№ 261
гр. Варна, 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниК.а Ст. Хинева
заседатели:Атанаска Ив. И.
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20223100200197 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Т. И. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Н. Б., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ:
„Овеч Агро“ ЕООД – редовно призовани, представляват се от адв. С. П. – редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Кооперация „Изток“, гр. Шабла – редовно призовани, представляват се от адв. Д. –
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ЕТ „Делишес – П. А.“ – редовно призовани, представляват се адв. Г. Н. и адв. Г. Г. –
редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“ – гр. Провадия – редовно
призовани, не се явява представител. Съдът, съобразявайки предходните молби, с които
директорката на гимназията дава съгласие да се провеждат следващи с.з. без нейно участие,
намира, че отсъствието на представител не представлява пречка за даване ход на делото.
ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
П. Я. П. – редовно призована, не се явява.
Й. Д. С. – редовно призован, не се явява.
Представляват се от адв. Г. Н. и адв. Г. Г..
1
Свидетелят Н. Н. С. – нередовно призован, не се явява.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след взе предвид предходно депозираните молби от Директора на
Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“ – гр. Провадия, с които същата дава
съгласие делото да се разглежда в нейно отсъствие, и становищата на страните, намира, че
не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Прокурорът: Относно свидетеля С. – направиха се многократни опити да бъде
осигурен този свидетел. За съжаление става ясно, че той е извън страната и не може да бъде
намерен, за да бъде призован. При това положение правя искане на основание чл.281 ал.1 т.4
предл.1 от НПК да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени пред друг съдебен
състав при предходното разглеждане на делото.
Адв. П.: Присъединявам се.
Адв. Д.: Присъединявам се.
Адв. Г.: Присъединявам се.
Адв. Н.: Присъединявам се.
Адв. Б.: Доколкото Н. С. е основния свидетел, на който стъпва обвинението, считам,
че за разкрИ.е на обективната истина е нужен разпита му в съдебно заседание, поради което
моля да направите още един опит да го призовете.
Прокурорът: Не може в едно производство показанията на даден свидетел да се
определят като основни или второстепенни. Налице е списък от свидетели, така доколко
съдът се позовава на показанията на даден свидетел, ще стане ясно в мотивите при решаване
на делото. Касае се за усложнена престъпна дейност под формата на продължавано
престъпление. Свид. С. излага факти и обстоятелства, касаещи едва последния ден,
2
последната дата, така че не считам, че може да го определим като основен или
второстепенен, затова продължавам да поддържам искането за прочитане на показанията му.
Адв. П.: За да се призове този свидетел се правят опити от самото начало на
съдебния процес. Това, че той не се явява – ние няма как да принудим неговото присъствие.
Да се отложи още веднъж делото, за да се правят опити да се осигури присъствието му,
считам, че не е нужно.
Адв. Н.: Противопоставям се на искането на защитата за пореден опит да се призове
свидетеля, тъй като настоящото съдебно производство е от 2022 г. досега и при всяко
отлагане на делото свидетелят е бил призоваван да се яви в съдебно заседание, има адрес,
който е известен по делото и включително е направен опит да бъде призован във Виетнам, за
където има данни, че се намира понастоящем, поради което считам, че това е шиканиране на
процеса. Освен това има достатъчно показания на свидетеля от ДП и по време на съдебно
производство и считам, че няма какво да каже повече, поради което считам, че четенето им
би било достатъчно.
Адв. Г.: Моля да оставите без уважение искането за поредно призоваване на
свидетеля, тъй като то би довело до неоснователно отлагане на делото. До момента е
направено всичко възможно същият да бъде призован.
Адв. Д.: Присъединявам се към становището на държавното обвинение и колегите.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на адв. Б. – защитник на подс. Д., и като изслуша
становищата на страните, намира, че искането е неоснователно поради следните причини:
От започването на съдебното следствие свид. Н. С. е бил призоваван със способите,
предвидени в НПК, включително бе обявен на Общодържавно издирване за установяване на
адрес, като видно от материалите по делото при инцидентното му прибиране в Република
България, същият бе установен на Аерогара – София и му бе връчена призовка за съдебно
заседание. Свид. С. не се яви в съдебното заседание, нито уведоми съда за причината за
неявяването си. В опита си да издири и установи местонахождението на свидетеля, извън
това, което е посочено в делото, на територията на Виетнам, съдът проведе кореспонденция
и с ОД МВР – Пловдив, където стана ясно, че същият има наказателно производство,
образувано срещу него. От тази кореспонденция бе установено, че свидетелят е бил издирен
и привлечен в качество на обвиняем по време на това инцидентно прибиране в страната,
след което и разследващите в ОД МВР – Пловдив не са провели последващи процесуално-
следствени действия с него поради отсъствието му от Република България. За всяко от
съдебните заседания съдът го е уведомявал на посочения имейл и е правил опит да го
призове на посочения от него телефон. На част от имейлите, изпратени от съда, свид. С. е
отговарял, като е изразявал желание да съдейства и да се яви в съдебно заседание, като за
предпоследното съдебно заседание същият бе посочил, че ако се отложи делото за края на м.
януари 2025г., ще се прибере в страната и ще се яви за разпит. В днешното съдебно
заседание свид. С. отново не се явява. Следва да се отбележи, че делото в този период не е
3
отлагано единствено по причина неговото неявяване. Именно поради това непрекъснато
бяха правени опити за връзка с него и съответно осигуряване на явяването му в съдебно
заседание. Видно от списъка на лицата за призоваване за днешната дата, свидетелят не е
отговорил на имейла, изпратен му от съда, като не отговаря и на посочения телефонен
номер.
Съдът намира, че с оглед правото на защита на подс. Д. и осигурявайки правото му на
справедлив и безпристрастен процес е сторил всичко необходимо, за да осигури личното
явяване на свидетеля в съдебна зала, каквото е искането на защитника на Д.. В същото време
съдът съобрази, че в предходното разглеждане на делото от друг първоинстанционен
съдебен състав свидетелят все пак се е явил лично и непосредствено в съдебна зала и е бил
разпитан, като всички срани са участвали активно при разпита му. Показанията на свид. С.
се съдържат в т.2 по НХОД №1367/2018 г. на ВОС, от л.607 до л.609, в съдебно заседание
проведено на 16.12.2019г., където в протокола е отразено, че подс. Д. се явил лично заедно
със своите защитници към онзи момент – адв. О. С. – АК – Варна и П. Я. – АК – София,
които са били редовно упълномощени от него. В този смисъл правото на защита на подс. Д.
е било гарантирано и към онзи момент, като съдът намира, че е осигурил в максимална
степен правото на защита на подсъдимия и в настоящото наказателно производство. В този
смисъл съдът намира, че прочитането на показанията на свид. С., дадени в хода на
съдебното производство пред предходния съдебен състав на ОС – Варна няма да наруши
правото му на защита и възможността съответно да ангажира доказателства в тази насока,
поради което и на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Н. Н. С., обективирани в протокол от
съдебно заседание, провело се на 16.12.2019г., находящи се в т.2, л.607-л.609 от НОХД
№1367/2018г. на ОС – Варна. Прочетоха се.
СЪДЪТ приканва подсъдимия да даде обяснения.
Подс. Д.: Желая да дам обяснения. Освен този Н., понеже аз направих всичко
възможно да е в рамките на закона. Той отказваше, че е дал показания – и при разпита е
подписал, и при нотариуси, и всичко отказва. В него момент нито аз съм го търсил, той
започна да му продам фирмата. Казах му „Това са параметрите, това са задълженията, това
са пасиви и активи“. Базата беше оценена на 8 млн. и нещо и там други – мое зърно, и така.
Съгласи се и от там нататък казах на юристите да изготвят всичко, за да е в реда на нещата
по закон. В един момент аз разбирам, че той нямал нищо общо, не искал нищо, просто не
мога да разбера. И всичкото пада срещу мен. Аз над 25 години се занимавам с този бизнес и
сега съм по очи заради това дело, което е срещу мене, понеже някой дал показания, че той
4
няма нищо общо и всичкото на мене. Нали се сещате – 25 години съм градил нещо и така с
лека ръка….
Аз имам много работи да казвам, но те се казваха и по време на делото.
Ние никога не сме заявявали, че камион Х, натоварен от Шабла, не е отишъл на
пристанището. Ако отиде до базата да го разтоваря и да го взема, аз ще загубя 12 лв. само с
това. Всеки търговец го прави. Това просто не е… Зърното си има параметри и разликата е 5
евро. Аз разсъждавам като търговец. Дори и да е хубаво зърното не си струва да го закарам в
базата и пак да го върна. Има държавен стандарт, който определя зърното и затова са
взаимнозаменяеми. При положение, че аз имам зърно в базата, защо трябва там да
разтоварвам това? То на зърното не пише кое какво е.
Искам да уточня, че нашите печалби са повече от това да пестим транспорт, а пък в
кампания, когато се товари, не можем да намерим камиони, колкото и да им увеличават
цените и не е рентабилно за никой. Корабът няма да чака камионите да дойдат и така
нататък.
Над 25 години се занимавам с това зърно и съм се доказал и със самите потърпевши
работим – някакъв проблем да е имало в годините? Дори авансово съм давал пари, когато се
налага и имам възможност, и това е било нашето общуване. В един момент аз не мога да
контролирам фирмата и станало нещо и… Това не може да продължава.
Този човек колко пъти ходи при нотариус и той каза, че не са му обяснили. На кое да
вярваме? Това е в показанията – един път казва така, един път – иначе.
На въпроси на адв. Н.: Относно парите, които съм получил от „Хранекспорт“,
„Манекс сън“, „Каргил“ – пари като има в банката, аз съм търговец и бях търговец и когато
има пари в банката, трябва да се харчат – в зърно, в камиони, в каквото и да било – парите
трябва да се въртят. Затова се взимат и кредити.
Когато ме търсиха вложителите, разбира се, вдигах телефона, но те повтаряха едно и
също. На място в офиса във Варна не знам дали са идвали, може и да са. Винаги съм вдигал
телефона. Да уведомя Националната служба по земеделия за прехвърлянето на дялове съм
нямал задължение. Не съм ги уведомил. Не знам какво е задължително, но ми писна
Националната служба по зърното и аз разпоредих да спрат да им дават данни какво зърно
купувам, защото най-близката база като приключва кораба и от Националната служба по
зърното идват при мен, понеже аз нали съм много така… и взимат зърно, за да си оправят на
кораба анализите.
С гражданските ищци работя от 90 и някоя година – 1997 г. – 1998 г. с Шабла. С
другите – като купих базата. Бяхме с вложителите в добри отношения. Когато продадох
дружествените дялове, ги уведомих. Първо уведомих Ж. – казах, че прехвърлих. Уведомих и
Шабла и им казах, че човекът ми гарантира прехвърляне, направил съм декларации,
гарантира ми. Дадох им даже и телефона на Н.. След като прехвърлих дружествените
5
дялове, имаше разговор. Предварително не съм ги уведомил, тъй като може и да не стане
това прехвърляне.
Казах какво притежавам. Човекът като дойде, той два пъти ме е търсил в офиса…
Когато се прехвърлиха дяловете, веднага им звъннах по телефона и им казах, че е
прехвърлена фирмата, че човекът ми гарантира и е подписал декларации. Това можем да
направим. Нотариусът прави сделките, подписа, че няма задължения и тъй. Уговорката беше
с този въпросен Н., че ако продава това зърно – то става вече негово, да ми го предостави на
мен да го купя.
Документите за прехвърлянето на дружествените дялове не знам от кого са били
изготвени. Н. С. един път дойде с мене тука, представих му счетоводителката и юристката,
документите за фирмите и каза да се разберем и да видим кое, какво и как. Аз не мога да
знам абсолютно всичко и затова си имам счетоводство. Той не е участвал с негов юрист в
сделката. Отидохме при нотариуса да му обясняват документите, а той твърди, че не знаел.
И нотариусът лично чете и в стаята изчетоха туй нещо и после дойдоха да подпишат. После
още едни документи трябваше да се подпишат и т.н. – за банки, за всичко. После от ОББ,
след като прехвърлих това, ми се обадиха да потвърдя, че съм сменил собствеността на
другата фирма – ама тя е съдлъжник на това. Ама после дойде, подписа в банката. Казах му
да дойде, защото договорът трябва да се поднови с още една година. Той дойде, съдлъжник
към другата ми фирма, подписа се и даже ги оставих там.
След като прехвърлих дружествените дялове спрях да работя с „Т.м Инвест“ ЕООД,
не съм правил нищо повече. С другата фирма съм осъществявал дейност. На „Каргил“
например казах за „Агро Т.м“ и че не работя с „Т.м Инвест“. Заедно със счетоводителката и
юристката отидохме при всичките износители в София, в централите на всички и им
казахме, че продадох фирмата, да изнасят и че вече не е мойто. Вече работих само с „Агро
Т.м“, която база ми е във Варна, а в Провадия, понеже имахме договор за съхранение, когато
се наложи на „Каргил“, на „Драйфус“ и т.н., аз казах да не вкарват нищо, нямам касателство
и не мога да гарантирам нищо и анулирахме договорите.
Продадох дружествените дялове на „Т.м Инвест“, защото стана така, че стана много
оборотна и НАП почнаха да се гивизелът и да се мъчат да ме рекетират и прецених да махна
фирмата – имам пасиви и активи. Останах си с малката фирма.
На въпроси на адв. Д.: За Кооперация Изток – гр. Шабла – зърното беше в базата в
Провадия, заедно с това на вложителите и мое лично зърно. Аз ако купувам от Шумен и
нямам кораб, го слагам в Провадия, защото там ми е базата – пътьом. Ако идва от Търново –
също. От западния край всичко остава в базата. Това, което идва от север, направо отива на
пристанището. Това е било винаги. Като го взема от Шабла, го карам към пристанището. Не
всичко е на пристанището. Както примерно царевицата: тя е продадена и няма значение –
като нямам кораб, очевидно е в базата.
Адв. Д.: Въпросът е къде са парите от продаденото зърно.
6
Адв. Б.: Възразявам, те са взаимнозаместими.
Съдът ДОПУСКА въпроса.
Подс. Д.: Ако има например 10 хил. тона, от които примерно 3 хил. не са мои. Аз
продължавам да купувам, тъй като това ми е практиката. Затова участвам във всички
кораби, които са тук без значение на кого са. Тези 10 хил. тона, които ги имам като буфер,
който ми стои като преходен запас винаги и купувам от там, а ако няма кораб ги слагам в
някоя база. Така че аз, самото зърно, тяхното, аз не знам кое зърно е.
Не мога да отговоря къде са парите от зърното. Дочувах приказки: „Ние от него нищо
няма да можем да вземем, ама теб ще те върнем да те гоним“.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. П.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Д.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Г.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Н.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Б.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Считам, че в хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия
състав се събраха достатъчно доказателства, че подс. Д. е осъществил състава на
7
престъплението, за което е предаден на съд с обвинителния акт на ВОП, като съображенията
ми за този извод са следните:
Конкретното престъпление, предмет на настоящото производство считам, че се
характеризира със следните признаци, като считам, че всеки един от тях се доказва с
доказателства, събрани в хода на проведеното съдебно следствие и то по един безспорен и
категоричен начин.
Първият признак, характеризиращ престъплението от субективна страна – безспорно
по делото се събраха писмени доказателства за това, че подсъдимият Д. е осъществил
престъплението, за което е обвинен, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл
93 от НК. Той през инкриминирания период е бил управител на „Т.м Инвест“ и в това му
качество той е сключвал договорите за влог, а и се е разпореждал с поверените му по силата
на тези договори вещи, за пазене и връщане при поискване от страна на вложителите. Т.е.
той е сключвал договора не като физическото лице Т. Д., а като длъжностното лице
управител на това търговско дружество, което търговско дружество е осъществявало тази
дейност по съхранение на зърното при условията на един разрешителен режим в държавата.
Не всяко физическо лице или юридическо лице може да осъществява такава дейност, а само
складовете, надлежно лицензирани.
Признак относно обективната страна на престъплението: в случая първият е предмет
на престъплението. Това са движими вещи – зърно, реколта 2014 г. от видовете пшеница,
ечемик и слънчоглед, собственост, както следва: на Кооперация „Изток“ – 311 320 кг
пшеница и 1 336 440 кг слънчоглед; на ЕТ „Делишес – П. А.“ – 745 040 кг пшеница; на
„Овеч агро“ – 1 245 960 кг пшеница, на Земеделски производител П. П. – 28 320 кг пшеница
и 32 400 кг ечемик; на Земеделски производител Й. Д. С. – 25 080 кг пшеница; на ПГСС
„Земя“ – гр. Провадия – 33 080 кг пшеница и 58 460 кг слънчоглед, на „Балеви агро“ ЕООД
Провадия – 39 000 кг слънчоглед. Доказателства в тази насока относно предмета – това са
показанията на самите свидетели, собственици на зърното и на съответните представители
на ощетени юридически лица, както и представените от тях в оригинал или заверени за
вярност копия на документи, като пътно-прехвърлителни разписки, анализни свидетелства,
договори за съхранения, показанията на водачите на товарните автомобили, които сочат, че в
пътно-прехвърлителни разписки са записани място на товарене и разтоварване, как се е
мерил товара – бруто, нето, тара, къде са разтоварвали, как се е извършвало изтеглянето на
самото МПС при определяне на тарата и къде и също сочат, че са разтоварвали в
зърнобазата или на Пристанище – Варна. Самите те сочат къде и от кого са били вземани
пробите за анализи на извозваното от тях зърно. Всички тези факти и обстоятелства са били
вписани както в пътно-прехвърлителните разписки, всичките те приложени по делото. Тук
намирам за необходимо да обърна внимание, че част от оригиналните екземпляри на пътно-
прехвърлителни разписки и анализни свидетелства са били иззети и приобщени към
материалите по делото при извършеното претърсване и изземване в офиса на подсъдимия
Д.. Освен това, доказателства в тази насока са и справките, които се съдържат в иззетия при
претърсването компютър от зърнобазата, доколкото зърното, влагано или не от тези
8
вложители са били отразявани във водените регистри на зърнобазата и на тия справки, те са
и натрупвани с дни, обобщавани са по конкретни дати и така ежедневно са били подавани
като информация на свид. Я. А., а тя ги е предоставяла на счетоводителката на фирмата – св.
К.а, за попълване и подаване на декларация за съответния месец пред Националната служба
по зърно и фуражите относно съхраняваното зърно в базата на „Т.м Инвест“ - Провадия,
които са имали и задължението като складохранилище.
В тази връзка е от значение факта, че до края на месец септември 2014г. „Т.м Инвест“
декларира само зърно на влог и 0 количество собственост. Освен това през този период,
видно от движението на банковата сметка на дружеството и представените документи за
този период от „Кооперация Шабла“ например, се установява, че „Т.м Инвест“ е закупил
незначително количество зърно спрямо продаденото през този период, а и съдебно
счетоводната експертиза (ССчЕ) посочи, че така посочените количества и видове зърно са
предадени на подсъдимия по силата на сключения с него договор в качеството на управител
на „Т.м Инвест“. Това са договори за съхранение на влог на движими вещи. От една страна
договорите са подписани от служителите, от друга страна – от него. Той ги е приел в
качеството на длъжностно лице със задължение да ги пази и съхранява с грижата на добър
стопанин и при поискване да им ги върне. Т.е. налице е и другия признак, характеризиращ
престъплението от обективна страна, а именно наличие на връзка между предмета и субекта
на престъпление. Доказателства в тази връзка са приложени по делото договори –
достатъчно добре описани. Други доказателства са съставените пътно-прехвърлителни
разписки, анализни свидетелства, показанията на пострадалите и представителите на
юридическите лица като свидетели, разпитани, както и свидетелските показания на
собственика на транспортната фирма – свид. В., и на работещите към тази фирма водачи на
товарни автомобили, както и на работещите в зърнобазата фадромист, кантарджия,
анализатор на проби.
Други признак, характеризиращ престъплението от обективна страна е
изпълнителното деяние, а именно присвояване на чуждите вещи, които конкретизирах.
Безспорно мисля, че е установено, че тези вещи са били във фактическата власт на
подсъдимия, връчени в качеството на длъжностно лице да ги пази до поискване. Какъв е
механизма на извършване на присвояването и от които доказателства се установява? Следва
да се отбележи, че се касае за усложнена престъпна дейност, деятелност, под формата на
продължавано престъпление, т.е. престъплението е осъществено чрез много на брой деяния,
които съставляват престъпления от един и същи вид, извършени са при една и съща
фактическа обстановка, при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
В нашия случай разпореждането с вещите на пострадалите и ощетените юридически
лица е осъществявано по следния начин от подсъдимия:
Първо по отношение зърното на „Кооперация Изток“ – първо по време е присвоената
пшеница. Малка част от нея – около 472-473 тона е била доставена в зърнобазата до
21.07.2014 г. В тази насока доказателства са както пътно-прехвърлителните разписки,
9
показанията на водачите на МПС, които са осъществявали превоза, анализните свидетелства,
компютърните данни, съдържащи се в иззетия и приобщен по делото компютър от
извършеното претърсване и изземване в зърнобазата в гр. Провадия, представляващи
справки по дати за налични по видове зърно и по вложители, представените пътно-
прехвърлителни разписки и анализни свидетелства от „Каргил България“ ЕООД и други.
Останалата част е разтоварена на Пристанище – Варна в изпълнение на договор между "Т.м
Инвест" и „Каргил България“ ЕООД, като е товарена на морски кораби, които се намират на
същото пристанище. Т.е. останалото количество изобщо не е постъпвало в склада на
зърнобазата на „Т.м Инвест“ в Провадия, а директно, след натоварване на зърното на
товарните автомобили, то е било разтоварвано на Пристанище – Варна директно на морския
кораб, който товари „Каргил България“, или в склад, нает от подсъдимия Д.. Кое количество
къде е разтоварено е подробно описано в обвинителния акт, със съответно посочване по коя
пътно-прехвърлителна разписка, какво количество – брутно, тара, нето, кой водач от къде е
товарил, къде е разтоварил, каква кантарна бележка му е била съставена, а когато е
разтоварено директно на кораб и на кой точно морски кораб: „Кристин – С“, „Ева“ и т. н.
Особеното в действията на подс. Д. в случая с натовареното количество пшеница от
Шабла и разтоварването й директно на кораб е, че негов служител съставя втора пътно-
прехвърлителна разписка или от името на „Т.м Инвест“ или от името на другата му фирма
„Агро Т.м Инвест“ като изпращач, но това зърно, извозвано до кораба същия ден, от същия
водач, със същия камион, същия вид и количество – тара, бруто, нето до един килограм в
точност и най-важното – водачите на съответните автомобили като свидетели безспорно
посочиха, че са извозили голяма част от количеството зърното от Шабла направо на
пристанището, на корабите, по разпореждане на подс. Д., което е дадено директно на тях
или чрез работодателя им – свид. В.. Самият той в показанията си посочи, че къде ще
товарят зърно и къде ще го разтоварват, разпореждане е давал подс. Д.. Нито той, нито
водачите му са имали представа какви са били взаимоотношенията на собствениците на
зърното и подс. Д.. В подкрепа на тези доказателства са и представените от „Каргил
България“ ЕООД документи приложени по делото и тези, предоставени от „Кооперация
Изток“ – Шабла, като пътно-прехвърлителни бележки, анализни свидетелства.
Присвояването на зърното е започнало от 02.07.2014 г. и е приключило 21.07.2014 г. с
последния курс. Разбира се, след това всичко е облечено във форма на фактура, плащане и
т.н. Така, по този начин, подс. Д. се е разпоредил с 3 111,32 метрични тона пшеница,
собственост на „Кооперация Изток“ – Шабла, без знанието и съгласието на председателя на
кооперацията Веселин М., който е и представляващ вложителя кооперацията по посочените
по-горе договори за влог.
Разпореждането със слънчогледа на тази кооперация – без да е знаел каква е съдбата
на пшеницата по договора за съхранение, свид. М. сключва договор за влог с подс. Д. и за
слънчоглед в посочените количества. Договорът е сключен на 02.09.2014 г. и е приложен по
делото. В същото време подс. Д. имал сключен договор от името на другата му фирма –
„Агро Т.м Инвест“ с „Каргил България“ за доставка на 500 метрични тона слънчоглед от
10
27.08.2014 г. и с анекс към него от 10.09.2014 г. за още 950 метрични тона. Повече
подробности за тези договори между тези фирми и разплащането между тях съм посочила на
стр.67 от обвинителния акт и се позовавам на тях. В изпълнение именно на този договор
подсъдимият разпоредил на водачите на товарни автомобили и на техния ръководител,
натоварения от Шабла слънчоглед да се извозва до Пристанище – Варна, до склад или
конкретен кораб. Разпореждал на свой представител на място да състави втора пътно-
прехвърлителна разписка вече от името на „Агро Т.м Инвест“ като доставчик и така
посредством съставената пътно-прехвърлителна разписка предавал слънчогледа на
„Каргил“. Вторите прехвърлителни разписки от „Агро Т.м Инвест“ са без номер, а само с
дата на съставяне. Съставяни са били при теглене на кантара на пристанището и в тях са
били вписвани същите имена на водач, номер на автомобила, номер на ремарке, същите
килограми – бруто, нето, тара, че е слънчоглед – всички тези, измерени и описани при
товарене в гр. Шабла.
При извършване на претърсване и изземване в офиса на подс. Д. така посочените
пътно-прехвърлителни разписки са намерени и иззети скачени една за друга. Прави
впечатление, че тези товари, които са били разтоварени директно на кораб „Алма“, вместо
място на товарене Шабла, както е в пътно-прехвърлителната разписка на кооперацията, на
вторите е било описано „склад – Варна“. Представени са и кантарните бележки от „Каргил
България“. Представените от „Каргил“ документи се намират в т.17, а пътно-
прехвърлителните разписки, скачени две по две, се намират в т.13, л.2-л.54. Именно по този
договор подсъдимият се е разпоредил със слънчогледа, даден на съхранение и от „Балеви
Агро“ и ПГСС „Земя“. Това той е сторил от 02.09.2014 г. до края на месец септември 2014 г.,
като отново искам да подчертая, че всяко едно количество е описано точно – в кой камион, с
кой водач, в коя пътно-прехвърлителна разписка, издадените документи и тях точно съм
описала в обвинителния акт – моля да вземете предвид, че се позовавам на тях.
Като цяло за доказване на присвояването, освен гласните доказателства, това са
пътно-прехвърлителни разписки, иззети от офиса, скрепените две по две, кантарните
бележки, документите, предоставени от „Каргил България“, в това число фактури и
платежни нареждания, показанията на водачите и на свид. В., графиките от компютъра,
декларациите по месеци от Националната служба по зърното и заключенията на всички
ССчЕ.
Разпореждане с пшеницата на другите вложители:
Първо разпореденото зърно за продажба на „Хранекспорт БГ“ ООД – пълномощник
на това дружество е Чавдар Трифонов. Същият е и управител и на „Севан“. Между
„Хранекспорт БГ“ ООД и подс. Д., като управляващ „Т.м Инвест“ е бил сключен договор на
02.06.2014 г. за продажба на 2 000 метрични тона пшеница. Имало клауза по него, че
продавачът гарантира, че е собственик на зърното и други уточняващи клаузи, които съм
описала на стр.42 от обвинителния акт, място на доставка: Пристанище – Варна.
Количеството се определяло по кантарните бележки, издадени от Пристанище – Варна.
Договорът е приложен по делото, както документите за плащанията по него. В изпълнение
11
на този договор на 19.07.2014 г. е започнало извозването на пшеницата от складовете на
базата на „Т.м Инвест“ в гр. Провадия до морски кораб „Марто“, намиращ се на Пристанище
– Варна. Хронологията на товарене, разтоварване, водач, автомобил, ремарке, количество,
съставени документи, подробно съм описала от л.43 до л.56 от обвинителния акт.
Последното количество е било доставено на 29.07.2014 г. Издадена е била фактура по този
договор №3029/14.07.2014 г. за 2 000 метрични тона, на стойност 620 000 лв., с доставчик
„Т.м Инвест“. Тъй като количеството доставена пшеница е било повече с 24 тона и нещо, е
била издадена фактура за това количество №36/31.07.2014 г. на стойност 7 663,20 лв.
Документите са в т.19 от ДП. Това са и преките доказателства за разпореждането. Освен това
имаме и гласни такива. Това са показанията на водачите. Отбелязванията със знак минус в
долната част на справките, които се намериха в компютъра, за което свид. Я. А. обясни, че
означава изнесено за този купувач от склада продукция. Друго доказателство, считам, в тази
насока, е наличния отрицателен фактор по делото, а именно, че по това време „Т.м Инвест“
не разполага със собствено зърно, реколта от същата година, което се доказа както от
справките, намерени в компютъра, така и от декларациите, подавани в Службата по зърното,
така и по движението на банковите му сметки, а също и заключенията по счетоводните
експертизи.
Разпореждането с пшеница, чрез изнасяне с товарни автомобили от склада на
зърнобазата и продажбата им на „Манекс сън“ АД: налице е сключен договор между „Т.м
Инвест“ и тази фирма от 02.04.2014 г. с предмет българска пшеница, реколта 2014 г., място
на доставка: склада в с. Слънчево или Пристанище – Варна. Договорът е за 2 000 метрични
тона, срок за доставка: до 30.08.2014 г. Цената 640 000 лв. е платена авансово на два пъти –
на 03.04.2014 г. – 440 000 лв. и на 07.04.2014 г. – 200 000 лв. Документите са в т.1, л.183-
л.184.
В началото на месец август 2014 г. фирма „Манекс сън“ АД са поискали започването
на изпълнение на договора и по разпореждане на подс. Д. на 06.08.2014 г. е започнало
товарене на пшеница от складовете на зърнобазата в Провадия и е организирано извозване с
товарни автомобили до склада в с. Слънчево. След претегляне на кантара на купувача е
изготвена кантарна бележка за всеки камион. От стр.57 до стр.66 в обвинителния акт съм
описала всички документи, които са издавани на водачите в тази връзка. Доставянето по
договора на зърно е приключило на 19.08.2014 г. с товара от 26,940 тона от водача свид. Г..
Доказателства в тази насока са показанията на водачите като свидетели, отбелязването с
минус по справките в компютъра с отбелязване кой е купувача и съответното количество
пшеница, същевременно наличности на вложителите в първата част на тази справка, факта,
че „Т.м Инвест“ няма собствено зърно нито по декларации в Националната служба, нито
съобразно отбелязванията по тези справки, нито съобразно движението по банкови сметки, а
и видно от заключенията на счетоводните експертизи.
Разпореждане с ечемика на ЗП П. П.: видно от изготвените справки и от
компютърните данни от иззетия компютър от зърнобазата в Провадия, на 17.07.2014 г. от
складовете на същата по разпореждане на подс. Д. са били натоварени и извозени общо
12
127 780 кг ечемик. Между другото, това е и цялото количество, което е влагано от
вложителите и е разтоварено на Пристанище – Варна, съобразно записите. Наред с ечемика
на другите вложители, в тази цена се включва и 34 400 кг ечемик, собственост на
свидетелката П. Я. П., който съобразно приложените пътно прехвърлителни, приемни
бележки и анализни свидетелства, тя е вложила в периода 24.06.2014 г. – 26.06.2014 г.
Подробно са описани на стр.32-33 от обвинителния акт, а самите документи са в т.5 от
делото. Доказателства са въпросните справки от компютъра, така и показанията на свид. Я.
А. относно тези вписвания, свидетелстването й, че тя ги е направила тези записания, както и
декларациите на Националната служба по зърното и установеното с експертизите по делото.
Субективната страна на престъплението: По мое мнение подс. Д. е осъществил
разпоредителното действие със зърното на вложителите с пряк умисъл, доколкото добре е
знаел, че той не е собственик на това зърно, че то се намира в неговите складове само за
съхранение. Знаел е добре и как може да стане негово собствено, както и се е случвало през
предишните години, а за някои количества и през текущата 2014г. Извършва се договаряне с
вложителя, издават се фактури за договореното количество и цена, плаща цената и едва
тогава прави със зърното каквото пожелае. Това установихме с показанията на всички
разпитани свидетели. За зърното, предмет на обвинението, такива договорености е нямало.
Нямало е и със свид. Б., но очевидно в хода на делото нещо се е случило, тъй като тя заяви,
че е била дала съгласие, въпреки че е твърдяла в ДП, че не е давала съгласие за продажба.
Затова моля да не се кредитират изцяло показанията, които тя даде пред Вас.
Подс. Д. е осъзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавайки, че това е чуждо
зърно, най-безцеремонно се е разпоредил с него, като го е продал от името на собствените
си фирми „Т.м Инвест“ и „Агро Т.м Инвест“.
По отношение на квалификацията на престъплението като такова по чл.203 ал.1:
изцяло поддържам изложеното в обвинителен акт като обосновка на тази квалификация.
Само ще кажа, че се касае за присвояване на зърно, която стойност няколко десетки пъти
надхвърля минималната работна заплата в Република България към момента на извършване
на деянието. Какви са общественоопасните последици съм описала в обвинителния акт. За
някои са били ужасни, довели почти до фалит на вложителите. Доказателства в тази насока,
гласни доказателства на вложителите като свидетели и на техните представители и
документи, например на „Кооперация Изток“ – Шабла, които представиха решение как да
спасяват кооперацията, доказателства за теглене на кредити. От банковите документи и за
ССчЕ за движението по тях е видно, че постъпващите суми по банковата сметка на „Т.м
Инвест“ са разходвани за плащане на застраховки, лизинги, вноски, нареждания за
захранване на банкови сметки и т.н.
С оглед на изложеното, моля да признаете за виновен Т. Д. по повдигнатото му
обвинение и да му наложите наказание „Лишаване от свобода“ около средния размер,
предвиден за това престъпление, което да изтърпи при първоначален строг режим, като в
тази връзка не намирам смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива, моля
13
да приемете, извън тези, които аргументират особено тежкия случай, броя на пострадалите
физически лица и ощетени юридически лица, поведението на подсъдимия след деянието.
Прехвърляйки фирмата на свид. С. и мотивирането му да подпише декларации, че зърното
на вложителите е налично – с това той просто е направил опит да се създаде привидно
оправдание за действията, но моля да имате предвид, че когато е изготвил тези декларации
не си е направил сметка за някои количества, които са вписани, тъй като междувременно има
от единия вложител закупено зърно и фактура, но в декларацията е описано първоначално
общо вложеното. А че всичко това не е сторено от свид. С. са от значение и показанията на
самия купувач, който добросъвестно обясни на съда в показанията, които приобщихме, защо
е купил дружеството. Именно затова и във връзка с уговорките е направил пълномощно на
подс. Т. Д. да си изчисти задълженията към контрагентите и НАП, да си уреди отношенията
и с вложителите.
Не на последно място като отегчаващо отговорността обстоятелство може да вземете
предвид, че едното ощетено юридическо лице е училище и средствата от продажба на
произведеното от децата се е ползвало за плащане на храната на децата в училището.
Моля да постановите на основание чл.203 ал.2 и конфискация на цялото имущество
до цената на предмета на престъплението. Моля да постановите „Лишаване от право да
упражнява търговска дейност“. Моля да уважите гражданските искове в определения размер
като основателни. Моля да присъдите направените разноски по ДП по сметка на ОД на МВР
– Варна, а тези в съдебна фаза – по сметка на ВОС. Моля за Вашата преценка в случай, че
определените размера на наказанието по искания от ВОП размер дали не са налице
основания за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка.
Относно веществените доказателства и оригиналите на документите по делото,
предвид обемността на материалите, моля да се произнесете по реда на чл.306 на по-късен
етап.
Съдът дава почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:20 часа в присъствието на всички страни.
Адв. Д.: Това е второ разглеждане на делото. При първото съм взел подобно
отношение, касаещо обвинението, предявено на подс. Д..
Считам, че и сега няма промяна на фактологията, нито в доказателствата, които
следва да обсъди съда, така че ще бъда кратък. Споделям становището на държавното
обвинение. Считам обвинението за доказано по основание и размер, поради което
подсъдимият, считам, че следва да бъде признат за виновен.
По отношение на вида и размера на наказанието аз нямам правомощия с оглед на
процесуалното му качество да взема отношение. Поддържам изразеното становище на
представителя на обвинението относно обществената опасност на деянието.
14
Тъй като аз представлявам „Кооперация Изток“ – гр. Шабла, която навремето беше от
най-мощните кооперации в района, откъдето съм и също родителите ми бяха член-
кооператори, но нито те, нито голяма част от кооператорите успяха и ще успеят докато са
живи да видят в крайна сметка справедливост. Ясно е, че няма да получат пари. Хонорарът,
който са ми заплатили, предварително съм заявил, че никога няма да го получат и него и
дори съм се стараел да ги убедя да не се явявам тук като процесуален представител. От
друга страна се оказва, че аз не мога да се явя без да получа възнаграждения по наредба, тъй
като ще нося отговорност за това. В крайна сметка, хората са така възпитани, че щом съда
им казва, то трябва. На няколко пъти, с кредити ли, откъде ги намериха, заплатили са това,
което трябва, но това са пари, хвърлени на вятъра.
Дори и да уважите гражданския иск, стотинка няма да получат – нито разноските ще
получат, както няма да бъдат и платени и щетите. Не вярвам в това. Най не обичам да правя
неща, в които не виждам смисъл, но след като законът е такъв, аз съм длъжен да се явя и да
го спазя.
Моля да уважите предявения граждански иск като доказан по основание и размер. По
допустимостта разменихме становища със защитата, прокурорът изрази подробно
становище, което аз подкрепих. Не оспорваме обстоятелството, че има влязло в сила
решение на Арбитражен съд в полза на „Кооперация Изток“, но там отношенията са други –
облигационни, търговски, между две юридически лица. Основанието е съвсем различно. Тук
отговорността е деликтна, тя е в следствие на извършеното престъпление от конкретно
физическо лице. Това са различни страни и различни основания.
По размера няма какво да спорим – има си изготвени експертизи и считам, че размера
на гражданския иск следва да бъде уважен така, както е предявен. По отношение на
разноските – моля да ми бъдат присъдени, като сме представили доказателства. Самият
размер на възнаграждението не може да бъде оспорен, тъй като е съгласно Наредба №1 и за
което възнаграждение са представени документи.
Адв. П.: По делото са приложени доказателства, че „Овеч Агро“ са представили по
договор на влог от 22.07.2014 г. 1 245 960 кг пшеница на „Т.м Инвест“. Управителят на
„Овеч Агро“ не е давал съгласие за продажба на това зърно, а по договора за влог то е
трябвало да му бъде върнато тогава, когато той пожелае. Октомври 2014 г., когато провежда
разговор с подсъдимия, същият го уверява, че е продал фирмата, но неговото зърно е било
там – в складовете на базата. Видно от експертизите, изготвени по делото, които се
позовават на документи – счетоводни и транспортни, събраните в хода на производството е,
че към 03.10.2014 г. това зърно, вложено от „Овеч Агро“ в зърнобаза на „Т.м Инвест“ не се
намира в базата, а е било продадено от тогавашния управител – подс. Т. Д.. Считам, че от
събраните по делото доказателства неговата вина за извършване на измама се доказва по
категоричен начин, с оглед на което моля след като признаете подсъдимия за виновен, да
уважите предявения граждански иск.
Адв. Н.: Считам, че от събраните по делото доказателства по един безспорен начин
се установи съставомерността на деянието, за което подс. Т. Д. е предаден на съд да
15
отговаря. За да е налице състава на длъжностното присвояване, следва да бъде осъществено
изпълнителното деяние присвояване, което съдебната практика дефинира като външно
проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, изразена в
противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой интерес или в интерес на друго лице,
отклонявайки от патримониума на лицето, от името на което владее това имущество.
За периода 01.06.2014 г. – 31.01.2015 г. зърнобазата в Провадия, собственост на „Т.м
Инвест“ е била регистрирана като лицензирана за съхранение на зърно под №267, в която
производителите на земеделска продукция са я оставили за временно съхранение и пазене.
Подсъдимият, като управител от създаване на дружеството до продажбата на дружествените
дялове, е ръководил текущата дейност на дружеството, като е сключвал договори, свързани с
дейността, включително да пази вложеното зърно, да продава закупено от него, уговарял е
клаузите по договорите в това число срок, цена, количество, качество на стоката, плащане.
Единствено и само той е нареждал къде да се разтоварва зърното, от кой склад да се товари,
кога да се изнася с товарни автомобили. Именно той е договарял с продавачите на
продукция, с купувачите. Разпореждал се е с паричните постъпления, като е договарял
товарене, превоз, направления. В този смисъл безспорно с оглед изпълняваните дейности,
през инкриминирания период подсъдимият е действал като длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1 б.Б от НК, защото в качеството си на управител на ЕООД е приел да пази чуждо
движимо имущество, включително и предмета на обвинението.
Налице е и другия обективен критерии за съставомерност на деянието, а именно
връчване на чуждото имущество на дружеството в това му качество да го пази и управлява.
По делото са приложени договори за съхранение на зърно, съгласно които подсъдимият е
поемал ангажимент временно и възмездно да съхранява зърнена продукция на гражданските
ищци, реколта 2014 г., като е бил задължен при поискване от тях страна да им я върне. Не се
установи по делото някой от пострадалите лица да е имало уговорка да продаде на
подсъдимия оставеното за съхранение имущество. Безспорно установено е по делото, че
посоченото в договорите количество и асортимент зърно е постъпило в складовете на „Т.м
Инвест“, като се потвърждава от експедиционните бележки, пътно-прехвърлителните
разписки, анализни свидетелства, установяващи, че е било натоварено от съответния
производител, доставено до складовете и внесено в тях на съхранение. Установява се и от
изготвените декларации от Националната служба по зърно, посочващи количеството зърно
на влог, както и от изготвените от свид. Я. А., работеща на приемния кантар в складовете на
„Т.м Инвест“ ЕООД ежедневни справки относно наличното количество зърно по количество,
вид и производител и не на последно място от декларациите, с които уж свид. С. е получил
посоченото зърното при прехвърляне на дружествените дялове.
Подсъдимият се е разпоредил чрез физическото изнасяне на зърното от базата,
предавайки го на дружествата, с които е сключил договор за изкупуване на зърно и е
получил цената от тях. Именно с натоварването на зърното от базата в гр. Провадия е
променено отношението на подсъдимия към предаденото му за съхранение зърно, тъй като
се е разпоредил с него по един окончателен начин. Своенето на зърното се установява от
16
обстоятелството, че изнасяне на зърно, пшеница и ечемик от базата е имало за периода
17.07.2014 г. – 29.07.2014 г. и от 06.08.2014 г. – 19.08.2014, а за периода 04.07.2014 г. -
18.07.2014 г. от „Кооперация Изток“ – Шабла направо към Пристанище – Варна, като към
него момент и през този период собственост на „Т.м Инвест“ ЕООД зърно, пшеница и
ечемик в такова количество, каквото е било продадено на дружествата купувачи, няма. От
договорите е видно, че на дружествата купувачи е предадено количество пшеница, както
следва: а именно „Хранекспорт“ – 2024,72 метрични тона, на „Манекс сън“ е било
продадено 2000 метрични тона, на „Каргил“ – 1722,399 метрични тона или цялото
количество, което е било изнесено и продадено на тези дружества е в общ размер 5747,119
метрични тона.
Това се установява от събраните по делото писмени документи, включително и
справките, изготвяни от свид. А., в които освен наличното зърно за деня в складовете, тя е
посочвала и движението на зърното към купувачите. В този смисъл са съдебно-
икономическата експертиза, пътно-прехвърлителните разписки и кантарните бележки.
По данни от делото, вложеното от всички граждански ищци зърно, пшеница и ечемик
е в общ размер 5 220,880 метрични тона. Дори и това количество е по-малко от това, което е
продадено на дружествата, чиито договори обсъждах. Подс. Д. е осъзнавал, че няма
собствено зърно достатъчно, за да удовлетвори изпълнението на договорите с дружествата,
както и че чрез предаването на зърното на вложителите, той се разпорежда с него и същото
няма да им бъде върнато.
За целия инкриминиран период закупуваното зърно не е в големи количества, като по
делото има данни, че зърното на останалите вложители, които не са част от обвинението и
гражданските ищци, е в размер на 588 метрични тона към дата 31.08.2014 г. Това се
установява от декларациите, подавани ежемесечно до Националната служба по зърното,
като декларираното през месец октомври количество собствено зърно е 3 841 мега тона,
което откъде да дойде, доколкото такива покупки не са отразени в дневниците, представени
в ТД на НАП – Варна, от друга страна – не са отразени в справките, изготвяни от
служителките Я. А. и М. С. и на трето място: декларацията за зърното за месец октомври е
била изготвена от счетоводителката на свид. С. – свид. Т. под диктовката на
счетоводителката В. Щ., която е приближена на Т. Д. и е заинтересована да предостави
данни, които са недостоверни. Във всички тези документи до 31.10.2014 г. няма причина да
се съмняваме в данните, които съдържат, тъй като всички са с идентични данни, допълващи
се, а освен това тези декларации са били подавани до Националната служба по зърното и
НАП.
Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е действал със
съзнанието, че няма права върху повереното му в качеството на длъжностното лице чуждо
имущество, освен да го пази и управлява, но въпреки това се е разпоредил с него в свой
интерес. Според практиката на ВКС какво е било намерението на дееца при извършване на
деянието, извод се прави от размера на липсата, от финансовите задължения, а също така и
от времето, през което ценностите не са възстановени.
17
Анализът на доказателствата, включително и продажбата на дружествените дялове на
„Т.м Инвест“ сочи, че подсъдимият е действал със съзнанието за безвъзвратно отклоняване
на имуществото и че веднъж изведено от базата, зърното няма да се върне в патримониума
на неговите собственици. В противен случай неговото поведение щеше да бъде съвсем
различно от това, което наблюдавахме в процеса.
С прехвърлянето на дружествените дялове Д. е прикрил разпореждането с чуждото
имущество, предмет на обвинението, доколкото при тези договори не се съставя нарочен
документ за прехвърляне на имуществото, като новият собственик придобива всички права,
задължения, фактически отношения, притежание на дружеството, в това число и
имуществото. Именно чрез продажбата на дяловете подсъдимият се е стрЕ. да създаде
впечатление, че зърното е налично и въпреки продажбата на дружествените дялове, то е
останало в складовете, които също са част от имуществото на „Т.м Инвест“ и отговорност за
в бъдеще следва да носи новият собственик на дружеството. Затова след продажбата той се е
криел от вложителите, въпреки настойчивите от тях страна искания за контакт. Неговите
служители от офиса му в гр. Варна също са го прикривали, като не са давали информация
къде се намира или са казвали, че пътува, че е в чужбина, че ще му предадат, че са го
търсили, което е продължило няколко месеца, а след това той е казал на вложителите да
търсят новия собственик, предоставил им е телефона му, казвал им е да не се притесняват,
че ще получат зърното си обратно, както и че неговото собствено също било останало там
на съхранение.
Всички действия, свързани с прехвърлянето на дружествените дялове от капитала на
„Т.м Инвест“ ЕООД сочат по несъмнен начин за своителното намерение на подсъдимия.
Сделката с дружествените дялове е станала много набързо – в кантора, която е била
предложена от продавача, с документи, чието съдържание е било предварително изготвено
от продавача, което сочи, че водещата фигура по цялата процедура и прикрИ.ето на
присвоеното имущество е бил именно той, който е организирал цялото прехвърляне.
Подписани са множество документи – пълномощни, декларации, които сочат, че дори след
продажбата на дружествените дялове, подсъдимият ще продължи да управлява дружеството
както до сега. Направени са му пълномощни за продажба на МПС, на недвижимо
имущество, за лизингови автомобили, за представителство пред банки, да се разпорежда с
цялото имущество на дружеството, да договаря с контрагенти, да подава той или
приближените му длъжностни лица, останали да работят за него, декларации в съответните
институции, включително НАП и прочие, което сочи, че самата сделка е била симулативна.
За да заблуди, така да се каже, разкрИ.ето на престъплението подсъдимият е изготвил
декларации за предаване на зърното на новия собственик на дружествените дялове, в които е
отбелязано за всеки вложител вложеното от него зърно по количество и вид. Същите обаче
не следва да бъдат ценени като доказателство за предаване на зърното от Д. на С., доколкото
за реално предаване на вещи се съставят други документи като приемо-предавателни
протоколи, подписани от двете страни и при тяхното физическо възприемане на стоката,
която е описана в протоколите. Удостовереният от нотариуса подпис на свидетеля С. не
18
придава по-голяма тежест на документите, тъй като се заверява само подписа на лицето, но
не и неговото съдържание. А че тези документи са съставени за нуждата на един бъдещ
процес, свидетелстват обстоятелствата, че такива документи са създадени само за зърното на
вложителите, но не и за другото имущество на „Т.м Инвест“ – сгради, автомобили, в това
число лизингови, техника, машини, инвентар, парични средства, договори и най-вече
липсват декларации за собственото зърно на „Т.м Инвест“ към него момент, за което твърди
защитата, че е било налично. Целта на тези декларации е очевидно да прикрие
разпоредителните действия с вложеното за съхранение зърно. Това се потвърждава и от
допуснатите при съставянето им пропуски – за ЕТ „Делишес“ не е съставена такава
декларация, а за ПГСС „Земя“ е отбелязано, че е налично зърното така, както е било по
договор, без да е отразено това, което е било продадено няколко дни преди прехвърлянето на
дружествените дялове.
За продажбата на дружествените дялове Д. не е уведомил никой от вложителите, като
по този начин е отложил във времето техните претенции, като целта е била отговорността да
се прехвърли на друг човек, а именно на С.. Въпреки че по закон подсъдимият има
задължение да уведоми Национална служба по зърно при прехвърляне на дружествени
дялове, а не го е сторил, както не е уведомил и банките, от които е получил кредити, че
прави такова прехвърляне. Всичко това сочи за неговото недобросъвестно поведение не само
към вложителите, но и към останалите институции.
Свид. С. не само не е получил имуществото, което твърди в обясненията си
подсъдимия, а е получил едно дружество с огромни задължения, имущество, което е било
запорирано и възбранено, ипотекирано в полза на банките, като цялото поведение на Д. във
времето сочи една доста целенасочена дейност за източване на активите на дружеството и
оставяне само на пасивите в него.
В този смисъл искам да обърна внимание на един друг договор, за който има данни
по делото, а именно договор за банков кредит, сключен още през 2011 г., като за 2014 г. са
сключени и периодично анекси за прехвърляне на задължението на по-късен етап, като
последният анекс е бил за прехвърляне на задължение за плащане след месец ноември 2014
г., когато подсъдимият е знаел, че дружеството към него момент няма да бъде негова
собственост.
За фиктивността на прехвърлителната сделка с дружествените дялове сочи, че и след
прехвърлянето им, подсъдимият е продължил фактически и юридически да управлява „Т.м
Инвест“ посредством предоставените му пълномощни. Вярно е, че самото дружество е било
със затихващи функции след продажбата, но видно е, че има консумация на електрическа
енергия, телефони, възнаграждения на работници, включително за месеците декември,
януари, февруари 2015 г., като е продължил да заплаща и на счетоводител. Всичко е ставало
с негово знание и под негово ръководство. На името на дружеството са били издавани
пътно-прехвърлителни разписки, фактури, продължило е и извозването на зърно, макар и в
по-малки количества от името на дружеството. Цялата документация, която е касаела
дружеството – счетоводна и търговска, е продължила да е на разположение на Т. Д. и след
19
прехвърлянето на дружествените дялове, макар свидетелите по делото, неговите бивши
служители да твърдят, че тя е предадена.
Счетоводителката и адресът в София на новия собственик на дружеството са също
нарочно подбрани, като свид. Т. без да има документи, тя подава информация по указания на
счетоводителката във Варна – В. Щ., получава записи и фактури от тях. Човекът, на когото
са прехвърлени дружествените дялове, а именно свид. С., също е бил добре подбран като
нов собственик, а именно човек, който живее преимуществено в чужбина, в страна, извън
Европейския съюз и Европа, с проблеми с правосъдните органи, което е ясно, че ще
затрудни една по-късна комуникация с него във връзка с разкрИ.ето на престъплението.
Безспорна е правната квалификация, че се касае за длъжностно присвояване в
особено големи размери предвид изключително високата стойност на присвоеното
количество зърно, предмет на престъплението, а именно 2 300 000 лв., като извършеното
престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи
обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност, както на
извършеното, така и на дееца. Подсъдимият е извършил деянието, демонстрирайки трайна и
продължителна престъпна упоритост предвид начина на извършване на деянието, механизма
и засегнатите обществени отношения. На пострадалите са причинени огромни материални
щети, които са повлияли негативно на упражняваната от тях дейност и чиито последици
продължават да търпят.
Като причини и условия следва да се прецени проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на правото за собственост, стремеж за облагодетелстване по незаконен начин и
неконтролируема корист. Извършеното от Д. деяние е в резултат на предварително
планиране, подготовка, изключително задълбочено обмисляне на всеки детайл и ход от
самото начало до неговия край чрез прехвърляне на дружествените дялове и след това, като
са изготвени нарочни документи за прехвърляне на зърното на новия собственик, както и
подбиране на лице за приобретател на дружествените дялове.
Пострадалите лица са няколко, както отклоняването на имуществото е продължило
месеци. Отклонявани са стотици вложения, като подсъдимият цинично се е възползвал от
доверието на вложителите, които са оставили на съхранение в складовете големи количества
зърно, имали са отношения с години и са били сигурни в дейността, която той е
осъществявал, от неговата коректност, тъй като за зърнобазата е имало издаден лиценз и те
са се чувствали в безопасност, предвид оказания държавен контрол. През целия
инкриминиран период подсъдимият е поддържал у пострадалите убеденост, че работи по
същия начин, който те познават. Освен високата стойност на щетата, загубите са
невъзвратими, тъй като подс. Д. се е разпоредил с личното си движимо и недвижимо
имущество непосредствено след и преди деянието и е осуетил възможността ощетените
лица да се удовлетворят от него. Зърното, предмет на престъплението, е почти цялото
произведено от ощетените лица количество за стопанската година, като те не са си
възвърнали дори сторените разноски за производството, не са се разплатили с доставчиците,
дължимите ренти, не са инвестирали средства, които биха били получили от реализацията на
20
продукцията си за развИ.е на стопанската си дейност, като за оцеляването си са били
поставени пред необходимостта да изтеглят кредити.
Всичко изложено до тук сочи необходимостта в настоящия случай да бъде приложена
разпоредбата на чл.54 от НК, като се определи наказание в размер над установения от
законодателя среден при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Само едно
такова наказание би било съответно на извършеното и би било средство за постигане целите
на общата и специална превенция. Подсъдимият следва да бъде изведен от обществото за
продължителен период от време, да може да осъзнае извършеното и да промени както
ценностната си система, така и потребностите си. Поведението на подсъдимия, което е
демонстрирано към настоящия момент и оценено във връзка и с предходно извършено от
него престъпление срещу данъчната система на Държавата, сочи, че той неглижира
виновните си преживявания и не е склонен към зачитане потребностите на другите.
Напротив, подбудите, механизма на извършване на деянието, последващото поведение – да
прехвърли отговорността на трето лице, като по този начин да избегне наказателната
отговорност и финансовата отговорност за стореното, разкриват личностни черти на
подсъдимия като дързост, изобретателност, безскрупулност, които определят личността му
като такава с изключително висока обществена опасност, поради което спрямо подобна
личност може да се въздейства успешно само с определяне на едно наказание с висок
размер. Считам, че такова наказание е необходимо и по отношение интересите на
обществото, създавайки в максимална степен гаранция за предупреждаване и въздържане от
подобна проява.
По делото, същевременно с всички събрани доказателства, липсват такива, които да
дадат възможност за снизходително отношение към наказателната му отговорност, които в
обичайната практика са здравословно състояние – лично или на негови близки, изразено
съжаление, възстановяване на щети, проявено съдействие за разкрИ.е на престъплението,
които аз лично не констатирах.
Моля да уважите гражданския иск на граждански ищци ЕТ „Делишес – П. А.“, ЗП П.
Я. П. и ЗП Й. Д. С. в размера, който е посочен и определен от вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза. Считам на първо място, че обезщетението няма да бъде
получено, но дори и да бъде, то вече не е в същия размер, който би следвало да е към
момента на извършване на деянието и на трето място – не обхваща емоционалните
преживявания на гражданските ищци. Моля за присъда в този смисъл.
Адв. Г.: Аз изцяло се присъединявам към казаното до този момент, доколкото
инкриминирата дейност на подсъдимия е почти идентична спрямо всички лица, които са
включени в обвинителния акт. Конкретиката на настоящия казус, която е обективирана от
всички доказателства в рамките на проведеното съдебно следствие, сочи на категорична
доказаност на обвинението. От всичко казано до настоящия момент за съжаление се
установява един престъпен механизъм, който обхваща продължителен период от време, мога
да заявява – и към настоящия момент, в рамките на който са пострадали много хора, по
начин който е невъзвратим към момента, много хора са въвлечени да участват в този
21
механизъм и не на последно място той е бил предварително подготвен и към момента не
установяваме наличието на каквато и да е критичност към стореното от страна на
подсъдимия. Напротив, дори в обясненията, които даде, става ясно, че той продължава да
поддържа опита си да прехвърли собствената си отговорност към трето лице, какъвто е бил
и първоначалния му замисъл. Няма съмнение, че притежава качества на длъжностно лице,
което е елемент на фактическия състав на престъплението – това беше подробно изложено.
Считам, че няма съмнение относно това, че пострадалите са вложили своя лична продукция
зърно, пшеница и ечемик в базата в гр. Провадия, което се установява от представените по
делото договори, за което подсъдимия не отрича. Няма спор по делото, че той се намира в
изключително добри търговски, и дори лични отношения с пострадалите, от което всъщност
в крайна сметка се е възползвал. Не остана съмнение за никой, че към датата, към която е
започнал да се разпорежда със зърното, не е разполагал с продукцията, която на практика е
продал. Такава продукция той не е имал лична и не е могъл да закупи, тъй като видно от
счетоводната информация той не е разполагал с подобни финансови средства по своята
сметка. Както от експертизите, така и от депозираната информация от Националната служба
по зърното, се установява безспорно, че подобно количество продукция няма и че
продадената от него надминава притежаваната.
В аспекта на изложените доказателства става ясно също и че продажбата на
дружествените дялове е част от този механизъм за извършване на престъплението и за
освобождаване от отговорността от същото. Видно е кога това е извършено това
прехвърляне на дружествените дялове – след като е приключила продажбата на
продукцията. Видно е също така и че умишлено, целенасочено и последователно
подсъдимият е преустановил контактите с лицата, които са били негови дългогодишни
търговски партньори и са вложили зърното си в склада му. Обстоятелството, че днес той
заяви, че е вдигал телефона и че ги е уведомил може да се разглежда единствено като
защитна теза, тъй като в рамките на проведеното съдебно следствие, а в досъдебното такова
пострадалите обявиха еднозначно и идентично как са го търсили, но не са го намирали. За
разлика от подсъдимия, който може да си позволи в рамките на наказателното производство
да поддържа тази теза, свидетелите носят наказателна отговорност, поради което следва да
бъдат ценени показанията им.
Изпълнително деяние категорично е доказано – разпореждането с имуществото, с
което, както вече заявих, подсъдимият не е разполагал, е описано в обвинителния акт и
беше анализирано в детайли.
По отношение на това, че подсъдимият е продължил до последно да реализира
схемата, която предварително е била замислена, става ясно както от продажбата на
продукцията, така и от прехвърлянето на дружествените дялове и не на последно място
факта, че е след като е извършил това прехвърляне той е продължил да работи с
пълномощното, което му е издал вече новия собственик на дружеството. Всички, получени
от продажбата на зърното, суми са били придобити чрез пълномощник на подсъдимия,
който му ги е предал.
22
По отношение на особено тежкия случай – бяха изложени подробно аргументи в тази
насока. Аз считам за необходимо да насоча вниманието Ви и към обстоятелството, че
подсъдимият действително вече години наред продължава да прикрива поведението, с което
е навредил на Държавата и на физическите лица, които са му се доверили, прехвърляйки
отговорността на трето лице, като се е възползвал от състоянието на лицето към момента –
вероятно проблемите, които е имал с правосъдието, факта, че не се намира в страната и към
настоящия момент се опитва по този начин да избегне приключване на наказателното
производство с още един опит да бъде изслушан в съдебно заседание, осъзнавайки ясно, че
той се намира извън страната и че това е бил предварителния замисъл по този начин да се
отърве от наказателна отговорност. Видна е упоритостта, с която той е извършвал
престъпните си деяния. Видна е продължителността на тази престъпна дейност. Установени
са безспорно вредите, които са причинени. Повтарям, че е очевидна и безспорно установена
невъзвращаемостта на вредите, които е причинил.
В този смисъл считам, че налагане на наказание в максималния, предвиден от закона,
размер би бил единствено справедлив. Ефективното изтърпяване също би било адекватно на
стореното и справедливо и единствено в състояние да реализира генералната и
индивидуална превенция, които възлага НК на наказанието.
„Лишаване от право да упражнява търговска дейност“, както и „Конфискация на
имуществото“ считам също за необходимо с оглед справедливостта на наказанието,
съразмерни и на тежестта на стореното още повече и като се има предвид, че подсъдимият е
безкритичен към вредите и негативните последици от действията си. Моля да се произнесете
в този смисъл.
СЪДЪТ дава почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:30 часа в присъствието на всички страни.
Адв. Б.: При така описаната от страна на прокуратурата фактическа обстановка,
изводът за осъществено от подс. Т. Д. престъпление по чл.203, вр. чл.201 от НК е
незаконосъобразен. Както е известно от теорията, изпълнителното деяние на престъплението
по чл.201 от НК – присвояване, се изразява в разпореждане от страна на длъжностното лице
с вещи, пари или други ценности, получени в това качество или поверени му да ги пази и
управлява като свои. Противозаконното разпореждане с чуждо имущество може да бъде
осъществено с фактически или правни действия. Очевидно в случая не са налице
фактически действия, тъй като подсъдимият не си го е прибрал нито вкъщи или да го е дал
безвъзмездно на трето лице. Според държавното обвинение става въпрос за т.нар.
юридическо разпореждане. Юридическото разпореждане от страна на длъжностното лице с
предмета на престъпление е винаги в полза на трето физическо лице или юридическо лице.
При такова собствеността върху имуществото преминава в полза при третото лице което
следва да е окончателно и безвъзмездно. Ако сделката, с която се осъществява разпореждане
23
е възмездна, не се осъществява присвояване по смисъла на чл.201 от НК. В случая са
инкриминирани доставки на селскостопанска продукция, които са възмездни и този факт не
се отрича от прокуратурата. Тук за какво длъжностно присвояване говорим? Къде е
безвъзмездността на сделката? Подарил ли ги е обвиняемия? Явно е, че не. В случая стоката
е трансформирана в пари според обвинението. Налице е обширна съдебна практика в тази
насока. Можеше евентуално да се говори за длъжностно присвояване ако след тази
трансформация беше доказано, че парите са изтеглени и присвоени от длъжностното лице,
но няма доказателства в тази насока.
На второ място: престъплението по чл.201 от НК е резултатно, тъй като от действията
на длъжностното лице, с които то противозаконно се разпорежда с повереното му чуждо
имущество, произтича щета. При всички случаи размерите следва да бъдат безспорно
установени, тъй като те се явяват елемент от обективната страна на престъплението. Според
прокурора, вредоносният резултат е формиран от продажбата на продукцията на
вложителите в зърнохранилището. Тук обвинението изтъква факти в неин интерес за
доказване на тезата. Защо е посочено, че подсъдимия като управител се е разпореждал
единствено с продукция на вложителите и защо не е посочено и не е направен анализ, че в
складовете е имало и продукция, собственост на дружеството? Защо държавното обвинение
не е направило анализ на закупената и продадена селскостопанска продукция, при условие,
че е ясно, че в складовете е смесено количество на вложители и закупеното от дружеството?
Защо не е направено разграничение на фактурите, по които „Т.м Инвест“ е бил реален
доставчик на зърно и тези, по които е получил единствено аванс, както в хода на съдебното
следствие се стигна до парадокс за 3 хил. тона, предадени на „Меджик Флейм“, а в
последствие се оказа, че е преведен само аванс без реално да е доставен слънчоглед, който
уж следва да е предмет на присвояване?
За да се докаже престъплението по чл.203, вр. чл.201 от НК прокурорът е следвало да
докаже на първо място липса на стоки, което е следвало да стане чрез съпоставка на
придобита по възмезден начин от дружеството материални и преходни запаси в началото на
инкриминирания период и съответно продадена стока и евентуално ако при продаденото
беше налице превес от това на закупеното, можеше да се говори, че има установени липси.
Това обаче не е сторено въпреки продължилото почти 4 години ДП. Единствено в хода на
предходното съдебно производство първоинстанционният съд е направил анализ на
дневниците за покупки и продажби, подадени към справките-декларации по ЗЗДС в НАП на
дружеството, който подход се оказа, че е погрешен, тъй като стана ясно, че там фигурират
единствено суми без да е ясно стока по вид и количества, както и дали става въпрос за
продажба или аванс.
Искам също така да отбележа, че предходната осъдителна присъда почива изцяло на
този погрешен подход, а и за съжаление до обективната истина не можахме да стигнем в
хода на настоящото производство поради причината, че нямаше възможност да се изготви
ССчЕ, тъй като следваше да се проверява контрагент по контрагент от доставчиците, както и
да се направи анализ на данните от счетоводната програма, която така и не се намери. Дори
24
и да бяха се установили липси, те по никакъв начин не биха могли да водят до категоричен
извод, че е налице присвоена селскостопанска продукция ,тъй като съгласно обширната
съдебна практика в тази насока, самата липса на стоки не води до категоричен извод, че
стоката е присвоена, а трябва по безспорен начин да се докаже, че извършителят се е
разпоредил с тази стока в свой или чужд интерес и то безвъзмездно. Т.е. в патримониума на
дееца или този на третото лица да настъпят финансови или други материални блага, равни
на нанесената щета. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съгласно Решение
№145/06.04.2010 г. по НД №23/2010 г., Решение №11/28.04.2010 г. по НД №659/2009 г.,
Решение №15/12.03.2009 г. по НД №638/2008 г., Решение №63/07.02.2023 г. по НД 978/2020
г. на ВКС, с което беше окончателно оправдан бившия директор на Топлофикация – София,
известен като В. Т. и още много други.
По отношение свид. С. – в случая се дава вяра и обвинението стъпва на нея и целия
процес на един доказан закононарушител, който дори е бил осъждан за длъжностно
присвояване. Какво друго може да му остане, освен че е бил подведен да уличи себе си в
престъпление? Същият си е сменил коренно показанията, дадени в хода на ДП при първия и
при втория разпит.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК осъдителната присъда не би могла да
почива на презумпции и предположения, а следва да са налице убедителни доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, както и обвинението следва да бъде безспорно доказано, а
в случая това не е така. Моля на основание чл.304 от НПК да признаете подсъдимия за
невиновен и да го оправдаете по така повдигнатото обвинение.
В условията на евентуалност, ако все пак съдът стигне до извода, че е налице
длъжностно присвояване, то считам, че случаят не е особено тежък, че да бъде приложена
нормата на чл.203 от НК.
Прокурорът – реплика: По отношение на използвания термин „липси“ и
обосноваването от защитата, че е доставено-продадено и т.н. – този термин от закона за
счетоводството в настоящия случай въобще не е приложим, тъй като имаме едно липсващо
чуждо имущество, оставено за пазене в тези складове, а в края на периода имаме празни
складове. Това чуждо имущество, оставено за пазене, липсва.
По отношение на получените пари, в частност от „Меджик Флейм“ и това показвало
колко недостоверни са данните по делото – никога обвинението не е твърдяло и не е
посочено в обвинителния акт, че на тази фирма има доставено зърно, още по-малко, че това
е от пострадалите по настоящото дело. Да, има някакъв договор, който не е изпълнен; да,
има преведени пари.
Адв. Б. – дуплика: Искам да кажа, че установената липса не води до извода за
длъжностно присвояване. За да е налице такова, деецът следва да се е разпоредил в свой или
чужд интерес окончателно или безвъзмездно. В случая има трансформация на пари, което не
се спори. Нито е подарено на някой, нито си ги е прибрал, това е просто несъставомерно.
Подс. Д. – право на лична защита: Не съм юрист, но по това което разбирам са
25
няколко аспекта:
Първо: никой не е твърди, че зърното е натоварено на камион и не е отишло на
пристанището.
За транспорта: аз от друга постоянно купувам и имам запаси. Като ме питате парите
за какво ги похарчих – аз купувам гориво, торове и зърно. На вложителите им давам торове
и гориво. Като дойде реколта – ми го дават в реколта. Това са неща обикновени.
Другото, което е, фактически другата ми фирма „Агро Т.м Инвест“, тя също има 300
тона, които останаха там, в тази база. На Гимназията – нямаше как да преведа от „Т.м
Инвест“ и преведох от „Агро Т.м Инвест“ и се заприходява на сметката „Агро Т.м Инвест“ в
базата, както става и при другите. Фирмите ми правиха около 100 млн. оборот, това е много
зърно. Когато купих базата, имах 600 хил. тона зърно държавен резерв, които плащат се
наеми и така. Аз не искам зърно да стои, аз да го съхранявам. Аз съм търговец, не съм
съхранител. Понеже имаме контакти с тези производители, може да съхраняват при мен,
понеже после аз го изкупувам и това е практика. А когато спестявам транспорта, който е
примерно от Шабла, тогава например, защото повечето бележки са от там, аз просто когато
ми го продадат не им взимам нито съхранение, нито транспорт, защото камионите аз ги
пращам. Той ми казва да пратя 20 камиона, защото няма къде да го слага примерно.
Другото, което казаха, 500 тона там и колко тона съм продал на „Каргил“ от името на
„Агро Т.м Инвест“ – то пише за старата година: 300 хил. тона продадени, 300 хил. тона
закупени, това съм подплатил с фактури. Не мога да съм дал друго зърно, тъй като аз съм
купил от „Агро Т.м Инвест“.
Другото за един от вложителите: примерно 300 тона е докарал. „Плати ми 100 тона
авансово“, може и да не ги е докарал, „аз ще ти докарам над 100“. Договорите ги правим
много по-късно. Датата, която пише на договора, е горе-долу след последното извозване.
Ние договора може да го направим и септември месец.
Много са нещата, които…. Чух, че казаха защо не съм направил декларация за моето
зърно. Имаме протокол, който също е подписан и нямаше нужда да се заверява. То всичко е
средства. Около 20 дни отива за това нещо. Два пъти идва в офиса, после се договаряха, те
да се съгласят, 4 пъти ходиха на нотариус, за да се оправят някакви неща.
В показанията пише, че не знаел, подведен бил – какво значи подведен? Подвеждат
те един път, втори път, ама какво значи това? ама на банката ли дължи, ама на туй ли? Тези
декларации заради такива „не съм аз“ се направиха. Аз какво можех да направя повече?
Прехвърлям дружеството, не съм се крил, телефонът ми е един и същ от 2000 г. Това,
че не съм отговарял – аз съм отговарял на абсолютно всички, но когато почнат да те
тормозят по среднощ… Аз съм търсил него сигурно над 5 хил. пъти. Уговорката беше аз му
продавам фирмата, но зърното – да го изкупя. Да си направя търговията – това беше идеята.
Този държавен резерв, поне 4 години се съхранява зърното и на 4 години го подменят.
Помолих държавния резерв да го махнат – мога да им купя, да им го доставя на друго място,
само и само да освободят склада, защото базата събира 28 хил. тона. Като купих, събираше
26
20 хил. тона. От тези 28 хил. тона, 10 съм лицензирал за всеки случай.
За преходните запаси – какво значи нямам такива? Аз като търговец в банката пари
не държа. Ако се преведат днес 2-3 хил. лв. аз преценявам и купувам или тор, или гориво, с
които да помогна на земеделците. Помагаме си. Никога не е било някой да си вземе зърното
от мен.
Относно бележките, имало бележки на т‘ва – окомплектоват се. Обяснявам
технологията: Пише се пътно-прехвърлителната от Шабла, имам 3 кораба – на всеки
участвам, за да не спира текучеството. Когато няма кораби, пълним базата. Тази бележка
като дойде и когато съм го продал от „Агро Т.м Инвест“, тя остава в делото – дошло е от
Шабла, но заверява се количеството в базата. Момчето, например, ми казва „ами, казаха тука
да стоя, на този кораб“ – ами, давай на следващия кораб и ако няма кораб – в базата. Това е
технологията на работата със зърно, не само на моята, но и на другите.
Тези наличности от счетоводната програма на дружеството преди да се прехвърли
фирмата – това, което се води и това, което има – декларации направихме на хората. Аз
казах да се направят, за да съм спокоен, заради вложителите, но очерниха ме и ме
злепоставиха и пред пристанищата. Преди си съдействахме, но вече не е така. Ако можех да
върна времето, нямаше да му продам. Почнаха да ме натискат от НАП и реших да остана с
малката фирма.
Сега всичко се връща за нещо, което… Мислих, че юристите и нотариуса са си
свършили работата. И пред банките ходихме, и той лично се подписа, тъй като е съдлъжник
и му е обяснено. Той има и декларации, които ще обслужват НАП, тъй като направих
споразумение с НАПО задълженията полека-лека да се погасят.
Както предния път загатнах – като прехвърлих фирмата, ги уведомих. Да не ми
говорят, че не съм. Лично отидох в София при големите фирми, за да кажа да не внасят
повече. Те даже ми предложиха да ми платят. Казах, че искам да се приключи всичко, за да
не стане, че са вкарали зърно, а го няма. Правихме и протоколи.
Това за другите артикули, „Кооперация Шабла“ примерно ми продаде това, въпреки
че по-късно, ми продаде всичката царевица. Една част пшеница ми продаде, не помня вече.
Както другия вносител „Делишес“ – те също, превел съм 100 тона, другите по-късно, когато
реши и когато се разберем.
На всеки въпрос мога да отговоря и това е. Естеството на моята работа беше такава и
нямаше да си подритна това нещо, за да съм в това положение. Аз не мога да работя.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подс. Д.: Искам съда да ме оправдае.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъдата си на
26.02.2025 г. от 10:00 часа.
27
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28