№ 1314
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 11586 от 03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 73342/2021 г. по
описа на СРС, 54-ти състав е отхвърлен предявеният от ЗД „Б.И.с“ АД срещу „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2689.73 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №
*******, вследствие на ПТП от 01.12.2020г., настъпило в гр. София по вина на водача
на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, чиято застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите била застрахована от „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 22.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Срещу решението в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
ищеца ЗД „Б.И.с“ АД с доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се СРС неправилно да
е приел, че не се установява поведението на сочения за виновен водач да е
противоправно. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго за уважаване на предявения иск в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния
съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Софийският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В исковата молба ЗД „Б.И.с“ АД твърди, в качеството си на застраховател по
риска „Каско“ на собственика на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******, да е изплатил на
правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 2074.73 лева за вреди, в
следствие на ПТП от 01.12.2020г., настъпило в гр. София по вина на водача на лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, като сторил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Последният бил застрахован по
застраховка „ГО“ от ответното дружество „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД. Наред с
това ищецът извършил и разход в размер на 600 лева за наемане за застрахования на
лек автомобил, който последният управлявал в продължение на 15 дни, докато траел
ремонтът на увредения лек автомобил. Поддържа се да е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с включените ликвидационни
разноски, както и сторените разходи за наемане на лек автомобил за застрахования по
време на ремонта, но ответникът не сторил това.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване: 1/
наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в
срока на действие на застрахователното покритие на застрахователно събитие (ПТП) в
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на
осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и
вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната
стойност на вредите.
За да постанови решение в обжалвания смисъл първоинстанционният съд е
приел, че не се установява по делото конкретно противоправно поведение на сочения
за виновен водач на МПС „Ситроен Берлинго“, което да стои в причИ. връзка с
настъпване на пътния инцидент. Поради горното е отхвърлил изцяло предявения иск.
2
Спорът между страните по същество, очертан от доводите във въззивната
жалба, е относно наличието на противправно поведение на водача на застрахования
при ответника л.а., което да е в причИ. връзка с настъпилия пътен инцидент.
С доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската
(деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен“ е била обезпечена по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От ангажираните по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ
решаващият съд правилно е приел наличието на облигационно правоотношение по
имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *******.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и изслушаното заключение на САТЕ, настоящият съд намира, че не се
установява противоправно поведение от страна на водача на застрахования при
ответника л.а., което да е причинило процесното ПТП. Съгласно разясненията, дадени
в открито съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице изяснява, че от
данните по делото ПТП (протокол за ПТП и свидетелските показания) - то е настъпило
преди кръстовището - в района на маркировките, на мястото, където двете ленти се
разширяват и стават три. Експертът сочи, че не би могъл да бъде даден еднозначен
отговор на въпроса къде по широчината на пътното платно се е намирал всеки от
автомобилите- участници в ПТП, към момента на настъпване на последното, респ.
твърденията на кой от двамата водачи са правдиви от техническа гледна точка.
Същевременно при изслушването му в същото заседание експертът изяснява, че
процесните щети по лек автомобил „БМВ Х5“ могат да бъдат получени както ако
„Ситроенът“ е в спряло състояние, така и ако същият е бил в движение. Дори и да се
приеме отразеното в данните, представени от ответника, че лек автомобил „Ситроен“ е
бил в спряло състояние към момента на ПТП, уврежданията по предна броня на лек
автомобил „БМВ“ са в причИ. връзка с удара. Това увреждане е посочено и в самия
двустранен констативен протокол. Изрично сочи, че ако „Ситроенът“ е бил започнал
маневра за движение наляво, тогава същият е щял да има увреждания и в своята по-
задна лява част. Експертът подчертава, че в заключението е отразил данните от
уведомлението за щета, представено от ищеца, доколкото същото е било изготвено
преди изслушване на свидетелските показания. Съдът кредитира заключението на
САТЕ, ведно с разясненията дадени в съдебно заседание, отразяващи и събраните
гласни доказателства, като приема, че същото е обективно, пълно и компетентно
дадено в неговата цялост писмена и устна. Следва да се посочи, че доколкото САТЕ е
изготвена преди събирането на гласните доказателства, то дадените в открито съдебно
заседание допълват експертизата, поради което съдът гради своите изводи и върху
дадените разяснения, позоваващи се на свидетелските показания. Предвид горното е
неоснователно оплакването на въззивника, че съдът необосновано е приел липсата на
противоправно поведение на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“, доколкото районният
съд се е позовал в своите мотиви на заключението на вещото лице.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал показанията на св. Тотев (водача на застрахования при
ответника л.а.), тъй като не били последователни, а и същият бил заинтересован от
изхода на делото. Този съд счита показанията на свидетеля обективно да
възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства от значение за спора. Същите са
3
последователни и конкретни. Противоречие се установява единствено с показанията на
разпитания св. Б.А. (водач на застрахования при ищеца л.а.) в частта относно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът кредитира показанията на св.
Тотев, доколкото се подкрепят от изводите на вещото лице, дадени в съдебно заседание
относно възможните вреди, които биха настъпили при заявения от св. Андреев
механизъм, а именно ако „Ситроенът“ е бил започнал маневра за движение наляво,
тогава той е щял да има увреждания и в своята по-задна лява част, каквито обаче не се
доказва по делото да са налице. Ето защо съдът дава вяра на показанията на св. Тотев,
което е сторил и решаващия съд при формиране на вътрешното си убеждение.
Ищецът не доказва пълно и главно, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ е
навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „БМВ“, предприемайки завой
наляво, доколкото самият той в показанията си споделя, че чул удар от дясната страна
на автомобила си, без да твърди да е възприел другият автомобил при смяна на
лентите, респ. при навлизане в лентата му за движение, в какъвто смисъл са
твърденията в исковата молба. Следва да се посочи, че от ангажираните доказателства
в съвкупност не се установява и възражението на ищеца за изключителна вина на
застрахования при ответника л.а. за настъпване на процесното ПТП. Порази горното
изводите на районния съд в тази насока са правилни и обосновани и настоящата
инстанция ги споделя напълно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
въззивникът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване
настъпване на една от кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника като застраховател по
застраховка „ГО“ – противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил
„Ситроен Берлинго“, поради което не е необходимо съдът да разглежда по същество
останалите предпоставки от фактическия състав на деликта. Ето защо предявеният иск
с правно основание чл. 411 КЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното и доколкото крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски
районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, поради което следва да й се присъдят сторените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 682,80 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11586 от 03.07.2023 г., постановено по гр. д. №
73342/2021 г. по описа на СРС, 54-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.с“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 682,80
лева с ДДС, представляваща разноски за настоящото производство
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5