Решение по КНАХД №270/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Х. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Р. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, представляван от главен юрисконсулт З. В. против Решение № 84 от 10.10.2024 година, постановено по АНД № 239 по описа за 2024 година на Районен съд - Р..

С обжалваното решение е отменена Заповед за задържане с рег. № 328зз-83 от 25.07.2024 година, издадена от Г. А. Х. на длъжност: командир на отделение в РУ- Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в срок от 24 часа е задържан Т. М. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап.30.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, наличните доказателства по делото и установената фактическа обстановка. По същество излага доводи в посока на това, че не е допуснато твърдяното в обжалваното съдебно решение нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а така също и че отменената заповед за задържане е била издадена в съответствие с целта на закона. Иска от съда да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено оспореното решение на Районен съд- Р. и в съответствие с това да бъде потвърдена издадената заповед за задържане.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован не се явява, за представител изпраща юрк. В., която поддържа касационната жалба и моли първоистанционното решение да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – Т. М. М. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник – прокурор Т., прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да остане в сила.

Административен съд - Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение № 84 от 10.10.2024 година, постановено по АНД № 239 по описа за 2024 година на Районен съд- Р. е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-83 от 25.07.2024 година, издадена от Г. А. Х. – командир на отделение в РУ - Р..

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен за това орган, но е незаконосъобразна, тъй като в нея не са посочени осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, което било нарушение по чл.59, ал.2, т.1 от АПК, а това от своя страна представлявало отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. На следващо място съдът е приел, че издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и поради противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като в конкретният случай нито било обосновано, нито доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържане за срок от 24 часа.

Решението е правилно.

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-83 от 25.07.2024 година, издадена от Г. А. Х. – командир на отделение при РУ- Р. спрямо лицето Т. М. М. с [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане към ПМЗЛ-01 РУ Перник. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а в същата като фактическо основание за издаването й формално е посочено, че са налице данни за извършено престъпление.

С нормата на чл.72 от ЗМВР е регламентирано правомощие на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР. Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски служител в РУ - Радомир към ОДМВР- Перник, като както правилно е приел Районен съд- Радомир е разполагал с необходимата за това компетентност.

Съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, както и правото му – да обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл.74, ал.2 ,т.2 от ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл.5§2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, като издаден в нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 година по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпното деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва за знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 година на ОСГК, мотивите за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 година на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-608/21 с предмет преюдициално запитване се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информация за престъпно деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено, че са налице данни за извършено престъпление. От така посоченото лаконично описание не биха могли да се извлекат фактически основания за задържането на лицето. Обжалваната заповед дори не е и косвено мотивирана чрез материалите от административната преписка. Най-напред в заповедта не е цитиран, а в последствие не е и приложен, какъвто и да било документ, който да се счита неразделна част от него, въпреки дадените указания с Разпореждане от 31.07.2024 година на първоинстанционния съдебен състав. В хода на проведеното съдебно следствие дори най-малкото не са приложени от страна на издателя на заповедта докладни записки или сведение.

При положение, че полицейският орган, постановил задържането, не го е обосновал при извършването му, съдът не може вместо него служебно да прави подобна връзка и е недопустимо да дописва липсващи фактически основания за това задържане, извличайки ги от едни или други данни по административната преписка.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед за задържане не отговаря на изискванията по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. чл.30, ал.2 от КРБ, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.5§2 от ЕКПЧ, съставляващи гаранции за правото на свобода и сигурност по чл.30, ал.1 от КРБ и чл.5§1 от ЕКПЧ срещу произволното негово ограничаване.

При тази некоректност от фактическа страна в заповедта, основанията за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на жалбоподателя. Това кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по чл.5§2 от ЕКПЧ и от тази по чл.5§4 от ЕКПЧ. От заповедта за задържане лицето Т. М. М. не е могъл да придобие представа защо е задържан, а от тук не е могъл и ефективно да защити правата си.

С оглед на това така издадената заповед за задържане се явява незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, като издадена в нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Като е достигнал до същия правен извод, Районен съд - Радомир е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК настоящият касационен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 10.10.2024 година, постановено по АНД № 239 по описа за 2024 година на Районен съд - Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.