Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Д.
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д.гр. д. № 6425
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.ДСК“ АД, ЕИК********, чрез пълномощник
- юрк. С.П. е предявила иск за установяване съществуване на парично вземане
против Г.Д. Б., ЕГН **********, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от
16.04.2008 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 29522/2015 г. по описа на СРС, 32
с-в за следните суми, дължими на Б.„ДСК” АД, а именно: 440 143,62 лв. -
главница, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2015г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 83 384,41 лв. - договорна лихва за периода от
01.04.2013 г. до 27.05.2015 г., 691,34 лв. - санкционна лихва за периода -
25.05.2015 г. до 27.05.2015 г., сумата от 7498,04 лв. - заемни такси, заплатените
разноски в заповедното производство в размер на 18 960,11 лв., както и
направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че
по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008 г., „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила на ответника Г.Д.Б. кредит в размер на 460 000 лева, със срок за
издължаване - 360 месеца, който бил усвоен на 23.04.2008 г.
За предоставения кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, формирана от БЛП, определян
периодично от кредитора и стандартна надбавка. Към датата на сключване на
договора БЛП е бил 4,69 %, а стандартната надбавка е била 3,10 % и съответно лихвеният
процент по кредита е бил общо 7,79 %. Съгласно уговореното, кредитополучателят
има право на преференциална лихвена надбавка съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, а в случай на неизпълнение
на някое от условията по програма „ДСК Уют“, същият губи правото да използва
преференциалния лихвен процент и от датата на неизпълнение заплаща лихва по т.
7.1.
Излага се, че поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията
над 90 дни, на основание т. 20.2, раздел VII от Общите условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Договора за ипотечен кредит
от 16.04.2008 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката е упражнила правото
си да обави кредита в предсрочно изискуем, като е изпратила Покана-Уведомление
с изх. № 01-20-01213/06.02.2015г. на ответника чрез Еконт Експрес, но поради обстоятелството,
че писмото е върнато като невръчено, Банката е инициирала уведомяване с
изпращане на нотариална покана чрез нотариус М.Е., peг. № 627 на НК. В резултат
на това на ответника е изпратена нотариална покана, заведена в нотариалните
регистри под акт № 86, том I, peг. № 1965 от 19.05.2015 г., която е била връчена
лично на същия на 21.05.2015 г., поради което на 25.05.2015 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. До предявяване на молбата
за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 %.
Посочва се, че на 28.05.2015 г.
„Б.Д.“ ЕАД е подала заявление по чл. 417 от ГПК, по повод на което била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за посочените
по-горе суми, а също така в полза на „Б.Д.“ ЕАД били присъдени разноски в
размер на 18 960,11лв.
На 04.05.2016г. „Б.Д.“ ЕАД е уведомена
за подадено възражение от длъжника, поради което предявява настоящия иск за установяване
на вземането си по заповедта и издадения изпълнителен лист.
Ответникът по делото Г.Д.Б. е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че в процесния договор се
съдържат неравноправни, въз основа на което и нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, а именно - чл. 86, ал. 2 от Общите условия към договора – Раздел XVII
– „Изменения и допълнения на договора“, а също така и в Раздел II – „Олихвяване“
от Общите условия. На следващо място твърди, че не е уведомен по надлежния начин
от Банката за обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради което същата
не е упражнила валидно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага
се, че приложената нотариална покана не удостоверява извършено връчване по
никой от начините, предвидени по чл. 37-58 от ГПК, към който ред препраща чл. 50
от ЗННД. Сочи се, че не е представена разписка за връчване, който документ е
надлежният за установяване на извършено връчване на поканата съгласно чл. 44,
ал. 4 ГПК, а изявлението на нотариуса, че поканата е била връчена на лицето, не
може да се приеме за официален документ за удостоверяване на връчване, тъй като
цитираното изявление не е направено в предвидената в чл. 44, ал. 1 ГПК форма,
нито съдържа положителен подпис на получателя. В тази връзка ответникът излага,
че няма получено волеизявление за обявената предсрочна изискуемост. На следващо
място, ответникът излага, че предоставеното от „Б.Д.“ ЕАД уведомление е било
изпратено на адрес в гр. Чепеларе, а неговият адрес по лична карта е в гр.
София, за което представя копие от същата. В тази връзка, ответникът моли ъда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 16.04.2008 г. между „Б.Д.“
ЕАД и Г.Д.Б. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 460 000 лв., със
срок на издължаване на кредита 360 месеца, с падежна дата на месечните вноски
на 16-то число от месеца.
Съгласно чл. 7 от договора било
уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят ще заплаща лихва, формирана
от БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
УЮТ”. Към датата на сключване на договора БЛП е бил 4,69%, а стандартната
надбавка в размер на 3,10 % или лихвеният процент по кредита е общо 7,79 %.
Приложени са и Уловия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, както и Приложение
№ 3.2. към договора – Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по
ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“, подадена от кредитоискателя Г.Д.Б..
Приложени са и Общите условия
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, валидни към м. януари 2008 г.
Съгласно раздел ІІІ –
Олихвяване е предвидено, че:
В т. 9.1. Кредитът се олихвява
с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в
Договора. Кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява
Кредитополучателите по подходящ начин. В т. 9.2. е предвидено, че лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
Съгласно т. 9.5. ако Кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита,
даваща право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от
условията, при които е предоставена отстъпката, същият губи право на
съответната отстъпка от датата на неизпълнението, а съгласно т. 9.6. ако
кредитът е с възможност за револвиране на погасената главница, размерът на
месечната вноска за лихва се актуализира прн всяко иово усвояване, като Кредиторът
уведомява Кредитополучателя за размера й.
В раздел VІІ – Отговорности и
санкции е предвидено: в т. 20.2., че при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 %. В т. 20.3. е предвидено, че ако
кредитът е с възможност за револвиране, тази възможност се преустановява от
първия ден след месечната падежна дата при закъснение в плащането на дължимата
месечна лихва и се възстановява след погасяване на просрочената лихва.
Възможността отпада окончателно при допусната забава в плащането на дължимата
месечна лихва над 90 дни.
Враздел VІІІ – Други уговорки е
предвидено, че: В т. 25.3., че Кредиторът има право едностранно да променя базовия
лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ
начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: а./ при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURІBOR,
LІBOR; б./ при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски
долар; в./ при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени
за България (CPI); г./ въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху
банковата система и/или върху Б.ДСК; д./ промени в нормативните актове, както и
в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките; е./ при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявени
в статистиката на Централната банка; ж./ съществена промяна в паричната
политика на Централната Б.- премахване на валутния борд, обезценка и
деноминация на лева, смяна на парите.
Видно от представеното по
делото Извлечение от счетоводните книги на Банката от 28.05.2015 г., приложено
на л. 23 от делото се установява, че поради неплащане от кредитополучателя Г.Б.
на дължимите месечни вноски по договора на 25.05.2015 г., кредиторът „Б.Д.“ ЕАД
е обявила кредитът за изцяло предсрочно изискуем на основание т.20.2. от Общите
условия, неразделна част от Договора за кредит от 16.04.2008 г. поради
настъпила забава в плащанията над 90 дни, а именно: поради неплащане на 26 броя
погасителни вноски до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, както
следва от 23.04.2013 г. до 23.05.2015 г.
В подкрепа на твърдението си,
че е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, от ищеца
е представено Уведомление, с рег. № 01-20-01213/06.02.2015 г., изпратено до
длъжника Г.Д.Б., видно от което Банката го е уведомила, че поради забава в
погасяване на задълженията по сключения с „Б.Д.“ ЕАД Договор за банков кредит
от 16.04.2008 г. и на основание предвидените в него условия, обявява кредита за
предсрочно изискуем, като считано от датата
на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Посоченото уведомление е
изпратено до длъжника чрез Еконт Експрес на адрес: гр. Чепеларе, ул. „*******.
Видно от приложената обратна разписка, същото е върнато с отбелязване, че
длъжникът не живее на адреса.
Видно от представеното по
делото копие от лична карта на ответника Г.Д.Б., издадена на 15.05.2014 г.,
като постоянен адрес ***.
По делото е приложена и нотариална
покана с рег. № 1965, том І, № 86 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е., рег. № 627
на НК, район на действие СРС, /с изх. № на Б.ДСК 01-20-03475/18.05.2015 г./, изпратена
от „Б.Д.“ ЕАД до длъжника Г.Д.Б., с която Банката е уведомила, че поради забава
в погасяване на задълженията по сключения с „Б.Д.“ ЕАД Договор за банков кредит
от 16.04.2008 г. и на основание предвидените в него условия, обявява кредита за
предсрочно изискуем, като считано от датата на получаване на писмото цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Видно от отбелязването върху поканата, на
21.05.2015 г. нотариус М.Е., рег. № 627 е удостоверила връчването на екземпляр
от поканата на адресата Г.Б., лично срещу разписка № 86/19.05.2015 г., като на
гърба на нот. покана се съдържа ръкописно изписан текст „Получих поканата на
25.05.2015 г.“ и подпис.
Приложено е и съобщение за
нотариалната покана, видно от което същата е изпратена на адресата на следния
адрес: гр. София, ж.к.****************, като е отбелязано, че на 21.05.2015 г.
поканата е връчена на същия от И.В.М.и е отбелязано, че е получена от него „лично“
срещу положен подпис на „получател“.
Приложена е и нотариална покана
с рег. № 1960, том І, рег. № 85 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е., рег. № 627,
изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до Г.Д.Б., с която Банката е уведомила, че поради
забава в плащанията на месечните вноски, обявава сключения с „Б.Д.“ ЕАД Договор
за банков кредит от 09.09.2008 г. за предсрочно изискуем. В приложеното
съобщение е отбелязано, че поканата е получена от длъжника Г.Б. на 21.05.2016 -
лично срещу подпис, като на гърба на поканата се съдържа ръкописно изписан
текст „Получих поканата на 25.05.2015 г.“ и подпис.
От ответната страна е оспорена
истинността и автентичността на нотариалните удостоверявяния в нотариална
покана с рег. № 1965, том І, № 86 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е., рег. № 627
/с изх. № на Б.ДСК 01-20-03475/18.05.2015 г./, както и нот. покана с изх. № Б.ДСК
– 01-20-03476/18.05.2015 г. , скрепени със съобщенията за нотариалните покани №
85/19.05.2015 г. и № 86/19.05.2015 г. – досежно подписът на „получател“ и
„лично“ като се твърди, че обективираните подписи в тях не са положени от
ответника, нито изписванията на връчванията „лично“ и „получих“. В тази връзка
и на основание чл. 193 ГПК по делото е открито производство по оспорване
истинността на подписа и отбелязването в посочените нотариални покани и
съобщенията към тях.
По делото е назначена съдебно-почеркова
експертиза, съгласно заключението на която подписите за „Получател”,
обективирани в Съобщение към нотариална покана от Б.Д. ЕАД до Димитър Б., рег. №
1960/19.05.2015 г., т.1, акт 85/2015 г. и Съобщение към нотариална покана от Б.Д.
ЕАД до Димитър Б., рег. № 1965/19.05.2015 г., т.1, акт 86/2015 г., двете по
регистъра на нотариус рег. № 627 М.Е., са положени от Г.Д.Б., от чието име
изхождат. Съгласно заключението на експерта, ръкописните текстове „лично” и „Получих
поканата на 25.05.2015 г.”, в иредставените нотариални покани и съобщения към
тях, не са написани от Г.Д.Б..
