Решение по дело №185/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 септември 2021 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20217200700185
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

      № 233

гр.Русе, 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

     Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

                                                                         ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 185 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, чрез процесуален представител, против решение № 260200/14.04.2021 г., постановено по АНД 2138/2020 г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 18-23/27.10.2020 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА. С наказателното постановление, за нарушение по чл.49, т.1 от ЗРА и на основание чл.85 от същия закон, на Н.П.Н. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Поддържа, че районният съд неправилно приел за нарушени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото съставените акт за установено административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП) съдържали точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то било извършено. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяването на друго вместо него, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – Н.П.Н. не се явява в проведеното открито съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че не са спазени изискванията на закона при описание на нарушението в  съставените АУАН и НП.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е приел, че в АУАН и НП е отразено единствено, че в търговския обект било установено наличието на риба без декларация за произход, но в тези актове не е конкретизирано в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението – в доставяне, в предлагане или в продажба, респ. в трите посочени хипотези, на такава риба. Приел е, че липсата на надлежно описание на нарушението представлява нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, по отношение на АУАН, и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, по отношение на НП, които изискват тези актове да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Въззивната инстанция е мотивирала извод, че този техен порок е съществен и води до неяснота относно повдигнатото на наказаното лице административнонаказателно обвинение, тъй като, от една страна, нарушава правото му на защита, а от друга поставя съда в невъзможност да се произнесе дали това лице е извършило вмененото му нарушение.

Решението е правилно. Направените от контролираната инстанция изводи са съответни на закона и следва да бъдат споделени.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗАНН установява един от основополагащите принципи в административнонаказателното (и в наказателното) право, а именно законоустановеността на административното нарушение (nulla poena sine lege). От този принцип следва, че описанието на нарушението в АУАН и НП, съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да бъде направено по такъв начин, че да включва всички факти, които се подвеждат под елементите от конкретния състав на нарушението. Това означава, че в АУАН и НП изпълнителното деяние на нарушението трябва да бъде описано чрез изразите, чрез които то е формулирано в посочената като нарушена законова разпоредба.

В случая в тях нарушението е квалифицирано като такова по чл.49, т.1 от ЗРА. Този текст гласи следното: “В заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми“. Както правилно е приел районният съд, изпълнителното деяние на нарушението по тази разпоредба има три отделни форми, поради което неговото описание в АУАН и НП също следва да включва посочване на конкретната форма на изпълнителното деяние, която наказващият орган е счел, че е била осъществена от нарушителя.

В случая това изискване не е спазено. В НП нарушението е описано по следния начин: „На 04.09.2020 г., в 11:30 часа, при извършена проверка на търговски обект на фирма „Фиш-Норт“ ООД, намиращ се в гр.Русе, ул.Тулча № 6, с продавач-консултант г-н Н.Н., се установи, че в обекта има налична риба от видовете: бял амур 6 кг., бяла риба – 3,900 кг., платика – 10 кг. и шаран 57 кг., без документ – декларация за произход“. По сходен начин е описано нарушението и в АУАН № В 0018102/04.09.2020 г.

Касационната инстанция намира, че това описание не съдържа в себе си признаците на която и да е от трите форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл.49, т.1 от ЗРА (доставяне, предлагане и продажба на риба без съответните документи), която административнонаказващият орган е възприел като осъществена. Простото наличие на риба в търговския обект, означено чрез използвания израз „има“, не показва отношението на наказаното лице към тази стока – дали то я е доставило, дали я предлага за продажба или я продава. Изискването на закона за описание на нарушението не може да бъде замесено от житейски презумпции, основаващи се на обстоятелството, че рибата е установена именно в магазин, специализиран в нейната продажба, и на качеството на наказаното лице – продавач-консултант в този търговски обект.

На следващо място, в АУАН и НП изцяло липсва посочване и на друг съществен елемент от обективната страна на нарушението по чл.49, т.1 от ЗРА, а именно дали се касае до първа продажба на риба, само в който случай ще се изисква и декларация за нейния произход. Според легалната дефиниция по т.20, § 1 от ДР на ЗРА „първа продажба" е продажба на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за пръв път след улова. За първа се счита и продажбата на описаната продукция, която е от внос и се предлага директно на пазара. От своя страна редът и условията за осъществяване на първа продажба на риба са детайлно регламентирани в Наредба № 4 от 13.01.2006 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми. От административнонаказателната преписка е видно, че обстоятелството дали при процесното нарушение се касае до първа продажба на риба или до нейната последваща продажба, в който случай изискуемият от закона документ би бил не декларация за произход, а търговски или платежен документ (вж. чл.49, т.2 от ЗРА), въобще не е бил изследван от контролните органи и доказателства за него не са били събирани.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени в настоящото производство деловодни разноски и не е направил искане за тяхното присъждане, поради което такива не му се следват.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260200/14.04.2021 г., постановено по АНД № 2138/2020 г. по описа на РРС.

Решението е окончателно.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: