ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174/14.02.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, Девети административен състав
на
четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов административно
дело
№ 105 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба от Д.Д.А., чрез адв. В.Ч. ***, срещу Решение №
1012-26-538-1/06.01.2023 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/
- Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-1133/25.11.2022 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -Хасково.
С
писмо вх. № 768/30.01.2023 г. Директорът на ТП на
НОИ – Хасково заявява, че оттегля оспореното решение и моли жалбата да бъде
оставена без разглеждане.
След като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК при всяко положение на делото със
съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които
оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло
или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като
за оттегляне на акта след първото по делото съдебно заседание е необходимо
съгласието и на оспорващия.
В настоящия случай оттеглянето на обжалваното решение е
извършено валидно от надлежно легитимирана страна преди да е проведено първото
съдебно заседание, поради което не е необходимо съгласието на оспорващия,
а по делото няма други ответници, както и заинтересовани страни.
При това положение съдът намира, че към момента е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване, за наличието на която е длъжен да следи служебно. Ето защо и на основание чл. 159, т. 3 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Доколкото оттеглянето на оспорения административен акт представлява едностранно прекратяване на действието му с обратна сила, следва да се приеме, че производството по обжалване на Разпореждане № **********/2140-26-1133/25.11.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково по задължителния административен ред не е приключило с мотивирано решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, поради което преписката следва да му бъде изпратена за ново произнасяне в срока по чл. 117, ал. 3 КСО по жалба с вх. № 1012-26-538/19.12.2022 г. от Д.Д.А., чрез адв. В.Ч. ***.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 2 АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото разноски е частично основателно.
В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно – още с жалбата, и се явява доказано по основание и размер от представения и неоспорен, вкл. и относно посочената в него дата, договор за правна помощ и съдействие от 16.01.2023 г. /т.е. преди оттеглянето на оспореното решение/, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил в брой на пълномощника си адв. В.Ч. уговорената сума в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тук е уместно да се посочи и че с оглед момента, в който ответникът е предприел оттеглянето на процесния административен акт, жалбоподателят е могъл най-ранно да ангажира доказателства за съдебно – деловодни разноски, различни от заплатена държавна такса, респ. да представи списък по чл. 80 ГПК, едва след като е узнал за това процесуално действие на органа. Своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е съобразено с минималния такъв, определен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането в
частта за присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство в административното производство по чл. 117 КСО,
обаче не следва да се уважава. Това е така, защото в АПК липсва изрична правна
норма, която да урежда тяхното заплащане. Разпоредбите на чл. 143 АПК се
съдържат в дял Трети „Производства пред съд“, поради което са неприложими в
производствата, водени пред административния орган или пред по-горестоящия нему
орган, когато актът е оспорен по административен ред при спазване на чл. 148 АПК. В чл. 120, ал. 2 КСО пък се сочи начинът за определяне размера на
дължимите на жалбоподателя разноски при уважаване на жалбата му от съответния
административен съд, доколкото при систематичното му тълкуване с ал. 1 с.з. са
налага изводът, че присъждането на разноски се предвижда само в съдебното
производство, образувано съд по подадената по чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 117,
ал. 3 КСО жалба /Така и в Определение № 3012 от 08.03.2021 г. по адм. д. №
371/2021 г. на ВАС, VІ о. на, Определение № 5040 от 27.05.2022 г. по адм. д. №
3827/2022 г. на ВАС, VІ о. на ВАС и др./
Предвид изложеното искането за разноски следва да бъде уважено за сумата от 500,00 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 1 000,00 лв. – да бъде отхвърлено.
Мотивиран от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.Д.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, оф. 8, чрез адв. В.Ч. ***, против Решение № 1012-26-538-1/06.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-1133/25.11.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 105/2023 г. по описа на Адм съд съд – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Хасково за произнасяне в срока по чл. 117, ал. 3 КСО по жалба с вх. № 1012-26-538/19.12.2022 г. от Д.Д.А., чрез адв. В.Ч. ***, против Разпореждане № **********/2140-26-1133/25.11.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково, адрес: гр. Хасково, ул.***, да
заплати на Д.Д.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, оф. 8, чрез адв. В.Ч.
***, сумата от 500,00 лв., представляваща направени
разноски по делото, като
искането в останалата част - до пълния предявен размер от 1 000,00 лева ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/