Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 01.07.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на втори
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ
ИВАНОВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело
№ 248/2021 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 260052 от 05.11.2020 год. по гр. дело № 191/2020 год. И.ският районен
съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на Г.И.К.,***
сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, настъпили вследствие ПТП на 18.05.2018 год. в гр. К. по вина на
застрахования при ответника водач – С. С. С.ов за лек автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег. РА6260 АР, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2018 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 3000
лева, като неоснователен.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която
съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени му от
непозволеното увреждане неимуществени вреди за разликата над 1500 лева до
пълния предявен размер от 3000 лева с твърдения, че присъденото обезщетение не
е съобразено с действително претърпените от него болки и страдания. Моли съда
да го отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Ответникът оспорва въззивната
жалба на ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В
представения писмен отговор ответникът не оспорва валидността на процесната
полица „гражданска отговорност”, но оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че не е установен механизма на ПТП, поради което не може да се приеме,
че виновен за настъпването му е именно водачът на лек автомобил „Фолксваген
Венто“ С. С.ов. Твърди, че събитието е случайно за водача на МПС, като за него
не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването
на инцидента и произтеклите от него вреди, тъй като се е движел с несъобразена скорост
и без протектори. Оспорва също така в резултат на процесното ПТП ищецът да е
претърпял описаните в исковата молба вреди, като не е налице причинна връзка
между тях и произшествието. Счита, че
твърдяните от пострадалия болки и страдания са вследствие на предходни
заболявания на ищеца и на вече проявили се хронично-дегенеративни изменения, от
които ищецът е страдал преди ПТП. Оспорва предявения иск и по размер с
възражението, че претендираното обезщетение е прекомерно високо и не
съответства на реално претърпените болки и страдания, предвид липсата на
настъпили усложнения и краткия оздравителен процес.
Видно от представения
по делото Протокол за ПТП от 15.06.2018 год. на РУ - гр. К., на 18.05.2018 год.
е станало ПТП с
участие на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег.
РА6260 АР, собственост на С. С. и мотопед марка „Моториспания“, с рег. № СО0327 М,
собственост на Г.И.К., като при посетеното произшествие били констатирани щети
по ППС, описани в протокола. Посочено е, че пострадалото лице Г.К. е получил
увреждане на връзка на дясно коляно. Като причина за ПТП е прието поведението
на водача на лекия автомобил, който на кръстовището на ул. „Ал. С.“ и ул. “К.“
отнел предимството на водача на мотопеда. Образувано е досъдебно
производство № ЗМ-88/2018 год. по описа
на РУ-К.. Видно от приложените по делото материали от досъдебното производство,
произшествието било посетено от мл. автоконтрольор Е. К. при РУ-К.
непосредствено след получения сигнал, като на място било констатирано настъпило
ПТП в средата на кръстовището, където присъствали двамата водачи. При
проверката било установено, че мотопедът се е движил по ул. „К.“ от център
посока „С. мост“, а л.а. „Фолксваген“ се е движил по ул. „Ал. С.“ в посока ул.
„К.“, където отнел предимството на мотопеда и реализирал ПТП. Кръстовището било
урегулирано с пътни знаци. Пострадалото лице се намирало на земята с контузия на десния крак, което
наложило да бъде откаран от линейка на ФСМП-К. до Окръжна болница – гр. С.. С
постановление от 28.08.2018 год. по пр.пр. № 556/18 год. по описа на РП-И. /ДП
№ 88/2018 год. на РУ-К./ е прекратено образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Посочено е, че непосредствена причина за настъпилото ПТП е навлизането на
водача на л.а. марка „Фолксваген“ в района на кръстовището, без да отдаде
предимство на движещия се по път с предимство мотопед марка „Моториспания“. В резултат от
причиненото ПТП водачът Г.И.К. получил контузия/натъртване в областта на
дясната колянна става с увреждане на връзката на същата, която му е причинила
трайно затруднение в движението на десен долен крайник. Посочено е в
постановлението, че нанесените телесни повреди на Г.И.К. представляват средна
телесна повреда, което прави деянието съставомерно по реда на чл. 343, ал. 1,
б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, което е доказано от обективна и
субективна страна, при форма на вина непредпазливост за водача на лекия
автомобил. Предвид непредпазливия характер на деянието законодателят е
предвидил възможност пострадалото лице да поиска виновния да не бъде наказан
съгласно чл. 342, ал. от НК, което
същият е направил с нарочно волеизявление и искане досъдебното производство да
бъде прекратено.
Със заявление от 07.09.2018 год.
ищецът е поискал ответника З. „Б.И.“ да му заплати обезщетение за причинените в
резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.
Не се спори, а и от представената
по делото справка се установява, че към 18.05.2018 год. МПС л.а. „Фолксваген
Венто“ с рег. № РА6260 АР, собственост на С. С., има действаща застраховка
„гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“.
Според заключението на приетата
по делото автотехническа експертиза на в.л. И. процесното ПТП е настъпило в
резултат на челен удар между мотопед марка „Моториспания“ модел „Риз Ендуро“ с
рег. № СО 0327 М с предна габаритна
/предно колело/ и лявата габаритна страна /преден ляв калник и предна лява
врата/ на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № РА6260 АР. Ударът е бил предотвратим
за водача на лекия автомобил, при условията на отдаване на предимство за
преминаване през кръстовището на мотопеда. По отношение на водача на мотопеда
от техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим при отС.ие от мястото на
удара 7,5 м., което е по-малко от разС.ието на опасната зона за спиране на
мотопеда – около 18 метра, при скорост на движение около 30 км./ч.
От приложените по делото болнични
листове се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност през периода 21.05.2018 год. – 29.07.2018 год.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза на в.л. Топалов в резултат на процесното ПТП
ищецът претърпял контузия, оток и хематом
на дясното коляно, като възстановителният период за подобни мекотъканни
увреждания е около 20-25 дни, като през този период пострадалият е търпял
болки и страдания – изразена болезненост
в областта на коляното, която е отшумяла постепенно в рамките на посочения
период. Пострадалият би получил с голяма вероятност описаните увреждания, дори
да е бил с протектори, тъй като не са установени охлузвания, каквито неминуемо
биха се получили при контакт с терена, при положение, че кракът не е бил
защитен с протектор.
Според показанията на св. К. –
леля на ищеца, при настъпилото ПТП през м. май 2018 год. получил увреждане на
дясното коляно, като непосредствено след ПТП не можел да движи крака си, което
наложило транспортирането му до болница за преглед. Свидетелката пътувала с
пострадалия в линейката, като същият
през цялото време се оплаквал от болки в крака, най-вече над колянната става.
След произшествието ищецът бил около 10 дни на легло, като ставал само, за да
отиде до тоалетна. Майката на ищеца му носела храна в леглото и му помагала в
обслужването. Отокът в областта на коляното бил много голям. Братът на ищеца му
помагал да се къпе. На ищеца били изписани силни обезболяващи и гелове за
мазане. Около 10 дни пил таблетки аулин и мазал травмираното място около 2-3
месеца. Когато започнал да става на 20-тия ден ищецът куцал и трудно изкачвал
стълби, като трябвало да се държи за парапета. Чак три месеца след произшествието било
възстановено нормалното придвижване на ищеца, но продължил да изпитва болка в
коляното при натискане на педали и др. При ищеца дълго време се усещало и
психическо напрежение и страх от насрещното движение при управление на превозно
средство. Понастоящем ищецът не може да стои прав дълго време и понякога
накуцва. При слизане по стълби и промяна на времето също още изпитва болка.
Според показанията на св. С. С.
същият спрял на кръстовището непосредствено преди ПТП при знак стоп, като се
огледал на всички страни и не забелязал други водачи, поради което потеглил, но
в този момент внезапно изскочил мотоциклетист, който се движел с несъобразена
скорост и се блъснал в него отстрани. Ударът настъпил, след като свидетелят
вече бил навлязъл в кръстовището. Бащата на свидетеля, който пътувал с него в
деня на ПТП, му извикал да спре при появата на мотоциклетиста и С. незабавно
спрял, като според него мотоциклетистът можел да го заобиколи.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, който предвижда правото на иск на пострадалото лице срещу застрахователя
на делинквента по сключена застраховка „гражданска отговорност“. Предпоставка
за уважаването му е ищецът да проведе успешно пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно –
твърдяното противоправно поведение на делинквента, причинната връзка между него
и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите за ищеца и техния
размер. Съществуването на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка гражданска отговорност“ на ответника с делинквента не е спорно.
Съдът
намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства – протокол
за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелските показания и
приетата по делото автотехническата експертиза, че настъпилото на 18.05.2018 год. в гр. К. ПТП с
участие на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег.
РА6260 АР и мотопед марка
„Моториспания“, с рег. № СО0327М е в резултат на противоправното
поведение на водача на застрахования лек автомобил С. С., изразяващо се в това,
че навлязъл в района на кръстовището, без да отдаде предимство на движещия се
по път с предимство мотопед марка
„Моториспания“, управляван от ищеца Г.К. и по този начин предизвикал удара на
двете превозни средства, вследствие на който са причинени неимуществени вреди
за ищеца – контузия, оток и хематом на
дясното коляно. Според заключението на назначената от съда автотехническа експертиза по отношение на водача на мотопеда
от техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим. Решението на районния
съд е влязло в сила в осъдителната част,
поради което със сила на пресъдено нещо е установена изключителната вина за
настъпилото ПТП на водача на л.а. „Фолксваген Венто“. Недоказано остана
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Доказа се също така от приложената
медицинска документация, съдебно-медицинската експертиза и показанията на св. К.,
че в резултат на произшествието ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, като възстановителният
период за подобни мекотъканни увреждания е около 20-25 дни, през който
пострадалият е изпитвал изразена остра болезненост в областта на коляното.
Видно от свидетелските показания, след произшествието ищецът бил около 10 дни
на легло и близките му помагали в обслужването, като и след 20-тия ден трудно
изкачвал стълби, продължил да изпитва болка в коляното при физическо усилие,
стоене прав по-продължително време, както и при промяна на времето. Установи се
също така, че няколко месеца след произшествието ищецът изпитвал психическо
напрежение и страх при управление на
превозно средство. За репариране
на тези вреди съдът намира, че сумата 1 500
лева е достатъчно и справедливо обезщетение, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ищеца, определена от съда съобразно критерия на
чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2018 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 497, ал. 1, т.
2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ. За разликата до пълния предявен
размер от 3000 лева искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено
в обжалваната част. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените в настоящото производство
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира за основателно
направеното от въззивника възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. В случая
минималният размер адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лева, определен по
правилото на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че с оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото дължимите от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се определят в минималния посочен по-горе
размер.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260052 от 05.11.2020 год. по гр. дело № 191/2020 год. на И.ския районен съд в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на Г.И.К.,*** срещу З. „Б.И.“ АД, *** с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 18.05.2018 год. в
гр. К. по вина на застрахования при ответника водач – С. С. С.ов за лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.
РА6260 АР, за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 3000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2018 год. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 355 лева разноски.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.И.К.
с ЕГН **********,*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, *** сумата 300 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.