Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 14980/2019 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, депозирана от ответника „А.Т.– 1“ ЕООД, чрез адв. Д. и „Б.Л.“ ЕООД, чрез
адв. Д. , срещу решение № 214274/11.09.2019 г., постановено по гр. д. №
62178/2018г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, в частта, с която е уважен
предявеният при условията на евентуалност от ТД на НАП – София иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.Излагат
се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че страните по договора за
покупко-продажба на три броя лекотоварни МПС, сключен на 05.09.2019 г., не са
действали с намерението да увредят публичния взискател, като продавачът –
ответник в производството, се е освободил в резултат от сделката от активи,
които биха могли да послужат за удовлетворяване на публичното вземане, тъй като
сделката е била сключена в момент, в който ревизионното производство все още не
се е било развило до степен, даваща основание да се приеме, че са открити
публични задължения на ревизираното лице извън декларираните платени
задължения. Сочи се, че от показанията на разпитания по делото свидетел се
установявало, че оспорената сделка е била сключена с цел преструктуриране на
търговското дружество – продавач. Навеждат се аргументи за недоказаност наличие
на намерение да се увреди фискът и у лицето, представляващо втория ответник,
тъй като г-жа В. не е знаела, че дружеството продавач има неустановени все още
публични задължения и отчуждаването на МПС би могло да навреди на вземанията на
публичния изпълнител. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като се
изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че разпоредителната сделка е
сключена след датата, на която е връчена на А.В.К., в качеството му на
управител на „А.Т.1“ ЕООД, Заповед за възлагане на ревизия – на 08.08.2014 г.
Излагат се аргументи, че страните по сделката са свързани лица, тъй като А.В.К.
и Г.И.В.са във фактическо съжителство. Сочи се, че двете дружества – продавач и
купувач, имат един и същ адрес на управление и един и същ електронен адрес към
момента на продажбата на автомобилите. Сочи се, че дори съдът да не приеме
доводите за фактическо съжителство между лицата, представляващи дружествата, то
те са свързани лица на основание § 1, т. 3, буква „б“ /работодател и работник/
от ДР на ДОПК, тъй катоГ.В. е работник на трудов договор в „А.Т.1“ ЕООД към
момента на продажбата на активите. Релевирани са доводи, че оборимата презумция
по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица и тъй като
исковете по чл. 216 ДОПК са частен случай на Павловия иск, практиката,
постановена по чл. 135 ЗЗД, е изцяло приложима в настоящия случай. От
изложеното се обосновава извод, че сключената сделка е с намерение да се
увредят публичните взискатели, като с отчуждаването на своите активи длъжникът
е увредил кредитора. Посочва се, че след продажбата „А.Т.1“ нито е погасил
своите задължения при публичния изпълнител, нито е разполагал с налични парични
средства, за да стори това. Посочва се, че в тежест на „А.Т.1“ЕООД при тези
обстоятелства е да установи, че с извършването на продажбата той не уврежда
интересите на НАП като кредитор, но ответникът не е представил доказателства за
наличие на друго ликвидно имущество, с което е могъл да удовлетвори кредитора
си. Посочва се, че намерението за увреждане като елемент от фактическия състав
по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК не включва такова намерение и у лицето, с което
длъжникът е договарял.Моли се, ако съдът счете, че искът по чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК не следва да бъде уважен, да разгледа предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа
обстановка, както и същата не се оспорва с въззивната жалба, въззивният съд не
намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към въззивното оспорване.
Предмет на делото са
искове с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 6 ДОПК и в условията
на евентуалност – на основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и
чл. 135 ЗЗД. С оглед въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивно
обжалване е решението в частта, в която е уважен при условията на евентуалност
иск по чл. 216,ал. 2, т. 4 ДОПК, като решението е влязло в сила в необжалваната
от ищеца част, в която са отхвърлени предявените исковете по чл. 216, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 6 ДОПК и чл. 216, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 ДОПК..
За
да е изпълнен фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК е необходимо да са налице следните предпоставки: сделката да е
сключена след датата на деклариране или установяване на публично задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия; в резултат на
ревизията да са установени публични задължения, като в хипотезата на т. т. 4 –
да е сключена сделка или да се извършат действия с намерение да се увредят
публичните взискатели.
От
приложеният по делото ревизионен акт, издаден от ТД на НАП Софи я на 18.3.2015 г., са установени публични
задължения на „А.Т.1“ ЕООД в общ размер на 31803,16 лв., който ревизионен акт е
връчен на задълженото лице на същата дата – 18.3.2015 г., видно от
удостоверение за извършено връчване по електронен път. Не се спори по делото,
че актът не е обжалван и е влязъл сила.
Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че вземанията са
установени със стабилен административен акт, считано от 02.04.2015 г.
Първоинстанционният
съд е направил правилна констатация, че оспорената сделка е сключена след
датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, в резултат на която
са установени публични задължения – договорът за покупко-продажба на моторни
превозни средства е сключен на 5.9.2014 г., а заповедта за възлагане на ревизия
на първия ответник на 8.8.2014.
При
установяване по делото, че разпоредителната сделка по продажба на трите МПС е
извършена след връчване на заповедта за ревизия, макар и преди връчване на
ревизионния акт, към който момент ответникът е имал дължими публични
задължения, които са били установени впоследствие с ревизионни акт, настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че длъжникът е извършил
разпоредителната сделка с намерение да увреди публичния взискател.
Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че в специалната
спрямо чл. 135 от ЗЗД разпоредба на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК не е
предвидено изискване за знание за увреждането и у приобретателя по сделката.
Разпореждането с имущество е извършено месец
след като длъжникът е узнал, че по отношение на него се извършва проверка, като
същият е съзнавал, че с отчуждаването на процесните МПС погасяването на
задълженията към държавата би било значително затруднено, тъй като след
процесната разпоредителна сделка не е останало имущество, собствено от
дружеството и същото не е платило задължението си към държавата. Длъжникът се е освободил в
резултат от сделката от активи, които биха могли да послужат за удовлетворяване
на публичното вземане. Ответникът не ангажира доказателства
за друго ликвидно имущество, с което би могъл да удовлетвори кредитора си. От изложеното се
обуславя извод за наличие на намерение на въззивника-ответник за увреждане на
публичния взискател. Изложените в тази връзка възражения във въззивната жалба
са неоснователни.
Предвид
изложеното настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд,
че е осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и
предявеният иск следва да бъде уважен.
Тъй като
мотивите на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, решението в обжалваната част, с която
е уважен предявеният при условията на евентуалност от ТД на НАП – София иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, е законосъобразно постановено в правилно приложение на
материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да
бъде потвърдено, включително в частта за разноските, които са присъдени в полза
на ищеца съобразно с изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е
влязло в сила в останалата необжалвана
част, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 и
т. 2 от ДОПК.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на когото следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 50 лв., определено при условията на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, които да се възложат в тежест на ответниците – по 25 лв. за всеки
един от тях.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№
214274/11.09.2019 г., постановено по гр. д. № 62178/2018г. по описа на СРС, ГО,
72 състав, в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност
от ТД на НАП – София иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
в останалата необжалвана част, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 6 и т. 2 от ДОПК.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ТД на
НАП-София, гр. София, ул. „Триадица“ ********сумата от 25 лева – разноски по
делото за въззивното производство.
ОСЪЖДА „А.Т.1“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ТД на
НАП-София, гр. София, ул. „Триадица“ ********сумата от 25 лева – разноски по
делото за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.