Определение по дело №1727/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260442
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100501727
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер IV - 260442                                                                                                 град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На тридесети септември, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                    мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 1727 по описа за 2020 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод жалба на И.С.К., от ***, против разпореждане за незабавно изпълнение Заповед за изпълнение на парично задължение№178/30.04.2010г., издадена по ч.гр.д.№288/2010 г. по описа на Районен съд Карнобат.

С оглед съдържанието на жалбата и изложените оплаквания, Бургаският окръжен съд намира, че същата следва да бъде квалифицирана като такава по чл.419, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че на 19.06.20г. е получил покана за доброволно изпълнение, ведно с горепосочената заповед, по изп.дело №190/2010 г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, от която покана е узнал, че против него, в качеството му на поръчител е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист и е било образувано изпълнително производство. Излагат се съображения по същество – за нередовност от външна страна на документа – извлечение от сметка, въз основа на който е издадена заповедта. Заявява възражение за наличие на предпоставките на чл.147, ал.1 ЗЗД, както и възражение за изтекла погасителна давност.

В жалбата се съдържа и искане по чл.423 ГПК – за приемане на възражение по този ред.

 

Преписи от жалбата и приложенията са връчени от Бургаския окръжен съд на насрещната страна „Банка ДСК“ - АД. В срок е подаден писмени отговор. Според кредитора, възражението по чл.423 ГПК е недопустимо. На 30.10.2018г. по изп.д.№190/20г. е била входирана молба от надлежно упълномощен от длъжника процесуален представител - адв.Вълева, с искане за предоставяне на изпълнителното дело, която е уважена. Поради това длъжникът, чрез процесуалния си представител е узнал заповедта на тази дата, което на осн. чл.423, ал.1 ГПК води до просрочие на настоящото възражение, което е подадено на 30.06.20г.

Евентуално се заявява, че молбата е неоснователна, доколкото в нея не се визира коя от предпоставките на чл.423 ГПК се претендира. Излагат се съображения.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по чл.423 ГПК, взе предвид следното:

На 30.04.201г., „Банка ДСК“ – ЕАД – София, чрез юк Петров, е депозирала заявление по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р.И.Х. и поръчителите Д.Р.Х. и И.С.К.. Представено е извлечение от счетоводните книги за сметка №12497049/30.04.2010г., по договор за кредит от 17.07.2006г. В него е посочено, че датата на предсрочната изискуемост на претендираните суми е настъпила на 21.10.2009г.

На 30.04.2010г. е издадена Заповед за изпълнение №198 срещу длъжника и поръчителите. На 03.05.2010г. е издаден изпълнителен лист. Не се спори, че пред ЧСИ Наско Георгиев е образувано изпд.№190/2010г.

На 19.06.20г., поръчителя И.С.К., чрез адв.Вълева, е връчено съобщение/покана за доброволно изпълнение, с приложено копие от изпълнителен лист, заповед за изпълнение.

На 30.06.20г. е подадена настоящата жалба.

 

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от молителя съображения, намира че съдържащото се в жалбата възражение по чл.423 ГПК е недопустимо.

Нормата на чл.423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.  При наличие на една от тези хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се докаже наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК. Срокът, в който възражението може да бъде подадено е едномесечен срок от узнаването на заповедта.

Узнаването означава достигане до знанието на едно лице на определени факти и обстоятелства. Същото е поначало неформален акт – то може да се осъществи чрез различни способи, в т.ч. и формални.

В настоящия случай от представения препис от молба, вх.№В-38597/30.10.2018г., депозирана от надлежно упълномощен от длъжника процесуален представител, може да се направи извод, че на тази дата длъжникът е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело, респ. – за издадената заповед. Подаването на настоящото възражение (наречено жалба) на 30.06.2020г., е направено извън срока по чл.423, ал.1 ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от частния жалбоподател съображения, намира че жалбата по чл.419, ал.1 ГПК е допустима.

Съобразно нормата на чл.414, ал.2, вр. ал.1 ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение в едномесечен срок (в редакцията на ал.2 към 19.06.20г.) от връчването на заповедта. Връчването, за разлика от узнаването, е формален акт, който се извършва по предвиден за това ред в процесуалния закон. Процесуалният закон определя правата и задълженията на страните, както и сроковете, в които тези права и задължения следва да се упражнят, респ. – изпълнят. Началният, респ. – крайният момент на тези срокове тече от нарочното връчване на съобщения, призовки или съдебни актове. Връчването следва да се извърши от органа, пред който се развива съответният граждански процес.

Така, за да възникне правото на длъжника да подаде възражение по чл.414 ГПК или да подаде жалба по чл.419 ГПК, процесуалният закон  изисква да му бъде връчена заповедта. В настоящия случай официалното връчване е извършено на 19.06.2020г. от ЧСИ Н.Георгиев. От този срок за длъжника – поръчител тече както едномесечният срок по чл.414, ал.2, вр. ал.1 ГПК, така и едномесечният срок по чл.419, ал.1 ГПК. Настоящата жалба е подадена в рамките на този срок. За пълнота на изложението следва да се каже, че тя е подадена и в двуседмичния срок, който е бил предвиден в закона към 30.04.2010г.

Поради това, че съдържа както реквизитите и приложението на жалба по реда на чл.419, ал.1 ГПК, така и на възражение по чл.414 ГПК, същата следва да бъде разгледана от въззивния съд по реда на чл.419, ал.1 ГПК и изпратена на Районен съд Карнобат, който да прецени наличието на предпоставките по чл.414 ГПК и да извърши предписаното в нормата на чл.415 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира жалбата по чл.419, ал.1 ГПК за основателна.

Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т. 4б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия“.

В настоящия случай, видно от представеното извлечение от счетоводните книги, съставляващо документът, въз основа на който се иска издаване на заповедта за незабавно изпълнение, предсрочната изискуемост на задължението е била обявена от кредитора на 21.10.2009г. Заявлението е подадено на 30.04.2010г. – 9 дни след изтичане на срока, посочен в чл.147, ал.1 ЗЗД. Поради това не са били налице предпоставките спрямо длъжника да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на задължението. Издадената следва да бъде отменена.

С оглед на гореизложеното Бургаският Окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 ГПК, подадено от поръчителя И.С.К., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №198/30.04.2010г., издадена от Районен съд – гр.Карнобат по ч.гр.д.№288/2010г. по описа на същия съд.

 

ОТМЕНЯ постановеното незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №198/30.04.2010г., издадена от Районен съд – гр.Карнобат по ч.гр.д.№288/2010г. по описа на същия съд, по отношение на поръчителя И.С.К. ЕГН********** от ***.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по отношение на поръчителя И.С.К..*** подаденото от поръчителя И.С.К. възражение по чл.414 ГПК, за изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК.

 

Настоящото определение в частта, с която се оставя без разглеждане възражението по чл.423 ГПК подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение на жалбоподателя.

В останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                            2.