Р Е Ш Е Н И Е № 158/17.3.2017 г.
гр. Ямбол, 17.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3651/ 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Н.Й.К. *** срещу „Понсстройинженеринг” АД – гр.София, представлявано от изпълнителния директор М. В. М., в която ищецът твърди, че между страните въз основа на трудов договор e съществувало трудово правоотношение за длъжността „***”, което е прекратено. Ответникът не е заплатил трудово възнаграждение за месеците април, май, юни и юли 2016 г. –по 1071 лв. на месец или общо от 4 284 лв.. Ищецът има право на платен годишен отпуск за 9 дни за 2015 г. и 13 дни за 2016 г.. Не е ползвал такъв и не му е заплатен отпуск. Ответникът му дължи обезщетение за неизползван отпуск от 1122 лв.. Дължи му обезщетение за оставане без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение на осн. съкращение в щата в размер на брутното му трудово възнаграждение- 1071 лв. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковете до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В хода на делото исковете се поддържат.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е подал такъв. Не изпраща представител в с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представения Трудов договор № ***/30.06.2015 г. е видно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността “***”, за обекти в гр.Я. подобект: реконструкция на главен колектор ***, с основно месечно трудово възнаграждение 950 лв. и допълнително за трудов стаж и професионален опит, с полагаем платен годишен отпуск 23 дни. Със Заповед № ***/27.07.2016 г. е прекратен договора, считано от 01.08.2016 г., на осн. чл. 328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата. В заповедта е записано, че е дължимо обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г.-9 дни и за 2016 г.-13 дни. Наредено е и изплащане на обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ.
Ответникът е изпратил с писмо изх.№ ***/29.11.2016 г. на ищеца ведомостите за начислените му трудови възнаграждения за процесните месеци в претендирания брутен размер и начислените процесни обезщетения.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, чл. 222 ал.1 и чл. 224 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основното задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Или с други думи трудовото възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор с изложени в исковата молба клаузи. Съгласно представените ведомости ответникът е начислил процесните вземания, което се явява своеобразно признание за дължимостта им. Липсват твърдения за заплащането им. Поради това, че задължението на ответника за заплащане на трудово възнаграждение за изтеклите месеци е изискуемо, искът следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на такъв. Съгласно приетото в Решение № ***/11.11.2010 г. по конституционно дело № *** от 2010 г. определение, отпускът е време, през което работникът или служителят е освободен от задължението да предоставя работна сила на работодателя. Правото на платен годишен отпуск възниква от момента на постъпване на работа по трудово правоотношение, докато правото на ползването му по правило е предпоставено от изискване за трудов стаж (чл. 155 от КТ). Ответникът е признал дължимостта на обезщетението още в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е записал, че неползваният отпуск е за 22 дни. Начисли е и обезщетението в претендирания размер във ведомостите. Поради това, че задължението му за заплащане на обезщетение е изискуемо, искът следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 222 ал.1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Както се посочи, уволнението на ищеца е поради съкращение в щата, а ответникът е признал вземането и начислявайки го във ведомостта, и посочвайки го в заповедта за уволнение. Поради това искът следва да бъде уважен в предявения размер.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и на осн. ал.6 -държавна такса върху исковете, която се определя в размер на 4% върху цената, но не по-малко от 50 лв., съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. За първия иск дължи ДТ от 171,36 лв., а за останалите два-по 50 лв.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг” АД – гр.София, ул. „Чаталджа” № 3 ет.3, ЕИК *********, представлявано от М. В. М., да заплати на Н.Й.К. ***, ЕГН **********, на основание чл. 128 от КТ брутно трудово възнаграждение за месеците април, май, юни и юли 2016 г.-общо от 4 284 лв., на основание чл. 222, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 1071 лв., както и на осн. чл. 224 от КТ обезщетение в размер на 1122 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 21.12.2016 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 700 лв..
ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг” АД – гр.София, ул. „Чаталджа” № 3 ет.3, ЕИК *********, представлявано от М. В. М. да заплати държавна такса в размер на 271,36 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: