контрол гр.София с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ с претендирана стойност в размер на 880лв. за извършено процесуално представителство по НАХД № 88/ 2018г. по описа на РС –Варна, както и КНАХД № 1138/2018г.по описа на Адм. съд- Варна. Претендира присъждане и на разноските в настоящото съдебно производство в размер на 310лв., от които 10лв. за държавна такса и 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание се поддържа предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът- Дирекция за национален строителен контрол гр.София оспорва иска в представено писмено становище. Излага съображения, че искът е неоснователен и недоказан.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищцата е обжалвала пред Варненски районен съд  наказателно постановление №В-21-СИР-36/05.12.2017г., с което й е наложена глоба в размер на 3000лв. на основание чл. 239 ал.1, т.2 от ЗУТ.

С Решение № 354/06.03.2018г. по АНД № 88/2018 год. на Варненския районен съд, Наказателно отделение, 32 състав, същото е отменено като неправилно и незаконосъобразно. С Решение № 1428/03.07.2018г. по  КАНД № 1138/2018г. по описа на Варненския административен съд,  решението на ВРС е оставено в сила.

Пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие серия Б № 329044 от 18.01.2018г., в който като платено възнаграждение на адв. К. за процесуално представителство по делото е вписана сумата от 440,00 лв. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие серия Б № 329055 от 04.04.2018г., в който като платено възнаграждение на адв. К. за процесуално представителство по делото е вписана също сумата от 440,00 лв.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление  , с административния акт и даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните писмени доказателства по делото  се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“ последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.  

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, в двете производства във връзка с издаденото наказателно постановление  ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 880лева общо. Посоченият акт е отменен с решението на ВРС, оставено в сила с решението на Административен съд-гр. Варна. Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка.  

За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.  

Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.  

За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода, че  е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата.  

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията му следва да бъде уважена.

Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски в настоящето производство, се явява основателна. Възражението на ответника, че исковата претенция е значително завишена поради прекомерност на възнаграждението за адвокат за всяка от инстанциите е неоснователно. За да е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се установи условието визирано в чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно: прекомерност на изплатения размер спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване само в случай, че неговият размер не съответства на правната и фактическа сложност на делото. В мотивите на постановеното ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от закона. Относно посочения договорен и заплатен адвокатски размер, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 440лв. е в минималния размер.  Същият е изчислен съгласно правилото на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата минималния хонорар за една инстанция - 440лева, поради което договорният между страните и реално платен от ищеца хонорар за всяка една от инстанциите не превишава минимума по Наредба № 1/2004г. Посоченият размер на адвокатски хонорар за всяка една от инстанциите не е прекомерен и се явява съразмерен на извършената правна защита и съдействие, обоснован и справедлив, поради което и заплатената сума за адвокатски хонорар в производствата по оспорване на НП следва да бъде възстановена на ищеца в цялост, още повече че същата се претендира без ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на С. и  разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото производство и 10лв. заплатена държавна такса, съгласно приложения списък.

Воден от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София  да заплати на П.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 880лева обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателно постановление №В-21-СИР-36/05.12.2017г., на Началника на РДНСК-СИР.

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София  да плати на П.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 310 лева /триста и десет лева/ за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

  

 

 

СЪДИЯ: