№ 93
гр. С., 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Е.П.“ АД, гр. С. (с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД) е предявило срещу СВ.
Г. П. от с. Д., Община С. искове за заплащане на сумата 422,63 лв. - коригирана
стойност на електрическа енергия, за която е издадена фактура №
**********/26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и за сумата 128,80 лв. – лихва за забава
върху горепосочената главница за период от 08.02.2019 г. до 08.02.2022 г.
Обстоятелствата, на които се основават исковете, са подробно изложени в исковата
молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е възразил за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания и е поискал отхвърляне на исковете.
В допълнителна молба от 09.05.2022 г. ищецът е изразил становище за
неоснователност на възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си
юрк. А.В., който поддържа исковете и допълнителната молба.
От своя страна в молба от 23.05.2022 г. ответникът, чрез пълномощника си адв.
В.Т., развива съображения в подкрепа на възражението си за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните вземания, а в открито съдебно заседание
1
ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 48-51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн.
ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 97/2018 г.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими. Отхвърлянето в друго производство с влязло в сила
съдебно решение на отрицателен установителен иск, предявен от настоящия ответник
срещу настоящия ищец за несъществуване на процесното в настоящото производство
вземане за главница, не съставлява процесуална пречка за предявяване от страна на
настоящия ищец на иск за осъждане на настоящия ответник да изпълни това вземане.
Това е така, защото влязлото в сила съдебно решение по отрицателния установителен
иск не се ползва с изпълнителна сила и ищецът има правен интерес да иска в отделно
производство (настоящото) осъждане на ответника да му заплати сумата по това
вземане.
По същество исковете са основателни.
С окончателно решение № 260656/28.01.2021 г. на Софийския градски съд (СГС)
по гр. д. № 14503/2019 г. е отменено решение № 210103/04.09.2019 г. по гр. д. №
14804/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), 50-ти състав и е отхвърлен предявения
от ищеца СВ. Г. П. (настоящ ответник) срещу ответника „Ч.Е.Б.“ АД (настоящ ищец с
наименование понастоящем „Е.П.“ АД) иск за установяване, че ищецът не дължи на
ответника сумата 422,63 лв., представляваща коригирана стойност на доставена в обект
на адрес с. Д., Община С., ул. „1-ва“ № 54, с аб. № ********** и кл. № 300130737683,
електрическа енергия, начислена за периода от 17.03.2016 г. до 14.06.2016 г. по
констативен протокол № 1014981/14.06.2016 г., за което е издадена фактура №
**********/26.01.2017 г.
Отхвърлянето с влязло в сила решение на отрицателен установителен иск с
предмет облигационно вземане е равнозначно на установяване със сила на пресъдено
нещо, че вземането съществува. Ето защо съществуването на гореописаното вземане на
ищеца „Е.П.“ АД срещу ответника СВ. Г. П. е безспорно установено.
В издадената от ищеца фактура № **********/26.01.2017 г., с която вземането е
посочено по основание и размер, е посочен и срок за плащане – 07.02.2017 г. С
изтичане на този срок е настъпила изискуемостта на вземането. Доводът на ответника,
че изискуемостта на това вземане е настъпила в крайния момент на периода, за който е
начислена корекцията – 14.06.2016 г., е неоснователен, тъй като към този момент
вземането все още не е било определено по размер съгласно чл. 51 от действащите по
това време Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр.
98/2013 г., отм. ДВ, бр. 97/2018 г.)
2
Не е спорно между страните, че в срока за изпълнение, посочен във фактурата, а и
до приключване на устните състезания в настоящото производство, ответникът не е
извършил плащане на сумата по това вземане. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, от деня, следващ изтичане на срока за плащане по фактурата, т. е.
от 08.02.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, а на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от
същия ден е започнала да тече и погасителна давност за вземането, индивидуализирано
в тази фактура. Съобразно общото правило на чл. 110 от ЗЗД вземането се погасява в 5-
годишен срок от настъпването на неговата изискуемост.
Пред СРС по гр. д. 14804/2018 г. ответникът е предявил срещу ищеца иск за
установяване несъществуване на вземането на 02.03.2018 г. – 1 година и 23 дни след
началото на течението на давностния срок за погасяване на вземането. Производството
по иска е продължило 2 години, 10 месеца и 26 дни до постановяване на окончателното
решение на СГС по гр. д. № 14503/2019 г. на 28.01.2021 г. През време на висящността
на исковото производство по предявения от ответника срещу ищеца отрицателен
установителен иск течението на срока на погасителната давност е било спряно на
основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Безспорно е, че това производство е представлявало
съдебен процес относно вземането по смисъла на посочената разпоредба. Приложното
й поле не е ограничено от критерии кой е предявил иска и какъв е искът – дали
кредиторът е предявил осъдителен или положителен установителен иск за
съществуване на вземането или длъжникът е предявил отрицателен установителен иск
за несъществуване на вземането. Тези обстоятелства имат значение за прекъсване, а не
за спиране на давността, защото такова прекъсване може да настъпи само по
инициатива на носителя на вземането и в тази връзка аргументите на ответника, че с
отхвърлянето на неговия отрицателен установителен иск с обратна сила е отпаднало
прекъсването на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, са
несъстоятелни и напълно неотносими към настоящия спор. Спирането и прекъсването
на погасителната давност са различни и самостоятелни правни институти. Така макар
погасителната давност за процесното вземане да не е прекъсната с предявяване от
настоящия ответник срещу настоящия ищец по гр. д. № 14804/2018 г. по описа на СРС,
50-ти състав на отрицателен установителен иск за несъществуването на това вземане,
по време на висящността на това производство давността е била спряна и не е текла. С
приключването на производството по това дело с влязло в сила решение на 28.01.2021
г. течението на давностния срок е възобновено, при зачитане на изтеклия срок от 1
година и 23 дни до предявяване на иска в това производство. Така той би изтекъл 3
години 11 месеца и 7 дни след 28.01.2021 г., т. е. на 04.01.2025 г. Искът в настоящото
производство за това вземане е предявен на 08.02.2022 г. с подаване на исковата молба
чрез куриер, т. е. преди изтичане на срока на погасителната давност за него. По всички
изложени съображения възражението на ответника за погасяване на главното вземане
по давност е неоснователно и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата по
3
него на ищеца.
Акцесорното вземане за лихва за забава върху главницата не е било предмет на
производството по гр. д. № 14804/2018 г. по описа на СРС, 50-ти състав. Вземането за
лихва за забава възниква и става изискуемо ден за ден и по същия начин се погасява по
давност в тригодишен срок от възникването му на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Затова за претендирания период от 08.02.2019 г. до 08.02.2022 г. (три години до
предявяване на иска) вземането на ищеца за лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата не е погасено по давност. С помощта на автоматизирана
изчислителна система за лихви за забава
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) и без на съда да са необходими
специални знания се установява, че за този период лихвата за забава е 128,80 лв.
поради това и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 250 лв., от която
100 лв. са за внесена от ищеца държавна такса по исковете и 150 лв. са за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен от съда на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвид невисоката степен на фактическа и правна
сложност на делото и конкретната стойност на материалния интерес.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. Д., Община С., ул. „1-ва“ № 54,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 48-51 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр. 97/2018 г.) и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 159, Б.М.Б.Ц., следните суми: 422,63 лв.,
представляваща коригирана стойност на доставена в обект на адрес с. Д., Община С.,
ул. „1-ва“ № 54, с аб. № ********** и кл. № 300130737683, електрическа енергия,
начислена за периода от 17.03.2016 г. до 14.06.2016 г. по констативен протокол №
1014981/14.06.2016 г., за което е издадена фактура № **********/26.01.2017 г. и 128,80
лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху горепосочената
главница за период от 08.02.2019 г. до 08.02.2022 г.
ОСЪЖДА СВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. Д., Община С., ул. „1-ва“ № 54,
да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Ц.Ш.“ № 159, Б.М.Б.Ц., сумата 250,00 лв. за разноски по делото, от която от
4
която 100,00 лв. - за внесена от ищеца държавна такса по исковете и 150,00 лв. - за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5