РЕШЕНИЕ
Номер 53208.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско
дело № 20202000500301 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „ЕП КОМЕРС“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Е. П. против Решение №887/06.07.2020 г. по в.гр.дело
№1020/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата
му против разпределение на суми, обективирано в протокол изх.№1586/20.03.2020 г. по
изпълнително дело №191/2014 г. по описа на ЧСИ Т. Д.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което обжалваното разпределение да бъде отменено. Навеждат
се оплаквания, че предходната инстанция неправилно е определила предмета и обема на
търсената защита. В решението неправилно е прието, че част от оплакванията, изложени в
жалбата, не подлежат на разглеждане в производството по чл.463 ГПК, като оставянето им
без разглеждане е в нарушение на разпоредбата на чл.278 ГПК и ТР №6/2017 г. по т.д
№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателя счита, че съдът е следвало служебно да
провери съществуването и валидността на правно релевантните факти, предвид изричното
препращане към правилата на пълния въззив и на служебното начало. Цитира определение
№44/13.03.2019 г. по в.гр.дело №159/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд,
според което въззивният съд следва да осъществи пълен контрол за законосъобразност на
разпределението. Намира за недопустими и неоснователни констатациите на съда, че не
дължи произнасяне по оплаквания, които са бланкетни. Твърди, че решението е постановено
при непълнота на доказателствата, която би била преодоляна посредством уважаване на
искането на жалбоподателя да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза. Оспорва
констатациите на Бургаския окръжен съд за липса на факти и обстоятелства, налагащи
прилагането на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Намира за безспорно обстоятелството, че
1
основанието за заплащане на сумата от 500 000 лв. от длъжника на кредитора е посочено
като погасяване на главница по изпълнителен лист, издаден по т.д №154/2014 г. по описа на
БАС, т.к. това е най - обременителното задължение на длъжника и ЧСИ е следвало да
извърши погасяване по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД най - напред на него, съобразно
волеизявлението на длъжника, вместо законната лихва от 21.06.2013 г. върху главницата.
Решението в тази част противоречи на практиката на ВКС относно еднородността на
задълженията и поредността на погасяване. Сочи още, че по делото не е разгледано
искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, въпреки
предоставена му възможност да формулира въпроси към нея и въпреки уведомяването на
ответната страна. Недопускането на така, намира, че е в грубо нарушение на разпоредбата
на чл.8, ал.1 ГПК и на задължителните указания на т.3 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В посочения смисъл е и решение №74/02.07.2020 г. по гр.дело №2701/2019 г. по описа
на ІІІ г. о на ВКС. Заявява, че в т.VІІІ на обжалваното разпределение неправилно е намалено
вземането на взискателя „ТРАНСВАГОН“ АД по реда на чл.493 ГПК със сумата от 97 414
лв., обща стойност на три задатъка, събрани от несъстояли се публични продани на имоти с
идентификатори 11538.502.32.2.44, № 57491.19.490 и № 57491.19.491, т.к. посочената
разпоредба е неприложима, а относимите факти по делото са превратно тълкувани от съда.
Издадените от ЧСИ постановления за отмяна на постановленията за възлагане са оспорени
от длъжника, като антидатирани, но оспорването не е разгледано от съда. Сочената
незаконосъобразност на решението е постановена наред с незаконосъобразния му извод за
липса на преюдициалност на спора по гр.дело №575/2019 г. С решението предходната
инстанция неправилно е изследвала единствено спазването на процедурния ред за издаване
на постановления на ЧСИ от 31.07.2019 г., с които публичната продан на трите имота е
обявена за нестанала, вместо да посочи дали е настъпил вещно - прехвърлителния ефект по
отношение на правото на собственост. Счита, че предхождащите ги постановления за
възлагане са влезли в сила, тъй като не са обжалвани своевременно, въпреки, че страните са
надлежно уведомени. Постановленията за възлагане са издадени преди спирането на
изпълнителното дело на 28.08.2015 г., а съгласно определение №592/29.11.2016 г. на БАС
правопрехвърлящото действие досежно продавания на публична продан имот възниква за
кредитора от деня, в който е изготвено постановлението за възлагане, тъй като евентуалното
му обжалване не спира изпълнението му. Към момента на спирането, прихващането на
вземането на взискателя „ТРАНСВАГОН“ е извършено, съобразно правилата на чл.104, ал.2
ЗЗД, тъй като той няма задължение да внася сумата по публичната продан, предвид
наличието на вземането му против длъжника. Погасителният ефект е настъпил към момента
на подаване на наддавателното предложение, а не от момента на определяне на взискателя
за купувач. Направеното от взискателя оттегляне на наддавателните предложения е
закъсняло, тъй като е преклудирано съгласно чл.489, ал.5 ГПК и в действащата, и в
предходната редакции. Депозираното от взискателя изявление от 01.03.2016 г. е произволно
и голословно. Съгласно чл.460 ГПК разпределение се изготвя когато събраната сума е
недостатъчна, при конституиране на повече от един взискател и ако продажната цена
надвишаване вземането, т.е в случая не е било необходимо изготвяне на разпределението.
