Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
……….., 18.03.2016
година, град
Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет
и трети февруари две
хиляди и шестнадесета година:
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 13872 по описа за 2015 г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за съвместно разглеждане искове за определяне местоживеене на дете, родителски
права, режим на лични контакти с другия родител, с правно основание 127, ал.2 от СК, както и иск за издръжки за минало и
бъдеще време с право основание чл. 143 и чл.149 от СК.
Ищцата М.Т.В. твърди в исковата си молба, че с ответника се познавали през
2010г., а от 2011г., заживяхме заедно на семейни начала. От съвместното им
съжителство имат родена дъщеря -Й.П.Б., родена на *** година. В първите месеци
живеели заедно, като ответникът основно бил
трудово ангажиран. Грижите по отглеждане и възпитание на Й. поела изцяло само
тя. Твърди че на детето след раждането е поставена диагноза за заболяване,
което налага полагането на специфични грижи и провеждането на кинезитерапия и
рехабилитация. Това наложило пълното й отдаване на грижи за детето, свързани
освен с обгрижване на ежедневните й нужди, но и воденето й на многобройни
медицински консултации и посещение на специално предписана рехабилитационна
програма, в която участва активно, както и на провеждането на изследвания. Края
на месец юни 2013 год. ответника открито започнал да демонстрира връзка с друга
жена, престанал да контактува с нея и детето, като накрая била изгонена от дома
в който живеели. Това наложи да заживее на квартира заедно с детето и
същевременно да продължава сама да се грижи за него. С течение на времето след
изгонването им от дома в който живеели, ответника все по рядко идвал да види
детето, като престанал и да дава средства за неговото отглеждане. Епизодично е
давал по 50лв. до 100лв. на два три месеца веднъж и веднъж закупил някой
необходими за детето дрехи-бельо. Имало периоди от време (5-6 месеца), когато
не е давал никакви средства за издръжка, въпреки специфичните нужди на детето.
Ищцата твърди, че ответника има частен бизнес и реализира месечни доходи от
около 10000лв. Поради това моли съда да постанови решение, с което: Да й предостави
упражняването на родителските права над детето Й.П.Б., родена на ***г.;
Да определи местоживеенето на
детето в дома на майката на следния адрес: ***************
Да определи следният режим на
лични контакти на бащата с детето: до навършване на 6 годишна възраст - всяка
втора и четвърта събота на месеца за времето от 10 до 13 часа,в мое присъствие,
както и всеки втори ден от националните и религиозни празници, за времето от 10
до 13 часа и една седмица през лятото, когато майката не е в законоустановен
отпуск, а след навършване на 6 годишна възраст-всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца за времето от 10 часа в събота до 13 часа в неделя, както и 15
дни през лятото когато бащата не е в законоустановен отпуск и втората половина
от всички национални и религиозни български празници, ученическите ваканции на
детето.
Претендира заплаща месечна
издръжка за детето Й. от нейния баща, в размер на 500 лв. Месено, чрез нея,
като негова майка и законен представител, с начална дата -една година назад от
датата на подаване на настоящия иск, до настъпване на законови предпоставки за
нейното изменение или прекратяване.
В съдебно заседание процесуалният представител поддръжа
иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на ответника не
постъпил такъв. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна: От представените по делото удостоверения за раждане е
видно, че ищцата е майка, а ответника баща на малолетната Й.П.Б. с ЕГН-**********.
По делото е приложена медицинска документация от която се установява, че детето
е родено недоносено с поставена диагноза” Централно координационно смущение ІІ
ст.”, предвид което често му се е налагало да бъде приемано в болница за
лечение, както и периодично да му се правят изследвания. Детето се е нуждаело
от кинезитерапия и рехабилитация, за което майката е била на насочена към
ползване услугите на специалистите от ДМСГД – гр.Варна.