На 28.05.2015 г. „Б.Д.“ ЕАД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за вземанията си по Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008
г., по повод на което е образувано ч.гр.д. № 29522/2015 г. на СРС, ГО, 32 с-в.
На 11.06.2015 г. съдът е издал
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29522/2015
г. на СРС, ГО, 32 с-в в полза на заявителя и ищец по настоящото дело „Б.Д.“ ЕАД
против длъжника Г.Д.Б. за сумата от от 440143,62 лв. - главница, ведно със
законна лихва за периода от 28.5.2015 г. до изплащане на вземането, такса в
размер на 7498,04 лв., договорна лихва в размер на 83384,41 лв. за периода от 01.4.2013
г. до 27.5.2015 г., наказателна лихва в размер на 691,34 лв. за периода от
25.5.2015 г. до 27.5.2015 г. и 18960,11 лв. разноски по делото.
Видно от поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20169180400006 на ЧСИ Тодор Витанов, рег. № 918 и
придружително писмо към нея с изх. № 00261/30.03.2016 г. от ЧСИ Витанов, препис
от същата е връчена на длъжника на Г.Б. на 25.03.2016 г.
На 08.04.2016 г. по пощата е
подадено възражение по чл. 414 ГПК /входирано в СРС на 11.04.2016 г./ от
длъжника Г.Б., поради което с Разпореждане от 14.04.2016 г. съдът е указал на
заявителя да предяви установителен иск по чл. 415 ГПК, препис от което е връчен
на 04.05.2016 г.
На 26.05.2016 г. заявителят „Б.Д.“
ЕАД е депозирал искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че между на
16.04.2008г. между „Б.Д.“ ЕАД и Г.Д.Б. е бил сключен Договор за ипотечен кредит
в размер на 460 000 лв. със срок за издължаване - 360 месеца, който кредит
е усвоен еднократно на 23.04.2008г. За
периода от датата на падежа на първата вноска по погасителния план -
23.05.2008г. до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 28.05.2015г. общо постъпилите суми за погасяване на задълженията
по кредита са в размер на 215 777,39 лв., от които: главница - 19 856,38 лв.; договорна
лихва - 189 906,25 лв.; санкционираща лихва - 43,54 лв. и заемни такси - 5
971.22 лв.
Редовното погасяване на кредита
е преустановено на 23.04.2013г., а последното погасяване е на 19.06.2013 г.. Дните
на забава към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са 765 дни.
Размерът на дължимите суми на
Кредитополучателя Г.Д.Б. към Кредитора „Б.Д.“ ЕАД към момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
- 28.05.2015г. е общо 537 717,41 лв., от които: главница - 440 143,62 лв.; 83 384,41 лв. договорна
лихва за периода от 01.04.2013 г. до 27.05.2015г.; санкционираща лихва за
периода от 25.05.2015г. до 27.05.2015 г. - 691,34 лв. и заемни такси - 7 498,04
лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът
намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 26.05.2016 г.,
считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от
длъжника 04.05.2016 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Ищецът по делото „Б.Д.“ ЕАД претендира
установяване на вземания по отношение на ответника Г.Д.Б. въз основа на договор
за банков кредит /чл. 430 от ТЗ/. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, в случая това е съществуването на валидно облигационно
правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, както и настъпване
на изискуемостта на вземането, а ответникът следва да ангажира доказателства за
правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу
вземането.
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор
за ипотечен кредит от 16.04.2008 г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила на ответника Г.Д.Б. сумата от 460 000 лв.
От приетите доказателства по
делото се установи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е
предоставил уговорената парична сума по договора за кредит, която е била
усвоена еднократно и изцяло от кредитополучателя на 23.04.2008 г.
На следващо място по делото се установи,
че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията му за
плащане на месечните вноски по договора за кредит. Съгласно заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертза редовното погасяване на кредита е
преустановено на 23.04.2013г., като последното погасяване по него е било на
19.06.2013 г. и съответно дните на забава към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са 765 дни.
Няма спор по делото и относно
факта, че Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем считано от
25.05.2015 г. поради неплащане в срок на дължими вноски по кредита от страна на
кредитополучателя.
Основен спорен по делото момент
е налице ли е изпълнение от страна на Банката на задължението й да уведоми
длъжника, че е обявила сключения между тях договор за банков ипотечен кредит за
предсрочно изискуем посредством отправяне на волеизявление до ответника, както
и че същото е достигнало до него, като доказателствената тежест за установяване
на посоченото обстоятелство е на Банката.
Съгласно даденото разрешение в
т. 18 на ТР № 4/2013 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Банката
е упражнила правото да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.
417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника. Следователно предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай твърдението
на ищеца е, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на мосечните
вноски е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем по см. на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 25.05.2016 г., за
което длъжникът е бил уведомен чрез изпращане на нотариална покана с рег. №
1965, том І, № 86 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е., рег. № 627 на НК, която е
получена лично от ответника Г.Б. на 21.05.2015 г.
Съдът намира, че съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест от страна на ищеца по
делото е доказано, че е обявил сключеният Договор за банков ипотечен кредит от
16.04.2008 г. за предсрочно изискуем, посредством отправяне на волеизявление до
длъжника – ответник по делото преди завеждане на заповедното производство.
От приложената по делото
нотариална покана с рег. № 1965, том І, № 86 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е.,
рег. № 627 на НК, /с изх. № на Б.ДСК 01-20-03475/18.05.2015 г./ се установи, че
Банката е изпълнила задълженито си да уведоми кредитополучателя Г.Д.Б., че
поради забава в погасяване на задълженията по сключения с „Б.Д.“ ЕАД Договор за
банков кредит от 16.04.2008 г. и на основание предвидените в него условия, обявява
кредита за предсрочно изискуем, като считано от датата на получаване на писмото
цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
надбавка за забава. От отбелязването върху поканата се установи, че на
21.05.2015 г., нотариус М.Е. е удостоверила връчването на екземпляр от поканата
на адресата Г.Б., лично срещу разписка № 86/19.05.2015 г., която е приложена по
делото. От приложено по делото съобщение за нотариалната покана се утанови също
така, че същата е изпратена на адресата на кредитополучателя в гр. София, ж.к.****************
и е отбелязано, че на 21.05.2015 г. поканата е връчена на кредитополучателя Г.Б.
„лично“ срещу положен подпис на „получател“.
В тази връзка съдът намира, че
в рамките на откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността и
автентичността на нотариалните удостоверявяния в нотариална покана с рег. № 1965,
том І, № 86 от 19.05.2015 г. на нотариус М.Е., рег. № 627 /с изх. № на Б.ДСК
01-20-03475/18.05.2015 г./ и нотариална покана с изх. № Б.ДСК – 01-20-03476/18.05.2015
г., скрепени със съобщенията за нотариалните покани № 85/19.05.2015 г. и №
86/19.05.2015 г. – досежно подписът „получател“ и „лично“ с твърдения, че
обективираните подписи в тях, както и изписванията на връчванията не се положени
от ответника не се доказаха оспорванията на ответната страна.
От заключението на приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписите за „Получател”,
обективирани в Съобщение към нотариална покана от „Б.Д.“ ЕАД до Димитър Б., рег.
№ 1960/19.05.2015 г., т.1, акт 85/2015 г. и Съобщение към нотариална покана от Б.Д.
ЕАД до Димитър Б., рег. № 1965/19.05.2015 г., т.1, акт 86/2015 г., двете по
регистъра на нотариус М.Е., рег. № 627 са положени от Г.Д.Б., от чието име
изхождат.
На следващо място съдът намира,
че независимо от обстоятелството, че от експертизата се установи, че ръкописният
текст „лично” и „Получих поканата на 25.05.2015 г.”, обективиран на гърба на
нотариалната покана и съобщението за поканата не са изписани от Г.Димитров Б.,
не се променя извода на съда, че ответникът е уведомен лично за изпратената до
него нотариална покана. Посочените отбелязвания, макар и да не се изписани
лично от ответника не опорочават валидността на извършеното от нотариуса връчване
на нотариалната покана, както и нотариалното удостоверяване за това, тъй като
съдът намира, че безспорно с положения от ответника лично подпис по делото е
доказано, че същият е получил екземпляр от нотариалната покана на 21.05.2015 г.
На следващо място, съдът намира
за неоснователни и възраженията на ответника, че изпратените до него
уведомления за предсрочната изискуемост не са изпратени на неговия актуален
адрес в гр. София. В тази връзка по делото се установи, че изпратената от Банката
нотариална покана до ответника е изпратена на адрес в гр. София, ж.к.********№ ********,
който съвпада с постоянния адрес на същия, видно от приложеното по делото копие
от лична карта.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че от страна на ищеца по настоящото дело и заявител в
заповедното производство – „Б.Д.“ ЕАД са представени доказателства за направено
и връчено на ответника волеизявление за настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита преди образуване на заповедното производство, респ. преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
поради което приема, че от страна на Банката са доказани по делото
предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем и посредсвом
изпратената до ответника нотариална покана е упражнила валидно правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
По отношение на възражението на
ответника, че в процесния договор се съдържат неравноправни, въз основа на
което и нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съдът намира
следното:
В настоящия случай е налице
договор за банков кредит на физическо лице, който не е предназначен за
търговска и професионална дейност, поради което кредитополучателят – ищец в
настоящето производство има качеството на потребители по см. на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали
между него и „Б.Д.” ЕАД по силата на процесния договор за банков кредит се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146,
ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в тази правна норма.
С клаузата на чл. 7 от договора
страните са постигнали съгласие, че за предоставения кредит ще заплаща на
банката и годишна лихва. В този смисъл и доколкото Банката извършва действия по
предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва
да получава насрещна престация за това, а именно възнаграждение за времето,
през което последният ползва предоставените му парични средства, какъвто
характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с тази
договорна клауза. Това задължение на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен
договор за банков кредит е посочено като един от съществените елементи на този
вид търговска сделка и в закона – чл. 430, ал. 2 ТЗ.
В чл. 7 от договора за кредит са
посочени два компонента, които участват
при формиране на размера на възнаградителната лихва- първият от тях е надбавка,
която е фиксирана като размер, а другият компонент е БЛП, за който е посочено,
че е променлива величина, като към момента на сключване на договора е 4,69 %. По
делото не се спори, че за времето от сключване на процесния договор за кредит,
кредиторът „Б.Д.” ЕАД е увеличил едностранно размера на базовия лихвен процент,
като в случая се поставя въпросът дали такава възможност е уговорена в полза на
банката с валидна клауза в сключената между страните сделка.
От съдържанието на процесния
договор за кредит е видно, че такова право на банката едностранно, без
постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени размера
на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и
размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва и съответно на месечната
анюитетна вноска, е предвидено в клаузата на чл. 9.1. и чл. 25.3. от Общите
условия, при които „Б.Д.” ЕАД предоставя жилищни и ипотечни кредити, които са
задължителни за кредитополучателя, т.к. са изпълнени условията на чл. 298, ал.
1, т. 1 ТЗ и чл. 298, ал. 2 ТЗ – ответникът е заявил писмено, че приема тези
общи условия, обективирано в клаузата на чл. 11 от договора.
Следователно посочените клаузи
са част от съдържанието на сключената между страните банкова сделка, поради
което съдът следва да се произнесе дали те са действителни предвид направеното
от ответника възражение, че са неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП и с оглед на
това нищожни.
Доколкото клаузите, в които е
предвидено правото на банката едностранно да променя размера на задължението на
кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва, са част от съдържанието на
общите условия, които са приложими към процесната сделка, то се налага извода,
че те не са уговорени индивидуално между страните по нея и като такива попадат
в приложото поле на чл. 146 ЗЗП, поради което могат да бъдат нищожни, в случай,
че се установи, че са неравноправни.
В разпоредбата та чл. 143, т.
10 ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. При
прилагане на посочената разпоредба, се налага извода, че за да се приеме, че
клаузите на чл. 9.1., изр. 2, и чл. 25.3. от Общите условия, които позволяват
на банката едностранно да променя размера на базовия лихвен процент и съответно
на размера на възнаградителната лихва, не накърняват защитими интереси на
последния, следва да бъде установено, че условията, при които ще става това са изрично,
изчерпателно и посочени на разбираем език в съдържанието на сключения от
страните договор. Ако с посочените уговорки се позволява на Банката да променя
условията на договора на непредвидено изрично в него основание, то те следва да
се квалифицират като неравноправни.
При тълкуване на разпоредбата
на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, в съвкупност с нормите на чл. 144, ал. 3, т. 1 и ал.
4 ЗЗП, съдът намира, че за да се признае, че предвиденото в договора право на
Банката да променя размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва, не накърнява значително интереса на последния, следва да са налице и още
две предпоставки, а именно: 1) основанията, които са изчерпателно посочени в
договора и при настъпване на които е предвидено, че за банката възниква това
право, следва да бъдат такива, че настъпването им да е извън нейния контрол,
т.е. да са обективни /арг. от чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП/.
В настоящия случай се
установява, че между страните по процесния договор за ипотечен кредит е
постигнато съгласие за това какви ще бъдат основанията, при които банката ще
има право да промени едностранно размера на дължимата от кредитополучателя
възнаградителна лихва, тъй като такива са изброени в чл. 25.3. от приложимите Общи
условия.
В клаузата на т. 25.3. от Общите
условия е предвидено, че Кредиторът има право едностранно да променя базовия
лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ
начин, като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: а./ при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA,
EURІBOR, LІBOR; б./ при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев
или евро/щатски долар; в./ при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI); г./ въвеждане на рестрикции от страна
на Централната Б.върху банковата система и/или върху Б.ДСК; д./ промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките; е./ при изменение от поне 10% за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявявени в статистиката на Централната
банка; ж./ съществена промяна в паричната политика на Централната Б.- премахване
на валутния борд, обезценка и деноминация на лева, смяна на парите.
При анализ на съдържанието на
тази клауза е видно, че посочените в нея основания са от обективен характер. Те
не зависят от волята на търговеца, тъй като касаят промяна в определени пазарни
индекси – LEONIA, EURIBOR, LIBOR, CPI, средните годишни пазарни лихвени нива,
валутни курсове, или промяна в законодателството в страната, както и
въвеждането на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система
и/или върху „Б.Д.” ЕАД. Няма спор, че в процесния период на действие на
договора е било налице изменение на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR,
изменението на валутен курс евро/щатски долар, както и изменение на индекса на
потребителските цени на България в проценти, съгласно което Банката е имала
право едностранно да увеличи базовия лихвен процент. Същевременно в посочената
разпоредба е предвидено, че при наличие на някое от посочените условия,
изброени в б. „а“ до б. „ж“ на т. 25.3. от ОУ има право на едностранна промяна
на лихвата по кредита, т.е. не е необходимо да са налице всички условия в
кумулативност, за да се обоснове право на Банката да промени договорената лихва
по кредита.
В тази връзка и предвид
обстоятелството, че от ответната страна по делото не е посочено при кое точно условие
по т. 25.3. от ОУ е била променена лихвата по кредита, съдът приема, че за
Банката е било налице поне едно от условията, изброени в посочената разпоредба,
което е обективно условие и е послужило като основание за промяна на лихвения
процент по делото. В този смисъл, съдът намира, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест да установи, че промяната на лихвата по кредита е
станало въз основа на неравноправна клауза не е доказал посоченото възражение,
поради което същото се явява неоснователно по своето основание. На следващо
място направеното възражение на ответника за извършена едностранна промяна на
лихвата по кредита въз основа на неравноправна клауза не е доказано и по
размер, тъй като от ответната страна не са ангажирани никакви доказателства по
делото, че в резултат от едностранна промяна на лихвата по кредита, същият е
платил суми над първоначално уговорения по договора размер, респ. че са налице
недължими възнаградителни суми по договора, както и в случай, че са налице
надплатени суми да ангажира доказателства, които да установят техният размер.
Поради изложените съображения, съдът намира за недоказани и неоснователни
направените от ответника по делото възражения за наличие на неравноправни, въз
основа на което и нищожни клаузи в процесния договор за банков ипотечен кредит
от 16.04.2008 г. по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въз основа на които Банката неправомерно
да е променяла лихвения процент по кредита.
Следователно, съдът намира, че
по делото се установи, че от страна на ответника е била налице забава в плащане
на месечните погасителни вноски по кредита, в резултат на което Банката е
упражнила правото си на основание т. 20.2 от ОУ да обяви същия за изцяло
предсрочно изискуем. По делото е установено също така, че Банката е упражнила
валидно това свое право посредством изпращане на нотариална покана до
ответника, получена лично от него преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и следователно уведомлението е породило правното си
действие.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК е основателен.
По неговия размер:
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист - 28.05.2015 г. общото задължение по кредита възлиза на 537
717,41 лв., от които остатъчна главница в размер 440 143,62 лв.; договорна
лихва в размер на 83 384,41 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 27.05.2015г.;
санкционираща лихва в размер на 691,34 лв. за периода от 25.05.2015г. до
27.05.2015 г., както и заемни такси в размер на 7 498,04 лв.
По делото е безспорно също така, че за посочените
суми ищецът „Б.Д.“ ЕАД е поискал и на 11.06.2015 г. му е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
29522/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 32 с-в, ведно със законна лихва върху
главницата за периода от 28.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
Поради изложеното, съдът намира
предявеният от ищеца установителен иск за дължимост на посочените суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е изцяло основателен и
следва да се уважи.
По
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските в заповедното производство, вкл. и когато не изменя разноските по
заповедта като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство са били направени разноски в общ размер на 18 960,11 лв.,
които с оглед изхода на производството ответникът следва да заплати изцяло на
ищеца.
Съобразно приложен списък с
разноски по чл. 80 ГПК /л.212/ в исковото производство ищецът е направил
разноски по делото в размер на 600 лв. – които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Допълнително с вносна бележка
от 23.04.2019 год. ищецът е внесъл следващата се за това производство държавна
такса от 10 645.52 лв. и с оглед уважаването на иска ответника следва да я
възстанови на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че в полза на „Б.ДСК“ АД, ЕИК********, чрез пълномощник - юрк. С.П. съществува
парично вземане против Г.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, произтичащо от Договор
за ипотечен кредит от 16.04.2008 г., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.06.2015
г. по ч.гр.д. № 29522/2015г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 32 с-в за следните суми: 440 143,62 лв.
- главница, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2015г.
до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 83 384,41 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2013 г. до 27.05.2015
г., сума в размер на 691,34 лв. - санкционна лихва за
периода - 25.05.2015 г. до 27.05.2015 г., сумата в размер на 7498,04 лв. - заемни такси.
ОСЪЖДА Г.Д.Б.,
ЕГН ********** да
заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК******** сумата от 19 560,11
лева, разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Г.Д.Б.,
ЕГН ********** да
заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11245.52 лв., разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: