Решение по дело №2094/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1139
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20223100102094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100102094 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от от А. Р. А. с
ЕГН:********** с адрес гр. ****** действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Д. П. Й. от АК-Варна и съдебен адрес
****** ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ****** с
правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че й е повдигнато обвинение с
постановление за привличане на обвиняем от 27.08.2015 год., по ДП
№179/2012 год. по описа на ОД на МВР Варна. Обвинението е за това, че на
неустановена дата в периода 10.03.2008 год. - 28.03.2008 год. в гр. Варна,
съзнателно се ползвала от официални документи с удостоверени неверни
обстоятелства, престъпление по чл.316 НК.
В хода на производството от страна на разследващите органи са
извършени „множество процесуално-следствени действия по разследване,
включително с участието ищцата като обвиняема.
Против ищцата е внесен Обвинителния акт от Районна прокуратура-гр.
Варна в Районен съд - гр. Варна, по който е образувано НОХД №5279/2016
год., по описа на РС - гр. Варна, 38-ми състав.
1
Производството е приключило с Присъда от 23.05.2019 год. постановена
по НОХД № 5279/2016г., по описа на ВРС 38-ми състав, влязла в законна сила
18.12.2019 год., с която ищцата като подсъдимата,е призната за невиновна за
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 316, вр. с чл.311, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Производството против ищцата е продължило на 4 години, 3 месеца и
22 дни, по което й е наложена е МНО „Подписка" в продължение на целия
воден наказателен процес.
Ищцата е участвала е в множество процесуални действия и в 14 открити
съдебни заседание по НОХД. Вследствие на незаконното обвинение е търпяла
вреди в продължение на четири години, през което е живяла в състояние на
силен страх, стрес и безпокойство, предвид неизвестността относно
евентуално налагане на наказание за престъпление, което не е извършила.
Това се е отразило негативното в личен, житейски, професионален, психо-
емоционален и здравословен план.
През 2015г. на ищцата е поставена диагноза Хронична бъбречна
недостатъчност. Болестта е прогресирала бързо и необратимо. В продължение
на една година, всеки месец е лежала в болница по 10 дни за извършване на
химиотерапия. Единия бъбрек е спрял да функционира и се е наложило
трансплантация през месец март 2019 год. и към настоящия момент е само с
един бъбрек. Здравословно състояние в периода на незаконно водения процес
сериозно се е отразил на психиката и. Тревожила се за хода на наказателния
процес. Тревогите довели до високо ниво на стресово състояние за
продължителен период от време. Спряла е да се храни. Отслабнала е с около
7-8 килограма. Чувствала е постоянна умора и обща отпадналост Не е можела
да спи, непрестанно е сънувала кошмари. Изключително трудно е съчетавала
престоя си в болницата с участието си в о.с.з. на които е държала лично да
присъства.
Ищцата е престанала да общува със съпруга си. Затворила се е в себе си.
Отказвала е да контактува с близки и приятели. Притеснявала се е, че доброто
и име с което я познават в обществото е силно опетнено. В ищцата се
зародила депресивна реакция вследствие на процеса. Проявили са се и други
емоции-тревожност, депресия, безпокойство, напрежение и гняв. Преди всяко
открито съдебно заседание е изпитвала силно безпокойство и тревога.
2
Приемала е успокоителни. Спирала е да се храни и да спи. Затваряла се е в
себе си и не е контактувала с околните.
На 24.08.2019 год. е приета по спешност в МБАЛ"Света Анна" - Варна с
изтръпване на дясната ръка и дясната буза и промени в говора. Предвид
периода на репресия, тежестта на повдигнатите обвинения, характера и
интензитета на неимуществените вреди претърпени от ищцата претендира
сума от 50 000лв., справедливо ще я обезвъзмезди.
Моли съда да постанови решение, с което:
ОСЪДИ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със
седалище ****** да заплати на ищцата на основание чл. 2, ал.1, т.З от
ЗОДОВ, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконното
обвинение по НОХД №5279/2016 год., по описа на РС - гр. Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 18.12.2019 год. до окончателно й
изплащане.
Претендира направените съдебно - деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска и моли съда да го уважи.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
представляван от Прокурор в ОП-Варна, с който оспорва предявения иск,
като неоснователен, недоказан, алтернативно и силно завишен.
Според ответника макар наказателното производство да е продължило
четири години, самото досъдебното производство е протекло в разумни
срокове. По-голям период от време наказателното производство се е
намирало в съдебната си фаза. Обвиняеми/подсъдими по делото са били и
други лица, чието процесуално поведение и това на процесуалните им
представители, също е от значение за продължителността на наказателното
производство.
Оспорва наличието на причинна връзка между обвинението по чл. 316
НК и влошеното здравословно състояние на ищцата.
3
Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер като неоснователно
завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52
от ЗЗД, и социално - икономическите условия в страната. Моли съда да
отхвърли иска.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се представлява от
прокурор в ОП-Варна, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира
за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Присъда от 23.05.2019 год. постановена по НОХД № 5279/2016 год.,
по описа на ВРС 38-ми състав, влязла в законна сила 11.11.2019 год., с която
ищцата А. Р. А. в качеството й на подсъдимата, е призната за невиновна, за
това, че на неустановена дата в периода 10.03.2008 год. - 28.03.2008 год. в гр.
Варна, съзнателно се ползвала от официални документи с удостоверени
неверни обстоятелства.и оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 316, вр. с чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Производството против ищцата е продължило на 4 години, 3 месеца и
22 дни, по което й е наложена е МНО „Подписка" в продължение на целия
воден наказателен процес.
За повдигнатото обвинение в НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по
чл.37 ал.1, т.6 от НК „лишаване от право да се заема определена държавна
или обществена длъжност.“
Представена е по делото Епикриза от Университетска болница Истинйе
Бахчешехир с диагноза „остра бъбречна недостатъчност. Ищцата е постъпила
в болницата по повод бъбречна трансплантация извършена на 19.03.2019 год.
Представен е лист на преглед от МБАЛ „Света Анна“ Варна, на името
на ищцата от който е видно, че посетила болничното заведение по спешност и
е поставена диагноза „истерия“
По делото е допуснато и приета съдебно психиатрична експертиза от
вещото лице д-р Т. А., от заключението на която съдът установи, че воденото
против ищцата досъдебно и наказателно производство в продължение на
4
повече от четири години, са предизвикали първоначално състояние на остър
дистрес и симптоми на Разстройство в адаптацията, като продължителността
на обвинението и досъдебното и съдебното производство са формирали
трайно психотравмено изживяване и се проявили със симптомите на
„Смесено- тревожно депресивно разстройство“.
Негативните психически преживявания са тревожно-депресивни
симптоми, както и страх от бъдещето, нарушен сън, редукция на тегло,
влошаване на наличното телесно заболяване, психологични преживявания
като усещане за уронване на достойнството и престижа й. Състоянието се
класифицира като Смесено- тревожно депресивно разстройство.
Това състояние е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение.
Воденото наказателно производство в продължение на повече от четири
години, са предизвикали първоначално състояние на остър дистрес и
симптоми на Разстройство в адаптацията, като продължителността на
обвинението и досъдебното и съдебното производство са формирали трайно
психотравмено изживяване и се проявили със симптомите на Смесено-
тревожно депресивно разстройство.
Персистираща психотрвамена ситуация допълнително е утежнила
наличното бъбречно заболяване с «Хронична бъбречна недостатъчност».
Вещото лице е установила и към момента на депозиране на
заключението персистирани натрапливости свързани с работата с прояви на
свръхакуратност и перфекционизъм. Налице е предварителна тревожност и
страх при изпълнение на определени социални дейности.
Ищцата е участвала е в множество процесуални действия и в 14 открити
съдебни заседание по НОХД 5276/2016 год. по описа на ВРС видно от
представеното Удостоверение изх. № 17958/03.07.2023 год. на ВРС.
По делото са разпитани свидетели, от показанията на които съдът
установи, че
През лятото на 2015 год. срещу ищцата е повдигнато обвинение за
документално престъпление, което приключило през 2019 год. Преди
повдигане на обвинението е била винаги лъчезарна и усмихната, а след това
станал по-тиха, не споделяла, имало осезаема промяна в поведението й.
Ищцата се притеснявала, че делото ще й се отрази негативно на работата, тъй
5
като работила като счетоводител за обвинението е за документно
престъпление. Според свидетеля А. същата година ищцата била е
диагностицирана със заболяване на бъбреците, което нямало връзка с
обвинението. След повдигне на обвинение станала по-затворена. Не е
променяла работното си място. Според свидетеля А. поведението на ищцата
се променило след като я завел в полицейското управление за снемане на
пръстови отпечатъци.
При посещение на гости в дома на св.Б. ищцата и св. А., тя свидетелката
забелязала мастилото и видяла че емоционалното състояние на ищцата не е
било добро, от весел, общителен любознателен човек започнала да се
държеше по странен начин, станала раздразнителна, разсеяна, затворена в
себе си. Според свидетелката високо кръвно налягане вдигала заради
бъбречната недостатъчно.
През 2019 год. й е извършена трансплантация. Обвинението е за измама
с документи и тя била притеснена, че ако ръководството на пристанището
където работи разбере за това, ще остане без работа. Участието й в съдебни
заседания й влияело зле. По цели нощи будувала. Вечерта преди заседанието
оставаше детето на свидетелката или на майка си, защото не искала то да я
вижда разстроена. Настъпи срив в здравословното й състояние. Една вечер са
излезли на разходва и поради криза а приели в болница.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са
непротиворечиви помежду си и събраните останали писмени доказателства,
като показанията на Т. С. А. съдът преценява като обективно заинтересован,
като мъж живеещ на съпружески начала с ищцата.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице, като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и
съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
6
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем с повдигне
на обвинение за извършване на престъпление по НК, а в последствие е
признато за невиновно и оправдано за повдигнатото обвинение.
По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е незаконно в
хипотезата на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е
извършено престъпление и авторството му.
В настоящия случай обвинението е незаконно, тъй като наказателното
производството против ищеца, по повдигнато обвинение за извършено
умишлено престъпление е приключило с окончателен съдебен акт, с който
призната за невиновна и оправдана, тъй като деянието й не съставлява
престъпление. Този съдебен акт обуславя незаконността на обвинението.
В разглеждания случай против ищцата е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.316 в вр. чл.311 от НК, за което в особената част на НК се
наказва с лишаване от свобода до пет години и съдът може да постанови и
лишаване от права. В случая не се касае за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93 от НК.
Мярката за неотклонение взета спрямо ищцата е подписка, която е най-
леката според НПК
От събраните гласни доказателства се установява, че ищца е преживяла
болки и страдание вследствие незаконното обвинение за извършено
престъпление, като от обвинението са били засегнати личността и
достойнството й, нарушен е бил нормалния й живот и контакти.
Вследствие на незаконното обвинение у ищцата са формирано трайно
психотравмено изживяване и са се проявили със симптомите на Смесено-
тревожно депресивно разстройство.
Травмата допълнително е утежнила наличното бъбречно заболяване с
«Хронична бъбречна недостатъчност».
Психотравмата към момента се свързва с прояви на свръх акуратност и
перфекционизъм в работата й, при наличие предварителна тревожност и
7
страх при изпълнение на определени социални дейности.
Безспорен е факта на воденото наказателно производство и
установената идентичността на субекта против когото е водено делото в
лицето на ищцата, което определя нейната активната материално правна
легитимация като ищец.
Разследването е извършвано под прякото ръководство и контрол на
Районна прокуратура гр.Варна. Против ищцата от страна на ответника е
внесен обвинителен акт в съда, подържано е обвинението и поради което
Прокуратурата като единна система е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск
Искът е частично основателен и доказан.
На обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подлежат всички
преки и непосредствени вредите, претърпени в резултат на незаконното
обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на чл.52
от ЗЗД т.е. съобразно принципа „по справедливост”.
Съгласно задължителната съдебна практика в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД, не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Правно релевантни обстоятелства относно размера на обезщетение, от
категорията на намаляващите размера са: незаконното обвинение не е за
тежко умишлено престъпление, предвиденото наказание лишаване от свобода
до пет години и не създава реална опасност ищцата да го търпи ефективно.
Взетата спрямо ищеца мярката за неотклонение е най-леката.
Правно релевантните обстоятелства завишаващи размер на обезщетение
и дългия срок проведеното наказателно преследване повече от четири години,
множеството проведени съдебни заседания на които ищцата е присъствала и е
търпяла неблагоприятните последици на незаконното обвинение, са факти
установяващи, че преживените от болки и страдания са за дълъг период от
време и същевременно определят по-висок размер на обезщетение.
Безспорно е установено, че ищцата е имала душевни страдания,
притеснения, безпокойство относно повдигнатото му обвинение, което
неминуемо е довело до душевни болки и страдания, като вследствие на
8
незаконното обвинение.
Не се събраха доказателства на наличието на причинно следствена
връзка между незаконното обвинение и заболяванията на ищцата. Поради
недоказаност на връзка обезщетение не следва да обхваща заболяването
бъбречна недостатъчност и бъбречната трансплантацията, както и високото
кръвно налягане, което е вследствие на бъбречната недостатъчност.
Така изложените обстоятелства мотивират съда да присъди
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживени от ищцата
болки и страдания от незаконното обвинение, като при определяне размера на
обезщетението, съдът следва да вземе предвид изложените по-горе
обстоятелства.
Посочените неблагоприятни последици като болки и страдания са в
пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство.
При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
предвид всички морални, психически и физически болки и страдания, които
са били понесени, настоящия състав счита, че за обезщетяване на понесените
от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение
претендираната сума в размер на 9 000 лева е справедлив, а предявения иск се
явява основателен до този размер.
В останалата част искът се явява неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
По отношение на обезщетение за забава.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при отговорност за деликт, деликвента
изпада в забава от дата на деликта и без покана. Оправдателната присъда
спрямо ищцата е влязла в сила на 11.11.2019 год. и от този момент ответника
е в забава.
Ищцата е претендирала законната лихва от 18.12.2019 год. В този
смисъл съдът следва върху определеното по-горе обезщетение, да присъди и
обезщетение за забава от 18.12.2019 год.
По отношение на разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да възложи в тежест на
ответника направените от ищеца разноски по предявения иск на основание
9
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
Съдът следва да присъди в тежест на ответника направените от нея
разноски в размер на 410 лева, съобразно представения списък предявен в
срока по чл.80 от ГПК.
Разноските за адвокат са претендирани по реда на чл.38 от ЗА. Съдът е
уважил иск в размер на 9 000 лева, а дължимото на адвоката възнаграждение е
в размер на 1200 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за МРАВ. В
този смисъл съдът следва да осъди ответника да заплати на адвоката за
осъществената защита сумата от 1200 лева, съобразно размера на уважени
иск по реда на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с административен адрес: ******,
представлявана от Главния прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. А. с
ЕГН:********** с адрес гр. ******, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Д. П. Й. от АК-Варна и съдебен адрес
******, СУМАТА от 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение по НОХД
№5279/2016 год., по описа на РС - гр. Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 18.12.2019 год. до окончателно
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявени иск от А. Р. А. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с правно основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ в
останалата му част над размера от 9000 лева до претендирания размер от
50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ адв.
Д. П. Й. от АК-Варна и съдебен адрес ******, сумата 1200 лева,
представляваща възнаграждение на адвокат защитник на основание чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на А.
Р. А., направените по делото разноски в размер на 410 лева, представляваща
10
разноски вещо лице и държавна такса, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11