№ 86
гр. Благоевград, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241200500038 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
**, ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Благоевград против Решение №
875/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1642/2023 г. по описа на РС -
Благоевград, с което е уважена молбата на ***. за защита по реда на ЗЗДН във
връзка с осъществен спрямо нея акт на домашно насилие на 09.08.2023 г. от
жалбоподателя.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
решението на районния съд, постановено в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Сочи се, че изводите на първоинстанционния са противоречиви,
необосновани и несъстоятелни. Събраните по делото доказателства били
разгледани и анализирани изключително едностранчиво и само в насока,
която да подкрепя тезата на молителката. Според въззивника събраните по
делото доказателства не сочат на извод за осъществен по отношение на
молителката акт на домашно насилие на сочената в молбата дата – 09.08.2023
г.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 875/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1642/2023 г. по описа
на РС - Благоевград и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена
молбата за защита по реда на ЗЗДН.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 11.01.2023
1
г. В указания срок, който изтича на 15.01.2023 г., насрещната страна по нея е
депозирала отговор.
В отговора на въззивната жалба се изтъква, че атакуваното решение е
законосъобразно и правилно. Сочи се, че преценката на свидетелските
показания е извършена в съвкупност с всички доказателства по делото.
Събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства безспорно установявали извършения акт на домашно насилие
спрямо молителката от ответника К..
В производството пред настоящата инстанция са приети като
доказателства заверени преписи на заповед за защита № 1/03.01.2024 г. и
Решение № 2/03.01.2024 г., постановени по в.гр.д. № 1098/2023 г. по описа на
ОС- Благоевград и писмо вх. № 7334/2023 г. от 18.12.2023 г. на РП-
Благоевград.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира
следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че страните са живели на семейни начала в
двуетажна къща, находяща се в с. **, като молителката е собственик на
втория етаж от къщата, а ответникът е собственик на първия етаж от къщата.
Не е спорно и че двамата имат общо дете, както и деца от предходни връзки.
По делото е прието като доказателство медицинско свидетелство № 142
от 10.08.2023 г., издадено от съдебен лекар в СМО към „МБАЛ- Благоевград“
АД, видно от което на 10.08.2023 г. към 09:00 часа на молителката ** е
извършен преглед, при който е констатирано следното: палпаторна
болезненост по окосмената част на главата в теменно-слепоочните области
двустранно; палпаторна болка в областта на лява буза; по гърба на дясната
китка, от към лъчевата кост, косо разположено, розово на цвят, ивицесто
охлузване с размери 4/0,1 см, долният край е насочен навън и към основата на
палеца. От горната част на описаното охлузване, надолу по гърба на ръката,
над палеца и показалеца се вижда още едно подобно ивицесто на места
прекъсващо охлузване почти успоредно на другата и с дължина около 7 см. В
свидетелството са описани сведения от освидетелстваната, както следва:
живеят в с. **, в една къща, но на отделни етажи, с мъжа, с когото дълго
време е живяла на семейни начала и имат едно дете. На 09.08.2023 г. след 20
часа се е прибрала с детето от разходка и седнала на навеса в двора. В даден
момент дошъл мъжа и започнал да я обижда и заплашва. Докато тя седяла на
стола, той се надвесил над нея и в даден момент започнал да я удря с двете
ръце по окосмената част на главата. Тя се развикала и той се прибрал на етажа
си. След това се е обадила на тел. 112. По-късно дошъл екип на полицията.
Писали обяснения, като той отричал за инцидента и след това е задържан за
24 ч. Заключението на съдебния лекар е, че при прегледа е установено:
оплакване от болки по лицето (бузата) в ляво и по теменно-слепоочните
области на главата двустранно с палпаторни болки в тези области; две почти
2
успоредни едно на друго повърхностни ивицести охлузвания, косо
разположени по гърба на китката и ръката в дясно. Съдебният лекар е
посочил, че неустановяването на по-изразени и видими травматични
увреждания, не изключва възможността за инцидент по начин и време,
посочени от освидетелстваната в предварителните сведения, при който да са
й причинени сочените от нея болка и страдание.
Като доказателство по делото е прието и медицинско свидетелство №
190 от 18.12.2017 г., от което е видно, че молителката е била прегледана на
18.12.2017 г. от съдебен лекар, описани са обективни находки, като е отразено
в анамнезата по данни на освидетелстваната, че същите са причинени от
мъжа, с когото не живеят заедно от 3-4 месеца, но дълго време са живели на
семейни начала и имат едно дете.
От докладна записка на 01 РУ – Благоевград се установява, че на
09.08.2023 г. има постъпила жалба от ** относно психически тормоз и побой
от **. Сигналът е посетен от АП по OOP, като всички материали по случая са
изпратени в РП- Благоевград с преписка 189900- 5184/2023г. по описа на 01
РУ -Благоевград.
От справка за съдимост се установява, че ** не е осъждан.
От писмо от „ЦПЗ- Благоевград“ ЕООД се установява, че ** не се води
на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение.
С Решение № 2/03.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1098/2023 г. по
описа на ОС- Благоевград, ** е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо малолетното дете Димитър Р.ов К..
От писмо на РП- Благоевград, адресирано до **, се установява, че във
връзка с депозирана жалба и извършена проверка по прокурорска преписка №
7334/2023 г., в РП- Благоевград е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 НК.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
Свидетелката Н.Б. в показанията си сочи, че е първа братовчедка на
майката на молителката. Познава и ответника преди да заживее с
молителката, тъй като били в общ приятелски кръг. Р. и М. живеели заедно от
7 или 8 години. В началото живеели в семейното жилище на Р. в Благоевград.
Сега живеели в къща на два етажа, вторият етаж бил собственост на М., а
първият етаж - на Р.. Живеели заедно на първия етаж с Р. и децата, в
определени периоди, а в други периоди си живеели като скарани хора всеки
на своя етаж. Дворът им бил общ. Разяснява, че двамата по отделно били
много свестни хора, но около една година преди да купят къщата в с. **,
помежду им започнали спорове за незначителни неща. Сочи, че вечерта на
09.08.2023 г., около 22:00 ч., молителката звъняла настоятелно на
свидетелката. Думите на М. били „како, Р. ме наби, можеш ли да вземеш
М.?“. Свидетелката пояснява, че се паникьосала в началото, докато говорели,
се чувал глас на друг човек. Молителката помолила свидетелката да вземе
детето М., тъй като там били полицейски служители и можело да се наложи
молителката да отиде в полицията. В разговора се чул глас, който казал „не е
3
необходимо, не е необходимо“, при което М. казала, че ще се чуят по-късно.
След около 20 минути М. отново позвънила на свидетелката и разказала какво
се е случило. Молителката казала, че са се скарали с Р. по повод общия им
бизнес с фотоволтаична централа, която имали с ответника в двора на къщата
в с. **. Имали спор за пари, при което ответникът започнал да удря
молителката по главата. Свидетелката усетила, че М. е много разстроена и
уплашена. Сочи, че това не е първата заплаха от страна на Р. към М.. Разказва
за случай, в който М. била в къщата на свидетелката, звъннал й телефона и
чула следното: „М., ако не се прибереш да се разберем, после ще намериш
два трупа“, след което прекъснал разговора, М. въздъхнала „Р.е, Р.е“ и взела
да си събира нещата и да си ходи вкъщи. Това станало края на февруари или
началото на март месец 2023 г., няколко месеца преди случая. Знае, че
сутринта след процесния случай, М. отишла в някаква институция, за
преглед, защото казала, че се чувства зле. По това време К. бил задържан.
Видяла молителката след една седмица, тъй като била заминала за С..
Свидетелят Д.П.- баща на молителката сочи, че живее в с. С.. Знае за
инцидент на 09.08.2023 г., побой и насилие. На 10.08.2023 г., късния следобед
около 18:00 ч. М. заедно с малкото дете М. пристигнала при него. През деня
се чувал с дъщеря си, която ходела по институции и в съда, а М. бил на детска
градина.
В показанията си св. Ф.К. сочи, че е бивша съпруга на ответника **.
Познава и молителката **, с която бившият й съпруг живее на семейни
начала и имат едно дете – М. на 7 години. Сочи, че М. създавала проблеми-
сцени на ревност, поради което свидетелката и ответника контактували през
работно време. Знае за инцидента от дъщеря си, която й разказала какво се е
случило- че М. се обадила в полицията, че баща й я бие и баща й бил отведен
в полицията. Дъщерята на свидетелката не е присъствала на обаждането в
полицията. На следващия ден между 14:00 ч. и 16:00 ч. свидетелката видяла
М. с двете й деца пред аптека „С.“ срещу съда. М. нямала вид на притеснена,
угрижена, уплашена. Не знае за случаи на оказван физически или психически
тормоз от страна на Р. по отношение на М. или децата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима,
тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да
се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. От друга страна, разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
4
предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Поради особения характер на производството, както и поради
обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено само
с участието на молителя и ответника и възможностите им за доказване са
ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени
средства в това производство.
Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, както и възможност за издаване на заповед за защита и само на
основание на нея, когато обаче декларацията се явява единственото
доказателство по делото, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Материалната доказателствена сила на последната, не е абсолютна. Тя е
задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват.
Настоящият въззивен състав намира, че от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, може да се направи обоснован извод за извършено от
ответника домашно насилие над молителя по времето, описано в молбата.
Анализът на събраните по делото доказателства, в условията на
единство и непротиворечивост установяват, че твърдените в молбата форми
на домашно насилие са се проявили в действителност по отношение на
молителката, като са приели формата на психическо и физическо
посегателство. Това следва от писмено декларираните от молителката
обстоятелства, писмените доказателства и събраните гласни доказателства. В
показанията си свидетелката Б., която не е очевидец на инцидента, сочи, че
вечерта на 09.08.2023 г., около 22:00 ч., молителката звъняла настоятелно и й
казала, че въззивникът я е набил и попитала дали може да вземе детето. В
разговора се чувал и друг глас, който казал, че не е необходимо. По-късно
молителката отново се обадила на свидетелката и разказала какво се е
случило. Молителката казала, че са се скарали по повод общия им бизнес,
имали спор за пари, при което ответникът започнал да удря молителката по
главата. Разпоредбата на чл. 172 ГПК не забранява кредитирането на
показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая не са
опровергани. Показанията на св. Б. са еднопосочни, последователни и
кореспондират с останалите доказателства по делото. Показанията на
свидетелката се потвърждават от приетата като доказателство по делото
докладна записка.
Доказателствената тежест в производството по ЗЗДН е обърната и
именно ответникът е този, който следва да обори доказателствената сила на
декларацията и да удостовери, че не е извършил визирания в нея акт на
домашно насилие. С оглед спецификата на отношенията, предмет на
разглеждане в процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта
на това насилие и само с декларацията.
5
В хода на делото от страна на ответника не е опровергана
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установена
изрично в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени
средства.
Ангажираните от молителката гласни и писмени доказателства изцяло
кореспондират с фактическите и твърдения, изложени в молбата за извършен
акт на домашно насилие на 09.08.2023 г. С поведението си въззивникът е
застрашил нормалното психическо и емоционално състояние и физическа
неприкосновеност. Всичко това налага извода от необходимостта за
предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с
фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от
въззивника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното
от него противоправно поведение.
Неоснователни са доводите, че установените травматични увреждания
не кореспондират с механизма на причиняване на травматичните увреждания,
описани в молбата. Описаните травматични увреждания в медицинското
свидетелство са в областта на главата и дясната китка, същите представляват
палпаторна болка и охлузване на дясната ръка, като в заключението от
прегледа е посочено, че неустановяването на по-изразени и видими
травматични увреждания, не изключва възможността за инцидент по време и
начин, посочени от молителката като предварителни сведения.
Неотносими към предмета на делото са доводите за недоказаност на
извършени други актове на домашно насилие. Предмет на специалната
защита по реда на ЗЗДН е конкретен акт на домашно насилие, който освен
времевите си характеристики, е определен с писмената молба и с оглед на
мястото и начина на неговото извършване, като е посочен и неговия
извършител.
Изложеното дава основание на въззивната инстанция да счете, че
първоинстанционният съд правилно е наложил поисканите от молителката с
молбата мерки за защита по ЗЗДН, тъй като същите са подходящи с оглед
констатирания акт на домашно насилие и за постигане целите на закона.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да
се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на РС.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 600,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, Окръжен съд –
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 875/12.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1642/2023 г. по описа на РС- Благоевград.
6
ОСЪЖДА **, ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Благоевград да
заплати на ***., ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Благоевград сумата от
600,00 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски в
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7