№ 132
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100505958 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.А.Ш.., с която се обжалва Решение №
20024485 от 27.01.2021 г., постановено по гр. д. № 18760/2020 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, с което родителските права върху общото дете на страните са предоставени за
упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на детето; на бащата е
определен режим за лични контакти и последният е осъден да заплаща издръжка на детето,
като недопустимо - постановено по непредявен иск. Иска се първоинстанционното решение
да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а в случай,
че съдът приеме, че решението на първата инстанция е валидно и допустимо, се иска същото
да бъде отменено изцяло, като неправилно – необосновано, постановено при грубо
нарушаване на процесуалните правила и вместо него бъде постановено друго, с което съдът
да се съобрази с разпоредбите на чл.21 и чл.26 от Регламент №2201/2003г. по повод влезли в
сила решения на немски съд и други актове за родителски права и издръжка, които се иска
да бъдат признати инцидентно и на въззиваемия да бъде определен режим на лични
контакти с общото дете на страните, без приспиване и в присъствието на социален работник
1
и майката, като родителите бъдат насочени и към контактен център, където да се осъществя
пълноценно режима. Иска се да бъде запазено правото на майката да определя едностранно
обичайното местопребиваване на детето и сама да може да иска издаването на паспорт за
задгранични пътувания на детето В.И. Ш..
Въззиваемата страна А.Х.Ш.. е подал отговор на въззивната жалба, в който се излага
подробни съображения за неоснователност въззивната жалба и се прави искане атакуваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
А.А. Ш. е предявила против А.Х.Ш.. иск за изменение на определен, с решение на
немски съд (Районен съд –Съд по семейни дела –гр.Е. с решение от 14.08.2017г. по
дело 3 F 637/17, изменен с решение от 10.01.2019 г. от Районен съд Баден Баден по дело №
3 F 161/17 от 10.01.2019 г.) режим на лични отношения на ответника с детето В.И. Ш., в
изпълнение на предоставената й възможност с определение от 20.04.2020 г., постановено от
Върховен областен съд Карлсруе по дело 16 UF39/19 по реда на чл.15, ал.4 от Регламент
/ЕО/ №2201/2003 г. С цитираното определение на Върховен областен съд Карлсруе е спрял
висящото пред него въззивно производство за изменение на определен режим на лични
контакти на ответника А.Х.Ш.. с детето В.И. Ш. и е поканил страните да внесат искане пред
българския съд, с който детето има особена връзка и е по-подходящ за разглеждане на
делото, тъй като поради прехвърлянето на детето, България се е превърнала в държава по
обичайното му местопребиваване.
Веднага след като българския съд, определен по правилата за местната и родовата
подсъдност, съобразно вътрешните норми, се е обявил за компетентен по заведеното пред
него ново производство „за изменение на мерките относно личните контакти на
малолетното дете с баща му /ответника /, постановени от съд в Германия“ ( определение
№20237312 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 17860/2020 г. на СРС, 117 състав),
Върховен областен съд Карлсруе е обявил себе си за некомпетентен по делото за уреждане
на режим на лични контакти на детето В.И. Ш. с баща му А.Х.Ш.. и е отменил решението
на Районен съд –Съд по семейни дела –Баден Баден от 10.01.2019г. по дело № 3 F 161/2017
г.
Въпреки, че при извършване на проверката по чл.140 ГПК, Софийски районен съд,
117 състав, е приел, че е сезиран с иск за изменение на мерките относно личните контакти на
2
малолетното дете В.И. Ш. с баща му А.Х.Ш.., постановени от съд в Германия, с решението
по гр. д. № 17860/2020 г. първоинстанционният съд, не се е произнесъл по него и е уважил
искове на А.А. Ш. срещу А.Х.Ш.. с правна квалификация чл. 127, ал.2 СК – за родителски
права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на детето В.И. Ш., каквито
ищцата не е предявила.
След като първостепенният съд е разгледал непредявени искове, съгласно чл. 270, ал.
3, изр. 3 от ГПК обжалваното решение, като недопустимо, трябва да се обезсили и делото
следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, който да
се произнесе по предявения иск за изменение на определен със съдебно решение на немски
съд режим на лични контакти между бащата и детето, с който е бил сезиран по реда на
чл.15 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г.
При новото разглеждане първоинстанционният съд трябва да извърши преценка за
инцидентно признаване чуждестранното съдебно решение (чл.21, пар.4), с което вече е
определен режим за лични отношения на бащата с детето и чието изменение се иска.
Чуждестранните съдебни решения за родителска отговорност, постановени от държава –
членка, следва да бъдат признати във всяка друга държава –членка, освен ако е налице някое
от основанията за непризнаване по чл.23 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г., без да е
необходимо отделно производство по признаване. В тази връзка, следва да се отбележи, че
съгласно съображение 21 от Регламент /ЕО/ №2201/2003г. „Признаването и изпълнението на
решения, постановени в държава –членка, се основава на принципа на взаимно доверие и
основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум“, а признатото
чуждестранно съдебно решение във връзка с родителската отговорност може да бъде
изменено при промяна на обстоятелствата, от момента, в който е необходимо да се
приспособи към новите факти и обстоятелства и това е в интерес на детето.
Освен това, при новото разглеждане на делото районният съд следва да прецени и
кое е приложимото материално право в случая при произнасянето по иска за изменение на
определен със съдебно решение режим на лични отношения на бащата А.Х.Ш.. с детето В.И.
Ш..
В настоящия случай съдебните разноски, които е сторила въззивницата в
първоинстанционното и във въззивното производство, не следва да се присъждат – те
подлежат на присъждане с решението по съществото на спора при новото разглеждане на
делото и то в случай, че такива се дължат в производството по спорна съдебна
администрация, каквото е настоящото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението по гр. д. № 17860/2020 г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 83 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав на предявения от А.А. Ш. против А.Х.Ш.. иск за изменение на определен, с решение
на немски съд (Районен съд –Съд по семейни дела –гр.Е. с решение от 14.08.2017г. по дело 3
F 637/17) режим на лични отношения на ответника с детето В.И. Ш..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4