2
Неизготвянето на разпределение не опорочава постановлението за възлагане, независимо от
броя на наддавачите. Предходната инстанция погрешно е приела, че съществува възможност
да бъде оттгелено постановление за възлагане, тъй като това е неоттегляемо действие
съгласно решение №46/18.03.2014 г. по гр.дело №3732/2013 г. на ІІІ г.о на ВКС и ППВС
№2/1977 г. Отменителните постановления са нищожни правни актове, като издадени от
ненадлежен орган поради липса на материално - правна компетентност. На следващо място
постановлението за отмяна на постановление не може да произведе обратен вещно -
транслативен ефект по отношение на правото на собственост, което вече е преминало. То не
може и да отмени погасителното действие на компенсационната процедура, завършила за
взискателя в деня на завършването на публичната продан. Относно съдебната компенсация
цитира Траян Конов - сп.Търговско право, бр.1-2/2020 г. Съдът неправилно е приел, че
съдебният изпълнител няма правомощия да признае поддържаното от жалбоподателя
погасително действие на извършените извънсъдебни прихващания с насрещни вземания
срещу взискателя и е оставил без уважение направеното в тази връзка възражение. Цитира
решение №606/20.07.2015 г. по т.д №1725/2014 г.по описа на І т.о на ВКС. В
атакуваното решение оплакването за неправилно изчисление на таксите и разноските по
делото неправилно е оставено без разглеждане с доводи за бланкетност на жалбата. В тази
връзка поддържа, че съдебният изпълнител е допуснал съществено нарушение на
разпоредбите на чл.79 ЗЧСИ да изготвя подробна сметка при събиране на таксите, която да
бъде връчвана на задълженото лице, като липсата й е допълнителен аргумент за назначаване
на съдебно - счетоводна експертиза. Незаконосъобразно е решението и в частта, относно
действието на спирането по искане на `взискателя и длъжника върху натрупването на лихва
по лихвоносните вземания. Отправя искане делото да бъде насрочено в открито съдебно
заседание и да бъде назначена поисканата пред предходната инстанция съдебно - счетоводна
експертиза.
Отговор на частната жалба е подаден от „ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК *********, чрез
адв. Х. Т. Жалбата е оспорена, като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.
Сочи се, че в производството по чл.463 ГПК съдът е оправомощен да разглежда само
възражения за нарушения на разпоредбите на чл.136 и чл.137 ЗЗД и чл.458 и 459 ГПК, като
оплакванията могат да се основават само на доводи за погрешна преценка относно кръга на
взискателите, размера на вземанията и техните привилегии съгласно константната съдебна
практика. Оплакването на жалбоподателя за неосъществено през 2015 г. разпределение,
относно размера на таксите и разноските, невключването на суми по оттеглените
наддавателни предложения, направените от длъжника възражения за прихващания или
оспорването на основанието за включване в разпределението суми или тяхното
съществуване е неотносимо към предмета на делото, както и позоваването на извънредното
положение, въведено на 13.03.2020 г. Независимо дали в производството по чл.463 ГПК
съдът действа като въззив или като контролно - отменителна инстанция, БОС е извършил
задълбочен и подробен анализ и проверка на изпълнението на императивни норми на
закона, проследил е хронологията на изпълнителните действия, изследвал е събраните по
3
делото суми и реда за тяхното разпределение, съгласно привилегиите, определен е размера
на дълга преди и след разпределението и е достигнат обоснован извод, че разпределението е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и съдебната практика.
Правилно размера на вземанията и погасяванията е изчислен към датата на разпределението,
вместо към датата на възникване на вземанията или на реализиране на постъпленията, т.к.
последиците от погасяването на парични задължения настъпват към датата на влизане в сила
на разпределението - занапред, а не със задна дата. На следващо място се сочи, че предмет
на разпределението са суми, постъпили от различни изпълнителни способи и погасяването
на задълженията е започнало със сумите, събрани най – напред, като с тях са погасени
направените разноски по изпълнението, вземанията на държавата за данъци, съдебните
разноски по трите изпълнителни листа и част от законната лихва. След изчерпване на
горните суми от публични продани от 07.04.2015 г. и банков превод от м.декември 2014 г., е
погасена законната лихва с вземането на длъжника за дивидент през 2014 г., възложено на
взискателя. Следва погасяване на законната лихва с размера на дължимите от взискателя
задатъци по оттеглените му наддавателни предложения и с изчерпването им погасяването е
приключило поради недостиг на средства. Сезиращата жалба е разгледана и решена по
същество и оплакванията в тази насока са неоснователни. На следващо място се сочи, че
съгласно преобладаващата съдебна практика, в производството по чл.463 ГПК съдът
действа като контролно - отменителна инстанция, а цитираното тълкувателно решение касае
обхвата на проверката, извършвана от въззивния съд в производства, с които не се решава
спор по същество, а бива извършвана проверка за прилагане на процесуални правни норми.
За неоснователно е намерено оплакването, че разпределението не съдържа броя на
изпълнителните действия, стойността на имуществените права и следващата се такса и
времето на осъществяване на изпълнителния способ, тъй като в ГПК липсва разпоредба,
която да сочи задължителните реквизити на разпределението. Съгласно практиката,
достатъчно е от него да е видно между кои лица, за какви техни вземания и по какъв
механизъм е разпределена събраната сума. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на
разпоредбата на чл.458 ГПК, тъй като по делото е присъединен само един взискател - ТД на
НАП - Пловдив, а съдът правилно е установил, че Е. и Г. П. не са надлежно конституирани
взискатели по изпълнителното дело, поради вписване на учредения в тяхна полза особен
залог след налагане на запорите и след вписване на възбраните и поради изтичане на пет
годишния срок на вписването му. По делото не е установена, както се твърди в жалбата,
непълнота на доказателствата по изпълнителото дело, тъй като то е налично в цялост и
изследвано от съда. Оплакванията за ненамаляване на вземането с надавателните
предложения на взискателя е неоснователно, тъй като те са оттеглени и не са включени в
разпределяната сума. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД и
относимото ТР №3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС относно реда за погасяване на
вземанията с разноски, лихва и главница. Разпоредбите на чл.136 ЗЗД и чл.76, ал.2 ЗЗД са
императивни и изключват друга поредност на погасяването. Искането за назначаване на
съдебно счетоводна експертиза предходната инстанция правилно е оставила без уважение
поради липса на задължение да стори това и поради неговата недопустимост и
4
неотносимост. Решението е правилно и в частта, с която е оставено без уважение
оплакването, че ЧСИ е следвало да намали вземането на „ТРАНСВАГОН“ със стойността,
на която са били възложени имотите, вместо със задатъка по обявените за нестанали
публични продани. Отказът от наддавателно предложение и обявяването на публична
продан за нестанала не влияе върху законосъобразността на разпределението, тъй като негов
предмет са събрани суми - постъпленията от отделни изпълнителни способи. Направеното в
жалбата оспорване на постановленията за обяваване на публичните продани за нестанали и
за отмяна на постановленията за възлагане е недопустимо в производството по чл.463 ГПК,
още повече, че те са били обект на съдебен контрол по в.гр.дело №1400/2019 г. по описа на
БОС и ч.гр.дело № 440/2019 г. на БАС. Допълнително, жалбата против тях е просрочена, тъй
като са връчени на жалбоподателя на 23.02.2016 г., с подаването от негова страна на молба
за снабдяването му с копия от тях, те не са актове, които подлежат на съдебен контрол и
ЧСИ може да ги постанови и в хода на спряно изпълнително производство. Оспорват се
твърденията на жалбоподателя, че постановленията за възлагане са влезли в сила и
съответно са произвели вещно - транслативен ефект. Те не са връчени на страните по
изпълнителното дело и срокът за обжалването им не е започнал да тече. Жалбоподателят
съзнателно е препятствал получаването на съобщения от съдебния изпълнител, включително
на уведомлението за насрочено на 19.08.2015 г. разпределение. Извършеното плащане на
ДДС от страна на взискателя не презюмира връчване на постановленията, тъй като е
осъществено на дата, предхождаща издаването им. По изпълнителото дело се съдържа и
удостоверение №3243/03.11.2015 от ЧСИ, според което за трите имота няма постановление
за възлагане. Исканото от взискателя удостоверение поддържа доводите му, че
постановленията не са му връчени. От подадените от длъжника жалби на 24.08.2015 г. също
е видно, че постановления не са връчвани и не е изготвено разпределение. Горните
обстоятелства опровергават твърденията на частния жалбоподател, че молбата на
„ТРАНСВАГОН“ №629/01.03.2016 г. е антидатирана. Поради липса на извършено от ЧСИ
разпределение на сумите от проданта, обявена за нестанала, не е настъпило и твърдяното в
жалбата прихващане със суми, тъй като разпоредбата на чл.461 ГПК се намира в глава 41
ГПК, а заглавието и е „Прихващане със суми от разпределението“. Основание за погасяване
на дълга е разпределението, а не отправеното наддавателно предложение. Оспорва
твърденията за настъпил вещно - транслативен ефект с доводи, че постановленията на
съдебния изпълнител не са нищожни актове, тъй като са издадени от надлежен орган в
рамките на неговата компетентност, по висящо изпълнително производство. Не е настъпил
и погасителния ефект, тъй като отказът от наддавателни предложения е извършен преди
разпределението и преди стабилизирането на проданта. При липса на влезли в сила
постановления за възлагане не е било възможно извършването на въвод, тъй като проданта
не е била стабилизирана. Дори да се приеме, че постановленията за възлагане са влезли в
сила, проданите са недействителни поради липса на плащане, тъй като няма влязло в сила
разпределение - възражение, основано на разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК. Публичната
продан на трите имота е прекратена с постановленията на ЧСИ Д. от 31.07.2019 г. и в ход е
трета по ред публична продан. По доводите, че обявеният за купувач „ТРАНСВАГОН“ АД
5
не е имал възможността да се откаже от направените наддавателни предложения, а ЧСИ да
отмени собствените си постановления за възлагане, се сочи, че отказът е право,
предоставено на купувача с разпоредбата на чл.495 ГПК, съответно употребата на това
право е санкционирана от ЧСИ с предвидените в закона санкции посредством обявяването
на проданта за нестанала. Относно нищожността на постановленията на съдебния
изпълнител се сочи, че ЧСИ може сам да отмени своите неправилни действия, от които не са
създадени права за страните и участниците по изпълнителното дело, както и по реда на
чл.453 при констатиран пропуск, грешка или промяна в обстоятелствата. Постановленията
за възлагане са отменени преди влизането им в сила, поради допуснато нарушение - липса
на изготвено разпределение. Задължението за изготвянето му се извлича по аналогия с
чл.460 ГПК, дори при липса на присъединени взискатели и кредитори с обезпечен иск.
Разпоредбите на ГПК предвиждат в случаите, в които взискателят е обявен за купувач, в
едноседмичен срок да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на
останалите взискатели. Срокът е предоставен за манифестиране на волята на купувача да
придобие имота. Прихващането по необходимост предполага и нарочен акт на съдебния
изпълнител, в който да бъде отразена припадащата се на самия взискател част, с която се
прихваща неговото вземане към длъжника, вземанията на всички останали взискатели и ако
цената е недостатъчна, размера на погасяванията съобразно привилегиите и определяне на
дължимите такси и разноски. Спирането на изпълнителното дело е ирелевантно за
настоящия спор, а твърденията, че постановление №756/18.02.2016 г. е антидатирано не
кореспондират с книжата по делото. Поради това правилно съдебният изпълнител е намалил
дълга на длъжника с припадащите се три задатъка. Относно оставеното без уважение искане
за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по т.д.№575/19 г. по
описа на БОС се сочи, че производството по това дело е прекратено понастоящем и
прекратяването е обжалвано от „ЕП Комерс“ с нередовна частна жалба. Посоченото дело не
е обуславящо за правилното разрешаване на настоящото производство, тъй като има
различен предмет - иск с правно основание чл.439 ГПК, в който не се разрешават спорове,
свързани с размера на дълга в разпределението. До този извод е достигнал Бургаския
окръжен съд, като е оставил без уважение молбите за допускане на обезпечение чрез
спиране на изпълнителното дело. Доводите в решението за правомощията на съдебния
изпълнител да признае погасителния ефект на извънсъдебни изявления за прихващане са
правилни и съобразени с практиката на съдилищата. Необходимо е насрещните вземания да
са изискуеми и ликвидни или взискателят да е съгласен с прихващането. Законът не е
предвидил обаче ЧСИ да извърши или да констатира настъпило прихващане, тъй като това
не е изпълнителен способ. Извън неговата компетентност е да прави преценка за погасяване
на задължение по възражения, направени от длъжника, както и да разрешава спорове по
повод заявено от длъжника прихващане. Относно възраженията в жалбата за непроизнасяне
по оплакването за неправилно изчислени такси и разноски в разпределението, поради
неговата бланкетност, страната сочи, че практиката изисква длъжникът да е направил
възражение във въззивното производство за техния размер. В случая оплакването е
бланкетно, неконкретизирано, а в протокола за разпределение ЧСИ е посочил поотделно
6
всяка от таксите по основание и размер, а по делото се намират доказателства за
извършването им. По единственото конкретно оплакване за адвокатското възнаграждение
съдът се е произнесъл, като е констатирал заплащането му съгласно протокол от 07.03.2015
г., а посочването в настоящото разпределение е техническа грешка, коригирана от съдебния
изпълнител. Таксите и разноските са подробно описани и от сезираните от длъжника органи
на Министерството на правосъдието в съответните актове, приложени по делото. Моли да
бъде оставено без уважение искането за насрочване на открито съдебно заседание по делото
и за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на
ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на „ЕП Комерс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Цар
Шишман“ №1, представлявано от управителя Г. П., чрез пълномощниците адв. Д. Р., адв. С.
Т. и адв. Г. А., против действията на ЧСИ Т. Д., с район на действие - Бургаски окръжен съд,
по изпълнително дело №20148010400191, обективирани в протокол, изх.№1586/20.03.2020 г.
за извършено разпределение. Изложени са оплаквания за погасяване със стойността на
събрани през 2015 г. на задължения за разноски, възникнали през 2019 г, за неизвършване на
разпределение всеки път, когато са постъпвали суми за периода 2015 г. - 2020 г.;за
нарушаване на правилата на чл.76, ал.2 ЗЗД, поради това, че сборът от събраните през 2015
г. суми надвишава задължението за лихва по първия изпълнителен лист, а другите
изпълнителни листове не са били издадени, като ЧСИ е следвало да извърши разпределение
и да погаси всички лихвени задължения към датата на разпределение през 2015 г., както и
преобладаващата част от главницата; за неправилно отразяване в разпределението на
обстоятелствата кои вземания се погасяват чрез задържане на депозити и на какво основание
сумите по задържаните депозити погасяват възникнали през 2019 г. задължения за разноски;
за неправилно включване като събрана сума на равностойността на депозитите на
взискателя по отменените с обратна сила постановления за възлагане на недвижим имот и
постановления за обявяване на купувач от 2015 г., които са влезли в сила и са произвели
погасително действие на компенсация на цената с някое от съществувалите към 2015 г.
