ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666
гр. Б.град, 13.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20241200100211 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Адвокатът на ответника подаде искане за допълване на постановеното
прекратително определение с разноските за неговото възнаграждение.
Адвокатите на ищеца изпратиха отговор, в който излагат аргументи за
неоснователност на искането с правно основание чл. 248 от ГПК.
Съдът констатира, че искането се явява редовно, допустимо и частично
основателно.
Настоящият съдебен състав доскоро поддържаше тезата, обоснована в
Определение № 107 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 607/2021 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят К Н, Определение № 109 от 15.03.2022 г. на ВКС по
ч. т. д. № 302/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К Н, Определение
№ 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Н М, и Определение № 138 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
2085/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т В, съгласно която при
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е обвързан от
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Междувременно
обаче СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е прието, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според
СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
1
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС
заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Образно
казано, с въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата се
„развърза“ от минималните адвокатски хонорари и българският съд вече
спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Именно така ще
процедира в случая и настоящият съдебен състав.
Представен е ДПЗС /лист 51 от делото/, съгласно който е заплатен хонорар от
2830 лева. В договора е вписан начинът на плащане - в брой. Вписването за
направеното плащане в ДПЗС е достатъчно и има характер на разписка, която
го доказва /т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е Ч и А Б/.
На ответника безспорно се следват разноски /чл. 78, ал. 4 от ГПК/.
Преценката за прекомерност на договореното и платено адвокатско
възнаграждение следва да се основава на правния интерес, който направилата
разноските страна има по конкретното дело, на сложността и вида на
извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, на
положените от него усилия, както и на оценката на защитаваното
имуществено благо /Определение № 234 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
90/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. В случая, като
се вземе предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело и
извършените действия от процесуалния представител, свеждащи се само до
депозирането на отговор на исковата молба, възражението на ищцовата
страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лева /в подобна
насока е и Определение № 50210 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 728/2021
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева/.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 592, постановено по делото на 28.05.2024 г., като
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. Е П, ул. „Б б“ № 4, вх. „Г“, да
2
заплати на В. В. Д., ЕГН **********, адрес с. БА., общ. Р, обл. Б.град, ул. „Д“
№, разноски, направени за адвокатско възнаграждение, в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 7525 от 03.06.2024 г., подадено от адвокат Г. Г.,
процесуален представител на В. В. Д., с правно основание чл. 248 от ГПК, за
допълване на определение № 592, постановено по делото на 28.05.2024 г., с
разноските, направени от Д. за адвокатско възнаграждение, за разликата
между присъдените 500 лева и претендираните 2830 лева.
На страните, чрез адвокатите от АД „М“, по ССЕВ, и адвокат Г. Г., по имейл
***, да се връчат копия на настоящото определение, което може да бъде
обжалвано от тях в едноседмичен срок, считано от връчването, пред
Апелативен съд София, с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б.град.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
3