Р
Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр.Русе,5.ІІІ. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на пети февруари през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 560 по описа за 2019
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът твърди,че по силата на
сключен с ответника договор за застрахователна и правна помощ бил упълномощен
да извърши необходимите действия за получаване на застрахователно обезщетение
за претърпени от последния неимуществени имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ от ЗК“****“АД,които произтичат от настъпилата при ПТП
на 8.VІІ.2012 год.смърт на сина му Е. А.,причинена по
непредпазливост от водач на лек автомобил „Ф****“ с рег.№ **** при виновно
нарушаване на правилата за движение по пътищата.В изпълнение на тази поръчка ищецът
предприел необходимите действия и
договорил със застрахователното дружество ответникът и неговата съпруга да
получат застрахователно обезщетение.Съгласно сключения между страните договор
му се следвало възнаграждение в размер на 25 % от обезщетението,което
ответникът изплатил.
По взаимна договорка на страните ищецът
предприел и следващи действия с предявяването на иск за обезщетение за
неимуществени вреди,по който е образувано гр.д.№ 7294/2016 год.по описа на СГС,което
приключило с положителен за ответника резултат като му били присъдени още 95000
лева обезщетение за неимуществени вреди съгласно решение по гр.д.№ 553/2018
год.на САС.Ответникът получил от ищеца изпълнителен лист,по силата на който
получил и това обезщетение.
Ищецът твърди,че съгласно договора
за застрахователна и правна помощ ответникът му дължи възнаграждение в размер
на 25 % или сумата 38381,52 лева ,които ответникът отказал да плати.Затова иска
от съда да го осъди да заплати исковата сума-главница,обезщетение за забавено
плащане ,както и съдебните разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК от ответника
не е постъпил писмен отговор.В съдебно заседание взема становище за
недопустимост на иска,обосновано с невъзможността за преминаване от
установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен такъв в рамките на едно съдебно
производство.По съществото на иска навежда възражение за нищожност на договора
за застрахователна и правна помощ в хипотезата на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави.Твърди също,че по отношение на възнаграждението на
ищеца в съдебното производство страните са уговорили друго,различно от
резултативния хонорар по договора,а именно,че ищецът ще окаже безплатна правна
помощ съгласно чл.38,ал.2 ЗА,което изключва възможността да търси
възнаграждение за дейност,която се е съгласил да извърши безплатно.По тези
съображения счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.VІІ.2012 год.между страните е
сключен договор за застрахователна и правна помощ,по силата на който ищецът в
качеството му на **** е приел да
извърши необходимите фактически и правни действия във връзка със съдействие
ответникът да получи обезщетение от застрахователна компания и/или гаранционен
фонд по повод и във връзка с причинените имуществени и неимуществени вреди от
застрахователно събитие,настъпило на 8.VІІ.2012 год.,при което е причинена
смъртта на сина му.За постигане на този резултат ответникът упълномощил ищеца
да го представлява пред застрахователни компании и /или гаранционен фонд,да
подпише споразумение за извънсъдебно решаване на спора,да предяви от негово име
иск пред съда и го представлява пред всички съдебни инстанции,да получи
изпълнителен лист и образува изпълнителни дела,да получи обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по посочена от ответника банкова сметка,***итуции
и действия,насочени към реализирано правото на ответника на обезщетение.В чл.3
от договора ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение в размер на
25 % от полученото обезщетение.
Застрахователното събитие,от което
произтича правото на ответника на обезщетение е пътно-транспортно произшествие
от 8.VІІ.2012 год.,причинено от водача на лек автомобил марка „Ф****“ с ДК № ****,който
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на сина на ответника Е. Ш. А.. Страните не спорят,че в изпълнение
на поетите по договора задължения ищецът предявил пред ЗК“****“АД ,с която
виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“към момента
на произшествието,покана за плащане на застрахователно обезщетение ,по която
било определено и изплатено обезщетение на ответника общо в размер на 55687,50
лева,а той от своя страна платил дължимото по чл.3 от договора възнаграждение
на ищеца от 13921 лева.
На 14.VІ.2016 год. ищецът предявил
от името на ответника и на неговата съпруга искове за претърпени неимуществени вреди за
разликата над платеното от застрахователя обезщетение до действителния размер
на вредите.Видно от приложения препис от исковата молба,той се е легитимирал
като пълномощник на ответника с пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег.№ 455/16.VІІІ.2012 год.на кметство с.С****,област
Р****.Поискал е от
съда присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗА.По
образуваното под № 7294/2016 год.по описа на СГС съдът е уважил иска за
неимуществени вреди до размер на 65000 лева,а по подадената от ищеца въззивна
жалба ,по която е образувано гр.д.№ 553/2018 год.на САС,този размер е увеличен
с 30000 лева.Съдебният състав,разгледал делото като първа инстанция,е оставил
без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗА поради липса на данни лицата,на които е оказана правна помощ да
са материално затруднени.Въззивният съд е присъдил адвокатско
възнаграждение съобразно резултата от
делото в размер на 1165 лева за процесуалнотоо представителство на ответника по
настоящия иск.В решението е посочено,че такова възнаграждение за производството
пред СГС не може да се присъди поради липса на жалба срещу определението ,с
което СГС е отказал да измени решението в тази част.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след обсъждане на събраните по
делото доказателства,налагат следните правни изводи:
Ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на паричното задължение на ответника за дължимо
адвокатско възнаграждение на основание чл.36,ал.2 вр.ал.4 ЗА в размер на
исковата сума по ч.гр.д.№ 5971/2018 год.по описа на РРС,по което с определение
по ВЧГД № 662/2018 год.на РОС е издадена заповед за изпълнение за сумата
38 380 лева главница.След възражение от ответника ищецът е предявил иск за
установяване на вземането,но поради непредставяне на доказателства за това и на
основание чл.415,ал.5 ГПК съдът е обезсилил заповедта с разпореждане от
21.V.2019 год.
При проверка на редовността на
исковата молба съдът е указал на ищеца да уточни вида на търсената защита и
обстоятелствата на които се основава,което той е направил в срок с молба от
30.ІХ.2019 год.Въз основа на изложеното съдът приема,че предявеният осъдителен
иск за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.36,ал.4 ЗА е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Претенцията на ищеца произтича от
правото му като **** да получи
възнаграждение за положения труд.С договора от 18.VІІ.2012 год.,наименуван“договор
за застрахователна и правна помощ“ ищецът е приел да извърши необходимите
фактически и правни действия като съдейства на ответника да получи обезщетение
от застрахователна компания и/или гаранционен фонд за претърпените от ответника
имуществени и неимуществени вреди от застрахователно събитие-ПТП,настъпило на
8.VІІ.2012 год.,при което е причинена смъртта на сина му.За изпълнение на това
задължение ответникът го упълномощил с нотариално заверено пълномощно с правото
да го представлява пред съответния застраховател,гаранционен фонд,компетентен
съд и трети лица.В чл.3 страните
договорили резултативен хонорар в размер на 25 % върху полученото обезщетение.Съдът
счита,че с тази договорка не се нарушават законови норми.В закона за
адвокатурата такава възможност е изрично уредена в чл.36,ал.4 ЗА,без да се
поставят ограничения както за размера,така и за процента на възнаграждението.Установената
свобода на договаряне обаче е ограничена от императивните правила на закона и
добрите нрави.И в специалния закон нормата на чл.36,ал.2 ЗА предвижда , че
възнаграждението следва да е справедливо и обосновано.Когато неговият размер е
явно несправедлив,то е несъвместим с установените в обществото норми на
поведение и морал.Съдебната практика непротиворечива и последователно приема,че
нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите,когато
не само възмездява ищеца за изпълнение на задълженията му,но го обогатява
неоснователно.В разглеждания случай съдът счита,че такава нееквивалентност
липсва,поради което приема за действителна клаузата на чл.3 от договора.
Предявеният иск за заплащане на
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователен.С процесния договор
ответникът е предоставил на ищеца широк кръг правомощия за реализиране на
крайната цел-получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
застрахователна компания и/или гаранционен фонд.При тълкуване на договора в
съответствие с изискванията на чл.20 ЗЗД съдът стига до извода,че волята на
страните е с него да се уредят правата и задълженията на всяка от тях за
постигане на резултат-получаване на обезщетение от застраховател и/или
гаранционен фонд.В подкрепа на този извод е ясно очертания в чл.1 предмет на
договора,правата и задълженията на всяка от страните,уредени в чл.5 и
следващите.Така ищецът се е задължил да подпише от името на ответника писмено
споразумение със застрахователя след предварително одобрение от ответника,а той
,от своя страна,да заплати уговореното възнаграждение след получаване на
обезщетението.След като всяка от страните е изпълнила своите задължения,то
договорът от 18.VІІ.2012 год. е прекратен и не може да намери приложение при
разрешаване на настоящия спор с предмет адвокатско възнаграждение за оказаната
правна помощ и процесуално представителство в съдебното производство за
обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът счита,че по отношение на
възнаграждението при реализиране по съдебен ред на правото на обезщетение на
ответника между страните е налице друга уговорка-ищецът да предостави безплатна
правна помощ на ответника ,за което да претендира и получи възнаграждение в
условията на чл.38,ал.2 ЗА.По делото не е представен нов договор за правна
помощ,но в подкрепа на изложеното по-горе е волеизявлението на ищеца,който в
подадената пред СГС искова молба е поискал да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на посоченото основание и е поддържал това искане в хода на
производството пред двете инстанции.Това обстоятелство изключва възможността
ищецът да претендира и до получи уговорения в договора от 18.VІІ.2012
год.резултативен хонорар.Разпоредбите на чл.36,ал.4 и чл.38,ал.1,т.2 ЗА уреждат
две различни и взаимно изключващи се хипотези на договаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.38,ал.1,т.2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,а в другия
случай,както бе подробно коментирано по-горе,се договаря резултативен хонорар
като конкретна сума или като процент от определен материален интерес в
зависимост от изхода на делото.Представените по делото писмени доказателства
сочат,че страните са договорили адвокатската защита в съдебното производство да
е безплатна.С решението по гр.д.№ 553/2018 год.САС е присъдил на ищеца
възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 ЗА.За това,наред с изложените
по-горе съображения,той няма право да получи още едно възнаграждение за една и
съща правна помощ.По тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът
следва да заплати на ответника разноските в производството,които съгласно
представения договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК са в размер на 1800
лева за платено възнаграждение за адвокатска защита.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** И.Г.Х. със съдебен адрес *** ЕГН **********
против Ш.А.И. иск за сумата 38 381,52 лева ,представляваща адвокатско
възнаграждение по договор за застрахователна и правна помощ от 18.VІІ.2012
год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.V.2019 год.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.Х. ЕГН **********
да заплати на Ш.А.И. *** сумата 1800 лева разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: