Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 25.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 9617
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /1952г., отм/.
С Решение № 308888/23.12.2019г. по гр.д.№ 10979 по описа за 2001г. на Софийски
районен съд, 37-ми състав Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******с
адрес на управление: гр. София, пл. „*******е осъдено да заплати на В.Д.А., ЕГН ********** и на М.Г.Я., ЕГН ********** разделно по ½ от сумата от 1000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи обезщетение за ползването без основание за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. на собствения им имот с
площ от общо 4789 кв.м. , представляващ сбор от две части – реална част от ПИ №
1474, кв. 7 по плана на гр.София, местност „НПЗ Хладилника-Витоша”, за която
съгласно действащия регулационен план е
образуван УПИ І-1474 с площ от 4390 кв.м. и реална част от ПИ № 1474, която
съгласно действащия регулационен план се индивидуализира като попадаща в терен
с отреждане за корекция на река и озеленяване с площ от около 399 кв.м. и на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 116,86лв., като неоснователни са отхвърлени исковете
за горницата над 1000лв. до предявения размер от 20688лв. като погасени по
давност , В.Д.А., ЕГН ********** и на М.Г.Я., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1018,28лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5007795/17.01.2020г. по регистъра на СРС от
ищците В.Д.А., ЕГН ********** и на М.Г.Я., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон. Посочили са районният съд постановил решението в
противоречия с Тълкувателно Решение №3/2016г. по дело № 2/2016г. на ОСГТК на
ВКС. В случая целият размер на вземането
за 1 година било 1000лв. и така за период от три години преди подаване на
исковата молба цялото вземане било 3000лв. за периода от 03.12.1998г. до
03.12.2001г., иск бил предявен като частичен за 1 година – от 03.12.1998г. до
03.12.1999г. в размер на 1000лв. Предявеният иск бил частичен спрямо периода от
3 години, но не бил частичен за процесния период , за който било допуснато
увеличението по чл. 116 от ГПК /отм/. Непредявената част от вземането била за
периода от 03.12.1999г. до 03.12.2001г.
В хода на делото се установило, че за целия процесен период размер на вземането
било 20 688лв. за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г., за този период
давността била прекъсната с предявяване на иска, включително и за увеличената
част от този иск. С увеличаването на размера на иска не се заявявало вземане в
част, за която иск не бил предявен поради предявяване на частичен иск. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете
– Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******е оспорило жалбата.
Изложило е съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Искът бил
предявен за 1000лв. като частичен иск и само за тази сума с предявяването на
иска била прекъсната погасителната давност. Иск бил предявен за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г. като частичен. За непредявения размер на вземането
за този период и за останалия период исковете не били предявени през 2001г. и
за тях погасителната давност не била прекъсната. Вземането било за неоснователно обогатяване,
срокът на погасителната давност бил 5 години , за непредявената част от
вземането погасителната давност продължила да тече през време на процеса. Мотивите на ВКС в постановеното Тълкувателно
решение в частта за чл. 214 от ГПК при
предявен иск, който не е частичен, било извън поставения за тълкуване въпрос и
извън диспозитива на решението, поради което
и не било задължителна съдебна практика. До 2007г. ищците твърдели, че
иск е частичен и поне за този период това било безспорно по делото. Едва през
2019г. било допуснато увеличението и до този момент погасителна давност не била
спряна за това увеличение. Правилно
районният съд отхвърлил исковете като погасени по давност, в този смисъл било и
т. 7б от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Аргументи в
този смисъл имало и в мотивите на т.1 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д. №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Поведението на ищците не било грешка при изчисленията
на размера на иска, а преднамерено тяхно поведение, което се доказвало от
последващото им поведение и образуването на съдебни дела № 15813/2007г. на СРС, 45-ти състав изпратено
на СГС по подсъдност, където било образувано дело № 9253/2019г. на СГС; дело №
13371/2017г. на СГС претенции по които били по чл. 59 от ЗЗД за период от по 5
години всяко от тях, по които в последствие бил увеличен размер на
исковете. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 27908/03.12.2001г. на
г.м.Я., ЕГН **********
починал в хода на процеса – на 07.11.2015г., и заместен от наследниците си по
закон В.Д.А., ЕГН ********** и М.Г.Я.,
ЕГН ********** срещу Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******, с
която е поискал от съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 20688лв.
/първоначално заявен за 1000лв., увеличен
с молба от 04.04.2019г. на 20 688лв/, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи стойността на
обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г. от ползването
без основание на собствения им имот с площ от 4789кв.м. – част
от УПИ І-1474 целият с площ от 6830кв.м., собствеността му върху който била
възстановена по реда на ЗВСОНИ и която част от имота била показана на скица от
21.11.2001г. на СО по букви А, Б, В, Г, Д. Посочил е, че ответникът ползва
имота за полигон и учебни цели, но нямало основание за същото, договорът за
наем бил прекратен на 19.12.1996г., но
имотът не бил освободен. Посочил е, че предявява иска за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г., това било частичен иск за
период от 12 месеца. Претендирал е разноски.
С Разпореждане от 11.12.2001г.
районният съд е указал на ищеца да посочи целият размер на вземането, за което
е посочил, че предявява иска като частичен.
С молба от 21.12.2001г. ищецът е
посочил, че целият размер на вземането е
3000лв. за периода от 03.12.1998г. до 03.12.2001г. – по 1000лв. за всяка
година, като предявеният иск бил частичен – само за 1 година за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г. в
размер от 1000лв.
С Определение от 07.02.2002г
районният съд е спрял производството по делото до приключване на преюдициален
спор по дело № 10979/2001г. на СГС.
С Определение от 07.03.2002г. районният
съд е спрял производството по делото до приключване на адм. д. № 982/2002г. на СГС.
С молба от 16.07.2007г.
/подвързана след решението на СРС/ ищецът е поискал предявеният от него иск да се счита че е
предявен за цялото вземане за периода от 03.12.1998г. до 03.12.2001г., като
размер на цялото вземане е 1000лв.
С Определение от 22.06.2018г.
производството по делото е възобновено, като на място на починал в хода на процеса
ищец г.м.Я., ЕГН ********** са
конституирани наследниците му по закон В.Д.А., ЕГН ********** –съпруга и на М.Г.Я., ЕГН ********** – син.
С молба от 10.07.2018г.
новоконституираните ищци по указание на съда са уточнили , ме всеки от тях претендира
по ½ от заявената с исковата молба сума.
В първото по делото о.с.з. проведено
на 05.10.2018г. пред СРС съдът е
докладвал молба от ищеца от 16.07.2007г., тази молба е била поддържана в о.с.з.
от ищците, като е посочено че сумата от
1000лв. е цялото им вземане за заявения период .
С Определение от 05.10.2018г. СРС
е допуснал изменение на иска, като е приел, че е сезиран с иск за 1000лв., дал
е възможност на страните да вземат допълнително становище по искането за
изменение на иска.
С молба от 12.10.2018г. ищците са
заявили, че не поддържат искането по молбата от 16.07.2007г.
Със становище от 12.10.2018г.
ответникът е посочил, че иск бил предявен като частичен за 1000лв. за периода
от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. и за непредявеното вземане с исковата молба
вземането било погасено по давност, искането да се счита иск за предявен като
за цяло вземане било недопустимо. Първоначално било заявено, целият иск е за
3000лв. за 3 години, предявен като частичен за 1 години от 1000лв., с молбата от 10.07.2007г. се правело
намаление на размера на претенцията-от 3000лв. на 1000лв.-окончателен размер на
цялото вземане за 3 години, тоест по 333,34лв. за 1 година. Непогасен по
давност бил само иска за 333,34лв. за периода от 03.12.1998г. до
03.12.1999г. защото само този иск бил
предявен с исковата молба от 2001г., намален с молбата от 10.07.2007г.
Останалите вземани били погасени по
давност.
В о.с.з. от 13.11.2018г. ищците
са посочили, че поддържат исковете, така както са ги заявили с исковата молба и
с уточнителната молба от 21.07.2001г., поискали са съдът да отмени
определението от 05.10.2018г. за изменение на иска.
С Определение от 30.11.2018г.
районният съд е отменил Определение от 05.10.2018г. с което е допуснал изменение на иска, и е указал
на страните че производството е по иск за 1000лв. като частичен иск съобразно
първоначално предявения иск и доклада от
05.10.2018г. - частичен иск целият за 3000лв. за периода от 03.12.1998г. до
03.12.2001г.
С молба от 04.04.2019г. ищците са
поискали от съда да допусне изменение на иска им предявен като частичен, като
същият се счита за предявен в размер на 20 688лв. за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г., като са уточнили, че претнецията им е за площ от
4789 кв.м.
Ответникът в о.с.з. е оспорил
искането на ищците, като е посочил, че вече няколко пъти било направено
изменение на исковете.
Със становище от 09.04.2019г.
ответникът е оспорил искането за изменение на исковете, като е посочил, че
изменинята на претенциите, добавянето на периоди препятства защитата му по
делото. Иск бил предявен като частичен за 1000лв. за период от 1 година, за
останалите периоди и за други суми вземанията били погасени по давност,
искането за изменение не следвало да се допуска по вече изразени възражения. С молбата
от 2007г. било направено намаление на исковете, същото било допуснато от съда и
така искове били за 333,34лв. за 1 година, в последствие искането било
оттеглено и районният съд отменил допуснато изменение но това поведение на
ищците било всъщност ново изменение на исковете .
С молба от 15.05.2019г. ищците са
посочили, че иск бил предявен като частичен по отношение на 3 годишния период,
но за заявения период от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. бил предявен в пълния му
размер от 1000лв., искането за увеличение на размера на 20 688лв. било
такова по чл. 116 от ГПК /отм/ съобразно заключението по техническата
експертиза.
С Определение от о.с.з. от
06.06.2019г. районният съд е допуснал увеличение на частичния иск по размер
като е приел, че е сезиран с частичен иск за 20 688лв. за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г.
По делото са приети неоспорени от
страните крепостен акт, договор за делба на наследство, , нотариален акт по
дело 97/1930г. АДС № 2066 и № 2067, № 2068, АДС № 3683/23.11.1993г., ,
свидетелство от 1945г., , удостоверение за наследници от 13.03.1992г., и от
04.09.2000г., декларация от 22.04.1993г., Заповед № РД-57-86/08.02.1996г. на
кмета на София, съгласно които г.м.Я. е наследник по закон на Г.М.М., починала на 28.08.2000г., като тя е
наследник по закон на С.Г.Б.– по мъж - М.–сестра и наследник по закон на починалия на 31.03.1969г. Б.Г.Б., през
1930г. С.М.е призната за собственик по
наследство от Б.Б.и по давност на ливада с площ от около 29,4 дка в местност
„Хаджи Барица”, с.Драгалевци, 3 дка от
нива с тази местност Б.Б.е получил по
договор за делба от 1929г., по реда на ЗАЕПГНС от С.Г.Б.са били отчуждени две
ливади и една нива с площ от 119,2 дка, местност Хаджи Барица”, със заповед от
08.02.1996г. на кмета на СО е наредено а се отпишат от актови книги за държавна
и общинска собственост части от стар
имот пл. № 245 с площ от около 43220кв.м. в с.Драгалевци, местност Хаджи Барица”
– сега местност „НПЗ-Хладилника-Витоша” по скица , собствеността върху която е
възстановена по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ и искане за което била направила Г./Л./
М.М..
Прието е Решение по дело 1157/1998г. на СГС, с което СО е
осъдена да предаде на Г.М.М. владението
върху 23 060кв.м. от имот пл. № 245-стар по к.пл. от 1939г. на местност
„Напоително поле” местонст Хаджи Барица, идентичен с парцел І, ІІ, ІV, V, VІ,
VІІ по плана за местност „НПЗ-Хладилника-Витоша”, София, като е отхвърлен иска
за горницата над 23060кв.м. до 36780кв.м. вкл. и за парцел ІІІ.
Приет е неоспорен от страните
протокол от 19.12.1996г. носещ подписи за страните по него, съгласно който С.на
б.а.” е предал на Г.М.държането върху незастроени 4930кв.м., местност
„НПЗ-Хладилника-Витоша”-част от имот с площ от 7580кв.м, намалени със
застроената площ със сграда с учебни кабинети и канцеларии, като предаваната площ
е по букви А, б, В , Г, Д по скицата.
Прието е удостоверение за
наследници издадено на 09.06.2017г., съгласно което г.м.Я. е починал на
08.11.2015г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В.Д. А. и сина си М.Г.Я..
Прието е влязло в сила на
19.01.2017г. Решение от 05.04.2016г. по дело № 1796/2002г. на СГС и скица, с
което Сдружение „ С.на б.а.” е
осъдено на основание на чл. 108 от ЗС да предаде на В.Д. А. и сина си М.Г.Я. /заместили починалия в
хода на процеса ищец Г.М.М./ собствения им на основание на реституция по чл. 1
от ЗВСОНИ недвижим имот, представляващ реална част от поземлен имот пл.№ 1474,
кв. 7 местност „НПЗ-Хладилника-Витоша” в южната му част, която по действащия
регулационен план се индивидуализира в две части по скица-неразделна част от решението и за
която по действащия план е образуван УПИ І-1474 с площ от 4390кв.м.; терен от
399кв.м. попадащ с отреждане за корекция на река и озеленяване, като сдружението
е осъдено на основание на чл. 109 от ЗС да премахне за своя сметка намиращата
се в имота временна едноетажна постройка, сглобяема конструкция с носещи
метални колони, греди и ферми и ограждащи разделителни стени и таван-от сандвич
панели, разположени върху монолитен бетонов нулев цокъл, представляваща Учебен
технически център –СБА.
Приет е протокол от 29.03.2017г. по изпълнително дело № 20167830400251 по описа на ЧСИ И.Ч.,
съгласно което изпълнително дело е образувано по издаден по дело № 1796/2002г. на СГС изпълнителен лист и
на 29.03.2017г. владението върху имота по решението на СГС по дело
1796/2002г. е отнето от Сдружение „ С.на
б.а.” и е предадено на В.Д. А. и сина си М.Г.Я..
С прието по делото заключение по
основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице след
запознаване с документи по делото и оглед на имота е посочило, че средният
пазарен наем за имота за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. е в размер на 20 688лв., като оценката
е за празно дворно място с площ от 4789кв.м. по решението на СГС, в което е
включена и площта от 399 кв.м. Към процесния период отреждането за тези
399кв.м. едва ли било реализирано, защото периодът бил изключително отдалечен във времето. Пазарният наем само за
4390кв.м. за периода бил 19 128лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му
част:
Предявените искове са с правно основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД за обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищците от ползването на собствения им имот без
основание.
За да се уважат така предявените
искове по делото следва да се установи, че ищците са собственици на имота, че
той се ползва от ответника без да има основание за същото, както и че е
настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищците от това
ползване.
В тежест на ответника при така
проведеното оспорване на исковете е да установи, че ищците са бездействали за
събиране на вземането си и така същото е погасено по давност.
По делото е установено, че за процесния период ищците
са били собственици на имота на основание на реституция по чл. 1 от ЗВСОНИ и
наследство, че ответникът е ползвал имота, че основание за същото не е
съществувало, че пазарният наем за целия имот за периода от 03.12.1998г. до
03.12.1999г. е в размер на 20 688лв. За тези обстоятелства по делото не се
спори, те се установяват от приети по делото неоспорени от страните Решение по
дело № 1796/2002г. на СГС, протокол от 29.03.2017г. по изпълнително дело №
20167830400251 по описа на ЧСИ И.Ч., заключение по основаната и допълнителната
съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като верни и
задълбочени, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Решението на СРС в частта, с която искове са уважени за общо 1000лв. е влязло в
сила и обвързва страните и съда със сила на пресъдено нещо за горепосочените
обстоятелства.
Спорен въпрос по делото е дали
вземането за горницата над 1000лв. общо за двамата ищци до предявения размер от
общо 20 688лв. за двамата ищци е погасено по давност.
Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
5-годишната давност по чл.
110 ЗЗД . Този погасителен давностен срок при хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
започва да тече от деня на извършване на
престацията. Това е така, защото защото неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не
в някой последващ момент. /В този смисъл т. 7 от
Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС/.
Спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД и прекъсването й по чл. 116, б. "б. " ЗЗД настъпва от датата
на завеждане на иска, освен за първоначално посочения в исковата молба размер
на вземането, и за този, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ,
съответно по чл. 116 от ГПК /отм/. Счита се, че искът е предявен за цялото
субективно материално право в пълния размер на вземането при парични притезания,
когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Увеличението на
исковата претенция не е предявяване на нов иск, а е форма на прецизиране
на претендирания размер, чрез която ищецът коригира свои грешки или неточности
в преценката си. В тази хипотеза спорното право продължава да се търси на
същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на
точния размер. При предявяване на частичен иск
погасителната давност за вземането е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече
докато трае исковият процес до частично
предявения размер. Това е така, защото само той е заявен пред съда, а не е
предявено цялото спорно право. При тази хипотеза при увеличаване на размера на частичния иск за
новозаявения размер по увеличението погасителната давност се изчислява към датата на
увеличението. Това е така, защото за новозаявената сума погасителната давност не
е прекъсната с подаването на исковата молба, а
едва с молбата за увеличението на частичния иск. / В този смисъл Т.1 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по
тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 103/04.07.2021г. по гр.д №
2187/2020г. по описа на ВКС, ІV-то Г.О/. Действително, ТР № 3/22.04.2019г.
не е било постановено по дело,
образувано по въпрос за спиране/прекъсване на погасителната давност при
увеличение на иск, който не е бил предявен като частичен. Трайната съдебна практика
обаче възприема мотивите на това ТР по
този въпрос и въззивният съд напълно
споделя същата. Не противоречи на този извод соченото от ответника по исковата
молба т. 7б от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Спорният въпрос по делото е дали заявеният с исковата молба през 2001г.
иск е бил частичен и дали последвалото увеличение на 04.04.2019г. на размера му
е прецизиране
на претендирания размер, чрез която ищецът коригира свои грешки или неточности в
преценката си или се
увеличава размера на предявен изрично като частичен иск и така по отношение на увеличението погасителната давност не е прекъсната с подаването на исковата молба от 03.12.2001г.
Съдът приема, че в случая
предявеният с исковата молба от 03.12.2001г., уточнен с молбата от 21.12.2001г.
иск не е частичен иск, а е иск за цялото вземане за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. Действително,
ищецът е посочил, че предявява вземането си като частично. Така направеното
изявление от ищеца представлява правна
квалификация, която не обвързва съда, а и в случая ищецът е бил достатъчно
ясен с подадената искова молба от 2001г., уточнена с молбата от 21.12.2001г.-
предявен иск за е вземане за 1 година размер на което вземане е 1000лв.,
колкото е и размер на предявен иск за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г.,
не предявява вземания за още 2 000лв. за период от 03.12.1999г. до
03.12.2001г., независимо че и те съществуват. Така направените изявления
обосновават извод, че е предявено вземане само за една година в пълния му
размер, а не за целия период, за който са възникнали вземанията, тоест има
заявена претнеция само за част от времето на разместването на благата, а не за
целия период на това разместване. Изявленията на ищеца не могат да обосноват
извод, че предявеният иск е бил частичен. Всяко вземане има своето основание и
размер и това са неговите индивидуализиращи белези. В случая с оглед характера
на процесните вземания индивидуализиращ техен белег от основанието им е
периодът, за който са възникнали. При иск по чл. 59 от ЗЗД, основан на ползване
от ответника без основание на собствения на ищеца имот, обогатяването и
обедняването се осъществяват във всеки един
момент, в който се ползва имота. Това е така, защото във всеки
момент от ползването на имота има преминаване на
блага от имущество на ищеца в имущество на ответника. За всеки
момент на такова преминаване възниква вземане
по чл. 59 от ЗЗД. Ползването на недвижим имот обичайно се обозначава с мерна
единица не по-малка от ден и съдът приема, че в случая следва да възприеме
същата за яснота при излагане на съображенията си, а и при съобразяване на
предмета на делото. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователността на
преминаването на
блага съществува при самото
преминаване. Това
преминаване се осъществява всеки ден
от ползването на имота и с настъпването на преминаването на благата се поражда основанието на вземането по чл. 59
от ЗЗД. Затова и изтеклата погасителна давност се отнася към всеки отделен ден от
ползването на имота, а не за вземанията за целия период като едно цяло. При заявена
претенция по чл. 59 от ЗЗД за период от една година в пълния размер на
обедняването на ищеца за този едногодишен съдът приема, че предявеният иск е за
цялото вземане за този период. Вземането по чл.59 от ЗЗД е отделно и самостоятелно
за всеки ден от преминаването на благата. Паричното
обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот
несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик, възниква ежедневно - "ден за ден".
Ползващият без основание дължи
обезщетение за всеки ден, в който чрез посочените
действия се обогатява неоснователно за сметка на собственика. Правилото е, че неоснователно обогатяване при иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за различните
периоди се касае за различни вземания, като се дължи "ден за ден". /В този смисъл Решение № 217/08.10.2013 г. по
гр. дело № 1290/2013 г.
на ВКС, III Г.О.;
Решение № 88/09.10.2020г. по гр.д. № 1487/2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
179/23.07.2015г. по гр.д. № на ВКС3104/2014г. на ВКС, І.-то, Г.О. /. Частичен иск в случая би бил този, който е
предявен за определен период от време в размер, който е посочен изрично като по-малък
от размер на вземането за същия период. При предявен иск за период от една
година в размер на цялото вземане за тази една година
не може да се приеме, че предявен иск е частичен. Предявеният иск е за
вземанията за този период в пълен размер. Да се приеме обратното би означавало
да се приеме, че добавянето на вземания за периода от следващите 2 години в
допълнителен размер не би довело до промяна спорното право чрез
въвеждането на ново основание и размер. Такъв извод не може да се обоснове при съобразяване
на обстоятелството, че паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик
на лишения от правото да ползва своя имот собственик, възниква ежедневно - "ден
за ден”.
Твърденията
на ответника по исковете, обосновани с образуване на съдебни дела от ищеца за
период от 5 години пред 2007г. и за период от 5 години преди 2012г. за вземания
по чл. 59 от ЗЗД основани на ползването на имота от ответника без основание, не
могат да обосноват обратен извод. Ищецът е този, който определя предмета на
делото и в негова власт е да очертае вземането, предмет на делото, включително
и да вземе решение да не предявява иск за периода от 03.12.1999г. до
03.12.2001г. Твърденията на ответника за правната характеристика на исканията
на ищеца по молбата му от 16.07.2007г. представляват тълкуване на волята на
ищеца по тази молба, която не намира опора в документите по делото. Съдът не е
обвързан от квалификацията дадена от ищеца – дали иск е частичен или не.
Последното се прецява от съда с оглед на твръденията и исканията на ищеца. Не
може да се приеме, че иск е предявен като частичен , ако е предявен за цялото
вземане, независимо от обозначението дадено на иска от ищеца като частичен. В
случая и по сображения изложени по-горе съдът пирема че предявяване на вземане
за определен период в пълния му размер не е предявяване на частичен иск,
независимо от обозначението му за такъв от ищеца. По същият начин съдът цени и
изявленията на ищеца по молбата му от 16.07.2007г. С молба на ищеца от
16.07.2007г. е направено искане за изменение на основанието на иска като е
въведен допълнителен период от време – още две години без да се променя размер
на иска. Молбата е уважена от районния съд е пречка за същото не е съществувала
съобразно чл. 116 от ГПК /отм/. Районният съд е дал възможност на ищеца да
изрази становище по тази молба допълнително и ищецът е заявил, че не поддържа
тази молба, СРС е отменил определението, с което е допуснал изменението по
молбата от 16.07.2007г., тоест допуснал е нова промяна на основанието на иска.
С оглед оттеглянето на молбата от 16.07.2007г.
тя няма решаващо значение по делото.
Отделно същата касае основанието на иска, а не дали той е частичен или в
пълен размер. Този извод съдът обосновава със съображенията изложени по горе за
характера на вземането по чл. 59 от ЗЗД основано на ползване на чужд имот без
основание и че възниква „ден за ден“. Следва да се посочи, че доказателствените
искания на ищеца по делото са били насочени единствено към определяне пазарния
наем за имота за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г., което е в подкрепа на
извода, че предявеното вземане е било само за този период, а не за по-голям
период. Вземането е индивидуализирано ясно с исковата молба от 2001г. – вземане за 1000лв. за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г., като размер на това вземане е увеличен с молбата
от 04.04.2019г. до размер от общо 20 688лв. след приемане на заключението
по техническата експертиза. Това процесуално действие на ищеца е отстраняване
на допусната от него грешка при посочване на размера на това вземане с исковата
молба. Няма пречка съдът да тълкува волята на страните по делото , изразена в
молбите им по делото с оглед на проведеното от тях процесуално поведение по
делото. В случая увеличението на размера на иска е предприето от ищеца само
веднъж в хода на производството – с молбата от 04.04.2019г., това е допустимо съгласно чл. 116 от ГПК /отм/,
то е направено след приемане на заключение по техническа експертиза, задачи на
която са били само за заявения период от
1 година, поради което е съдът приема, че предявеният първоначално иск е бил за
целия размер на вземанията за този период от 1 година. Следва да се посочи, че
да се приеме, че иск от 20 688лв. за период от 1 година е частичен иск, а целият е за 3 години и е за 3000лв. е
нелогично, защото така би се достигнало до извод, че размер на цялото вземане е
по-малък от заявения като част от него размер.
При
така възприето съдът приема, че искът е предявен за цялото субективно материално право в пълния размер на
вземането . Увеличението на исковата претенция от 04.04.2019г. не е предявяване на нов
иск, а е форма на прецизиране на претендирания размер, чрез която ищецът
коригира свои грешки или неточности в преценката си. Тази
корекция е направена слез приемане на заключението по съдебно-техническата експертиза.
Така спорното право ищецът е продължил да търси на същото основание
и със същото съдържание като заявените в исковата молба, променен е
само размерът, искът не е бил предявен
като частичен, поради което и с
предявяване на исковата молба на 03.12.2001г. прекъсната и спряна е била
погасителната давност за цялото вземане от 20 688лв. възникнало за периода
от 03.12.1998г. до 03.12.1999г.
При така възприето и като съобрази че погасителния давностен срок за
вземанията е 5 години, че исковата молба е от 03.12.2001г., а вземанията са за
период от 03.12.1998г. до 03.12.1999г., то съдът приема че иск за горница над общо
1000лв. до общо 20 688лв. не е погасен по давност и неправилно районният
съд е приел обратното.
С оглед гореизложеното решението на СРС в обжалваната част следва да се
отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което иск за горница над общо 1000лв. до общо 20 688лв.
следва да се уважи, като се присъди и
лихва за забава върху тази горница от предявяване на иска до изплащането й.-за
всеки ищец по ½ от сумите.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските във въззивното производство следва да бъдат поставени в тежест на
въззиваемият и той следва да бъде осъден да заплати на въззивниците разноски за
производство пред СГС в общ размер от 393,76лв. за държавна такса. За
производство пред СРС ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати
на ищците общо още 2302,60лв. съдебни разноски за държана такса, възнаграждения
за вещи лица и възнаграждение за адвокат. Решението на СРС в частта,в която
ищците са осъдени да заплатят на ответника по исковете съдебни разноски от
1018,28лв. следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 308888/23.12.2019г.
по гр.д.№ 10979 по описа за 2001г. на Софийски районен съд,
37-ми състав в частта, с която са отхвърлени исковете на В.Д.А., ЕГН ********** и М.Г.Я.,
ЕГН **********, конституирани като
наследници на починалия в хода на процеса ищец г.м.Я., ЕГН ********** срещу Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******, за
заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД
разделно по ½ на всеки ищец
от сумата от общо 19 688лв. / горница над 1000лв. до 20 688лв/, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 03.12.2001г., до изплащането й, представляващи стойността
на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода от
03.12.1998г. до 03.12.1999г. от
ползването без основание на собствения им имот с площ от общо 4789 кв.м.
, представляващ сбор от две части – реална част от ПИ № 1474, кв. 7 по плана на
гр.София, местност „НПЗ Хладилника-Витоша”, за която съгласно действащия регулационен план е образуван УПИ І-1474 с
площ от 4390 кв.м. и реална част от ПИ № 1474, която съгласно действащия
регулационен план се индивидуализира като попадаща в терен с отреждане за
корекция на река и озеленяване с площ от около 399 кв.м. като погасени по давност и в частта, с която В.Д.А.,
ЕГН ********** и М.Г.Я., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 1018,28лв. като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Сдружение „С.на б.а.”, ЕИК *******с адрес на управление: гр. София, пл. „*******да
заплати на В.Д.А., ЕГН ********** и на М.Г.Я., ЕГН ********** , конституирани
като наследници на починалия в хода на процеса ищец г.м.Я., ЕГН **********, разделно
по ½ на всеки от ищците от сумите
в общ размер и на основание, както следва: на основание на чл. 59 от ЗЗД сумата от общо
19 688лв. / деветнадесет
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева/, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 03.12.2001г., до изплащането й, представляващи стойност на
обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищците за периода от 03.12.1998г. до 03.12.1999г. от ползването без основание на
собствения им имот с площ от общо 4789 кв.м., представляващ сбор от две
части – реална част от ПИ № 1474, кв. 7 по плана на гр.София, местност „НПЗ
Хладилника-Витоша”, за която съгласно действащия регулационен план е образуван УПИ І-1474 с
площ от 4390 кв.м. и реална част от ПИ № 1474, която съгласно действащия
регулационен план се индивидуализира като попадаща в терен с отреждане за
корекция на река и озеленяване с площ от около 399 кв.м.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 2696,36лв., /две хиляди
шестстотин деветдесет и шест лева и 0,36лв/, представляващи съдебни разноски за
производството пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.