Определение по дело №319/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 65 във вр. с чл.62, ал.2 от НПК.

Образувано е по искане на А. Г. Б., З. на Я. Н. Я. от Г. К. - обвиняем по досъдебно производство № 2 по описа за 2010 г. на ОСлО – К. при ОП – К. за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест” в по-лека такива. В искането се сочи, че Я. Н. Я. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321а, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1от НК. С определение от 13.07.2010 г. по В.ч.н.д. № 319/2010 г. състав на Пловдивски апелативен съд изменил мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на обв. Я. в по-лека такава – “домашен арест”, като приел, че обвиняемия имал постоянен адрес, бил семеен и трудово ангажиран с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. За това за него не би могло да се приеме, че е налице опасност да се укрие, и, че не съществувала реална опасност, ако бъде освободен, обвиняемият да извърши друго престъпление, да въздейства върху свидетелите за промяна на дадените показания. Деянието, за което на обв. Я. било повдигнато обвинение не било „тежко престъпление” по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Счита, че следвало съдът да обсъди всички обстоятелства, свързани със законността на задържането и критериите по чл.56, ал.3 от НПК. При разглеждане на искане за изменение на взета мярка за неотклонение съдът следвало да извърши цялостна проверка на предпоставките за налагане на мярката за неотклонение, без да взема отношение по обоснованото предположение, като прецени налице ли са опасностите, визирани в чл.63 от НПК подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.Обв. Я. не бил осъждан и не съществувала опасност да се укрие или да извърши престъпление, да въздейства върху свидетелите да променят показанията си. До момента не бил констатиран случай на неизпълнение на наложената на обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест”. Досъдебното производство продължавало осми месец, а наложената мярка лишавала обвиняемия от възможността да работи и да издържа семейството си. Налице били други нови обстоятелства, налагащи преоценка на мярката за неотклонение. Липсвали конкретни доказателства, подкрепящи правната квалификация на обвинението, което не било актуализирано и се задържало в “работен вид”, без да се сочи кои лица били заплашени от действията на обвиняемия и какъв бил размера на придобитата облага. Прокуратурата трети месец е в невъзможност да събере доказателства, мотивиращи обвинението срещу обв. Я., при което се нарушава правото му на защита и в невъзможността да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.Липсвала и опасност от извършване на престъпление от обвиняемия. Моли съда да измени мярката за неотклонение “домашен арест” в по-лека такава.

В съдебно заседание защитниците на обв. Я. поддържат искането. Излагат съображения за липса на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Твърдят, че са налице нови обстоятелства- обв. Я. е с мярка за неотклонение „домашен арест” повече от един месец, през който ОП – К. все още не е посочила критериите за изясняване на обвинението, липсвали доказателства за съставомерността на обвинението, извършвали се напразни процесуални действия, които ограничавали правото на свобода на обв. Я..Обвинението е за леко и липсват престъпни прояви от страна на обв. Я.. Имал добри характеристични данни, семейство с деца и родител – инвалид.

Представителят на О. П. - Г.К. счита искането за неоснователно и моли съда да потвърди взета спрямо обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест” по досъдебното производство. Сочи, че били налице всички предпоставки за потвърждаване на взетата мярка за неотклонение.

Окръжният съд, при преценка на доказателствата, приема за установено следното:

С определение № 456/ 31.05.2010 г. по Ч.н.д. № 193/2010 г. на обв. Я. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за предявено обвинение за извършено престъпление по чл.321а, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 25.07.2009 г. до 13.12.2009 г. в Г.К., като участник в група, състояща се от лицата К.Й. и З., всички от Г.К., извършвала частна охранителна дейност в дискотека бар “Олимп” и заведение-бар “Клуб-99” в Г.К., без да имат право на това и лиценз по ЗЧОД, която група чрез внушаване на страх със закани, извличала облаги от тази дейност.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.07.2010 г., по ч.н.д. № 319 по описа за 2010 г., Пловдивският апелативен съд е изменил мярката за неотклонение, взета по отношение на обвиняемия З.П.К. от “задържане под стража” в “домашен арест”.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от НПК мярката за неотклонение “домашен арест” в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл.64 и чл.65. Производството по чл. 65 от НПК има за предмет преценка и обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, като преценката за законност следва да се отнесе към момента на искането за нейното изменение. Т.е., има се предвид наличието на нововъзникнали обстоятелства или релевантна промяна на съществуващите, настъпила след взетата вече мярка за неотклонение “домашен арест”. В искането не се сочат, а и не са настъпили обстоятелства, налагащи измененÞе на взетата мярка за неотклонение. По делото се установява, че след изменение на мярката за неотклонение по отношение на обв. Я. са извършвани процесуално-следствени действия, т.е. разследването на буксува, а разследващите органи извършват дейност, свързана с разкриване обективната истина по делото. Постановената мярка за неотклонение “домашен арест” е пречка обвиняемия да получава доходи за издръжка на семейството си не ново обстоятелство, тъй като в мотивите си АС-Пловдив това обстоятелство е взето предвид съд при определяне на мярката за неотклонение “домашен арест”. По отношение на предявеното на обвиняемия обвинение, то няма пречка същото да бъде изменено в хода на досъдебното производство. Що се отнася до изложените доводи за наличието или липсата на обосновано предположение за извършване на престъплението от обвиняемия Я., то съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК, ако не са налице основанията на чл.63, ал.1 от НПК, съдът може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека такава. Или, съдът може да вземе мярка за неотклонение по-лека от “задържане под стража”, дори и да не са налице основанията по чл.63, ал.1 от НПК. Безспорно мярката за неотклонение “домашен арест” е по-лека от “задържане под стража”, поради което за вземането й не е необходимо наличието на обосновано предположение за извършване на престъплението. Разбира се, в чл.56, ал.1 от НПК има такова основание за вземане на мярка за неотклонение, но доколкото разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК е специална по отношение на чл.56, ал.1 от НПК, то следва да бъде приложена специалната норма.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде потвърдена мярката за неотклонение “домашен арест”, взета по отношение на обв. Я. по досъдебно производство № 2/2010 г. по описа ОСлО - К., при ОП - К..

Ето защо и на основание чл.65, ал.4, във вр. с чл.62, ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение “домашен арест”, взета по отношение на Я. Н. Я. с ЕГН * от Г.К., обвиняем по досъдебно производство № 2/2010 г. по описа ОСлО - К., при ОП – К. за извършено престъпление по чл. 321а, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Пловдивския апелативен съд в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва открито съдебно заседание пред Пловдивския апелативен съд на 02.09.2010 г. от 10.00 часа.

Председател: