№ 58
гр. Стара Загора, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500873 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. С. Д. и Я. С. Д.,
действащи чрез адв. И. Д.а, срещу решение № 529/26.10.2023 г., постановено
по гр.д. № 1647/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в
която е уважен иска за делба по отношение на следните недвижими имоти: 1/
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35167.501.8.21.48 в гр. К.,
***, с адрес: гр. К., ***, намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор №
35167.501.8.21, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.8,1:
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна
сграда, състоящо се от три стаи и кухня, брой нива на обекта: 1, с площ на
обекта: застроена площ 82,83 кв. м.; прилежащи части: Избено помещение-
мазе №48 с площ 4,16 кв. м., ниво 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 35167.501.8.21.47; под обекта: 35167.501.8.21.46;
над обекта: 35167.501.8.21.50, вено с припадащите се към апартамента 7/7963
ид. част от общите части на сградата и заедно със съответното право на
строеж върху терена, при съседи на избеното помещение №48: север мазе №
49, юг- мазе № 47, изток Мазе № 33 от вх. Б и от запад - коридор.; 2/
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35167.501.37.1.13 в гр. К.,
***, с адрес : гр. К., ***, намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор №
35167.501.37.1, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.37, построена по
отстъпено право на строеж върху общинска земя по плана на гр. К., с
1
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна
сграда; състоящо се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой
нива на обекта: 1, ведно с припадащите му се 1/72 ид. част от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, с разгъната застроена площ на
обекта 113,56 кв. м., и ведно с принадлежащите му Избено помещение-мазе
№3 с ПП площ 6,40 кв. м., и таванско помещение №12 с ПП площ 8,04 кв. м.,
ниво 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата на апартамента: на
същия етаж: 35167.501.37.1.14; под обекта: 35167.501.37.1.10; над обекта:
35167.501.37.1.16; 3/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35167.501.9503.2.20 в гр. К., ***, с адрес на имота: гр. К., ***, на етаж 1 в
сграда с идентификатор 35167.501.9503.2, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 35167.501.9503, брой етажи на обекта: 1,
с посочена в документа площ 21 кв. м., ниво: 1, съседи самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 35167.501.9503.2.19, 35167.501.9503.2.8,
35167.501.9503.2.7, 35167.501.9503.2.6, 35167.501.9503.2.21, под обекта: няма,
над обекта: няма, стар идентификатор: 35167.501.114.2.20.
Първоинстанционното решение в тази му част се обжалва като
неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички относими доказателства и е направил необосновани фактически
изводи, а оттам и необосновани и несъответни на материалния закон правни
изводи за неоснователност на заявените от жалбоподателите възражения за
придобиване на тези имоти по давност, съответно първият от Д. С. Д., а
останалите два - от Я. С. Д..
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в тази му
част и постановяването на ново, с което предявеният иск за делба бъде
отхвърлен по отношение на тези три имота.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – С. Д. А., действащ чрез адв. М. К., с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част е правилно, т.к. съдът е въз основа на относимите доказателства
съдът е направил правилни изводи за липса на осъществявано владение от Д.
С. Д. и Я. С. Д. на съответните имоти.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждането на разноските във въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците не участват
лично или чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна се представлява от пълномощник, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и присъждането на направените във
въззивното производство разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
2
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. Д. А., с
която срещу Д. С. Д. и Я. С. Д. е предявен иск за делба на осем недвижими
имота, находящи се в гр.К., сред които и трите недвижими имота, посочени
по-горе в мотивите.
Изложени са твърдения, че съсобствеността между страните по
отношение на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35167.501.8.21.48 в гр. К., ***, с адрес: гр. К., *** е възникнала от смесен
фактически състав, т.к. имотът е бил придобит на 31.01.1991 г. чрез договор
за покупко-продажба от С. Д. А. и съпругата му П.Я.А. в режим на
съпружеска имуществена общност, а след нейната смърт всеки от тримата й
законни наследници – съпругът С. Д. А. и двете й деца Д. С. Д. и Я. С. Д. са
придобили по наследство по 1/6 идеална част.
По отношение на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35167.501.37.1.13 в гр. К., ***, с адрес: гр. К., *** и Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 35167.501.9503.2.20 в гр. К., ***, с адрес на имота:
гр. К., ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор 35167.501.9503.2 са изложени
твърдения, че съсобствеността между страните произтича от наследствено
правоприемство на П.Я.А., която от своя страна е придобила собствеността
върху тези имоти по наследство от своите родители Я. Х.Я. и Д.Ж.Я., които са
ги притежавали в режим на съпружеска имуществена общност.
Изложени са твърдения, че първият от трите имота се ползва
единствено от Д. С. Д., а останалите два се ползват единствено от Я. С. Д..
С отговора на исковата молба ответниците Д. С. Д. и Я. С. Д. са
оспорили иска за делба по отношение на тези три имота като са заявили
възражения за придобиването по давностно владение.
Д. С. Д. е изложила доводи, че до 2003 година родителите й, заедно с
нея и нейният брат, са живели в апартамента, находящ се в гр. К., ***, след
което са се установили да живеят в друг от недвижимите имоти-предмет на
иска за делба.
Считано от месец септември 2004 г. жилището й било предоставено от
нейните родители, за да се устрои семейството й жилищно-битово, и от този
момент насетне било ползвано единствено от нея и нейният съпруг. Твърди,
че е ползвала имота като свой, тъй като многократно по различни поводи е
получавала уверение от баща си, че жилището е за нея, а формална сделка за
промяна в собствеността не е била извършена единствено с цел да не се
харчат излишно пари; плащала е данъците за имота, като е давала парите на
баща си, извършила е заедно със съпруга си ремонти и подобрения на
значителна стойност. Счита, че е придобила имота по давност, т.к. го е
3
владяла спокойно и необезпокоявано за период повече от десет години
считано от м. септември 2004 г. до предявяването на иска за делба.
Я. С. Д. е изложил доводи, че ползването на апартамента , находящ се в
гр. К., *** и гаража му е било предоставено през месец септември 2012 г. от
неговите баба и дядо - Я. Х.Я. и Д.Ж.Я., които са били собственици на тези
два имота. От този момент насетне имотите били ползвани единствено от
него и съпругата му, считали ги за свои и правили в тях подобрения на
значителна стойност. Също твърди, че баба му я дядо му са имали желание
фактически да му прехвърлят собствеността върху тези имоти, но до
сключването на такава сделка не се стигнало, т.к. се притеснявали внучката
им да не се почувства ощетена предвид, че нареченото за нея от родителите й
жилище не й било прехвърлено в собственост поради нежеланието на С. Д. А.
да харчи излишно пари. Счита, че е придобил имотите по давност, т.к. ги е
владели спокойно и необезпокоявано за период повече от десет години
считано от м. септември 2012 г. до предявяването на иска за делба на
19.07.2023 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че тези
имоти не са били придобити по давностно владение от Д. С. Д. и Я. С. Д. и е
допуснал извършването на съдебна делба по отношение на тях. За да
отхвърли възраженията на ответниците е приел, че не са доказали
субективния момент на владението, и демонстрирането на намеренията им за
своене на имотите спрямо собствениците, респ. останалите съсобственици.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
апартамента находящ се в гр. К., *** е придобит по време на брака им от С. Д.
А. и съпругата му П.Я.А. чрез договор за покупко-продажба, сключен на
31.01.1991 г. П.Я.А. е починала на 26.09.2021 г. След като Д. С. Д. се омъжила
през 2004 година родителите й предоставили това жилище, за да живее в него
със семейството си. В жилището живеела и до настоящия момент, като през
годините правила в него ремонти и давала на баща си парите за данъците на
имота.
Апартамента, находящ се гр. К., *** и гаража в същия блок били
собственост на бабата и дядото на въззивниците - Я. Х.Я. и Д.Ж.Я.. Я. Х.Я. е
починал на 10.04.2017 г., а Д.Ж.Я. е починала на 30.04.2021 г. След като
въззивникът Я. С. Д. се оженил, неговите баба и дядо му предоставили
апартамента и гаража, за да се устрои младото семейство. Той започнал да
живее в жилището през месец септември 2012 г., и оттогава ги ползвал,
правил ремонти в тях, плащал дължимите данъци.
Налице са различия в показанията на двете групи свидетели по
отношение на обстоятелствата дали родителите на Д. С. Д. и Я. С. Д., респ.
техните баба и дядо Я. Х.Я. и Д.Ж.Я. са заявявали, че имотите са
предоставени за всеки един от двамата като техни.
Според разпитаните по почин на С. Д. А. свидетели, той и съпругата му
са казвали, че докато са живи няма да прехвърлят собствеността върху
жилищата на нито едно от децата си, а Я. Х.Я. и Д.Ж.Я. никога не са
4
заявявали, че дават жилището си на внука си. Жилищата били предоставени
на всеки един от въззивниците, за да живеят в тях докато се устроят и за да не
дават пари за квартири.
Според разпитаните по почин на Д. С. Д. и Я. С. Д. свидетели, както
родителите на въззивниците, така и техните баба и дядо винаги са казвали, че
жилищата, които са им дали, за да живеят в тях, ще бъдат техни, и
многократно са заявявали намерение да им прехвърлят собствеността още
приживе, но бащата на Д. Д. не желаел да харчи излишно пари за нотариус, а
от своя страна Я. Х.Я. и Д.Ж.Я. не прехвърлили своето жилище на внука си,
т.к. се притеснявали сестра му да не се разсърди, т.к. се съмнявали, че баща й
ще й прехвърли жилището, което казвал, че е за нея.
Въззивният съд счита, че това противоречие не обуславя
необходимостта да бъдат кредитирани в тази им част показанията само на
една от двете групи свидетели, т.к. то не се отразява пряко на установяването
на някой от подлежащите на доказване правно-значими факти.
От приетите приходни квитанции се установява, че за периода от 2015
г. до 2021 г. дължимите за имота, находящ се в гр. К., *** местни данъци и
такси са заплащани по партиди на С. Д. А. и П.Я.А., а за 2022 г. и 2023 г. по
партиди на С. Д. А., Д. С. Д. и Я. С. Д.. Квитанциите са представени от
въззиваемия, поради което съдът приема, че не се установява твърдението на
въззивницата Д. тя да е заплащала дължимите за имота данъци.
За 2022 г. и 2023 г. дължимите местни данъци и такси за апартамента,
находящ се в гр. К., ж.к. „Васил Левски“ бл. 28 и гаража са заплащани по
партиди на С. Д. А., Д. С. Д. и Я. С. Д.. Квитанциите са представени от
въззиваемия.
При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав, също
като първоинстанционният съд намира, че възраженията на Д. С. Д. и Я. С. Д.
за придобиване на процесните недвижими имоти в резултат на давностно
владение са неоснователни.
Възражението на Д. С. Д. е неоснователно, т.к. тя не е доказала пълно и
главно, че е владяла предоставеният й от нейните родители апартамент, т.к.
освен фактическият елемент на ползването на имота, не е доказала своето
намерение за своенето му и манифестирането на това намерение спрямо
своите родители.
Въззивният съд приема, че през месец септември 2004 г. тя е получила
фактическата власт върху жилището на правно основание, т.к. то й е било
предоставено от въззиваемия и неговата покойна понастоящем съпруга в заем
за послужване. По делото липсват доказателства въззивницата Д. да е
установила още от този момент фактическата си власт върху имота с
намерението, че е неин, т.е. да го е завладяла, поради което в случая не
намира приложение презумпцията по чл.69 от Закона за собствеността. При
това положение към месец септември 2014 г. в нейна полза обективно не е
изтекъл десетгодишен давностен срок. За установяване на превръщането на
установеното по силата на заема за послужване държане във владение тя е
5
следвало да заяви и демонстрира пред родителите си намерението си, че от
даден момент нататък счита жилището за свое, но и такива доказателства по
делото липсват. Липсата на доказан начален момент на придобивната давност
обуславя и недоказаността на възражението като цяло, т.к. съдът е в
обективна невъзможност да проследи изтичането на период от време от десет
години. В отговора си на исковата молба въззивницата не посочва от кой
момент е започнала да счита жилището за свое, т.к. твърди че в началото
съпругът й не е желаел да извършват ремонти и подобрения на значителна
стойност, т.к. се притеснявал че жилището няма да е за тях, но впоследствие
такива били извършени след като са получили уверения от родителите й, че
апартамента е за тях. Аргументи за това, че Д. С. Д. не е демонстрирала
категорично пред своите родители намерение за своене могат да се изведат и
от обстоятелствата, че имотът никога не е бил деклариран от нея като
собствен, въпреки че твърди тя да е заплащала дължимите за него данъци, а
напротив – данъците за имота за периода от 2015 г. насетне са плащани по
партиди на С. Д. А. и П.Я.А., а след нейната смърт имотът е бил деклариран
като съсобствен между страните по делото.
Възражението на Я. С. Д. също е неоснователно, т.к. той не е доказал
пълно и главно, че е владял предоставените му от неговите баба и дядо
апартамент и гараж, т.к. освен фактическият елемент на ползването на
имотите, не е доказал своето намерение за своенето им и манифестирането на
това намерение спрямо своите баба и дядо, а след тяхната смърт - и по
отношение на наследилата ги негова майка П.Я.А., а след нейната смърт – и
по отношение на останалите нейни наследници по закон - С. Д. А. и Д. С. Д..
Въззивният съд приема, че през месец септември 2012 г. той е получил
фактическата власт върху жилището и гаража на правно основание, т.к. те са
му били предоставени от собствениците Я. Х.Я. и Д.Ж.Я. в заем за
послужване. По делото липсват доказателства въззивникът да е установил
още от този момент фактическата си власт върху имотите с намерението, че
са негови, т.е. да го е завладял, поради което в случая не намира приложение
презумпцията по чл.69 от Закона за собствеността. За установяване на
превръщането на установеното по силата на заема за послужване държане във
владение той е следвало да заяви и демонстрира пред своите баба и дядо
намерението си, че от даден момент нататък счита жилището и гаража за
свои, но и такива доказателства по делото липсват. Липсата на доказан
начален момент на придобивната давност обуславя и недоказаността на
възражението като цяло, т.к. съдът е в обективна невъзможност да проследи
изтичането на период от време от десет години. Освен това следва да се има
предвид, че след смъртта на Я. Х.Я., а впоследствие и на Д.Ж.Я.,
първоначално съсобственик, а впоследствие и едноличен собственик на двата
имота до своята смърт е станала П.Я.А.. Към тези моменти обективно не е бил
изтекъл срок от време по-дълъг от десет години, считано от месец септември
2012 г., когато Я. С. Д. е установил фактическата си власт върху апартамента
и гаража. По делото липсват доказателства по какъвто и начин той да е заявил
6
намерението си за своенето им пред П.Я.А., а освен това към момента на
нейната смърт също не е изтекъл период по - дълъг от 10 години от началото
на установяването на фактическата власт. След смъртта на П.Я.А. имотите са
станали съсобствени на въззивника, баща му С. Д. А. и сестра му Д. С. Д.. В
тази хипотеза за придобиването на недвижимите имоти по давност Я. С. Д.
като съсобственик следва да докаже, че явен и недвусмислен начин е
отблъснал тяхното владение и е превърнал държането на идеалните им част
във владение. Твърдения в отговора на исковата молба и доказателства по
делото в тази насока липсват.
По изложените съображения въззивният съд намира, че при
постановяване на първоинстанцинното решение в обжалваната му част
Районен съд – Казанлък е обосновал своите фактически и правни изводи и не
е допуснал нарушение на материалния закон, поради което в тази му част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия С. Д. А., като с
оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение
те следва да бъдат в размер на 3000 лв. / три хиляди лева/.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.-во от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/26.10.2023 г., постановено по гр.д. №
1647/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е
допуснато извършването на съдебна делба между С. Д. А., Д. С. Д. и Я. С. Д.
по отношение на следните недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 35167.501.8.21.48 в гр. К., ***, с адрес: гр. К., ***,
намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор № 35167.501.8.21,
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 35167.501.8,1: предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна сграда, състоящо се
от три стаи и кухня, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта: застроена площ
82,83 кв. м.; прилежащи части: Избено помещение-мазе №48 с площ 4,16 кв.
м., ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
35167.501.8.21.47; под обекта: 35167.501.8.21.46; над обекта:
35167.501.8.21.50, вено с припадащите се към апартамента 7/7963 ид. част от
общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху
терена, при съседи на избеното помещение №48: север мазе № 49, юг- мазе №
47, изток Мазе № 33 от вх. Б и от запад - коридор.; 2/ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 35167.501.37.1.13 в гр. К., ***, с адрес : гр. К., ***,
намиращ се на етаж 5 в сграда с идентификатор № 35167.501.37.1,
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 35167.501.37, построена по отстъпено право на
7
строеж върху общинска земя по плана на гр. К., с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна сграда; състоящо се
от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1,
ведно с припадащите му се 1/72 ид. част от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, с разгъната застроена площ на обекта
113,56 кв. м., и ведно с принадлежащите му Избено помещение-мазе №3 с ПП
площ 6,40 кв. м., и таванско помещение №12 с ПП площ 8,04 кв. м., ниво 1;
при съседни самостоятелни обекти в сградата на апартамента: на същия етаж:
35167.501.37.1.14; под обекта: 35167.501.37.1.10; над обекта:
35167.501.37.1.16; 3/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35167.501.9503.2.20 в гр. К., ***, с адрес на имота: гр. К., ***, на етаж 1 в
сграда с идентификатор 35167.501.9503.2, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор № 35167.501.9503, брой етажи на обекта: 1,
с посочена в документа площ 21 кв. м., ниво: 1, съседи самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 35167.501.9503.2.19, 35167.501.9503.2.8,
35167.501.9503.2.7, 35167.501.9503.2.6, 35167.501.9503.2.21, под обекта: няма,
над обекта: няма, стар идентификатор: 35167.501.114.2.20.
В останалата му част първоинстанционното решение като необжалвано
е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. С. Д., ЕГН – **********,
с адрес: гр.К., *** и Я. С. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., *** да
заплатят на С. Д. А., ЕГН-**********, с адрес: гр.К., *** сумата от 3000 лв.
/три хиляди лева/ - съдебно –деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8