Решение по дело №306/2024 на Административен съд - Кюстендил

И. Г. К., [ЕГН] от с.Лозно, обл.Кюстендил, ул.“Васил Левски“ №11 оспорва ЗППАМ №24-1910-000021/21.05.2024г. на началник група в ОДМВР - Кюстендил, сектор ПП, с която му е наложена санкция по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег.табели с номер [рег. номер]. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и несъобразяване с целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител, в писмена молба излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност на оспорената ЗППАМ. Не се претендират разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №920717/20.05.2024г. за това, че на същата дата около 15.17 ч. в гр.Кюстендил, на кръстовището образувано от ул.“Хаджи Димитър“ и ул.“Асен Златаров“, е управлявал собствения си лек автомобил Пежо 407 с рег.№[рег. номер], със СУМПС №К9696-37746-70828, издадено от Канада, без същото да е придружено от легализиран превод на български език.

Като доказателства по делото са приети копие на легализиран превод на СУМПС, доказателства за семейно състояние на жалбоподателя и СРМПС част І.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна и фактическа страна:

Оспорената ЗППАМ №24-1910-000021/21.05.2024г. на началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ПП Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в предписаната от закона форма. Волята на административния орган е ясна и безпротиворечива, като недвусмислено са посочени обстоятелствата във връзка с управлението на автомобила и представеното СУМПС от водача, поради което съдът счита, че съдържанието на ЗППАМ е съобразено с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган с оглед анализ на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.

Съдът приема, че и материалния закон, като правно основание, е приложен правилно. Преценката на писмените доказателства по делото поотделно и в съвкупност обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл.161 от ЗДвП предвижда, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на РБългария за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.IV, б.“а“ от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение №7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП по арг. от чл.48 от КДП, тъй като тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към втората група държави спада Канада.

След анализ на правната регламентация съдът приема, че СУМПС на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл.161, т.1 от ЗДвП, защото Канада не е страна по Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968г. То не попада и в хипотезата на чл.161, т.2 от ЗДвП - Канада е страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, но оспорващия няма статут на член на въоръжената сила или цивилен компонент. Представеното СУМПС не съответства и на изискванията на Приложение №7 от КДП, за да бъде приложена хипотезата на чл.161, т.4 от ЗДвП. Безспорно не е приложима и хипотезата на чл.161, т.5 от ЗДвП, защото процесното СУМПС не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Канада е страна по Женевската конвенция от 1949г. и именно тази Конвенция регламентира изискванията за валидност на издадените от Канада чуждестранни свидетелства. Последната хипотеза на чл.161, т.3 от ЗДвП изисква представеното от водача при проверката свидетелство за управление на МПС да е придружено от легализиран превод на български език. В случая при проверката жалбоподателят е представил само СУМПС, издадено от Канада, като по делото е представен превод на свидетелството. Съдът посочва още, че Канада не се е присъединила към Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), макар и България да е страна по нея, поради което следва издаденото от Канада СУМПС да се легализира по установения ред. В случая легализация на свидетелството на жалбоподателя не е извършена в рамките на административното производство по смисъла на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС №184/1958г. Представеният от оспорващия превод не удостоверява изискващите се обстоятелства и не следва да бъде кредитиран от съда. Следва да се съобрази регламентацията в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, според който, за да е валиден преводът от чужд език на документ, същият следва да е извършен по реда на глава втора от Правилника (т. е. от Министерство на външните работи - чл.3). Разпоредбите на чл.7 и чл.8 от Правилника изискват още, след като бъде легализиран от Министерството на външните работи, документът да бъде заверен от дипломатическото или консулското представителство на страната, за която е предназначен. Необходимо е още подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в РБългария.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за приложение на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Р България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Същата е приложима само и единствено във връзка с разпоредбата на чл.161 от ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на РБългария. Следователно в посочения срок жалбоподателят може да управлява МПС на територията на страната със СУМПС, издадено от Канада, само ако същото е придружено от легализиран превод на български.

Съсобствеността на процесното МПС при режим на съпружеска имуществена общност, не е пречка да се приложи ПАМ, ако са налице другите предпоставки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Законът допуска засягане на правата на съсобственика с оглед постигане на предвидената цел на мярката. След като безспорно е установено, че оспорващият е управлявал автомобила със СУМПС, което не е придружено от легализиран превод на български език, материалноправното основание за прилагане на ПАМ е осъществено, независимо че моторното превозно средство е съсобствено. Предмет на проверка при обжалване на ПАМ не са обстоятелствата във връзка с твърдяното лишаване от ползване на автомобила на другия съсобственик, тъй като ограничаването на правото на съсобственика произтича от закона в изпълнение на заложената в чл.1, ал.2 от ЗДвП цел и за защита на обществения интерес.

Съдът обаче счита, че налагането на конкретната ПАМ е извършено при нарушаване на принципа за законност по чл.4, ал.3 от АПК и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Т.е. като субект на административния процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган трябва да упражнява своите права за постигане целите на закона и така че да не вреди на правата и свободите на другите лица и когато налага принудителни мерки не следва да засяга правата и законните интереси на субектите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. В настоящия случай се установява, че представеното СУМПС представлява национално свидетелство за управление, което като елементи съдържа всички изискващи се от КПД, поради което може да се извърши индивидуализация на притежателя му и правата му за управление на МПС. Наред с това жалбоподателят е български гражданин. В този смисъл съдът счита, че ПАМ не е съразмерна като тежест на установеното противоправно поведение. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Целта на ПАМ е да се осигури безопасността на движението по пътищата, да се въздейства превантивно и превъзпитателно и да се предотврати извършването на други нарушения. В случая административният орган не е взел предвид смегчаващите вината обстоятелства, а на базата единствено на установеното административно нарушение е направил своите изводи и е наложим принудителна мярка по ЗДвП. Заповедта се явява издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК.

Гореизложеното мотивира съда да отмени ЗППАМ като незаконосъобразна, постановена при наличие на основанието по чл.146, т.5 от АПК.

Разноски се присъждат на жалбоподателя размер на 10 лв. заплатена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ЗППАМ №24-1910-000021/21.05.2024г. на началник група в ОДМВР - Кюстендил, сектор ПП, с която на И. Г. К., [ЕГН] от с.Лозно, обл.Кюстендил, ул.“Васил Левски“ №11 е наложена санкция по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег.табели с номер [рег. номер].

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на И.Г.К., [ЕГН] от с.Лозно, обл.Кюстендил, ул.“Васил Левски“ №11 разноски по делото в размер на 10 лв. /десет/.

Решението е окончателно.