Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 11.03.2020 г. гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ КАЛОЯН ГЕРГОВ
Секретар : ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор : ВАНЯ САВОВА
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНОХД № 135 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по мотивиран /с оглед постъпилото в
срока по чл.320,ал.4 от НПК допълнително писмено изложение, бел.с.д. / протест
на РП-П. против Присъда №159 от 9.12.2019г.,
постановена по НОХД № 2058/2019г. по описа на РС – П.,IX-ти
н.с. В протеста се сочи допуснато
от страна на РС-П. нарушение на основните начала по чл.13 и чл.14 от НПК с
оглед безкритичното възприемане от страна на първоинстанционния съд на показанията
на ответниците по протеста, дадени в хода на досъдебно производство №
1489/2015г. по описа на РП-П. и кореспондиращите според него показания на
свидетелите И.Т.,А.Ц. и М.П., неправилния отказ от страна на РС-П. от допускане
до непосредствен разпит на свидетелите А.Ц. и М.П. и превратен анализ на
доказателствената съвкупност, довел като краен резултат до погрешни фактически
изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Окръжният
прокурор на град П. поддържа подадения протест и изложените съображения в допълнението
към него. Намира,че както РП-П.,така и първоинстанционния съд не са изпълнили
вмененото им от закона задължение да установят обективната истина както
посредством разпит на изисканите от прокурора свидетели,така и посредством преодоляване
на противоречията в доказателствената съвкупност относно лицето, или лицата,
травмирали пострадалите А.Ц. и М.Н.,като не е бил изяснени и мотива за
депозиране на съответните показания.В контекста на изложеното приема,че са налице уредените от закона
основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от страна на първостепенния съд.
В съдебно заседание ответниците
по въззивния протест - М.К.Н.,Д.Р. Ч. и Н.И.Т.,*** редовно призовани не се
явяват.
Защитникът на ответниците по протеста – адв.В.П.
от ПлАК оспорва доводите на прокурора като моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.Приема,че установената доказателствена съвкупност е
белязана с противоречия, които не позволяват аргументиране на обвинението по
изискуемия от закона категоричен формат,подзащитните `и са споделили
възприятия,които не следва да обосновават ангажиране на наказателната им
отговорност като същите не са и били длъжни да дават показания с оглед
разпоредбата на чл.121,ал.1 от НПК,а сключеното от обвиняемия П. Т.
споразумение е субективно право,упражнено по повод желанието му за приключване
на воденото спрямо него наказателно производство,а не с оглед фактическото му
съгласие,че е извършил вмененото според държавното обвинение деяние.В
заключение се отправя искане за потвърждаване на протестираната присъда.
С атакувания съдебен акт П.ски
районен съд е признал:
I.Подсъдимият М.К. Н.,
роден на *** ***. Живее в с.*** ,област П.
, ул.*** №*** /***/, българин,
български гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:**********
за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.07.2015 година в гр. Д.М.,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай Д. П. при РУ-Д.М., като
свидетел по досъдебно производство №***. по описа на Районна прокуратура град П.,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че той е извършител на
причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН: ********** ***, а не
действителният извършител П. К.Н., ЕГН: ********** от с.*** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и основание чл. 304 НПК, ГО
ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение.
II.Подсъдимата Д.Р. Ч. - родена на ***г***.
Живее в с.*** ,област П. , ул.*** № ***, /***/, българка, български
гражданин, с начално образование, не
работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 13.07.2015 година в гр. Д.М. ,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай Д. П. при РУ-Д.М., като
свидетел по досъдебно производство № ***. по описа на Районна прокуратура град П.
устно съзнателно потвърдила неистина, а именно че извършител на причиняване на
тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН:********** ***, е М.К.Н. с ЕГН:**********
от с.***, а не действителният извършител П. К.Н., ЕГН:********** от с.*** - престъпление
по чл.290, ал.1 от НК, поради което и основание чл. 304 НПК, Я ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото й обвинение.
III.Подсъдимата Н.И.Т., родена на ***г***, с.***, област П., ул.“***“ №***, българка,
български гражданин, с основно образование, не работи, /***/, неосъждана, ЕГН: ********** за
НЕВИНОВНА в това, че на 12.07. 2015 година в гр. Д.М.,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай Д. П. при РУ-Д.М., като
свидетел по досъдебно производство № ***.
по описа на Районна прокуратура град П. устно съзнателно потвърдила
неистина, а именно, че извършител на причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц.,
ЕГН: ********** *** е М.К.Н. с ЕГН:********** от с.***, а не действителният
извършител П. К.Н., ЕГН:********** от с.*** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и основание чл. 304 НПК, Я ОПРАВДАЛ по така повдигнатото й
обвинение.
Със
същият съдебен акт РС-П. на основание чл.190, ал.1 НПК възложил направените деловодните
разноски в размер на 105,00 лева за сметка на държавата.
П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по
делото доказателства, протестирания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан
по същество протестът е частично основателен,но не само по изложените в него
съображения.
Разпоредбите на чл.14 и чл.107
от НПК задължават съда да взема
решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като
събира и проверява както доказателствата,които разобличават подсъдимия или отегчават
неговата отговорност,така и такива,които я смекчават или го оправдават. Всяко
отклонение от тези принципи компрометира изводите както по фактите,така и по
правото и очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
липса на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на
първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за
това формален процес /в т.см. Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и
Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.
РС-П. неправилно е заличил
като свидетел от списъка за призоваване Д. П. като е счел,че същата е имала
качеството на разследващ орган,което е несъвместимо с възприетия статут на
свидетел от прокурора.Обстоятелството,че последният /л.28,гръб от НОХД №***. по
описа на РС-П./ в крайна сметка сам е инициирал искане за заличаване на П. не
означава,че първоинстанционния съд е следвало безкритично да възприеме това
становище без да го подложи на щателен анализ,а ако все пак такъв беше
проведен,то извода щеше да бъде съвсем друг,а именно, че не съществува забрана
по чл.118,ал.2 от НПК за разпит на посоченото лице като свидетел.И това е така
понеже това не е „същото наказателно производство“,доколкото дознание № ***. по
описа на РП-П. не е досъдебно производство №Д-***. по описа на същата
прокуратура.
РС-П. по-нататък неправилно
е отказал да допусне до разпит като
свидетели А.Ц. и М.П. /засягайки допълнително правото на прокурора да обоснове
своята теза,бел.с.д./ с мотива,че същите вече са дали показания по НОХД № ***.
по описа на РС-П.,които ще бъдат приобщени по реда на чл.283 от НПК.Принципът
на непосредственост изисква лична проверка на доказателствените материали,освен
в уредените от този кодекс случаи,основание за такова изключение по конкретното
дело не се набелязва,а и не може да се предполага какви гласни доказателства
могат да бъдат ангажирани особено при съобразяване на новото обвинение,по повод
на което следва да се изследват техните показания.Без претенции за
изчерпателност следва да се посочи,че разпоредбата на чл.283 от НПК е
неотносима към процесната хипотеза,т.к. същата касае огласяването по съответния ред на протоколи от следствени
действия и съответните писмени книжа,а не протоколи от разпит на свидетели или
с други думи казано П.ски РС неправилно е основал решението си на
доказателствен материал,които е събрал в разрез с установената от процесуалния
законодател процедура.
Коментираните по-горе процесуалните
нарушения не са единствените допуснати от РС-П. при разглеждането на делото и
мотивирането на първоинстанционната присъда,но тяхната същественост и
достатъчност не налагат по-обстоен анализ.В ремарка следва да се отбележи
още,че разпоредбата на чл.248,ал.1 от НПК не оправдава възприетия от първата инстанция
селективен подход при обсъждането на поставените въпроси и пропуска да бъдат
дискутирани тези по т.1,т.2,т.4 и т.5 също следва да се цени като съществено
нарушение на правилата за провеждане на разпоредителното заседание,което
определя порочността на възприетото от този съд решение в тази насока.
Развитите
пред П.ски ОС доводи от страните по съществото на обвинението, следва да се
съобразят от районния съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни,
т.к. е безпредметно на този етап контролиращия състав да взема становище по тях
като разглеждането на делото следва да стартира от стадия на разпоредителното
заседание.
По изложените съображения и
на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда
№159 от 9.12.2019г., постановена по НОХД № 2058/2019г. по описа на РС – П.,IX-ти н.с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.