№ 2388
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110171450 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
71450/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищецът .. твърди, че на 12.08.2019 г. МПС „шкода октавия” с рег. № СВ 6630 МВ е било
1
паркирано на паркинг на адм. адрес гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 467. Твърди, че в
резултат на необезопасени ремонтни дейности по поставяне на пътна маркировка на мост за
с. Кривина, МПС било напръскано с боя. Твърди, че ремонтните дейности били извършвани
от „.. по възлагане от .. с договор № СОА19-ДГ-477/08.07.2019 г. Твърди, че повреденото
МПС било застраховано имуществено при ищеца със застрахователно полица валидна към
датата на процесното ПТП. Във връзка с това при ищеца е била образувана щета, по която е
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 474,36 лв. – стойността на
повредите. Твърди че, по силата на суброгационно право е поканил ответника .., адр. гр. .. да
му заплати платените 5 474,36 лв. , увеличени с 15 лв. ликвидационни разноски – общо
5 474,36 лв. , но ответникът не е заплатил сумата. Суброгационната претенция била
насочена срещу .., тъй като тя, като собственик на пътя, била възложител на ремонтните
дейности и по този начин ответникът носил отговорност за вредите. Ето защо, моли
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5 474,36 лв. – платеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Твърди, че ремонтните дейности
били извършвани от „.. по възлагане от .. с договор № СОА19-ДГ-477/08.07.2019 г. , като по
силата на чл. 7.2 от договора отговорността на .. за вреди на имущество от ремонтните
дейности била изключена. Моли иска да бъдат отхвърлен като неоснователен. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът привлича като подпомагаща страна „.., който не взима становище по иска.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 12.08.2019 г. МПС „шкода октавия” с рег. № СВ 6630 МВ е било паркирано на паркинг
на адм. адрес гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 467. В резултат на необезопасени
ремонтни дейности по поставяне на пътна маркировка на мост за с. Кривина, МПС е било
напръскано с боя. Ремонтните дейности са били извършвани от „.. по възлагане от .. с
договор № СОА19-ДГ-477/08.07.2019 г. Повреденото МПС е било застраховано
имуществено при ищеца със застрахователно полица валидна към датата на процесното
ПТП. Във връзка с това при ищеца е била образувана щета, по която е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5 474,36 лв. Ищецът е поканил ответника .., адр.
гр. .. да му заплати платените 5 474,36 лв. , увеличени с 15 лв. ликвидационни разноски –
общо 5 474,36 лв. , но ответникът не е заплатил сумата.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-64/ и свидетелските показания на лицето И. от
откритото съдебно заседание от 22.03.2022 г. , съдът обсъди и доказателствата, приложени
2
под л.л. №№ 5-25 и 38-40 от делото.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-64/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС възлиза
на 5 475 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, всъпвайки в правата на увредения – фигурата на
суброгационната претенция. Предпоставките за основателност на тази претенция са:
наличието на валидно към датата на увреждането имуществено застраховотелно
правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното
събитие – увреждане на осигуреното имущество при посочените условия на чл. 49 от ЗЗД,
възстановяване на вредите от застрахователя. В конкретния случай се установи валидното
имуществено застрахователно правоотношение към датата на увреждането на имуществото,
установи се застрахователното събитие – увреждането на имуществото, установи се и
репарирането на вредите от ищеца-застраховател. Установиха се и условията по чл. 49 от
ЗЗД, доколкото се доказа, че вредата е причинена от търговец, извършващ поправка на
пътното платно по възлагане на ответника. Общината, като юридическо лице, не може да
формира вина по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като задължителна предпоставка за деликтна
отговорност, поради което отговорността й се ангажира по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД. Действително, в чл. 7.2 от процесния договор общината е изключила имуществената си
отговорност по чл. 49 от ЗЗД, което, обаче, е невалидна уговорка, доколкото цитираната
разпоредба е императивна.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за
присъждане на сумата от чл. 5 474,36 лв. , следва да се уважи изцяло. Искът следва да се
уважи изцяло, доколкото, както се посочи по–горе, стойността на причинените вреди
възлиза на 5 475 лв. , според приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-64/, която сума е по-
голяма от платеното от ищеца обезщетение. За ликвидационните разноски ищецът също
може да се суброгира по правилата на чл. 410, ал. 1 КЗ.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1 032,68 лв. деловодни разноски. Прилагайки чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът уважава
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца от 1 153,43 лв. , като го намалява до 603,71 лв. За да процедира
така, съдът взема предвид минимума по Наредбата за минималните адвокатски
3
възнаграждения – 603,71 лв. , определен съгласно заявената претенция, както и обема и
спорността на делото.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника .., адр. гр. .. да заплати на ищеца .., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ,
сумата от 5 474,36 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2021 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника .., адр. гр. .. да заплати на ищеца .., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 1 032,68 лв. деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ответник страна „...
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5