Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Перник, 26.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А.М. и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 114/2021 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Перник, със седалище: гр. Перник, ул. ***
№ 25, представлявана от директора против Решение № 260161/12.03.2021 г.,
постановено по АНД № 1744/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е
отменено наказателно постановление № 85/09.10.2020 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните, с което на основание чл. 469, ал.
1, във вр. с чл. 472, ал. 2 от Закона за ветринарномедицинската дейност/ЗВмД/на
Т.С.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лв./лева/ за нарушение по чл. 469, ал. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1 от
ЗВмД.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че районният съд неправилно е приел, че в хода на административното-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до засягане правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност. Сочи, че независимо от пропуска в
съдържанието на АУАН, са били налице предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за
издаване на наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
законосъобразно. Искането към касационния състав е да отмени обжалването
решение и да потвърди наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по
касационната жалба – Т.С.Т. не е представил становище.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител адв. Й., поддържа жалбата. Моли касационния състав да я уважи,
като отмени решението на Районен съд – Перник и потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник,
представлявана от прокурор Бисер Ковачки е дал заключение за неоснователност на
жалбата и е предложил обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно и
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Перник
е приел, че на 17.03.2020 г. служител на ОДБХ – Перник е извършил проверка на
животновъден обект № 2477А-0020, находящ се в с. Неделково, собственост на Т.С.Т..
Констатирани са множество нарушения, като едно от тях е, че обектът не е
регистриран по чл. 137 от ЗВмД. На собственика е връчено предписание №
3/17.03.2020 г., с което е задължен в срок до 17.07.2020 г. да предприеме
действия за регистрация по реда на чл. 137 от ЗВмД.
Проверка за изпълнение на
предписанието е извършена от служител на ОДБХ – Перник на 30.07.2020 г.
Установено е, че не са предприети действия за регистрация на обекта, което е
надлежно отразено.
За така установеното нарушение по чл.
469, ал. 1 от ЗВмД главен инспектор при ОДБХ – Перник е съставил АУАН №
0000614/30.07.2020 г., в който е отразил, че при извършената проверка на
30.07.2020 г. в животновъден обект № 2477А-0020, собственост на Т.С.Т. е
установено, че не е изпълнено предписание № 3/17.03.2020 г. за предприемане на
действия за регистрация по чл. 137 от ЗВмД. АУАН е подписан от актосъставителя
и свидетел при установяване на нарушението. Нарушителят е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел, чиито три имена и
адрес са посочени. Не е връчен препис от АУАН на нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН директорът
на ОДБХ – Перник е издал наказателно постановление № 85/09.10.2020 г., с което
на основание чл. 469, ал. 1, във вр. с чл. 472, ал. 2 от ЗВмД на Т.С.Т. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв./лева/ за
нарушение по чл. 469, ал. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗВмД.
При така установеното от фактическа страна, решаващият
съд е приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т.
3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени място и дата
на извършване на нарушението. Констатирано е също, че АУАН не е връчен на
нарушителя, както и че е налице разминаване в квалификацията на деянието,
дадената в АУАН и в НП. Аргументиран е извод, че установените нарушения на
процесуалните правила са довели до ограничаване правата на лицето, привлечено
към административно-наказателна отговорност и наказателното постановление, с
което то е санкционирано, е незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо. Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
Решаващият съд е събрал гласни и писмени доказателства,
относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен
правилно.
Съответстващ на установената фактическа обстановка и
обоснован е изводът на Районен съд – Перник за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.
От материалите по делото е видно, че в
АУАН не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.
Неизпълнението на предписанията, дадени по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗВмД
представлява нарушение по чл. 469, ал. 1 от ЗВмД. Изпълнителното му деяние се
осъществява чрез бездействие, затова извършването му започва от деня следващ
деня, в който правно дължимото действие е трябвало да бъде изпълнено и продължава
до изпълнението му. Мястото на извършването му е мястото, в което правно
дължимото действието е трябвало да бъде осъществено – в случая ОДБХ – гр.
Перник/чл. 137, ал. 1 от ЗМвД/.
В АУАН не е посочено нито времето,
нито мястото на извършване на деянието. В наказателното постановление също не е
отразено мястото на извършване на деянието и е посочена само датата, на която е
започнало изпълнението му – 18.07.2020 г., но не и времето през което е
продължило.
Времето и мястото на осъществяване на
нарушението са част от индивидуализацията му и елементи от фактическия му
състав. Непосочването им в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, тъй
като затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере всички факти, вменени му във вина. Това ограничава процесуалното му
право на защита и води до незаконосъобразност на правораздавателния акт, с
който е наложено административното наказание.
Правилен е и изводът на районния съд,
че невръчването на АУАН на нарушителя представлява самостоятелно нарушение на
процесуалните правила, което е съществено. Чл. 43 от ЗАНН урежда подписването,
предявяването и връчването на препис от АУАН на нарушителя като самостоятелни
процесуални действия. Отказът на нарушителя да извърши, което и да било от тях
– да подпише, да му бъде предявен или да му бъде връчен препис от АУАН, се
удостоверява по отделно – с подписа на един свидетел, на който се посочват
имената и адреса.
В настоящия случай надлежно
удостоверен, съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е отказът на Т.Т. да
подпише АУАН и да му бъде предявен. От отразяванията в последния не може да се
направи извод, че актосъставителят е положил усиля да връчи препис от него.
Отсъства отразяване на отказ на нарушителя да получи такъв. Невръчването на препис
от АУАН е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита
и обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В изложения по-горе смисъл са и
изводите на Районен съд – Перник, направени в обжалваното съдебно решение.
Същото е правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗАНН
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, направените
от касатора разноски следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗАНН, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260161/12.03.2021 г., постановено по АНД №
1744/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/