№ 13910
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110110976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Б. З. срещу ... при условията на обективно съединение
осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки
и страдания, в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата
злополука (20.04.2021 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърд, че бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
изпълнявал длъжността „работник товаро-разтоварна дейност, сортировач“. На 20.04.2021г.
около 22 часа, в изпълнение на трудовите си задължения в хале на разпределителен център
на ... в гр. ... разгъвал метални бокс палети, за да ги подготви за пратки за експорт, при което
в близост до него спрял мотокар, натоварен с 10 броя празни сгънати метални бокс палети.
При свалянето на вилците на мотокара на нивото на пода товарът се разклатил и палетите
паднали, при което един от палетите ударил левия крак на ищеца. Инцидентът бил признат
за трудова злополука с разпореждане на НОИ от 28.04.2021г. Поддържа, че вследствие на
инцидента получил телесно увреждане, изразяващо се в голяма разкъсна рана по дорзалната
повърхност на лявото ходило с открито счупване на метатарзалната кост на левия крак.
Сочи, че болките били толкова силни, че прекарал почти цяло денонощие в безсъние.
Наложило се да приема болкоуспокоителни медикаменти. Срокът на възстановяване
продължил повече от шест месеца, като около месец ищецът не можел да с обслужва и да се
придвижва без чужда помощ. Твърди, че пълно възстановяване не е настъпило и че изпитва
болки при по-интензивно натоварване и промяна на времето.
1
Ответникът оспорва исковете по размер. Счита, че описанията на медицинските
характеристики на увреждането и на последствията му върху здравето на ищеца в исковата
молба са преувеличени. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди надвишава справедливия размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която
по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/
настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно
защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна,
естествена последица от настъпилия инцидент.
Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства- Трудов договор №2329/17.01.2021г., Разпореждане №
30494/28.04.2021г. и декларация за трудова злополука № 2 от 26.04.2021г.,
правнорелевантните обстоятелства, че към относимия за правния спор момент страните по
делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при ответника длъжността „работник, товаро-разтоварна дейност, сортировач“. Установява
се, че на 20.04.2021г. при товаро-разтоварителни работи и сортиране на пратки в хале на
разпределителен център на работодателя метален бокс палет пада и удря лявото му ходило,
вследствие на което се получава счупване на метатарзалната кост. Не е спорно между
страните, че разпореждането, с което инцидентът се квалифициран по реда на чл. 60 КСО
като трудова злополука е влязло в сила.
Спорът по делото касае единствено справедливия размер на обезвредата.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни,
ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова
злополука ищцата е получила следните увреждания: открито / с наличие на рана/ счупване
на 3-та предходилна кост на лявото ходило. Съгласно доказателствените (фактически)
изводи на вещото лице, които намират опора в надлежно приобщените и неоспорени от
страните писмени доказателства, в частност амбулаторни и болнични листове,
продължителността на възстановителния период е била 164 дни, като първите два месеца и
половина болите и страданията са били с по-голям интензитет, а след това със затихващ
характер. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни за настъпили усложнения през
възстановителния период. Изяснява, че през първите два месеца от увреждането ищецът бил
с поставена гипсова имобилизация на лява глезенна става и ходило, придвижвал се е с
2
патерици, което е довело до затруднения в хигиенното и битовото му самообслужване.
Според експертизата при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителният процес при счупване на метатарзална кост е около 3-4 месеца, но в
конкретния случай наличието на открита рана в областта на счупването е удължило
възстановителния период. Вещото лице сочи, че при извършения личен преглед на ищеца на
18.10.2022г. установил белег от разкъсно-контузна рана с неправилна форма и диаметър
около 4 см., сраснала с подкожната тъкан, непълно свиване на пръстите на ходилото и
запазен обем на движение в лявата глезенна става. Уточнява, че продължителността на
гипсовата имобилизация при ищеца е била от 20.04.2021г. до 15.06.2021г., като в този
период ищецът се е придвижвал с патерици. Заявява, че по делото няма данни за
провеждането на рехабилитация, но при прегледа ищецът съобщил, че е провеждал такава в
Р. С..
При изслушването му експертът пояснява, че след извършване на курсове рехабилитация
и физиотерапия възстановителният период би трябвало да е по-къс. Уточнява, че
документално при провеждането на такава в Р. България се издават амбулаторен лист или
експертиза при стационарно ле чение.
Съгласно показанията на свидетеля Г. З.а-съпруга на пострадалия, в нощта на инцидента
Б. З. се прибрал в дома му в Д., С. късно вечерта с гипс, открита рана и ненормални болки.
Свидетелката заявява, че поне три месеца помагала на ищеца, защото не е можел да се
обслужва битово и хигиенно. Най-малко пет месеца Б. З. се придвижвал с патерици. Раната
му изисквала обработка. След свалянето на гипса няколко пъти седмично за период от около
два месеца ищецът посещавал рехабилитатор при условията на частен прием. Сочи, че
болката не е отшумяла, а съпругът й нямал чувствителност и не можел да мърда пръстите на
краката си, не можел да изправя крака си и да стои дълго прав, изпитвал трудности при
шофиране, поради което и не можел да си намери работа.
Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на свидетелката З.а, която
през възстановителния период се е грижила за ищеца и прересъздава личните си
впечатления във връзка с инцидента. Същите се отличават с последователност на
изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на
вещото лице по СМЕ, поради което и след дължимата се по-внимателна преценка поради
възможната им заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира изложеното при
разпита й.
Горното налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука
ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
3
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно установената
практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на
обезщетението в случая следва да бъде отчетено, че ищецът – тогава на 50 г., в
работоспособна възраст, за период от около два месеца е изпитвал болка с голям интензитет
и е бил в невъзможност да се обслужва сам. Следва да се съобрази стресогенният характер
на отворената рана и провокирания от нея относително дълъг възстановителен период (164
дни), периодът на гипсовата имобилизация (2 месеца), периодът на придвижване с помощни
средства (около 6 месеца), преустановяването на трудова дейност от страна на ищеца след
инцидента, което неизменно е довело до ограничаване на социалните му контакти, както и
до притеснения във връзка с финансовото му състояние. В тази връзка съдът съобрази
изложеното от св. Златева, че съпругът й е в невъзможност да си намери нова работа
вследствие на остатъчните последици от инцидента, който е оставил и трайни последствия –
белег с диаметър около 4 см, незатихваща болковата симптоматика, невъзможност за пълно
свиване на пръстите на ходилото, трудности при продължително стоене в изправно
състояние и при шофиране. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че по-
продължителният период на възстановяване се дължи на непровеждането на курс по
рехабилитация по съображения от кредитираните показания на свидетелката З.а, която с
категоричност сочи, че такъв е проведен по местоживеене на пострадалия в Р. С..
Процесуалният закон не поставя ограничения относно способите за доказване на това
обстоятелство в производството, поради което установяването му е допустимо с всякакви
доказателства и доказателствени средства.
От друга страна съдът съобрази, че увреждането, което е получил ищецът, не е налагало
наместване или оперативна интервенция, по делото липсват доказателства за допълнително
влошаване или усложняване в състоянието на здравето му и остатъчните последици от
травмата не са дотоклова съществени, че да засягат обема на движение на лявата глезенна
става.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социално-
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 20 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от Б. З. и доказани неимуществени вреди.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № ... от ... г. по гр. дело № .../2009 г., III г. о. ВКС/, като съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана.
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът намира, че предявеният иск с правно
основание по чл. 200 КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от
20 000 лв., респ. отхвърлен за разликата до 50 000 лв., като в полза на ищцата следва да се
4
присъди поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на 1000 лв. за платен адвокатски хонорар, от които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 2436 лв. за
адвокатски хонорар и 200 лв. за вещо лице, от които ищецът с оглед отхвърлената част от
иска дължи 1581,60лв. Платеното възнаграждение е в минимален размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към бр.
68 от 31.07.2020 г. на Държавен вестник и при отчитане материалния интерес на делото,
поради което възражението на ищеца за прекомерност не може да бъде уважено.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от общо 920 лева, представляваща част от сторените от
бюджета на съда разходи- за държавна такса за разглеждане на исковете (800 лв.), и за
възнаграждение на вещото лице, работило по СМЕ (120 лв). На основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ,
съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... по исковете с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Б. З. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ..., чрез адв. А. Г. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени вследствие
на настъпила на 20.04.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на настъпване на злополуката- 20.04.2021г. до окончателното плащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на Б. З. с ЕГН ********** със съдебен адрес ..., чрез адв. А. Г. сумата от 400
лева за разноски.
ОСЪЖДА Б. З. с ЕГН ********** със съдебен адрес ..., чрез адв. А. Г. да заплати на ...,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1581,60 лева за разноски.
5
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 920 лева,
представляваща държавна такса и разноски, сторени за сметка на бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6