задължения съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД; за наличието на висящо гр.д.№ 575/2019 г. с предмет
актовете на ЧСИ, с които се отменят постановленията за възлагане от 2015 г., релевантно за
резултатите от разпределението, което е следвало да бъде спряно; за погрешно определяне
на размера на дължимата законната лихва, чиято пълна стойност към 01.08.2015 г. е била
погасена чрез една или повече от получените (компенсирани) цени при публичната продан и
възлагането на имота в полза на взискателя; за спиране на изпълнителното производство без
извършване на дължимото разпределение на постъпилите суми, в резултат от което не е
7
могъл да настъпи погасителният ефект на осъществените публични продани, а това е довело
до натрупване на допълнителни лихви за забава; за заличаване с обратна сила на
настъпилите през 2015 г. правни последици на компенсация на платената цена; за
неправилно приложение на чл. 493 ГПК за компенсиране на размера на задълженията с
направените депозити на лицата, които са обявени за купувачи, но са се отказали от
сделката; за неправилно приложение на чл.458 ГПК по отношение на лицата, които имат
право и следва да участват в производството като присъедини кредитори; за незаконен отказ
да се отрази погасителното действие на възложените вместо плащане вземания на длъжника
срещу взискателя за дивиденти за пълния срок на изпълнението; за погрешно отнасяне на
сумата от 500 000 лева, платена за погасяване на част от главницата, в погашение на лихви и
разноски; за отказ да се приложи настъпилото правно действие на извънпроцесуалното
прихващане с придобити след датата на въззивното производство вземания и за неправилно
изчисляване на такси и разноски за изпълнителното производство. В допълнение на жалбата
от жалбоподателят „Еп-Комерс” ООД, представлявано от управителя Е. П., са наведени
доводи, че присъдените по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД лихви представляват обезщетение и
поради това не се ползват с привилегията по чл.76, ал.2 ЗЗД в поредността на погасяване на
задълженията и че задължението за главница, като лихвоносно вземане, има качеството на
„най-обременяващо“ задължение по смисъла на чл.76, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят е направил
искане за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на
производството по т.д.№575/2019 г. на Окръжен съд - Бургас, чийто предмет счита за
преюдициален на настоящото производство, защото претендира установяването на
актуалното състояние на дълга към момента на изготвяне и съставяне на постановлението за
разпределение.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна
и е постановил оставянето и без уважение.
По делото не се налага насрочването му в открито съдебно заседание, тъй като не се
сочат обстоятелства, които допълнително да бъдат установени в такова заседание.
Изпълнително дело №20148010400191 по описа на ЧСИ Т. Д., №801 на КЧСИ е
образувано по молба на взискателя „Трансвагон” АД, ЕИК *********, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 20.08.2014 г. на основание Решение №54/25.07.2014 г. по т.д.
№154/2014 г. на Апелативен съд - Бургас срещу длъжника „ЕП Комерс” ООД, за сумата от 2
385 274, 59 лева, представляваща главница по фактура №192/11.12.2009 г., мораторната
лихва върху главницата в размер на 56 487, 94 лева за периода от 29.03.2013 г. до 21.06.2013
г. и законната лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до окончателното погасяване на
главницата. По изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти на
длъжника, както и запори върху негови банкови сметки, вземания, акции, плавателни и
моторни превозни средства. На 12.12.2014 г. е постъпила сума в размер на 261,49 лева от
запор на банковата сметка на длъжника в „Българо-Американска кредитна банка“ АД. На
05.03.2015 г. е постъпила сумата от 124 359, 09 лева и на 06.03.2015 г. и сумата от 8980, 57
8
лева от запор на банковите сметки на длъжника в „Райфайзен банк“ АД. С протокол за
извършено погасяване от 07.03.2015 г. постъпилите по делото плащания от 05.03.2015 г. и
06.03.2015 г. в общ размер от 133 339, 66 лева са били погасени, както следва: суми за такси
по изпълнителното дело в размер на 18 181,13 лева; неолихвяема мораторна лихва в размер
на 56 487,94 лева; разноски по изпълнителното дело за банкови такси и комисиони в размер
на 10 лева; разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 49
950, 00 лева; законна лихва от 21.06.2013 г. върху 2 385 274, 59 лева в размер на 8 710, 59
лева. За периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е извършена публична продан на недвижим
имот с идентификатор 07079.612.222.1.49. За купувач е обявен наддавачът Н. М. К. за
сумата от 116 290 лева, но той не внася сумата в срок, поради което с постановление от
15.04.2015 г. е задържан задатък в размер на 4 680 лева. Поканен е следващият наддавач с
най-високо предложение - ЕТ „З. - С. С.“, за сумата от 90 127 лева. Издадено е
постановление от 15.05.2015 г. за възлагане на имота в полза на ЕТ „Зарзаг - Светозар
Славов“ за сумата от 90 127 лева. За периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е извършена
публична продан на недвижим имот с идентификатор 07079.612.222.1.88. За купувач е
обявен наддавачът „Емпорио Ком“ ООД за сумата от 1 357 000 лева, но той не внася цената
в срок, поради което е задържан задатък в размер на 21 450 лева. Поканен е следващият
наддавач с най- високо предложение - Н. М. К., за сумата от 670 053 лева, но и той не е
внесъл цената в срок, поради което е задържан задатък в размер на 21 450 лева. Поканен е
следващият наддавач - ЕТ „З. - С. С.“, с най-високо предложение за сумата от 524 147 лева.
Издадено е постановление от 12.06.2015 г. за възлагане на имота в полза на ЕТ „З. - С. С.“ за
сумата от 524 147 лева. За периода от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г. е извършена публична
продан на недвижим имот 11538.502.322.2.44. За купувач е обявен взискателят „Трансвагон“
АД за сумата от 431 000 лева без ДДС. Издадено е постановление от 30.07.2015 г. за
възлагане имота в полза на взискателя „Трансвагон“ АД за сумата от 431 000 лева без ДДС.
