Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 2233 27.12.2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен
съд, първи състав, в публично заседание на единадесети декември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно дело № 2233 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, вр. с чл.25, ал.5, вр. с ал.2 от Закона за хората с
увреждания (ЗХУ).
Образувано е по жалба на Г.Г.А., със съдебен
адрес:***, офис 6 и 7, против Направление за включване в механизма лична помощ
№ ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас (ДСП- Бургас), с което на жалбоподателя са определени 63
брой часове месечно за лична помощ. Сочи се, че това направление е потвърдено по
административен ред, с Решение № 36, с изх.№ 02-РД06-0036 от 02.08.2019г.на Директора
на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“-Бургас (РДСП- Бургас).
В жалбата се изразява несъгласие с решението и
потвърденото с него направление, като същите се считат за неправилни и
незаконосъобразни. Позовава се на Експертно решение № 2731 от 15.11.2013г. на
ТЕЛК за Общи заболявания- І състав и определената с него 95 % пожизнена
неработоспособност, с цитираната диагноза. Изтъква се, че съгласно
констатациите на това решение жалбоподателят не може да се самообслужва, а
определените часове в процесното направление са недостатъчни, предвид
поставената диагноза на А. и определения процент неработоспособност, с оглед
задоволяване на минималните ежедневни потребности. Твърди се, че не може да се
придвижва сама за всички необходими дейности от ежедневието. Сочи се, че във
връзка с определяне часовете на предоставена лична помощ било посетена от
служители на ДСП-Бургас в дома си, а краткият им престой протекъл изключително
формално. През това време жалбоподателката стояла неподвижно, поради което
специалистите не са имали реални възприятия за състоянието на А. и
невъзможността да се движи. Изтъква се също, че следвало да бъде изготвен
протокол с който тя да се запознае, но това не се е случило, а и бил предявен
единствено документ за направеното посещение. Оспорва се правилността на изготвената
индивидуалната оценка на нейните потребности и се заявява, че жалбоподателят има
нужда от максимален брой часове за лична помощ, от съответен асистент.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и пледира за уважаването
й като ангажира съдебно- медицинска експертиза в хода на съдебното
производство, както и гласни доказателства.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас, редовно уведомен, се представлява от упълномощен
представител- юрисконсулт. Представя административната преписка свързана с
издаване на оспореното направление. Пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне
в сила на атакувания акт.
Административен съд- гр.Бургас, за
да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения
административен акт- направление за включване в механизма лична помощ, по
съществото си неблагоприятен за нея, с оглед искането на лицето за определяне
на повече от предоставените с този административен акт часове лична помощ. При
това положение е налице правен интерес от обжалването пред съда, което е
направено и в преклузивния 14-дневен срок, с оглед връчване решението на
горестоящия административен орган за отхвърляне на жалбата на 28.08.2019г.,
поради което оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По фактите:
Със заявление-декларация за изготвяне на индивидуална
оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ до Директора на ДСП- Бургас от 14.05.2019г.
(л.48-49), жалбоподателят декларирала 95 /деветдесет и пет/ % степен на
увреждане с чужда помощ, пожизнено, съгласно цитирано решение на ТЕЛК от
15.11.2013г. Към заявлението попълнила и подала формуляр за самооценка, в който
под формата на въпросник отговорила на множество въпроси за собственото си
състояние, желания и възможности /л.50-58 от делото/.
Видно от отразеният саморъчно изписан текст в края на
заявлението /л.49 от делото/, на 13.06.2019г. А. била посетена от служител на
ДСП-Бургас на адреса /в дома си/.
Жалбоподателят Г.А. била уведомена за провеждането на
заседание на специализирания отдел за изготвяне индивидуална оценка на потребностите й, като подписала
съответното уведомление на 14.05.2019г.
Представена е по преписката извършена писмена
индивидуална оценка на потребностите на Г.А. (л.45-46) от посочени социални
служители, с посочена дата на изготвяне – 19.06.2019г. В нея са записани
възрастта и социалния й статус – 45 години и 7 месеца, работещ, пенсионер. Посочено
е, че има физическа недостатъчност, поради поставената диагноза „прогресивна
мускулна дистрофия- тежка степен“. Изтъкнато е, че „не може да се самообслужва и да се придвижва самостоятелно. Г-жа А. изпитва затруднения при извършване на
ежедневните дейности като придвижване пеша на кратки разстояния, изкачване и
слизане по стълби, преодоляване на препятствия извън дома, самостоятелно
пазаруване, приготвяне на храна. Нуждае се от постоянна асистенция.“ В
раздел „мобилност в социалната среда и затруднения извън дома: „Предвид заболяването си, г-жа А. се нуждае
изцяло от подкрепата на близките си в и извън дома си.“
Отразено е, че по отношение целевата помощ за
балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, правото се осигурява, след
представено медицинско направление от лекар –специалист и необходимите
документи, съобразно чл.82 от ППЗХУ, веднъж годишно, когато са същия период
услугите не са ползвани на друго правно основание.
Относно предоставянето на лична помощ се сочи, че е
определена такава необходимост от 63 часа месечно, при определяне на трета
степен- много тежка зависимост/затруднения, което било съобразено с реда и
условията на закона за личната помощ.
В приложеният формуляр за самооценка, Г.А. е посочила
като свои близки лица: баща, майка и сестра. Заявила е както искане за
отпускане на целева помощ за рехабилитационни услуги, така и предоставяне на
лична помощ. Доколкото предоставянето на целевата помощ не е обективирано в
оспорения административен акт, а и в жалбата въобще не се съдържат оплаквания в
тази връзка, предоставянето на целева помощ е извън предмета на настоящото
дело.
При
отговарянето на конкретно формулирани в образеца въпроси относно движенията на
крайниците, жалбоподателката описва във формуляра за самооценка, че не може да
кляка, не може да стои изправена, както и невъзможността да се изправя сама от
състояние на седеж. Описано е освен това, че не може да се навежда, не може
самостоятелно да се придвижва пеша, включително да се изкачва и да слиза по
стълби, не може да използва самостоятелно и превозно средство. Изрично се сочи,
че не може самостоятелно да достигне до помещението „тоалетна“, не може да се
събува и обува, нито самостоятелно да сервира храната си, не може да достигне и
да вземе дрехите си сама. В раздел ІІІ „Ориентация и самозащита“ са описва, че
се е случвало да загуби съзнание. По-нататък е отбелязано, че не може да
организира самостоятелно ежедневието си, не може самостоятелно да пазарува, не
може самостоятелно да приготви храна, нито да поддържа ежедневна хигиена в дома
си.
Приложен е Формуляр за попълване от служител водещ
случая /л.62-68 от делото/, като е отбелязано в заключителната част на
документа, че този служител е Евелина Г. Тодорова- социален работник. Липсва
обаче подпис на посочения служител, изготвил формуляра, в който са отбелязвани и
саморъчно полагани цифри, отразяващи поставени точки по отделните показатели. Такъв
подпис на изготвилия служител не се съдържа и в повторно приложения по делото
служебно изготвен формуляр /л.102-105 от делото/. Посочено е, че степента на затруднения
във функционирането възлиза общо на 51 точки, отговарящи на трета степен –
много тежка зависимост/затруднения и часове за лична помощ – 63 часа месечно.
Съответният размер на точките и часовете за лична помощ са били изчислени по
приложените формуляри, съгласно Приложение № 2 към МИИОППХУ. Видно от тях, аритметичният сбор на
точките действително е 51 точки и 63 часа, които били определени въз основа на
указания в методиката коефициент.
С Разпореждане на съда от 15.11.2019г. изпратено до
ответния административен орган бе указано да се изпратят всички материали по
процесният случай, в случай, че изпратената до момента преписка е непълна.
Съобщението е връчено на адресата /л.97 от делото/, а до приключване събирането
на доказателствата, по делото постъпи повторно изпратено заверено копие на
служебния формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите
/л.102-105 от делото/, както и Протокол № 5 от заседание на специализирания
отдел от 19.06.2019г.
По делото е приет като доказателство и Протокол № 5 от
провеждане на заседанието на специализирания отдел да изготвянето на
индивидуалната оценка на потребностите при ДСП- Бургас, проведено на 19.06.2019г.,
като по отношение на жалбоподателя А., констатациите на този орган са описани в
т.39. Упоменато е само, че по отношение на предоставяне личната помощ е
установена такава необходимост за 63 часа месечно, при определена много тежка
степен на зависимост/затруднения.
Последвало издаването на атакуваното направление за
включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019г. от ДСП-Бургас,
на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ. В него е посочено, че на Г.А. са определени 63
брой часове месечно за лична помощ за срок от 01.09.2019г. до 19.06.2024г., при
трета степен на зависимост: много тежка
зависимост/затруднения. Личната помощ следва да се предостави от Община Бургас,
като жалбоподателят била уведомена и за някои нейни права във връзка с
издаденото направление, включително и правото й да го обжалва по
административен ред пред директора на РДСП. Направлението й било връчено на 15.07.2019г.
Г.А. оспорила направлението в законоустановения срок
пред горестоящия административен орган – директора на РДСП-Бургас, който с Решение
№ 36, изх.№ 02-РД06-0036 от 02.08.2019г. отхвърлил жалбата. В решението са
описани действията след подаване на заявлението и приложимите правни норми, а
като извод е записано, че съгласно административната преписка, правилно и в
съответствие със закона директорът на ДСП- Бургас е определил броя часове
месечно за лична помощ, поради което атакуваното направление не следва да бъде
отменяно, респективно е отхвърлена жалбата срещу него.
Решението е съобщено на адресата на 28.08.2019г., а
жалбата срещу него е подадена на 10.09.2019г.
В хода на производството бе изслушана в качеството на
свидетел майката на жалбоподателя Н. А.. Видно от показанията на свидетеля,
близките полагат ежедневни грижи за нуждаещата се от помощ Г.А.. Всяка сутрин и
помага за придвижване до тоалетната, като движението от леглото на Г. до
тоалетното помещение се осъществява с помощта на друг човек /майката или
сестрата на лицето/. След това й се помага за придвижване до работното място,
като полагала труд в офис помещение, на специално пригоден за целта стол.
Посещението при жалбоподателката се повтаряло и на обяд, а след това помощта е
необходима и вечер за прибирането й в дома. Сочи, че за приготвяне на храната Г.
се нуждае от помощ, защото сама не може да си приготви храна. Грижите за
обличане, обуване са ежедневни, тъй като „тя
не може да се наведе, ако се наведе това значи да падне…“ Според заявеното
от свидетеля и нейните възприятия, сутрин са необходими около 2 часа /от 6 до 8
часа/, след това на обяд около 1 час, а след обяд около 15.30 часа започвала
подготовката за приключване на работния ден, след което се грижили за
прибирането й у дома, вечеря и приготвяне на леглото за сън.
Ангажираната по делото съдебно- медицинска експертиза
също установи наличие на постоянна зависимост на Г.А. от човек, който да и
помага било в придвижването навън до работа и обратно, било в къщи докато
приготвя ежедневния си тоалет, обличане, посещение до тоалетна и хранене.
Според вещото лице, диагнозата „прогресивна
мускулна дистрофия- тежка степен“ води до тотален дисбаланс в двигателната
система, мускулната система и координацията в движенията. Лекарят е имал лични
наблюдения от движението на жалбоподателя и изтъква, че тя не може да се движи
сама. Според вещото лице и личните му възприятия относно състоянието на
жалбоподателя, А. не може да стане и да седне сама. Експерта излага своето
становище и относно времетраенето на ежедневната помощ, която следва да бъде
оказвана на Г.А. и според това становище и дадените по-горе професионални
оценки на състоянието й, определените часове в направлението са занижени.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Предвид императивните разпоредби на чл.145,
ал.1 и чл.168, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като решаващият съд проверява
дали актът е издаден от компетентен орган, спазена ли е установената форма, съблюдавани
ли са процесуалноправните изисквания и материално-правните разпоредби по
издаване на административния акт, респективно дали последният съответства на
целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно законосъобразността
на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на акта, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
В настоящото производство предмет на съдебен
контрол е направлението, издадено от Директора на ДСП-Бургас, тъй като
горестоя-щият административен орган /Директор
на РДСП-Бургас/ отхвърлил жалбата срещу това направление, поради което на
оспорване подлежи именно първоначалният административен акт, в каквато насока
са и направените изрични писмени уточнения на жалбоподателя, във връзка с
дадени от съда указания.
Административното производство е проведено по
реда на чл.20 и сл. от ЗХУ и Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа за хората с увреждания /МИИОППХУ/, за краткост
методиката. Както вече бе посочено, предоставянето на целева помощ за
рехабилитационни услуги не е включено в оспореното направление, поради което и
с оглед пределите на оспорването, респективно доводите на самия жалбоподател,
произнасянето на органа в тази насока е извън предмета на настоящото
производство. Оспорва се само направлението, досежно определените с него точки
и часове за лична помощ.
С издаването на оспореното направление Директорът
на ДСП- Бургас е упражнил правомощието си по чл.25, ал.2 от ЗХУ да издаде направление за
предоставяне на лична помощ на жалбоподателя Г.А. с определен брой часове. В
този смисъл, направлението е издадено от компетентен орган, при спазване на
изискуемата писмена форма. Обаче, в хода на административното производство са
допуснати съществени нарушения на производствените правила, нарушаващи както
правото на защита на участващото в процедурата лице, така и императивни
процесуални норми. Това е така, поради следното:
С Постановление № 64 от 29.03.2019г. на
Министерския съвет на Република България е приета Методиката, въз основа на
която се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите
на хората с увреждания, по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗХУ.
Съгласно чл.15, ал.3 от Методиката
„При извършване на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ
служителят, водещ случая, задължително:
1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в
дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и
2.
провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с
човека, който полага грижи за него.“.
По делото е безспорно
обстоятелството, че служител е посетил адреса на жалбоподателя, за което и
самата Г.А. отразила саморъчно на втората страница от заявлението си за
посещение, осъществено на 13.06.2019г., но в материалите по преписката никъде
не се сочи, че е осъществена изискуемото интервю с човека с увреждане или с
човека, който полага грижи за него. Този пропуск не може да бъде заместен с
наличието на Формуляр за самооценка, който нормативната уредба изисква още с
подаване на заявлението. Наличието на този попълнен от лицето формуляр не
освобождава водещият служител от задължението му, обективирано в цитирания
текст на методиката, още повече същият има императивен характер. Изпълнение на
това действие не е предоставено в преценката на съответния служител, а следва
да е извършено, а доказателства за това изпълнение не са представени. Въпреки
изричното разпореждане за представяне на допълнителни доказателства, в случай,
че приложената по делото преписка не е попълнена, дадени с посоченото по-горе
разпореждане на съда, в хода на производството не са ангажирани. Липсват данни,
че такова интервю с лицето и негови близки е проведено, още повече в жалбата
изрично се сочи посещението в дома на жалбоподателя приключило за много кратък
интервал от време и описаното в служебния формуляр за оценка е лишено от
необходимите впечатления и детайлност. Предвид тези изрични доводи на
жалбоподателя и липсата на доказателства за реално изпълнени задължения,
съгласно указаното в чл.15, ал.3 от Методиката, съдът намира, че действително в
хода на производството е допуснато такова нарушение на процесуалните правила, а
то несъмнено е съществено защото пряко рефлектира върху обосноваността и
обективността на дадената по-късно оценка и определените въз основа на нея
часове лична помощ, с което се засягат неблагоприятно правата на жалбоподателя
да получи адекватна и коректна оценка за необходимостта от такава помощ,
основаваща се на обстойна детайлна оценка на обхвата на тази помощ, включително
по отношение на времето /определените часове/.
В този смисъл, доказателствата по
делото ангажирани от страна на жалбоподателя следва да бъдат кредитирани с
доверие. Въпреки близките родствени отношения между жалбоподателя и нейната
майка, изслушана като свидетел по делото, показанията на последната следва да
бъдат кредитирани с доверие, тъй като не се съдържат други доказателства, които
да противоречат на тези показания. В подкрепа на изложеното от свидетеля е и
заключението на вещото лице, което също следва да бъде кредитирано в частта, в
която вещото лице излага личните си впечатления от нуждите на жалбоподателя, с
оглед нейното здравословно състояние и при така установената и безспорна по
делото диагноза, която и е било поставена по-рано. Нуждите на лице с такова
заболяване, както и конкретните възможности за извършване на определени
действия са посочени от вещото лице, въз основа на неговия професионален опит и
компетентност, поради което също не могат да се игнорират. Вярно е, че изложеното
становище относно часовете, които следва да бъдат определени не може да се
конкретизира от вещото лице, защото има нормативно установен ред за определяне
на нуждите по описана в методиката и съответните приложения точкова система, а
конкретният цифров израз на часовете е резултат от указаната в подзаконовия акт
аритметична операция. Обаче, обективното изражение на тези резултати изисква
необходимия внимателен и детайлно осъществен анализ на описаните в приложенията
факти и обстоятелства, в резултат на които се поставят конкретните точки, които
от своя страна след умножение с посочения коефициент генерират определи часове
лична помощ. На първо място, в случаят въобще не се доказа извършване на
компетентна оценка от страна на водещия служител, при положение, че служебно
изготвения формуляр не е подписан и в това отношение липсва волеизявление на
оторизираното длъжностно лице да опише в документа своите възприятия. И двата
приети като писмени доказателства по делото формуляри, както първоначално
представеният с преписката, така и приложеният впоследствие повторно не
съдържат подпис на автора си, поради което липсва реално волеизявление на този
водещ служител. Изготвеният от служебното лице формуляр е в основата на
последващите описани действия, свързани с определяне на индивидуалната оценка и
е част от този сложен фактически състав, а липсата на положен подпис на обсъждания
документ го окачествява като нищожен, поради липса на волеизявление. Само тази
констатация е достатъчно основание за обосноваване на извода за
незаконосъобразност на процедурата с определяне на индивидуалната оценка на
жалбоподателя. Отделно от това, както вече бе отбелязано, дори да бе налице
подпис на длъжностното лице, материалите от преписката не онагледяват с
необходимата обективност и пълнота действия на този водещ служител, който
следва да извърши обстойна проверка по случая и при спазване на задължителните
указания за лична проверка и провеждане на интервю да изложи обосновано своите
впечатления.
При така направените по-горе констатации за
пороци на осъществената процедура се обуславя и извода за материална незаконосъобразност
на оспорения акт, тъй като при липса на редовни и надлежно попълнени документи
установяващи осъществена проверка в унисон с изискванията на методиката, определените
с процесното направление часове не кореспондират на указаното в законовата
уредба. Приложимите подзаконови разпоредби на методиката и Правилника за
прилагане на ЗХУ, изискват необходимата всестранност и пълнота на
констатациите, а в случаят такива доказателства не са ангажирани от ответната
страна, носеща доказателствена тежест да установи съществува-нето на
фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания за издаване на
направление с обективираните в него точки и часове, във връзка с включване на
жалбоподателя в механизма за личната помощ.
Материалната незаконосъобразност на оспореното
направление ясно се онагледява и от противоречието между отразеното в
индивидуалната оценка за потребностите на жалбоподателя и изтъкнатото в
обстоятелствената част на направлението. В рубриката „степен на включване в
социалната среда на индивидуалната оценка е отразено, както следва: „не може да се самообслужва и да се придвижва
самостоятелно. Г-жа А. изпитва
затруднения при извършване на ежедневните дейности като придвижване пеша на
кратки разстояния, изкачване и слизане по стълби, преодоляване на препятствия
извън дома, самостоятелно пазаруване, приготвяне на храна. Нуждае се от
постоянна асистенция.“.
Съгласно чл.10, ал.1, т.3 от Методиката „трета степен- много тежка
зависимост/затруднения- при нужда от помощ за извършване на
различни дейности в ежедневния живот не
повече от четири пъти на ден или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност. Очевидно е
несъответствието между състоянието на жалбоподателя, обективирано от изложеното
в оценката по-горе и дефиницията на тази степен. Това е така, защото описано по
този начин състоянието й кореспондира на четвъртата степен /съгласно чл.10,
ал.1, т.4 от Методиката/. Именно в тази позиция на тотална зависимост се
съдържа указаното от нормотвореца, че такова състояние е налице, когато лицето
се нуждае от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за извършване на
различни дейности в ежедневния живот, повече от четири пъти на ден, поради
пълна загуба на физическа автономност, а състоянието на жалбо-подателя бе
описано именно като такова и от показанията на свидетеля и от вещото лице, а
освен това е в корелация и с посоченото от служителите изготвили индивидуалната
оценка, според която Г.А. се нуждае от „постоянна
асистенция“. Колкото до посочения от норматив-ната уредба брой „повече от четири пъти на ден“ в индивидуалната оценка подобна такава конкретизация
не се съдържа, поради което няма как да бъде преценено дали посоченото съответства
на обстоятелствата и нормативните указания.
Обобщено, административният акт е
незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна, но тъй като разрешаването на
въпроса по същество не е от компетентността на съда, следва преписката да бъде
върната на органа за ново произнасяне, при съблюдаване мотивите на настоящия
съдебен акт за прилагане на закона.
Пи този изход на спора, съгласно чл.143, ал.1
от АПК следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените разноски
по делото, които включват сумата от 600.00 лева платено адвокатско
възнаграждение /главница в размер на 500
лева/, както и начислен ДДС в размер на 100 лева/, сумата от 10.00 лева за
платена държавна такса, както и внесения депозит за възнаграждение на вещото
лице общо в размер на 320.00 лева. Общо направените по делото разноски възлизат
на сумата от 930 лева, които Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Бургас следва
да заплати на жалбоподателя. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, предвид факта, че съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения сумата от 500
лева е минималното възнаграждение за процесуално представител-ство по
административни дела без материален интерес, каквото несъмнено е настоящото, а
доколкото е налице регистрация и по закона за ДДС видно от платежния документ
се дължи и изискуемия данък в размер на 100 лева или общо в размер на 600 лева.
Мотивиран от
горното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд
–гр.Бургас, първи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Направление за включване
в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас (ДСП- Бургас), с което на Г.Г.А. са
определени 63 брой часове месечно за лична помощ, степен на зависимост: „трета степен- много тежка
зависимост/затруднения, за срок от 01.09.2019г. до 19.06.2024г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас (ДСП- гр.Бургас) за произнасяне по компетентност, съгласно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“-
гр.Бургас (ДСП- гр.Бургас) да заплати на Г.Г.А. *** сумата от 930 /деветстотин
и тридесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок
от получаването на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: