№ 1410
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260009 от 18.01.2021г., постановено по гр.дело
№58/2020г. по описа на СОС, ТО, 4-ти състав, е осъдено дружеството ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Т. Д. Г., Р. А. Г. и Д. А. Г. сумите от по
45 000 лв. на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния родственик- А. Й. Г.,
вследствие на ПТП настъпило на 12.03.2018год., ведно със законните лихви
върху сумите считано от 17.04.2020год. до окончателното изплащане на
сумите, като предявените искове са отхвърлени за разликата до пълните им
предявени размери от по 75 000 лв. като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 260009 от 18.01.2021г., постановено по гр.дело
№58/2020г. по описа на СОС, ТО, 4-ти състав, в частта, в която са уважени
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Изложени са съображения, че съдебното решение в
обжалваната част е незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
1
Оспорва се приетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм на
ПТП, като се твърди, че застрахования при жалбоподателя водач на МПС
няма качеството на делинквент.
При условията на евентуалност, се сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и
двамата водачи на двете ПТС, участвали в ПТП, като е определил процента на
съпричиняване от страна на пострадалия водач на 70%.
Твърди се, че неправилно е определен размера на предявените искове от
първоинстанционния съд на 150 000 лв. и този размер е намален с 70%,
предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат.
Твърди се, че определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетенията е изключително завишен и несъобразен с принципа на разп. на
чл.52 от ЗЗД.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебно решение № 260009 от 18.01.2021г., постановено по
гр.дело №58/2020г. по описа на СОС, ТО, 4-ти състав, в обжалваната част и
да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да намали размера на
присъденото обезщетение, както и да увеличи размера на приетото
съпричиняване на 90%. Претендира разноски.
Въззиваемите страни по въззивната жалба представят писмен отговор.
Оспорват жалбата, молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено
изцяло.
Третото лице-помагач на жалбоподателя, ответник в първата инстанция,
не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са предявени от Т. Д. Г., Р. А. Г. и Д.
А. Г. искове с правно осн. чл.452 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени
от ищците неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Г., настъпила при
ПТП на 12.03.2018г.
2
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а това се
установява и от приложените ДП №277/2018г. по описа на РУ-гр.пазарджик и
съдържащите се в същото доказателства, съставляващи актове, изходящи от
държавни органи, че на 12.03.2018г. родственикът на ищците А. Г. като
водач на товарен автомобил марка „Рено Мастер“ с ДК№ транзитен *** е
претърпял ПТП на второкласен път № 37, в землището на с.Главница,
обл.Пазарджик, в зоната на км.133+000, като е настъпил сблъсък между
управлявания от А. Г. товарен автомобил и паркирания в дясната лента на
шосето, товарен състав с влекач марка „ДАФ ФТ“ с ДК№ *** и прикачено
към него полуремарке „Хенгер“ с ДК№ ***, върху което е бил натоварен
челен товарач ( фадрома), управляван от В. Ж., при което е настъпила
смъртта на А. Г..
Спорен е между страните въпроса за механизма на ПТП и вината на
водачите на ПТС, участвали в ПТП.
Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на МПС относно товарен състав с
влекач марка „ДАФ ФТ“ с ДК№ *** и прикачено към него полуремарке
„Хенгер“ с ДК№ ***. Това обстоятелство се установява и от справка от ИФ
на ГФ.
Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния родственик. А.
Г. е бил съпруг на Т. Т. и баща на Р. Г. и Д. Г.. Съгл. ППВС № 4/61г.
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини- низходящи,
възходящи , съпруг и пр.
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК “ ЛЕВИНС“ АД е
ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционния съд е предявен от всяка от ищците, иск с
правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявените преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, водач
на товарния състав, се явяват основателни доколкото в процеса са доказани
всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената
правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те
търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. В случая вината на
водача на товарния състав се оспорва изцяло от жалбоподателя.
4
В тежест на ищците пред първоинстанционния съд, е да докажат
изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
Видно от съдържащите се в приложеното ДП писмени доказателства,
имащи характера на официални документи, издадени от държавни орагни в
кръга на тяхната компетенция, както и от актовете, постановени пи
приложените ч.н.д.№ 256/2019г. по описа на АС-Пловдив и н.д.№ 233/2019г.
по описа на ОС-Пазарджик, както и от заключението на приетата КСМАТЕ в
първоинстанионното производство се установява противоправното
поведение и вината и на двамата водачи на ППС, участвали в процесното
ПТП.
Не се спори по факта, че товарният състав е спрял аварийно в дясната
лента за движение по посока, в която се е движел и товарния автомобил.
Товарният състав е спрял в десния край на платното за движения, на място на
което спирането не е било разрешено. Настоящият съдебен състав приема за
доказано обстоятелството, че товарният състав е спрял аварийно, при
включени аварийни светлини, но без поставен обезопасителен и
предупредителен светлоотразителен триъгълник.
Съдът приема за доказано, че основна причина за настъпване на
процесното ПТП е отклоняване вниманието на водача на товарния автомобил,
който въпреки наличието на множество благоприятни фактори (отлична
видимост, предвид дневната светлина и правия пътен участък, липса на
други ППС в този участък на пътя и пр.), не е възприел своевременно
спрелия на аварийни светлини товарен състав, се е блъснал в задната му част.
Не се спори между страните по делото, а това се установява и от
представените доказателства, че е съществувало надлежно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на процесния
товарен състав по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.
По оплакванията във въззивната жалба: По размера на предявените
искове- в тази насока са и наведените от жалбоподателя оплаквания.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново
или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на
5
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък
човек за всеки от ищците. Основни критерии при определяне на болките и
страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия,
мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия
човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен
характер.
Съдът намира, че определените от първоинстанционния съд суми за
обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците са завишени,
както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и предвид конкретната
икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП (началото на
2018г.).
Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в
първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания и приема за
доказан факта, че починалият е бил в изключително близки и хармонични
отношения с всяка от ищците; те са разчитали на неговата материална и
морална подкрепа в живота. Въпреки различната си родствена връзка и
различната си възраст всяка от ищците е преживяла изключително трудно и
тежко загубата на своя близък, което несъмнено е довело до значителни
психологични и физиологични негативни промени. В същото време следва да
се съобрази факта, че дъщерите на починалия към датата на неговата смърт
са били в пълнолетна възраст, напълно еманципирани, създали свои отделни
семейства и домакинства, и въпреки очакваната от страна на баща си
подкрепа са били напълно изградени като личности, справящи се сами в
живота. Съпругата на ищеца също е в активна възраст, във възможност сама
да се грижи за себе си, въпреки огромната й загуба, разчитаща на подкрепата
на дъщерите си, предвид доказаните хармонични отношения в семейството.
Съдът приема, че сумата от по 75 000 лв., претендирана от всяка от
ищците представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД и
трайната съдебна практика обезщетение.
Съдът намира, че предявените искове са с размер от по 75 000 лв. всеки,
а не от по 150 000лв. , така, както е приел първоинстанционният съд.
6
Цената на иска се определя от ищеца, който при облигационните искове
е длъжен да заяви в петитума на исковата си молба точно и ясно сумата,
която претендира.
Съгл. разп. на чл.68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на
предмета на делото.
Съгл. разп. на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, размерът на цената на иска по
искове за парични вземания е търсената сума, която в случая е 75 000лв., по
всеки от предявените искове. Обстоятелствата, които са довели до формиране
на посочената и търсена от ищеца сума са ирелевантни за определяне цената
на иска, която цена се определя служебно от съда и е определяща за
съществени абсолютни процесуални предпоставки, относими към
допустимостта на иска, редовността на исковата молба, основателността на
претенцията и пр., като например: родова подсъдност, дължима държавна
такса, погасителна давност и пр.
Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, заявени в
исковата молба, вкл. и тези, които са относими към определяне цената на
иска, естествено са релевантни към съществото на спора, но не променят
цената на иска, така както е заявена в петитума на исковата молба.В случая,
заявеното от ищците признание в исковата молба на факта, че техният
наследодател е допринесъл до размера на 50% за настъпване на процесното
ПТП има същността на признание на неизгоден факт с правно значение, но
не и на правопогасяващо възражение, неизгодно за ищците и обвързващо
съда. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че цената на
предявените искове е 75 000 лв. за всеки и над тази сума произнасянето макар
и само в мотивите на решението е недопустимо, доколкото се обсъжда
съществото на спора по незаявен размер (вкл. и по аналогия с института на
частичния иск).
Предвид изложеното и предвид приетия по-горе за доказан механизъм
на ПТП, настоящият съдебен състав намира, че и двамата водачи на МПС,
участвали в процесното ПТП имат качеството на делинквенти и са салидарно
отговорни за настъпване на ПТП. Вината на водача на товарната
композиция е в значително по - нисък процент, който настоящият съдебен
състав определя на 10%. Вината за пострадалия водач на товарния,
автомобил, предвид поведението на същия, вкл. и предвид обстоятелството,че
7
е пътувал без поставен предпазен колан, е 90%.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат: същото е основателно и доказано.
Приетият по-горе справедлив размер на сумата за обезщетяване на всяка
от ищците следва да бъде намален, предвид приетото съпричиняване до
размера на 7 500 лева.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат уважени до размера на 7 500 лв. ведно със следаващата се
законова лихва върху тази сума от 17.04.2020г.Решението следва да бъде
изменено и в частта за разноските.
По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, и
на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., заплатенио
адвоктаско възнаграждение и 2250 лв. заплатена държавна такса. Разноски за
първата инстанция не се претендират.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260009 от 18.01.2021г., постановено
по гр.дело №58/2020г. по описа на СОС, ТО, 4-ти състав, в частта, с която
предявените от Т. Д. Г., Р. А. Г. и Д. А. Г. искове с правно осн. 432 ал.1 от
КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди са
уважени за разликата над сумите от по 7 500 лв. (седем хиляди и
петстотин лева) до сумите от по 45 000 лв. ( четиридесет и пет хиляди лева)
ведно със следващата се законова лихва от 17.04.2020г. до пълното
изплащане на сумите и в частта, с която ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да
заплати държавна такса по сметка на СОС над сумата от 900 лв. (шест
хиляди лева) до сумата от 5 400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева ) и в
частта, с която ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати адвокатско
8
възнаграждение на адв. А. Г. над сумата от 1250лв. ( хиляди и двеста и
петдесет лева) до сумата от 6004,80 лв. ( шест хиляди и четири лева и
осемдесет стотинки), като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Г. с ЕГН: **********, съд. адрес
гр.***, ул.”***” № ***, ет.3, адв.Г. иск с правно осн.432 ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й А. Й. Г. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД с ЕИК *********
за сумата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) ведно със
следващата се законова лихва от 17.04.2020г. до сумата от 45 000 лв.(
четиридесет и пет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
17.04.2020г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Г. с ЕГН:**********, съд. адрес
гр.***, ул.”***” № ***, ет.3, адв.Г. иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща й А. Й. Г. срещу ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* за
сумата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) ведно със следващата се
законова лихва от 17.04.2020г. до сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 17.04.2020г.,
присъдена с посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Г. с ЕГН:**********, съд. адрес
гр.***, ул.”***” № ***, ет.3, адв.Г. иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща й А. Й. Г. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, за
сумата над 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) ведно със следващата се
законова лихва от 17.04.2020г. до сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 17.04.2020г.,
присъдена с посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Д. Г. с ЕГН: **********, Р. А. Г. с ЕГН:********** и Д.
А. Г. с ЕГН:**********, всички със съд. адрес гр.***, ул.”***” № ***, ет.3,
адв.Г. да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а общо сумата
от 5 250 лв. (пет хиляди двеста и петдесет лева) сторени разноски във
въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260009 от 18.01.2021г.,
постановено по гр.дело №58/2020г. по описа на СОС, ТО, 4-ти състав в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на жалбоподателя, ответник в първата инстанция ЗК “ЛЕВ ИНС“
АД, В. И. Ж. с ЕГН ********** и с адрес с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“
№ ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
9
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10