От
приложения по делото социален доклад се установява че детето Йоанна от
раждането си до момента се отглежда от своята майка, която въпреки трудностите
успява да се справи с отговорностите си на родител. След като е била изгонена
от дома на ответника, когато детето е било на четири месеца, се установяват да
живеят при нейната сестра. Скоро след
това почива майка й, след тежко боледуване. Според социалните работници майката
се старае адекватно да задоволява всички нейни потребности, въпреки че Й. често
боледува, понякога получава гърчове и се налага да й се прилагат специфични
лечения. Правени са му няколко електроенцефалограми. В момента детето посещава
детска градина, а когато боледува за него се грижи жена срещу заплащане. Бабата
на детето по бащина линия също полага грижи за внучката си, когато е болна,
независимо от влошените взаимоотношения между страните. Между тях има изградени
много топли и добри взаимоотношения на доверие и привързаност. Майката и детето
живеят под наем в ново жилище, като заедно с тях тама е живяла сестра й. Последната
се е омъжила и в момента живее в Канада. Бащата и братът на ищцата живеят извън
града и не са в състояние да й помагат в грижите за Й.. Ищцата работи като
счетоводител с месечен доход от 1000лв., а бащата се занимава с частен бизнес-
търговия. Поддържа няколко павилиона за продажба на летни плажни аксесоари.
Трудовата му заетост е предимно през летния сезон. Всяка зима за по няколко месеца отсъства от страната.
Срещите
между бащата и детето са епизодични за около 10-15 минути. Ищцата не желае да
ограничава срещите между двамата, но е против детето да пребивава в дома на
своя баща предвид поведението и морала на приятелката му, които тя не одобрява
и смята, че е негативно настроена към Й..
По
делото са разпитани и свидетели: От показанията на св.Д.М. – детегледачка на Й.
от 3 години, се установи, че бащата почти не контактува с тях. Срещите са
кратки за по 10-15 минути и то по настояване на ищцата. Оставя по 50-100лв. за
издръжка на 2-3 месеца, когато той реши. Твърди че майката сама покрива
месечните разходи за двете. Й. е нежно дете, предразположено към заболявания.
Финансово никой не й помага. Бабата по бащина линия от време на време се
интересува от детето. Твърди че когато се налага тя веза Й. от детска градина,
храни я, приспива я, когато работата на ищцата налага да закъснее. Детето няма
специално заболяване, но често боледува от настинки, имало е периоди в който е
получавало гърчове. В такива ситуации майката е търсила помощ от бащата, но той
категорично е отказвал. Според свидетелката, ранната есен след раждане на Й.,
страните са се разделили трайно. Бащата е идвал да взема детето на разходка, но
според свидетелката е отделял повече внимание на приятелката си, а не на Й..
Според
показанията на св.Д.М. – приятел, страните са се разделили когато детето е било
на 2-3 месеца. майката сама се грижи за Й., като бащата епизодично се включва в
издръжката им със суми от 50лв. до 100лв. Твърди че бащата има собствен бизнес
и поддържа висок жизнен стандарт. Знае че в момента е на почивка в Тайланд за
2-3 месеца, заедно с приятелката си. Има няколко автомобила (някой са служебни).
Твърди че живее в собствен апартамент.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като счита че те не са
заинтересовани от изхода на спора. Имат преки и непосредствени впечатления от живота
и отношенията на страните.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът счита,
че предявените искове по чл.127, ал.2 от СК са основателни и доказани. Искът
по чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е
само за това - при кой от тях да живеят малолетните деца, а и за това - кой
родител да упражнява родителските права по отношение на децата. Живеенето с
родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и
задължения. Текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето
живее. Затова положението е идентично като при развод. ( В този смисъл Решение
№ 669/17.07.1992г. по гр.д.№869/92г., ІІ г.о. на ВС; Решение 0 1218 от
27.12.1999г. на ВКС по гр.д.№1129/99г., ІІ г.о.). В конкретния случай, като взе предвид
становището на страните и показанията на разпитаните свидетели и констатациите
на социалните работници, съдът счита, че местоживеенето на Й., следва да бъде
при нейната майка М.. Майката е с детето от неговото раждане до момента, познава
нуждите и потребностите му, поради което родителските права и задължения следва
да й се предоставят.
Предвид
дезинтересираност на бащата от детето и факта, че рядко контактува с него,
съдът счита че предложените майката режим на лични отношения следва да се уважи
изцяло в предложените параметри. Детето е на ниска възраст има специфични
потребности, с които бащата не е запознат и не може да се справи, поради което
не следва детето да му се оставя само до навършване на 6 години.
Съобразно
становищата на страните изразени в съдебното заседание, независимо от факта, че
бащата не се интересува от сина си и към момента живее и работи в чужбина, съдът
счита, че следва да му се определи посоченият от ищцата режим на лични контакти
до навършване на шест годишна възраст на детето и след това.
Ищцата е
предявила искове за заплащане на издръжка за минало време – 06.11.2014г. – 05.11.2015г.
и за бъдеще време, от 06.11.2015г., в размер на 500лв. месечно. Съгласно чл.143
от СК, родителите следва да й заплащат издръжка, на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Безспорни доказателства за доходите на бащата
не се събраха и представиха в хода на делото. Въпреки това, с оглед установеното
от свидетеля, че той има частен бизнес, съдът приема, че реализира доходи,
значително над средната за страната работна заплата от около 800лв. Същият не е
възразил срещу размер на претендираната издръжка и с оглед обстоятелството, че
детето има здравословни проблеми, които обосновават нужда от значителни
средства, както и факта че живее на квартира заедно със своята майка, налагат
извод, че сумата от 600лв. съответства на неговите месечни нужди и потребности.
От тях по-голяма част - 500лв. следва да заплаща бащата, а останалите 100лв. да
се заплащат от майката. Съдът счита, факта че майката сама полага преките и
непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето, единствено с помощта
на жена срещу заплащане, което безспорно е свързано с много повече време и
средства от нейна страна
Въз
основа на събраните по делото свидетелските показания, съдът приема, че
страните са трайно разделени от повече от една година. Предвид това искът за
заплащане на издръжка за минало време – една година назад от завеждане на иска,
се явява основателен. Размерът на необходимата издръжка за детето за този
период, съдът определя също на 600лв., месечно като счита, че няма промяна в
стандарта на живот на родителите, и възрастта на детето към него момент, не
налага намаляване на издръжката. От този размер бащата следва да заплати 500лв.,
или общо за периода 06.11.2014г. до 05.11.2015г. ответникът следва да заплати
издръжка в размер на 6000лв., на осн. чл.149 от СК.
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати и държавна такса
върху размерите на издръжките за минало и бъдеще време в общ размер на 960лв., (720лв.+240лв).
Ищцата
е претендирала заплащане на направените по делото разноски и е представила
доказателства за направени такива в размер на 80лв., включващи внесена държавна
такса. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да и ги заплати
в пълен размер, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Й.П.Б. с ЕГН-**********,
да бъде при неговата майка М.Т.В. с ЕГН-********** на адрес: ***-к, която
занапред ще упражнява и родителските права и задължения над него, на основание
чл.127, ал.2 от Семейния Кодекс.
ОПРЕДЕЛЯ следният
режим на лични контакти на бащата П.К.Б. с ЕГН-********** ***, с
детето Й.П.Б. с ЕГН-********** до
навършване на 6 годишна възраст: всяка първа и четвърта събота от месеца от
10.00часа до 13.00часа, в присъствие на майката; всеки втори ден от
националните и религиозни празници за времето от 10.13 часа и една седмица през
лятото, когато майката не е в законоустановен отпуск, а след навършване на 6 годишна възраст всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 10 часа в събота до 13 часа в неделя, както и 15 дни през
лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката и втората половина от всички
национални и религиозни празници и ученическите ваканции на детето, на осн.чл.127,
ал.2 от СК.
ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН-********** ***, да заплаща на детето си Й.П.Б. с ЕГН-**********, чрез неговата майка и законна представителка М.Т.В. с ЕГН-**********, издръжка в размер на 500лв.(петстотин лева) месечно, считано от 06.11.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 06.11.2015г., до настъпването на причини, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, на осн. чл.143, ал.1 и ал.2 от СК.
ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати на детето си Й.П.Б. с ЕГН-**********, чрез неговата майка и законна представителка М.Т.В. с ЕГН-**********, издръжка в размер на 6000лв.(шест хиляди лева), за периода 06.11.2014г. до 05.11.2015г., включително, на осн. чл.149 от СК.
ОСЪЖДА П.К.Б.
с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, държавна такса върху
присъдените издръжки за минало и бъдеще време, в размер на 960лв., на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.Б.
с ЕГН-********** ***, да заплати на М.Т.В.
с ЕГН-********** на адрес: ***-к, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б., сумата от 80лв., представляваща
направени разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :