РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Етрополе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100005 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Предявена е искова молба от Г.И. Т., като майка и законен представител на Л Г П,
чрез а.А. против Г. ПЛ. П., в която се твърди, че е майка на детето, което е родено на
10.09.2018 година в гр.Ботевград. Твърди, че детето живее при нея в гр.Етрополе, като
полага необходимите грижи за неговото правилно отглеждане. Твърди, че с ответника нямат
спор за отглеждането на детето, но такъв възникнал по повод на това, че тя поискала да
отидат на гости в Испания при неин първи братовчед, за да се видят с неговите деца.
Ответникът обаче отказал да даде съгласие за пътуването на детето и съответно за издаване
на паспорт. Твърди, че той поискал тя да му плати сумата от 1000 лева, както и дневната
надница за явяването му пред нотариус, а също така да му осигури транспорт. Това тя
приема като принуда. Твърди, че няма финансова възможност да заплати такава сума, т.к.
трябва да лиши детето си от средства за издръжка.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде заместено съгласието на
ответника за издаване паспорт на детето Лиляна Георгиева Пламенова, както и за излизане
на детето извън границите на РБългария, пътуване и престой в страни-членки на
Европейския съюз и Великобритания, придружавано от нея, без ограничение на броя на
пътуванията и продължителността на престоите за срок от пет години, считано от
постановяване на решението, като бъде допуснато и предварително изпълнение.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника, чрез
назначения особен представител.
1
В съдебно заседание ищцата Г.И., редовно призована се явява, като лично и, чрез а.А.
поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответника Г.П., редовно призован чрез адв. Владислав Б., като
особен представител, оспорва предявения иск.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От удостоверение за раждане /л.5/ се установява, Л Г П е дете на страните по делото.
От служебна бележка /л.6/ се установява, че детето Л Г П е записана в ДГ „Звънче“,
гр.Етрополе и посещава първа група „Пчеличка“.
От удостоверение за раждане /л.7/ и удостоверения за родствени връзки /л.8-11/ се
установява, че майката Г.И. Т. и лицето Т М И, са първи братовчеди.
От социален доклад, изготвен от Д“СП“-Етрополе се установява, че между
родителите на детето Л Г П са налице противоречия, относно това детето да пътува със
своята майка извън територията на страната.
От показанията на св. С И, без родство със страните по делото се установява, че
познава ищцата от петгодишна възраст. Сочи, че не е виждала бащата от четири години.
Сочи, че Г има първи братовчед, който живее в Испания и ги е канил на гости в домът му
там.
От показанията на св. Л В, която е майка на ищцата се установява, че повече от две
години, дъщеря й с внучето й, живеят в къщата им в Етрополе. Ответникът не се интересува
от детето, не се обажда дори по телефон. Установява, че бащата не дава съгласие да бъдат
издадени необходимите документи на детето за пътуване в чужбина. Сочи, че бащата
поставил условия да му дадат 1 000 лева, за да се съгласи и да подпише необходимите
документи, но те му отказали, защото приели това като изнудване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Съдът намира предявения иск за допустим, като същия ще следва да бъде уважен
изцяло, като основателен и доказан.
Разпоредбата на чл. 76, т.9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на
страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между
родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
2
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи
по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно
излизането извън граница на детето, както и, че заместването на съгласието на родителя,
който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват,
когато това е в техен интерес.
Безспорно е, че до завеждане на делото бащата не е дал съгласието си за пътуване
извън страната на детето Лиляна.
В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Следователно
в тежест на ищеца е да установи, че претенцията му е съобразена и е изцяло в интерес на
детето, а ответника своите възражения за липсата на такъв.
Съобразно трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС
ОСГК и редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи
задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на заместващо съгласие по реда
на чл. 127а СК от съда без да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в
интерес на детето - в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г.
на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о.,
решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 32/
28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС, решение № 234/17.05.2011
г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други. В посочените решения е
възприето, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на
единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да
реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична
обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето. В
същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на
родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време
от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския
съюз), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови
региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да
бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
Понастоящем майката е титуляр по упражняване родителските права, като в тази
3
насока няма спор между страните. Несъмнено, тя и детето имат право на свободно
придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията
за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други
граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече
провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на
свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от Конвенцията за
защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения относно възможността
на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС, придружавано от своята майка
се явява неоправдано спрямо неговите интереси.
В конкретния случай се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
заместено съгласието на ответника Г. ПЛ. П. за издаване паспорт на детето Лиляна
Георгиева Пламенова, както и за излизане на детето извън границите на РБългария,
пътуване и престой в Испания и другите страни-членки на Европейския съюз,
придружавано от нея, без ограничение на броя на пътуванията и продължителността на
престоите за срок от пет години, считано от постановяване на решението, като бъде
допуснато и предварително изпълнение.
Установи се, че майката и детето са били поканени да пътуват до Кралство Испания,
където живее и работи първи братовчед на майката. Същия има възможност да осигури
много добри условия при престоя им там, като сигурността на детето и неговите интереси
ще бъдат защитени в пълна степен.
При така установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на
единия родител, препятства излишно правата и свободите на детето, регламентирани и
защитени от закона. Посещението на детето в Испания или друга страна от ЕС би повлияло
положително върху психо-емоционалното му състояние. Съдът намира, че детето не следва
да бъде лишавано от възможността да почива в страна, различна от РБългария.
По отношение на срока за който се дава разрешението и периода на пътуването съдът
изхожда от следните съображения:
В актуалната си практика ВКС приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за
пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер... " - Решение № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на пътуване и
броя пътувания не следва да се ограничават (цитираното Решение № 295 от 4.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). Разрешението не може да бъде дадено за прекалено дълъг
период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени непредвидими към
днешна дата, поради което разрешението следва да се даде за период от пет години. (В този
смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о.
В Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се
4
приема, че нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват
бъдещо несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде
съгласие за пътуване в чужбина. Решението на ЕСПЧ по дело "Пенчеви срещу България"
/жалба № 77818/12/ от 10.02.2015 г.
С оглед на горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата следва да
бъде уважена напълно, чрез даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето
Лиляна Георгиева Пламенова да пътува, придружавано от своята майка в Кралство Испания
и всички други страни от Европейския съюз за период от пет години, считано от влизане на
съдебното решение в законна сила.
С оглед горното следва да бъде дадено и разрешение, заместващо съгласието на
бащата за снабдяване на детето с международен паспорт.
Направено е и искане с правно основание чл.127а ал.4 от СК, за допускане на
предварително изпълнение, като същото е основателно и следва да бъде уважено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер 1 026.13 лева разноски по делото за адвокатски хонорар, държавна такса и
депозит за възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл.76, т.9 ЗБЛД,
заместващо съгласието на бащата Г. ПЛ. П., с ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес
гр.Ботевград, ул.“Хан Аспарух“ №38 за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето
Л Г П, с ЕГН-**********, представлявана от своята майка и законен представител Г.И. Т., с
ЕГН-********** с пост. адрес гр.Етрополе, ул.“Никола Михайлов“ №68.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на
бащата – Г. ПЛ. П., с ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр.Ботевград, ул.“Хан Аспарух“
№38, детето Л Г П, с ЕГН-********** да пътува, придружавано от своята майка Г.И. Т. в
Кралство Испания и всички други страни от Европейския съюз за период от пет години,
считано от влизане на съдебното решение в законна сила.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. П., с ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр.Ботевград, ул.“Хан
Аспарух“ №38 да заплати на Г.И. Т., с ЕГН-********** с пост. адрес гр.Етрополе,
ул.“Никола Михайлов“ №68 сумата в размер на 1 026.13 /хиляда двадесет и шест лева и
тринадесет стотинки/ разноски по делото.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
6