О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1593 28.08.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Темелкова
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
Елеонора
Кралева
като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско
дело № 1290 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1747 от
08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1536/2019г. по описа на районен съд –Бургас
е наложена мярка за защита на Д.П.П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Хан
Аспарух“ № 3, срещу домашно насилие, осъществено от Б.Е.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, като Б.Е.С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по молба от Д.П.П.. Забранява се на Б.С. да приближава на по – малко от
50 метра жилището на Д.П., местоработата й и местата за социални контакти и
отдих на молителката и детето за срок от 6 месеца. Б.С. се задължава да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в
Център за превенция на насилието и престъпността, на адрес: гр. Бургас, бул.“М.
Луиза“ № 9 за срок от 6 месеца. Издадена е съдебна заповед за защита. С
горецитираното решение на Б.С. е наложена глоба в размер на 200 лв. Ответникът
е осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 25 лв., представляваща дължима
за производството държавна такса, както и да заплати на Д.П. сумата от 600 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила жалба от
Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.Д., съдебен адрес: ***.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Твърди се, че цялото решение е неправилно и
необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при неправилна
оценка на доказателствата по делото, както и недопустимо в едната си част,в
която е постановена мярка за защита от домашно насилие,забраняваща на ответника
да се доближава на по-малко от 50метра от местата за социални контакти и отдих
на детето на страните. Жалбоподателят счита, че съдът, постановявайки решението
си, се е позовал единствено на показанията на свидетеля Съботинов и на
представената от молителката медицинска документация. Не е правилен изводът на
съда, че нараняванията на молителката съответстват на медицинската
документация, излага се становище за противоречие в констатациите относно
получените наранявания в различните медицински документи. Съдът е извършил
неправилна преценка на показанията на свидетеля Съботинов,като е нарушил
задълженията си по чл.172 ГПК. Свидетелят е брат на молителката и съответно в много
близки отношения с нея, с изразено негативно отношение към ответника. Същият не
е бил свидетел на случилото се между страните, а възпроизвежда това, което му е
казала молителката, като дори твърди , че е видял кичур коса на пода, за което
обстоятелство липсват твърдения в молбата за защита от домашно насилие. Съдът е
игнорирал останалите доказателства по делото с мотив, че същите са косвени
такива, т.е. не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Според показанията на дошлите на място полицейски служители, страните
по делото са били видимо спокойни в деня на скандала, а молителката е поискала
само съдействие за да си събере багажа. Съдът не е кредитирал показанията и на
останалите свидетели по делото – Ксенофонтос, Вичев и Добрев, от които обаче
става ясно, че сутринта след деня, за който се твърди, че е извършено
насилието, молителката е била спокойна, без притеснения,а това означава, че
ответникът е спокойна личност и никога не е бил агресивен и молителката не е
била изплашена за живота и здравето си.
На следващо място, жалбоподателят излага становище за
недопустимост на решението в частта, с която е забранено на ответника да
доближава местата за социални контакти и отдих и на детето, което страните
имат. Мярка за защита по отношение на детето не е поискана, няма и твърдения за
извършено насилие спрямо детето, и чрез постановения съдебен акт ответникът е
лишен от контакт с детето си. Намира за неправилна и преценката на съда относно
продължителността на взетата мярка за защита, която не е съобразена със
степента и интензитета на приетото за извършено насилие, още повече, че не е
посочен от кога започва да тече 6-месечния срок на мярката. Намира за
неподходяща и мярката, според която ответникът е задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие, тъй като съдът не е изложил
никакви мотиви за необходимостта от нея, още повече, че ответникът е с
положителна личностна оценка.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на молбата за
защита на Д.П.. В случай, че съдът намери молбата за основателна, то иска да
бъдат изменени постановените от първоинстанционния съд мерки с други подходящи
по вид и срок, както и да бъде обезсилено решението в частта, в която са
постановени мерки за закрила , забраняващи на Б.С. да се доближава на по-малко
от 50 метра до местата за социални контакти и отдих и на детето. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
С жалбата е
отправено и доказателствено искане да бъде допуснат оглед на видеозапис, на
основание чл.266, ал.3 от ГПК. Първоинстанционният съд не е допуснал
представеното от ответника доказателство, а именно видеозапис на инсцениран от
страна на молителката акт на домашно насилие, въпреки неговата относимост към
спора. По отношение на доказателственото искане, съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание след изслушване на страните.
В срока по закон
е постъпил отговор на жалбата от ответната страна Д.П. Петкова, ЕГН **********, чрез адв.М.А., съдебен адрес:***.
Излага се становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от представените по делото
доказателства категорично се установява, че ответникът е осъществил домашно
насилие над молителката, в резултат на което същата е изживяла силни
притеснения, стрес, болки и страдания в резултат на нараняванията по тялото,
които е получила. От представената медицинска документация безспорно се
установяват твърдените наранявания. Намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по
делото. Твърди, че по делото е установен и поводът за конфликта между страните,
а именно поставяне на проследяващо устройство на колата на молителката, което
обстоятелство не е отречено от ответника и което само по себе си е опит за
ограничаване личната свобода на молителката, и също е форма на домашно насилие
по смисъла на закона. Изразява несъгласие с твърдението, че решението е
недопустимо. За да е ефективна наложената мярка за защита, то ответникът не
следва да доближава местата за отдих и социални контакти на молителката, когато
тя е с детето. Намира доказателственото искане на въззивника за неоснователно.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а
първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата жалба от Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.М.Д., съдебен адрес: *** и отговор на ответната по жалбата страна – Д.П.
Петкова, ЕГН **********, чрез адв.М.А., съдебен
адрес:***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: