№ 9
гр. С. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
в присъствието на прокурора М. А.M. (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600277 по описа за 2021 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от частния обвинител А.Г. срещу
присъда на РС- С..
По силата на присъда под № 10/12.03.2020г. съдът е признал
подсъдимия Кр. Ив. В. роден на 18.12.1972г. в гр.Д., живущ в с.С., общ.С. б.,
ул."И." № 6, българин, с българско гражданство, със средно образование,
женен, неосъждан, работещ като техник в „А."-гр.Д. и с ЕГН . за
НЕВИНОВЕН в това, че на 19.05.2017г. в местността „З.", землището на с.Г.,
общ.С., обл.С. се е заканил с убийство спрямо Ал. З. Гр. с думите „Е сега ще
видиш кои сме, ще ви изтрепем" и е насочил пистолет към гърдите му, и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
КАТО ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението в престъпление по чл.144, ал.З, вр.
ал. 1 от НК
ПОСТАНОВИЛ е на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК веществените
доказателства по делото - 1 бр. пистолет „Макаров“ кал. 9x18 мм № ИН
26563; 4 бр. боеприпаси кал. 9x18 мм; 1 бр. пълнител за пистолет „Макаров“ ,
1
всичките приобщени с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.05.2017
г. и предадени за съхранение на РУ С. с предавателно приемателен протокол
от 03.12.2018 г., да се върнат на правоимащото лице, при спазване на Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански иск от Ал. З. Гр. против
подсъдимия Кр. Ив. В. за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за нанесените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
Присъдата е атакувана от ч.обвинител, чрез неговия повереник –адв.
Е.М., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност –неправилно
приложение на материалния закон. В допълнителни съображения-
съставляващи неразделна част от жалбата се навеждат доводи, че съдът в
мотивите към присъдата неправилно е приел, че обясненията, дадени от
подсъдимия и свидетелите- негови приятели са правдиви и житейски
достоверни, като е основал изводите си изцяло въз основа на гласните
доказателства, изхождащи от посочените лица, обслужващи защитната теза.
Същевременно, съдът съвсем неоправдано и в нарушение на процесуалния
закон е оставил извън вниманието си, при анализа на доказателствата
показанията на пострадалия от престъплението и на свидетелите, чийто
показания са в полза на обвинението. По-нататък повереникът е осъществил
подробен анализ на доказателствата, въз основа на който заключава, че са
нарушени правилата за преценка и анализ на доказателствата и за изграждане
на вътрешно убеждение.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата на РС С. и за
постановяване вместо нея на нова такава във въззивната инстанция, по силата
на която подсъдимият В. да бъде признат за виновен по обвинението по
чл.144,ал.3 НПК и да му бъде наложено наказание, съобразно заявеното от
частното обвинение пред първия съд.
В съдебно заседание частният обвинител Ал.Г. не се явява. Същият се
представлява от повереник адв. М..В съдебно заседание същата застъпва
становище за превратно тълкуване на доказателствата по делото, за
нарушаване на правилата за преценка на доказателствата и за изграждане на
2
вътрешно убеждение в съответствие с доказателствените източници и
формалната логика. Осъществява подробен анализ на доказателствата, в
зависимост от който заключава, че е доказано по несъмнен начин
осъществяването на престъпното деяние от подсъдимия от обективна и
субективна страна.
В заключение поддържа искането си за отмяна на атакуваната с
жалбата оправдателна присъда и за постановяване на нова такава, по силата
на която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание, съобразно искането на държавното и частното обвинение пред
първия съд.
Становището на представителя на СОП е, че постановеният съдебен акт
е правилен и законосъобразен.Представителят на държавното обвинение не
излага аргументи в подкрепа на това становище.
Защитата на подсъдимия, осъществявана от адв. С., застъпва становище,
че правилно съдът е оправдал подсъдимия, поради данни за нанесен побой
върху него от пострадалия от престъплението /конституиран в
производството като частен обвинител/ и неговите приятели.Според
защитата, сигналът подаден до органите на реда, както и съобщението за
извършено престъпление по чл.144,ал.3 НК, са своеобразен израз на защитна
позиция от страна на т.нар. „пострадал“ от престъплението – Ал. Г., за да не
му се търси отговорност за нанесения побой върху подсъдимия.
В този смисъл е и становището на подсъдимия, който изцяло се
присъединява към доводите и аргументите, изложени от защитата. И двамата
молят за потвърждаване на оправдателната присъда.
В последната си дума подсъдимият К.В. е заявил, че не се признава за
виновен.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като
прецени доказателствата и доказателствените средства по делото и след като
съобразно правомощията си осъществи цялостен служебен контрол по
отношение на първостепенната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с
приложимия закон, прие за установено следното:
3
Въпросът за процесуалната годност на контролирания съдебен акт, за
постановяването му в съответствие с правилата на НПК е предварителен по
отношение на неговото съответствие с материалния закон, правилност и
справедливост.
Това е така, защото основаването на съдебния акт на негодни
доказателствени източници, позоваване и тълкуване на доказателствата в
различен от техния смисъл, липсата на конкретни, доказателствено
обосновани и логични съображения от страна на първостепенния съд,
формирани в съответствие с правилата за изграждане на вътрешно
убеждение, съставлява непреодолима пречка волята на предходната
инстанция да бъде проверена от контролиращата, да се разбере по какъв
начин са формирани фактическите и правни изводи, на които се основава
решението на съда.
Основателен е доводът, изложен в жалбата против постановената
присъда, че въззивният съд е анализирал доказателствата и доказателствените
средства в отклонение от процесуалните изисквания, съгл. чл.107, ал.5 НПК,
довело до формиране на неверни изводи по релевантните факти. Не са
съобразени писмените доказателства, приложени по досъдебното
производство- полицейски заповеди за задържане и протоколи за обиск на
подсъдимия К.В. и придружаващите го лица- св. Г. П. и М. Б., съдът не е
потърсил отговор на въпроса защо – по каква причина, е постановено
полицейско задържане именно на тези три лица, а не- на частния обвинител и
придружаващите го свидетели, за които съдът е приел, че са извършители на
побой, като е отрекъл извършването на престъпление по чл.144,ал.3 НК от
подс. К. В., както и качеството на пострадал на ч. обвинител А.Г. от такова
престъпление, извършено от подсъдимия. Извън вниманието на съда е
останало съдържанието на подадения сигнал, за конкретен вид престъпление,
послужил като законен за образуване на досъдебно производство- в
съответствие с писмените доказателства и показанията на полицейските
служители, посетили мястото на престъплението. Съдът е пропуснал да
анализира писмените доказателства –медицински документи, прочетени по
реда на чл.283 НПК в тяхната съвкупност. Ако това беше осъществено щеше
да констатира налични разминавания в съдържанието на медицинските
документи – като в документите, съставени непосредствено след
4
инкриминираната дата – 20.05.2017г. за здравословното състояние на подс.
К.В. –амб. лист №2280/20.05.2017г. издаден от ЦСМП фигурира единствено
„травма на десен бъбрек“, отсъстват описани увреждания и при прегледа и
проведеното медицинско изследване от МПАЛ„ П.“ – на л.57 от досъд.
производство, за разлика от документите, носещи по-късна дата. Едва в
медицинско свидетелство от 22.05.2017г.- 2 дни след първоначалните
медицински прегледи и 3 дни след инкриминираната дата, за първи път са
констатирани други увреждания – по лицето, ръцете и останалите части на
тялото на подсъдимия. Не е взето предвид заключението на
съдебно.медицинската експертиза – на л.87 от досъдебното производство, в
часттта в която, вещото лице д-р З.К., на базата на проверените медицински
документи, поставя изричен акцент на това, че „след инцидента на
19.05.2017г. е отразено като диагноза на подсъдимия само „контузия на
корема в областта на десния бъбрек“ и никакви други увреждания, не е сторен
дължимият извод при тези данни за наличието на причинно- следствена
връзка между твърденията на подсъдимия за причинени увреждания от
нанесен му побой и действията на частния обвинител и св. Г. и З., които се
сочат като извършители на такъв на инкриминираната дата.
Възприетият едностранчив подход от решаващия РС е намерил израз
в пълно игнориране на доказателствени източници от съществено значение за
делото – показанията на полицейските служители –Т., Д. и А.- пристигнали
на мястото на произшествието непосредствено след инцидента, както и
пок.св. А. П.- служител на горско стопанство и И. Я. –„служител-специалист
по лова“ при ДГС Д.- констатираната от тях еднозначно липса на каквито и да
е физически наранявания или оплаквания за нанесен побой от страна на
присъстващите шест лица на мястото на произшествието.Пропуснато е от
съда да констатира качеството на тези свидетели, като единствените
обективни и безпристрастни свидетели, нямащи никаква връзка и отношение
нито с подсъдимия, нито с пострадалия. Съдът е оставил без отговор въпроса
защо са задържани от полицейските служители именно подсъдимият К.В. и
св.П. и Б., на не- пострадалия- Г. и неговите придружители-Г. и З., щом
същите са причинили телесни увреждания,вследствие на нанесен побой?
Разпитани в съдебно заседание свидетелите полицейски служители отново са
потвърдили с категоричност, че никой от заварените на местопроизшествието
5
лица, след получения сигнал за закана за убийство с огнестрелно оръжие, не
се е оплакал пред тях да е бит, нито пък да е съобщил за получени телесни
увреждания, в т.ч. и подсъдимия, че издаването на талон за медицинско
изследване е стандартна процедура при задържане, щом някое от лицата
поиска такова /пок.св. Т. в с.з. на 17.01.2019г./. Игнорирани са без внимание и
обсъждане категорично заявените впечатления на свидетеля П., пристигнал
първи на мястото на произшествието: „Сашо изглеждаше уплашен…В мое
присъствие никой никого не е удрял…Като отидох не съм видял някой да е
имал наранявания. Един лежеше, друг стане па легне.Мисля,че подсъдимият
беше пиян.По приказките му съдя за това“. В пряка кореспонденция с
констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие –
показанията на полицейските служители и на св. П. за местонахождението на
пистолета, притежаван от подс. В., след приключване на инцидента – намерен
вдясно от пътя на около 1 метър в тревата пистолет „Макаров“, със свален
предпазител и 4 броя патрони в пълнителя. В разрез с цитираните
доказателствени материали, въззивният съд е формирал неверния извод, че
липсват данни подсъдимият да е изваждал пистолета си и да се е заканвал за
убийство, насочвайки го от упор към пострадалия, и че върху подсъдимия и
св. Г. П. и М. Б. е бил нанесен побой от пострадалия Ал. Г. и двамата му
спътници св. Д. Г. и Г. З.. На следващо място, невярно са интерпретирани
показанията на св. П., относно неговите възприятия и впечатления,
непосредствено при пристигането му на мястото на произшествието, по начин
че да бъде причислен към групата на свидетелите, подкрепящи защитната
теза на подс. В.- пок.св. В. /негов син/, както и пок.св. П. и Б., като е приетото
от съда, че пок.св. п П. подкрепят показанията на последните за нанесен
побой и насилствено отнемане на оръжието е в пълен разрез със заявеното от
свидетеля, представлява невярна интерпретация, извращаване на
свидетелските показания.
В нарушение на чл.107, ал.5 НПК съдът е възприел фактически изводи,
основани само и единстевено на пок.св. П., Б. и на обясненията на подс. В.,
без да констатира противоречията им с цялата останала доказателствена
съвкупност- съпоставяне с писмените доказателства, протокола за оглед на
МП, показанията на свидетелите полицейски служители и служители на
горското стопанство и пок. св. Г., Г. и З.. В контекста на едностранчивия
6
подход е пропуснато от съда да констатира еднопосочност и категоричност на
показанията на тримата последни свидетели относно твърдяните факти,
релевантни за обвинението / за действията на подсъдимия и на пострадалия/
–както помежду им, така и по отношение на съпоставяне на показанията им
пред съда и тези- на досъдебното производство. Не е констатирана и
подкрепата на тези гласни доказателства от останалите гласни доказателства-
показания на служители на ДГС и полицейски служители-посочени по-горе,
както и с останалите доказателствени средства- писмени доказателства,
протокол за оглед на местопроизшествие, веществени доказателства- иззети
по надлежния ред при провеждане на последния. На следващо място-съдът е
пропуснал да приобщи показанията на свидетелите П. и Б., дадени в хода на
досъдебното производство, като констатира, че показанията им при
първоначалния им разпит от 20.05.2017г. –на следващия ден след
инкриминираната дата, в съществена степен се различават от следващите-
все-по изобилстващи от факти и подробности, относно твърдения на
свидетелите за случилото се при всеки пореден, все по-отдалечен във времето
от момента на извършване на деянието разпит. Ако това беше сторено в
съответствие със задълженията на съда по чл.281 НПК щеше да се установи,
че при тези разпити –непосредствено след деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия, показанията на двамата свидетели са съдържали
само твърдението „ Незнайно защо започнаха юмруци, палки и шутове по
Красимир и по нас“ /пок. св.П. на л.103 по ДП и същото идентично по
конструкция със същите изразни средства „незнайно защо започнаха юмруци,
палки и шутове по К. и по нас“ / пок.св. Б. на л.104 от ДП/, като по- нататък с
всеки изминал разпит показанията в т.смисъл са украсявани с все повече
подробности, до степен че в пок.св. П. в съдебно заседание се появяват
„метални тръби“ като средства за нанасяне на побой върху подсъдимия, които
по ДП категорично отсъстват. Анализа на цитираните по-горе фрази-
твърдения на свидетелите показват пълна словесна и изразна идентичност, в
случай, че бяха приобщени и проверени тези разпити съдът щеше да
констатира, че такава пълна идентичност се характеризират почти целите им
разпити проведени на 20.05.2017г., особено що се отнася до релевантните
факти. В такъв случай съдът щеше да се наложи да даде преценка за
възможността и достоверността на разпити, проведени по отделно-
самостоятелно на две лица, независимо едно от друго, демонстриращи
7
тотална идентичност, без каквато и да е разлика един от друг. А също така-
кое е наложило в хода на досъдебното производство да се осъществи
повторен разпит точно на тези двама свидетели, осъществен на 21.08. 2019г.-
и при положение, че се касае за изминали повече от две години от
инкриминираната дата, последните разпити /преразпити / на свидетелите да
изобилстват така с детайли и подробности относно осъществени конкретни
действия на ч.обвинител спрямо подсъдимия, които противно на формалната
логика свидетелите не са изложили, дори не са съобщили в разпита си на
следващия ден след извършване на престъплението?
На следващо място, обясненията на подсъдимия не са обсъдени в
контекста на останалата доказателствена съвкупност, при което се е стигнало
до безрезервното им кредитиране и поставяне в основата на изведените
доказателствени изводи. Не са коментирани и наличните противоречия в
обясненията с показанията на свидетелите,обслужващи защитната теза.
Още в контекста на формалната логика съдът е следвало в съдебните
мотиви да даде отговор на въпросите:
По каква причина св.П. и Б. и подсъдимия В. са разположили
„пикника“ си в близост до съоръжение, описано в протокола за оглед на
местопроизшествие като изкуствено сковано от дървесни трупи и греди, за
което от показанията на свидетелите –служители на ДГС се установява, че
представлява „чакало за диви животни“ създадено и ползвано от бракониери?
По каква причина свидетелите, събрали се на „пикник“ според техните
твърдения са носели бинокъл в себе си, а подсъдимият- и огнестрелно
оръжие?
Дали е достоверно твърдението на подсъдимия, относно причината за
произведените изстрели с огнестрелното оръжие?
Дали е достоверно твърдението на св.П. и Б., че не са дочули
изстрелите,произведени от подсъдимия, при положение, че същите са били
възприети от св. А. П. и Ив. Я. – намиращи се на значително по- далечно
разстояние?
Защо свидетелите „очевидци“ на отнемането на оръжието не
8
конкретизират и обясняват точния механизъм на отнемането му от
подсъдимия, нито пък кой от тримата- пострадал и двама придружаващи го
свидетели- Г. и З. го е отнел?
По каква причина отнелият оръжието на подс. В., след отнемането му
от подсъдимия не го е задържал у себе си, а го е изхвърлил на 1м. встрани в
тревата?
По каква причина нито подсъдимият, нито св. П. и Б. не са съобщили
на пристигналите на място-св. П., Я.- служители на ДГС и полицейски
служители- Т., А. и Д. за нанесен побой, нито пък са показали следи от такъв-
наранявания, а в показанията си от 20.05.2017г. съвсем бегло го споменават ?
Защо показанията на П. и Б. от разпита им от 20.05. 2017г. са
абсолютно идентични копия?
По каква причина в съставената първоначална медицинска
документация не се съдържат констатации за никакви видими наранявания на
подс.В., а само –контузия на бъбрек вследствие нанесен побой, което не е от
категорията на видимите наранявания?
По каква причина от медицинската документация, представена по
делото са налични наранявания само причинени по отношение на подс. К.В. и
липсват данни за каквито и да е наранявания на двамата свидетели – П. и Б.?
Къде са изчезнали твърдените от св.П. и Б. инструменти за нанасяне на
побой- дървени палки и метални тръби, като такива не са констатирани и
иззети от мястото на извършване на престъплението от полицейските
служители, за разлика от средството на извършване на заканата -огнестрелно
оръжие- пистолет „Макаров, собственост на подсъдимия“?
Във възприетата от съда фактическа обстановка не се съдържа
логичен отговор на въпроса, по каква причина е нанесен побоя и по каква
причина е нанесен побой само на подсъдимия Кр. В. / при липса на
констатирани увреждания на останалите две лица/?
Дали този факт /за нанесен побой/ би могъл да има пряко или косвено
отношение към воденото наказателно производство и от материалноправна
9
гледна точка – в случай, че този факт се изведе от доказателствата по
непораждащ съмнение начин -изключва ли сам по себе си осъществяване на
закана за убийство с насочване на огнестрелно оръжие –по чл.144,ал.3 НК от
подсъдимия или в някаква степен се съчетава с предмета на обвинението?
Дали насочването на огнестрелно оръжие от непосредствена близост –
разстояние не по-голямо от 1 метър /според пок.св. очевидци/ към гърдите на
пострадалия, съставлява средство за предизвикване у последния на
основателен страх за живота му?
Отговор на тези и на други въпроси, които поставя изискването за
анализ на доказателствата, събрани по делото не се съдържа в писмените
съображения, изложени в подкрепа на постановената оправдателна присъда.
Изложените по-горе обстоятелства формират извода за особено съществено
противоречие с правилата по НПК за анализ на доказателствата и формиране
на вътрешно убеждение, приравняващо се на липса на мотиви, което пречи
да бъде разбрана и контролирана волята на РС от настоящата инстанция, т.к.
изложеното от съда в съществена степен напуща рамките на
доказателствената и логичната обоснованост.
С други думи -допуснатото съществено процесуално нарушение е
довело до неверни изводи по релевантните факти, в която хипотеза,
настоящата инстанция не може да вземе отношение по доводите за нарушение
на материалния закон, нито пък в частта за гражданската отговорност, която е
субсидиарна по отношение на наказателната.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че при анализа
на доказателствата и доказателствените средства е допуснато съществено
процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 335, ал. 2
НПК, което предпоставя необходимост от отмяна на оспорения
първоинстанционен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.1, вр.чл.335, ал.2 НПК съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯВА Присъда под №10/ 12.03.2020г., постановена по НОХД
№ 445/2019г. по описа на РС С. и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг
състав на РС за отстраняване на констатираните съществени процесуални
нарушения .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11