За периода от 30.06.2015 г. до 30.07.2015 г. са извършени публични продани на недвижими
имоти с идентификатори 57491.19.490 и 57491.19.491. За купувач е обявен взискателят
„Трансвагон“ АД за сумата от 302 000 лева без ДДС, съответно за сумата от 301 000 лева без
ДДС. Издадени са две постановления от 01.08.2015 г. за възлагане на двата имота в полза на
взискателя „Трансвагон“ АД за сумата от 302 000 лева, съответно 301 000 лева. С
постановление от 11.06.2015 г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД вместо
плащане вземанията на длъжника „ЕП Комерс“ ООД от „Трансвагон“ АД за дивидент за
финансовите 2012 г. в размер на 63 900 лева и за 2013 г. в размер на 63 900 лева. С протокол
за извършено погасяване от 28.10.2015 г. тези суми в общ размер от 127 800 лева са
отнесени са погасяване на такси по изпълнителното дело в размер на 25 073, 48 лева и на
законна лихва върху главницата в размер на 102 726, 52 лева. С постановление от 06.08.2015
г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД вместо плащане вземанията на длъжника
„ЕП Комерс“ ООД от „Трансвагон“ АД за дивидент за финансовата 2014 г. в размер на 63
900 лева. По делото е приложено удостоверение от 05.08.2015 г., от което е видно, че
длъжникът „ЕП- Комерс” ООД има непогасени публични задължения към ТД на НАП -
гр.София в размер на 2, 67 лева. На 06.08.2015 г. ЧСИ е изпратил съобщения до длъжника
9
„ЕП Комерс” ООД и до взискателите „Трансвагон” АД и ТД на НАП за предявяване на
разпределение на събраните суми на 19.08.2015 г., от 16:30 часа в кантората ЧСИ. От
приложената по делото разписка е видно, че съобщението, изпратено до длъжника по
пощата, не му е доставено, тъй като пратката не е потърсена от получателя. С резолюция от
18.08.2015 г. ЧСИ е отменил насроченото предявяване на разпределението поради
нередовното уведомяване на длъжника. По молба на взискателя от 28.08.2015 г.
изпълнителното производство е спряно с постановление на ЧСИ от 28.08.2015 г. с оглед на
това, че спорът относно изпълняемото вземане е бил допуснат до касационно обжалване с
Определение № 685/07.08.2015 г. по т.д.№39/2014г. на ВКС. По молба на длъжника от
18.02.2016 г. ЧСИ отново е постановил спиране на изпълнителното производство въз основа
на Решение №200/12.02.2016 г. на ВКС, с което е обезсилено Решение №54/25.07.2014 г. по
т.д.№154/2014 г. на Апелативен съд - Бургас, въз основа на което е издаден изпълнителният
лист по изп.дело. По повод молба на взискателя „Трансвагон” АД от 01.03.2016 г., като е
взел предвид, че за купувач на имоти с идентификатори 11538.502.322.2.44, 57491.19.490 и
57491.19.491 е обявен взискателят, което налага извършването на разпределение преди
изготвянето на постановления за възлагане на имотите, но насрочването на разпределение е
невъзможно предвид спирането на производството, ЧСИ е издал три постановления от
21.03.2016 г. за отмяна на трите постановления от 30.07.2015 г. и от 01.08.2015 г., с които
трите недвижими имота са били възложени на взискателя. По молба на взискателя от
26.07.2019 г. и въз основа Решение №15/20.03.2018 г. по в.т.д.№16/2018 г. на Апелативен
съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение №375/15.07.2019 г. по
т.д.№2034/2018 г., изпълнителното производство е възобновено с постановление на ЧСИ от
29.07.2019 г. С постановление от 29.07.2019 г. по делото са присъединени три изпълнителни
листа в полза на взискателя „Трансвагон” АД срещу длъжника „ЕП Комерс” ООД, както
следва: 1) изпълнителен лист №240/24.07.2019 г. за сумата от 259 126 лева, представляваща
всички съдебно-деловодни разноски, направени от „Трансвагон” АД за защитата му по т.д.
№322/2013 г. на БОС, по в.т.д. №154/2014 г. на БАС, по в.т.д №16/2018 г. на БАС и по гр.д.
№60339/2016 г. на ВКС, както и сумата от 49 950 лева, представляваща изплатен хонорар за
един адвокат; 2) изпълнителен лист №108/07.04.2016 г. за сумата от 600 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство - адвокатско
възнаграждение и за сумата от 1200 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция; 3) изпълнителен лист №290/24.09.2015 г. за сумата от 1200 лева, представляваща
разноски по т.д.№309/2014 г. на БОС. С молба от 26.07.2019 г. взискателят „Трансвагон” АД
е заявил, че се отказва от наддавателните си предложения като взискател-участник в
публичните продани, в които е обявен за купувач на имоти с идентификатори
11538.502.322.2.44, 57491.19.490 и 57491.19.491, като е помолил по отношение на тези три
имота да се насрочи нова публична продан. Като е взел предвид, че с трите постановления от
21.03.2016 г. публичните продани на недвижими имоти с идентификатори
11538.502.322.2.44, 57491.19.490 и 57491.19.491 са обявени за нестанали, тъй като не е
спазен редът по ГПК първо да бъде извършено разпределение и след това да се изготвят
постановления за възлагане, но тези постановления за отмяна от 21.03.2016 г. не са
10
произвели правно действие, тъй като изпълнителното производство е било спряно, с три
постановления от 31.07.2019 г. ЧСИ е обявил трите публични продани за нестанали,
отменил е (отново) трите постановления за възлагане от 30.07.2015 г. и 01.08.2015 г. и е
намалил вземането на взискателя „Трансвагон” АД със сумите от 28 114, 50 лева, 41 175
лева и 28 125 лева, представляващи съответните стойности на внесените задатъци за участие
във всяка от трите публични продани. На 24.09.2019 г. „ЕП Комерс“ ЕООД е внесло по
сметка на взискателя „Трансвагон” АД сумата от 500 000 лева с посочване, че основанието
за плащане е главница по решение №15/20.03.2018 г. по в.т.д.№16/2018 г. За постъпилото
плащане взискателят е уведомил ЧСИ на 27.09.2019 г. По делото е приложено
удостоверение от 05.02.2020 г., от което е видно, че длъжникът „Еп Комерс” ООД има
непогасени публични задължения към ТД на НАП - гр.Пловдив в размер на 93,42 лева.
На 20.03.2020 г. ЧСИ е предявил на длъжника „ЕП Комерс” ООД и на взискателя
„Трансвагон” АД протокол за извършено разпределение, както следва: Предмет на
разпределението са сумата от 21 450 лева, представляваща един задатък за участие в
публична продан на „Емпорио Ком“ ООД, с която е намалено вземането на взискателя на
основание чл.493, ал.1 ГПК; 2) сумата от 4 680 лева, представляваща един задатък за участие
в публична продан на Н. М. К., с която е намалено вземането на взискателя на основание
чл.493, ал.1 ГПК; 3) сумата от 90 127 лева, представляваща заплатена цена от публична
продан на имот с идентификатор 07079.612.222.1.49 от ЕТ „З. - С. С.“; 4) сумата от 21 450
лева, представляваща един задатък за участие в публична продан на Н. М. К., с която е
намалено вземането на взискателя на основание чл.493, ал.1 ГПК; 5) сумата от 527 147 лева,
представляваща заплатена цена от публична продан на имот с идентификатор
07079.612.222.1.88 от ЕТ „З. - С. С.“; 6) сумата от 261,49 лева, постъпила от запор на
банковата сметка на длъжника в „Българо-Американска кредитна банка“ АД; 7) сумата от 63
900 лева, представляваща дивидент за 2014 г., който взискателят „Трансвагон” АД е
овластен да събере вместо плащане с влязло в сила постановление; сумата от общо 97 414,50
лева, представляваща стойността на три задатъка за участие в публична продан на имоти
идентификатори 11538.502.322.2.44, 57491.19.490 и 57491.19.491 на „Трансвагон” АД, с
която е намалено вземането на взискателя на основание чл.493, ал.1 ГПК; сумата от 500 000
лева, постъпила по сметка на взискателя „Трансвагон” АД. Посочено е, че взискател по
делото е „Трансвагон” АД за вземанията по изпълнителен лист по т.д.№154/2014 г. на
Апелативен съд - Бургас за общата сума от 3 907 778,98 лева, от които 2 385 274, 59 лева за
главница и 1 522 504,39 лева за законна лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до
20.03.2020 г, изпълнителен лист по т.д.№315/2014 г. на Апелативен съд - Бургас сумата от
общо 1800 лева, от които 600 лева разноски за първоинстанционното производство и 1200
лева за разноски пред въззивната инстанция, изпълнителен лист по т.д.№309/2014 г. на
Окръжен съд - Бургас за сумата от 1200 лева за разноски по т.д.№309/2014 г и изпълнителен
лист по т.д.№16/2018 г. на Апелативен съд - Бургас за сумата от общо 309 076 лева, от които
259 126 лева за съдебно деловодни разноски и 49 950 лева за разноски по изпълнителното
дело/адв. хонорар. Като присъединен кредитор по чл.458 ГПК е посочена и ТД на НАП -
11
Пловдив съгласно удостоверение вх.№645/05.02.2020 г. за сумата от 93,42 лева.
С постъпилите суми в общ размер от 665 115,49 лева са удовлетворени вземанията на
взискателите, както следва: 1) първо по чл.136, т.1 ЗЗД са погасени вземанията за такси по
изпълнението; 2) после по чл.136, т.6 ЗЗД са погасени изцяло вземанията на взискателя ТД
НАП - Пловдив; 3) накрая по чл.137 ЗЗД са погасени изцяло вземанията на взискателя
„Трансвагон” АД за съдебно-деловодни разноски по изпълнителни листове по т.д.№16/2018
г. на БАС, по т.д.№266/2013 г. на БОС, по т.д.№309/2014 г. на БОС, както и част от
законната лихва по изпълнителния лист по т.д.№154/2014 г. на БАС. Вземането на
взискателя „Трансвагон” АД е намалено със сумата от общо 661 314,50 лева, които са
отнесени са погасяване на част от законната лихва по изпълнителен лист по т.д.№154/2014
г. на БАС. Отбелязано е, че дължимият след разпределението остатък от дълга по
изпълнителен лист по т.д.№154/2014 г. на БАС е в размер на 2 385 274, 59 лева за главница
и 547 076, 54 лева за законна лихва. Посочено е, че след влизане в сила на разпределението
следва да бъдат изплатени, както следва: 1) към взискателя ТД НАП - Пловдив сумата от
93,42 лева; 2) към съдебния изпълнител сумата от 32 561,52 лева; 3) към взискателя
„Трансвагон” АД сумата от 648 550,23 лева.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя
оплаквания и доводите в обратния смисъл, изложени в частната жалба пред настоящата
инстанция, са неоснователни.
Оплакването в сезиращата жалба, за несвоевременно разпределени суми за периода
2015 - 2020 г. е неоснователно, поради липса на законоустановен срок за изготвяне на
разпределението. Следва да бъде взето предвид и настъпилото през този период спиране на
изпълнителното дело до възобновяването му на 29.07.2019 г., по време на което не е било
възможно извършването на действия по изпълнителното дело. Забавеното извършване на
разпределението обуслява ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния
изпълнител, но не води до незаконосъобразност на разпределението. До същия резултат би
се стигнало и ако сумите, събрани, чрез отделните изпълнителни способи, бяха
разпределени с отделни разпределения.
Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на разпоредбата на
чл.76, ал.2 ГПК относно реда на погасяване на задълженията. Съдът и съдебният изпълнител
правилно са приложили реда, установен с посочената разпоредба и при съобразяване с т.1 от
ТР №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г. на ОСГТК. Поради недостатъчност на сумата за
погасяване на всички вземания, редът за удовлетворяването им, когато не са еднородни е
разноски, лихва и главница. Основанието, вписано от длъжника в документа за плащане не
задължава съдебния изпълнител да го зачете, като дерогира правно установения ред за
погасяване на вземанията. Не отговаря на съдържанието на разпределението и оплакването,
че то не съдържа данни кои вземания се погасяват чрез задържане на депозити и
основанието за погасяване с тях на възникнали през 2019 г. задължения за разноски, тъй
12
като разпределението съдържа достатъчно описание в тази част.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за неоснователно намаляване на
вземането на взискателя със сумата от 97 414,50 лв., представляваща сбор от три задатъка от
участие в публична продан на взискателя, с доводи, че постановление изх.№756/18.02.2016
г./л.1331/ за спиране на изпълнителното дело по молба на длъжника, постановления от
30.07.2015 г. и от 01.08.2015 г. са антидатирани. На първо място тези оплаквания се правят
за първи път пред настоящата инстанция, без да бъдат изложени конкретни доводи и
искания във връзка с твърдения порок. На следващо място - посочените постановления са
били обжалвания пред Бургаския окръжен съд и съответно пред Апелативен съд - Бургас. С
определение №1780/26.09.2019 г. по в.гр.дело №1400/2019 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, потвърдено с определение №33/14.01.2020 г. по ч.гр.дело № 440/2019 г. по
описа на БАС е прието, че се касае за актове, изключени от обхвата на съдебния контрол за
законосъобразност, следователно постановленията за отмяна са влезли в сила и следва да
бъдат зачетени.
По отношение оттеглените от взискателя наддавателни предложения с молба от
26.07.2019 г., макар и подадени след срока, установен с разпоредбата на чл.489, ал.5 ГПК,
въпреки, че взискателят, обявен за купувач не дължи задатък, основателно съдебният
изпълнител е намалил вземането му с дължимите задатъци за нестаналите продани.
Не се споделя твърдението в жалбата, че постановленията за възлагане на имотите от
30.07.2015 и от 01.08.2015 г. са влезли в законна сила и е настъпил вещно - транслативния
им ефект. От доказателствата по делото се установява, че посочените постановления не са
връчени на взискателя „ТРАНСВАГОН“, срокът за обжалването им не е започнал да тече и
предвид, че актовете, с които са отменени, са влезли в законна сила, то вещно - транслативен
ефект не е настъпил. Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК купувачът придобива
всички права от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, а не от датата на
издаването му. Поради незавършване на фактическия състав на проданта, не е настъпило и
твърдяното от жалбоподателя прихващане на дълга със сумите по проданта. Допълнително,
не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата за настъпило прихващане на дълга с
иззявлението на взискателя за участие в публичната продан и подаването на наддавателно
предложение, тъй като то не предполага стойност, на която да бъде извършено към този
момент, нито е отчетена възможността да бъде оттеглено подаденото наддавателно
предложение, установена в ГПК.
Жалбата е неоснователна и в частта, с която се твърди, че неправилно са изчислени
таксите и разноските за изпълнителното дело. В обжалваното разпределение те са подробно
описани по основание и размер и предвид тяхната определяемост в съответния процент или
установен размер според Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ не е било необходимо
назначаването на вещо лице със специални знания, което да изчисли този размер.
Жалбата е неоснователна и в частта, с която се оспорва решението на Бургаския
13
окръжен съд относно изтеклите по време на спиране на изпълнителното производство
лихви, предвид, че постановеното по изпълнително дело спиране не е обжалвано от страните
и не се оспорва от тях.
Процесното разпределение е съобразено с постановените по изпълнителното дело,
влезли в сила актове на съдебния изпълнител и съгласно практиката на съдилищата,
включително на настоящата инстанция, правилно размера на вземания и лихвите е изчислен
към датата на изготвянето му, вместо към датата на постъпване на сумите от съответния
изпълнителен способ. Вземанията на взискателите са посочени по основание и размер към
тази дата, изчислена е следващата се за тях изтекла до датата на постановяването му законна
лихва. Размера на вземанията и задълженията, посочен в разпределението съвпада с
констатациите на проверката, образувана по жалба на Г. П., отправен до Министерството на
правосъдието, вх.№268/28.10.2019 г., приложена по делото. Поради това искането за
назначаване на съдебно - счетоводна експертиза е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение и от настоящата инстанция. В обжалваното разпределение редът за
разпределяне на сумите, съобразно привилегиите им и разпоредбата на чл.76, ал.2 ГПК е
спазен и не са налице основания за отмяната му.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Е. П. против Решение №887/06.07.2020 г. по в.гр.дело №1020/2020 г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14