№ 125070
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110164756 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „К.“ ЕООД срещу К. В. В..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите както следва:
1133,95 лева – главница по Индивидуален договор за потребителки кредит №
OL00034625 от 12.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащането на вземането;
157,48 лева – договорна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 12.06.2022 г.
766,02 лева – неустойка по чл. 25, ал. 2 от договора
328,30 лева – просрочена такса за експресно разглеждане по договора;
105 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземания по чл. 13 от договора;
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби
на закона, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК К.рът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави - арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно изложените от заявителя твърдения, страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за
потребителски кредит, сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Към договора освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на
основание чл. 9, ал. 1, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и
1
Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който К.рът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в чл. 2 от Договора е посочен процент на ГПР от 22,00%, но
посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи търсената такса за експресно
разглеждане по договора, разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземания по чл. 13 от договора, както и претендираната неустойка по
чл. 25, ал. 2 от договора, които имат характер съответно на възнаградителна лихва и
неустойки за неизпълнение на задължението на потребителя.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което длъжникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита – главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022
г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).
За пълнота следва да се отбележи, че според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК К.рът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст,
според които К.рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Претендираните суми за такса „експресно разглеждане на кредита“ и „разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземания по чл. 13
от договора“ не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се основават на клаузи,
които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за експресно
разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и изпращане и
връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител, противоречи на
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на К.ра по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане на заема и неговото
принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.
2
От друга страна, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
обогатяване за К.ра, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ГПК, заявлението, с което се
претендира плащане на вземания, произтичащи от недействителния договор, следва да бъде
отхвърлено освен в частта за главницата от 1133,95 лева.
По разноските:
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение също е неоснователно, тъй
като от представения договор за събиране на вземания от 23.03.2022 г. ведно с платежно
нареждане от 21.11.2022 г., в което е посочено основание за плащане „адвокатски хонорари
и държавни такси“ не може да се установи за колко и кои дела е платено възнаграждение и
какъв е неговият конкретен размер – представените доказателства освен че сочат две
основания за плащане – такси и адвокатски хонорар, могат да бъдат приложени към
неустановим брой дела, което създава невъзможност за съда по всяко дело да извърши
преценката по ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление № 260764 от 28.11.2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „К.“ ЕООД срещу К. В. В., за сумите от 157,48 лева –
договорна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 12.06.2022 г., 766,02 лева – неустойка по чл.
25, ал. 2 от договора, 328,30 лева – просрочена такса за експресно разглеждане по договора,
105 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране
на вземания по чл. 13 от договора, както и претендираните разноски в размер над 22,68 лева
– за държавна такса и 605 лева – адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3