Р Е Ш Е Н
И Е №
253
Гр.Пловдив, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N324/2020 г., констатира следното:
Производство по чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. №4559/10.02.2020 по описа
на ПОС от ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК ****
с АУ-гр.**** чрез АД „Г. и Партньори“ против отказа на ЧСИ И. К.,рег.№907 район
на действие Окръжен съд – Пловдив – с постановление от 19.09.2019г. по изп.д.№386/2019 г. да
намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя от 850 лв. на 200
лв. съгласно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. за мин.размери на
адв.възнаграждения и размера на дължимите разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ. По изложени оплаквания в
жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно
и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя от 850 лв.
на 200 лв. и размера на дължимите разноски по
ТТРЗЧСИ за пропорционална такса. Претендира за разноски.
Ответникът по жалбата – „СИ АГРИ“ООД-ЕИК **** –с.****
–взискател в изп.производство, чрез адв.М.М. - счита жалбата за неоснователна.
Постъпили са
мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ И. К., в които изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите по жалбата, намери следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния
изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Изпълнителното
производство е образувано пред ЧСИ И. К.
по молба на взискателя по ИЛ от 29.08.2019г., издаден от ПРС, 14 гр.с.,
с което е осъден длъжника да заплати присъдените по ИЛ парични вземания;
материалният интерес към датата на образуване на ИД е в размер на 22753,88 лв.,
в т.ч.19579,34 лв. –главница,1223,71 лв. законна лихва върху сумата на главница, 968,09 лв.-мораторна
лихва, 982,74 лв.-разноски по гр.д.
Взискателят е посочил способ на изпълнение – да се наложи запор върху
вземанията на длъжника в Общинска банка АД, посочил е № на конкретната банкова
сметка; ***, от който е видно, че е заплатил
за образуване и процесуално представителство по ИД 1300 лв.
адв.възнаграждение.
В срока за доброволно изпълнение от запорираната сметка на длъжника е
постъпила сумата 26222,22 лв., с която задължението е платено изцяло.
Длъжникът е поискал от ЧСИ да редуцира
размера на дължимите от него суми за разноски по ИД. С постановление от
19.9.2019 г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение по ИД от 1300 лв. на 850
лв. и е отказал намаляване до размер на 200 лв.
В жалбата са
изложени оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя е
прекомерно и се иска намалянето му
съгласно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г., където за образуване на ИД
възнаграждението е 200 лв. Счита, че следва да се присъди минимума, т.к. ИД не
е с правна и фактическа сложност, тъй като единственото процесуално действие на
взискателя е подаване на молба за образуване на ИД, искане за налагане на запор
върху вземането на длъжника в банка, изрично е посочено, че на осн.чл.18,ал.1 ЗЧСИ се възлага на ЧСИ да определя начина на изпълнението. По отношение на
таксите за ЧСИ по ТЗЧСИ –иска се след намаляване на адв.хонорар да се намали съразмерно и пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Мотивите на
ЧСИ са, че адв.възнаграждение на взискателя е намалено от 1300 лв. на 850 лв.,
а не до абсолютния минимум от 806,31 лв., тъй като отчита започнатите реално
изпълнителни действия по делото, приел е, че пропорционалната такса следва да
се намали от 107,87 лв. на 70,70 лв.
По
направените доводи ПОС намира следното:
Определеното от ЧСИ в ПДИ разноски за адв. възраграждение
от 850 лв. е прекомерно, тъй като надвишава максимално определеното в чл.10, т.1 и 2 от Наредба №1/2004 г. във вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от същата, където е казано, че адв.възнаграждение за
завеждане на ИД се дължи 200 лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие по ИД и извършване на
действия с удоволетворяване на парични вземания над 1000 лв. се дължи ½
от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. Тъй като материалният
интерес по ИД е 22753,88 лв., намира
приложение чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата, при което възнаграждението се изчислява
по формулата ½.830+3% за горницата над 10000 лв., т.е. сумата 606,30
лв., към която следва да се прибавят и 200 лв. за завеждане на ИД или
минималното адвокатско възнаграждение по наредбата е 806,30 лв. Тъй като
задължението е изплатено в срока за доброволно изпълнение, не е налице правна и
фактическа сложност при събирането му, поради което ПОС намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се намали от 850 лв. на 806,30 лв.
По отношение на таксите за ЧСИ: ПОС намира, че размера на
таксата по т.26,“в“ от ТТР ЗЧСИ също следва да се редуцира, тъй като размерът
на дължимите от длъжника разноски за адв.възнаграждение участвуват в
образуването и изчисляването на тази такса: съгласно чл.83/1/ ЗЧСИ пропорционалната
такса се събира в % според материалния интерес, а съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ- за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. А паричното
вземане включва главница, законна лихва, разноски по гр.дело и разноски по ИД,
в т.ч. и адв.хонорар на пълномощника на взискателя по ИД, /без таксите по ИД/.
Горното налага извода, че при определяне на таксата по т.26 от тарифата, ЧСИ
следва да я намали по съразмерност на
намалената част от вземането за адвокатско възнаграждение.
Горното налага извода, че
обжалваното постановление следва да се отмени частично като се редуцира
адв.възнаграждение от 850 лв. на 806,30 лв., делото следва да се върне на
съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно
изложените по-горе мотиви. С оглед частичното уважаване на ЧЖ, следва да се
уважи по съразмерност претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за
настоящето производство на основание чл.78,ал.1 ГПК, като му се присъдят 192,50
лв. от общо претендираните 385 лв. по приложения списък.
По така
изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа
на ЧСИ И. К.,рег.№907 район на действие
Окръжен съд – Пловдив в постановление от 19.09.2019г. по изп.д.№386/2019
г. да намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата
над 806,30 лв. до 850 лв. и потвърждава
в останалата му част; ОТМЕНЯ и отказът му да определи по съразмерност и размера
на дължимите разноски по т.26 от
ТТРЗЧСИ. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на осн.чл.78,ал.5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „СИ АГРИ“ООД-ЕИК ****
–с.**** от 850 лв. на 806,30 лв.
ВРЪЩА делото
на ЧСИ И. К.,рег.№907, район на действие
Окръжен съд – Пловдив за изготвяване на ново постановление за разноски
за обикновените такси и пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ при съобразяване
указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА „СИ
АГРИ“ООД-ЕИК **** –с.**** да заплати на ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК **** с
АУ-гр.***** сумата от 192,50 лв.- разноски по ЧЖ по съразмерност.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: