към присъда по НОХД № 30094 по описа на Районен съд град Монтана за 2015 година, трети
наказателен състав.
Подсъдимата А.Й.Г. - С.
се обвинява от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 23.12.2010г. в
град Монтана, чрез използване на неистински официален документ - Заповед № 002/
27.09.2010 г. за прекратяване на трудов договор, на който е придаден вид, че е
издадена от управителя на „Ивкомерс 02” ЕООД град Лом, и който представила пред
главен инспектор в сектор „Парично обезщетение за безработица и гарантирани
вземания” - НОИ РУСО Монтана с работно място град Лом при подаване на Заявление
до Директора на РУСО Монтана за отпускане на парично обезщетение за безработица
на основание чл. 54а от КСО и получила без правно основание чуждо движимо
имущество с намерение противозаконно да го присвои - сумата от 1165, 60 лв,
преведена й от РУСО Монтана, представляващо парично обезщетение за безработица
за периода 27.10.2010г.- 31.12.2010г. – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно
заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е
доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание
на подсъдимата при спазване на изискванията на закона. Взема становище, че следва
да се определи наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55 от НК,
като същото бъде определено под минималния предвиден в правната норма размер.
Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и
личността на подсъдимата, както и с постигане на целите на генералната
превенция. Навежда доводи, че наказанието не следва да се изтърпи ефективно
предвид на това, че подсъдимата е с отрицателна съдимост.
Директора на ТП на
НОИ-Монтана И.Д. взема писмено становище, че няма да се конституират като
граждански ищци по делото.
Подсъдимата А.Й.Г. – С. се признава за
виновна по повдигнатото й обвинение. Защитникът
й моли съда да постанови присъда, с която е признае за виновна по повдигнатото
обвинение, но да бъде наложено възможно най-минималното наказание, тъй като е
разведена и са възложени на нея грижите и издръжката на малолетното й дете.
Производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по
делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица –Емил Николов Илиев
изпълнил графологична експертиза и Виолета Петрова Тодорова изпълнила съдебно –
оценителната експертиза.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.Г. xxx не е осъждана за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. Към настоящият момент живее в град Лом.
През 2009 година свидетеля Ивайло Иванов учредил
дружество „Ивкомерс 02” ЕООД със седалище в град Лом. Свидетелят търсил
счетоводител, който да обслужва фирмата му и по обява в местен вестник се
свързал с подсъдимата Г. и я назначил като счетоводител през м. 12.2009г. в
управляваното от него дружество с работна заплата от 280 лв. Той често пътувал
зад граница през март 2010 година и затова упълномощил Г. да представлява него
и дружеството пред НАП Монтана - пълномощно per. № 2550 от 30.03.2010 г. на
нотариус Ст. Станчев - per. № 577 на Нот. камара. Свидетелят Иванов предоставил
на подсъдимата Г. всички документи на дружеството.
През м. декември 2010 година подсъдимата Г. xxx
документи за получаване на обезщетение за безработица. Тъй като работната
заплата, отразена в трудовия й договор била ниска решила да изготви нов такъв
за длъжност „организатор продажби и реклама” с месечно трудово възнаграждение
от 900 лв, което и сторила. Така изготвила трудов договор № 2/01.12.2009 г., в
който вписала трудово възнаграждение в размер на 900 лв, положила подпис срещу
„работник” и „работодател”, по-късно изготвила и Заповед № 002/ 27.09.2010 г.
за прекратяване на трудовото си правоотношение с „Ивкомерс 02” ЕООД, в което
като месечно възнаграждение била посочена сумата от 900 лв., като отново се
подписала както срещу „работодател”, така и срещу „работник”. Заповедта
представила ведно с необходимия набор документи, необходими за отпускане на
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО пред служител в РУСО Монтана -
свидетелката Кр. Тодорова на 23.12.2010 год.
На името
на подсъдимата Г. било издадено Разпореждане № 113-00-957-1 от 05.01.2011 г. за
отпускане обезщетение за безработица и на 17.01.2011 г. на банковата й сметка в
ЦКБ била преведена сумата от 1165,60 лв, представляваща обезщетение за
безработица за времето от 27.10.2010 г. до 31.12.2010г. /л. 121 от делото-
справка РУСО, л. 181 -182 - справка ЦКБ/.
С разпореждане № Ра- ПОБ-32 от 21.02.2011 г. на
Ръководител осигуряване за безработица при РУСО Монтана било спряно
производството по изплащане на обезщетение за безработица на подсъдимата А.Г.,
тъй като при извършена проверка било установено, че на името на подсъдимата Г.
са регистрирани няколко трудови договора с различни суми като месечно
възнаграждение.
Със Заповед № 100/ 07.03.2011г. на Директора на
РУСО Монтана било възложено на свидетеля Олег Ангелов - финансов ревизор да
извърши проверка на „Ивкомерс 02” ЕООД град Лом по отношение осигурителния
статус на подсъдимата А.Г.. На място свидетелят се срещнал с пълномощник на
дружеството- подсъдимата Г., която се явила във филиала в гр. Лом и представила
исканите й документи, касаещи дружеството, представила и трудов договор №
2/1.12.2009г., с който била назначена на работа в това дружество с месечно
трудово възнаграждение 900 лв., както и ведомостите за изплатени работни
заплати. Свидетеля Ангелов извършил проверка в НАП Монтана и установил, че на
22.07.2010 г. е регистриран трудов договор между Г. xxx, в който е посочено
месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. Разговарял и с едноличния
собственик на капитала на дружеството - свидетеля Иванов, от когото научил, че
действително уговореното възнаграждение на Г. е в размер 280лв. - малко над
установената минималната работна заплата за страната. Свидетелят Иванов е
категоричен, че не е подписвал трудов договор с подсъдимата Г. назначавайки я
на длъжност „организатор продажби и реклама” с основно трудово възнаграждение
900 лв, както не е подписвал и Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение с подсъдимата с изплащане на обезщетение по чл.222, ал. 1 от КТ
в размер на 900 лв.
За констатациите от извършената ревизия
свидетелят Ангелов изготвил и представил протокол в РУ „СО" Монтана.
От справката на НАП Монтана се установява, че на
името на подсъдимата Г. в ТД на НАП Велико Търново офис Монтана за периода от
31.12.2009 г. до 22.07.2010 г. са подадени две уведомления по чл. 62, ал. 5 от ДОПК за регистриране на сключени трудови договори - на 14.06.2010 г Уведомление
с вх. № 123901003577302 от фирма „Ивкомерс 02” ЕООД гр. Лом на длъжност „главен
счетоводител” с размер на основно трудово възнаграждение 280.00 лв и на
22.07.2010 г. № 1239010037911743 от фирма „Ивкомерс 02” ЕООД гр. Лом на
длъжност „организатор продажби и реклами” с размер на основно трудово
възнаграждение 400.00 лв. Двете уведомления са подадени от подсъдимата Г..
От заключението на вещото лице по изпълнената
графологична експертиза от вещо лице Емил Илиев се установява, че подписите,
положени срещу „Работник” в копията от Трудов договор № 2/01.12.2009 г. и
Заповед № 2/ 27.09.2010 г. са изпълнени от подсъдимата Г., подписите положени
срещу Работодател не са изпълнени от свидетеля Иванов - управител и представляващ
„Ивкомерс 02” ЕООД.
От заключението по назначената на досъдебното
производство съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице Виолета
Петрова Тодорова се установява, че в НАП са регистрирани два трудови договора
за длъжност „главен счетоводител” и „организатор продажби и реклама”.
Обезщетението за безработица, което е следвало да получи подсъдимата Г. от НОИ
за периода от 27.10.2010г. до 31.12.2010г. е 603.01 лева. За същият период
подсъдимата е получила сумата от 1165.60 лева, преведени по нейна лична сметка.
Надвзетата сума от подсъдимата като обезщетение за безработица е 562.59 лева
/1165.60лв.-603.01лв./. МРЗ за страната се нанася в размера на щетата
/надвзетата сума/ към момента на инкримиринатоно деяние 2.34 пъти.
Съдът приема и двете заключения, като обективни и
компетентно дадени, а още повече и не оспорени от страните в производството.
Предвид горното с поведението си подсъдимата А.Г.
от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК, като на 23.12.2010 г. в гр. Монтана, чрез използване на неистински
официален документ - Заповед № 002/27.09.2010 г. за прекратяване на трудов
договор, на която е придаден вид, че е издадена от управителя на „Ивкомерс 02”
ЕООД гр.Лом, която представила пред главен инспектор в сектор „Парично
обезщетение за безработица и гарантирани вземания” НОИ РУСО Монтана с работно
място гр. Лом при подаване на Заявление до Директора на РУ”СО” Монтана за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО и
получила без правно основание чуждо движимо имущество с намерение
противозаконно да го присвои - сумата от 1165, 60 лв, преведена й от РУ”СО”
Монтана, представляващо парично обезщетение за безработица за периода
27.10.2010г. - 31.12.2010г.
Подсъдимата Г. е използвала неистински официален
документ - Заповед № 002/27.09.2010 г. за прекратяване на трудов договор, на
който е придаден вид, че е издаден от управителя на „Ивкомерс 02” ЕООД гр. Лом,
който документ е послужил като основание за плащане от страна РУ”СО” Монтана,
именно този документ е средството, което е заблудило служителите на РУСО
Монтана и е създало у тях невярна представа, че подсъдимата е работила на
длъжност „организатор продажби и реклама” при „Ивкомерс 02” ЕООД гр. Лом с
месечно възнаграждение 900 лв, трудовото правоотношение е прекратено и на С. се
дължи обезщетение за безработица. Така на подсъдимата е изплатена сумата от
1165, 60 лв, представляваща парично обезщетение за безработица за периода
27.10.2010 г,- 31.12.2010 г - сума, която не й се следва.
По доказателствата
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: свидетелските показания на И.Д.А.,
Ивайло Емилов Иванов, Красимира Д. Тодорова, Виолетка Костадинова Пецева и Олег
Евтимов Ангелов, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимата и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимата А.Й.Г. - С. е
годен субект на престъплението, в което е обвинена, защото към момента на
деянието е пълнолетна и е била в състояние на вменяемост. Разбирала е свойството
и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Била е в ясно
съзнание, адекватна и подредена.
От обективна страна според становището на съда, действията
на подсъдимата са съставомерни за осъществено от нея изпълнително деяние на
престъплението по чл.212 ал.1 от НК. Безспорно е установено от доказателствата
по делото, че подсъдимата е извършила противоправното деяние, като чрез използване
на документ с невярно съдържание е получила без правно основание имущество. Налице
е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е
проявило на първо място като действия от страна на подсъдимата.
От субективна страна подсъдимата е
осъществила престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма
изхожда от установените факти по делото. Същата е съзнавала обществено опасните
последици и е търсела настъпването на техния резултат. Подсъдимата А.Й.
Гергона-С. е знаела, че не е била
назначена на тази длъжност и не е получавала такова вазнагражнение. Нещо
повече, същата представяйки неистински официален документ - Заповед № 002/27.09.2010 г. за прекратяване
на трудов договор, на който е придаден вид, че е издаден от управителя на
„Ивкомерс 02” ЕООД гр. Лом и е послужил като основание за плащане от страна
РУ”СО” Монтана е била с ясното съзнание, че това не е издадено от автора му.
Ето защо съдът намира, че подсъдимата Г. е била съгласна с общественоопасният
характер на поведението си и е целяла настъпването на тези общественоопасни
последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъществено от нея
деяние от субективна страна.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на подсъдимата.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата А.Й.Г. - С. за така извършеното от нея престъпление,
съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, както и това, че е била в лошо
материално състояние, която я е мотивирало да извърши противоправното деяние.
Отегчаващи вината
обстоятелства – упоритостта на умисъла.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало, влошеното й материално състояние и това, че отглежда сама
малолетното си дете. Отегчаващо вината обстоятелство -няма.
При така изложените обстоятелства съдът определи
наказание на подсъдимата ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, която визира, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от Наказателно-процесуалния кодекс и случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл.55, ако е
по-благоприятен за дееца. Ето защо съдът определи наказанието при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, под предвидения в правната норма
минимален размер.
Съдът счете, че в конкретният случай няма пречка
за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК – определеното наказание
лишаване от свобода е под три години, подсъдимата е с чисто съдебно минало,
поради което няма пречка да се отложи наказанието, както и че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият не е наложително да изтърпява наказанието
ефективно. Предвид изложеното съдът отложи изпълнението на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на
присъдата.
С така наложеното по
вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тази подсъдима и
по отношение на останалите граждани.
При този изход на делото подсъдимата А.Й.Г.-С.
със снета по-горе самоличност следва да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР-София
сумата от 183.20 лева разноски от досъдебното производство, както и 5.00
лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Няма приложени по делото веществени
доказателства.
По горните съображения, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: