№ 242
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000318 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени две
въззивни жалби от страните по делото срещу постановеното решение
№260171 от 07.12.2020 г. по търг.дело № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Първата въззивна жалба е от ищеца П. П. Т., който е останал недоволен
от решението в отхвърлителните му части. Счита, че е неправилно, поради
нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като е изложил подробни
съображения. Моли да се отмени, като се уважат претенциите му в пълния им
размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователната
компания У. АД, в който се счита същата за неоснователна. Моли се да се
потвърди решението в обжалваните отхвърлителни части. Претендират се
разноските, вкл. адвокатско възнаграждение.
Втората въззивна жалба е от ответника по делото застрахователната
1
компания У. АД, който е останал недоволен от решението в осъдителните
му части. Счита, че изводите на съда са неправилни и несъобразени със
съвкупността от събрания доказателствен материал, като е изложил
съображенията си за това. Моли да се отмени решението в осъдителните му
части, като се отхвърлят исковите претенции. При условие на евентуалност,
моли да се намалят претендираните суми. Претендират се разноските, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу въззивната жалба е постъпил
отговор от П. П. Т., който счита същата за неоснователна. Моли се да се
остави без уважение. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 08.01.2021 г. и
на ответника – на 13.01.2018 г. Въззивните жалби са подадени съответно на
19.01.2021 г. по пощата и на 27.01.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на
решението. Ето защо са депозирани в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнасят се до
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди
в резултат на настъпил ексцес на уврежданията на пострадалото лице при
ПТП.
Видно от данните по делото, ищецът П. П. Т. твърди, че претърпял на
14.11.2006 г. ПТП, като пътник в л.а. Р. с ДК №***, застрахован със
застраховка Гражданска отговорност при ЗК В. АД – праводател на ответното
застрахователно дружество. За описаните първоначални увреждания бил
обезщетен доброволно от застрахователя на делинквента с около 31 000 лв.,
чийто правоприемник е ответното дружество.
Твърди, че са настъпили допълнителни усложнения /ексцес/ в резултат
на уврежданията от ПТП.
Претърпял счупване на ляво бедро, което е лекувано с директна скелетна
екстензия и последваща интрамедуларна стабилизация. Зарастването
настъпило в обичайните срокове. В резултат от първоначалното счупване на
лява бедрена кост, долният ляв крайник му се скъсявал с времето, като
скъсяването е достигнало до 4 см. Това допълнително усложнение не е
2
обезщетявано, то представлява ексцес и е създало изключителни болки и
дискомфорт, двигателни затруднения, които са затруднявали сериозно
ежедневието му.
Скъсяването станало причина за последващо лечение и допълнително
болки и страдания. През 2017 г. постъпил в УМБАЛ Д. в гр.П., където била
извършена допълнителна оперативна интервенция – коригираща валгизираща
остеотомия на нивото на предшестващото счупване и абсолютно удължаване
с 1,5 см., чрез което се е постигнало частично изравняване дължината на
долните крайници. От посочената интервенция търпял значителни по своя
интензитет болки и страдания, затруднение при придвижването, които се
проявяват като съвкупност понастоящем повече от две години.
Първоначално бил на постелен режим, а впоследствие се придвижвал с
патерици.
През 2019 г. бил приет за допълнително лечение в клиника в Т.. Била
извършена оперативна интервенция, при която дистално е заключен
интрамедуларен пирон с два заключващи винта по 5 см и поставен външен
фиксатор. При тази операция се постигнала флексия на коляното 120 градуса.
За тази операция заплатил 21 122 лв. по банков път, равностойността на
65 880 турски лири или 10 800 евро.
Освен скъсяването, в резултат на счупването започнал да получава
болки в кръста, които се усилили през 2015 г. и с изследвания на 29.07.2019 г.
било констатиране пропадане на прешлен. Бил в болнично заведение в МБАЛ
Р. за периода 31.07.2019 г. – 05.08.2019 г., където било установено увреждане
на Л5 коренче вдясно, както и допълнителни усложнения - посттравматично
скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални кости на лява длан.
Твърди, че в резултат на така посочените допълнителни увреждания е
търпял значителни болки и страдания, като и имуществени вреди, за които
следва да бъде обезщетен. Предявява следните претенции: 50 000 лв.
обезщетение – болки и страдания за допълнително настъпило усложнение
/ексцес/, изразяващо се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см., ведно със
законната лихва, считано от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане, 50
000 лв. обезщетение – болки и страдания за допълнителното проведено
оперативно лечение от 02.05.2017 г., ведно със законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане, 50 000 лв. обезщетение – болки и страдания
3
за допълнителното проведено оперативно лечение от 19.03.2019 г. в Т., ведно
със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, 21 122 лв.
обезщетение за имуществени вреди – разходи за оперативната интервенция на
19.03.2019 г. в Т., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане, 50 000 лв. обезщетение – болки и страдания
за допълнително настъпило усложнение /ексцес/, изразяващо се в увреждане
на Л5 коренче вдясно и пропадане на Л5 прешлен, ведно със законната лихва,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, 50 000 лв.
обезщетение – болки и страдания за допълнително настъпило усложнение
/ексцес/, изразяващо се в посттравматично скъсяване на трета, четвърта и
пета метакарпални кости на лява длан, ведно със законната лихва, считано от
29.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва тези претенции по
основание и размер. Посочва, че е заплатено застрахователно обезщетение на
ищеца в размер на 30 181,05 лв. по банков път на 31.07.2007 г. Възразява за
настъпил ексцес в резултат на уврежданията от ПТП. Счита, че посочените
допълнителни увреждания не се намират в причинна връзка с ПТП. Счита и,
че претенцията на ищеца е прекомерна.
Първоинстанционният съд е приел, че е настъпил ексцес, като е
уважил претенциите частично – 15 000 лв., 30 000 лв., 35 000 лв., 21 122 лв.,
2000 лв. и е отхвърлил последната претенция.
Спорният въпрос във въззивното производство съгласно наведените
оплаквания от страните се отнася до наличието на ексцес и ако има – в какъв
размер биха се присъдили застрахователните обезщетения на неимуществени
и имуществени вреди.
По делото са събрани доказателства. Ищецът е приложил към
исковата молба епикризи и амбулаторни листове, а в хода на делото -
медицински протокол на ЛКК от 17.12.2012 г. със заключение, че се нуждае
постоянно от ортопедични обувки, две експертни решения на ТЕЛК от 2017 г.
и от 2019 г. Приложено са информация за трудовите договори на ищеца за
периода 14.11.2006 – 18.03.2018 г., справка за извършени прегледи от НЗОК
за 2006-2019 г., удостоверение от НОИ за издадените болнични листове за
периода 01.01.2007 – 04.03.2020 г. Разпитан е свидетел на състоянието на
ищеца, както и са изслушани две съдебно-медицински експертизи. Пред
4
настоящата инстанция е изслушана тройна съдебно медицинска експертиза.
От констатациите на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещите лица д-р Д.М., травматолог, и д-р З.В., невролог, се установяват
нанесените увреждания на ищеца в резултат на ПТП, какво лечение е
предприето и какви са последиците от счупването на бедрената кост и горния
крайник, причините на скъсяването на долния крайник, какво е увреждането
на Л5 коренче в дясно, има ли снишаване на Л5, както и има ли връзка с
първоначалните увреждания. Потвърждават се описаните оперативни
интервенции в исковата молба, като към момента на прегледа ищецът е с
напълно възстановена дължина на левия крак и няма разлика в дължините на
двете ръце. Потвърждава се скъсяване на крака след оперативна интервенция
с цел отключване на заключващия пирон и започване натоварване на
оперирания крак на 26.02.2007 г. След интервенцията е изписан на 01.03.2007
г. с указания да ходи на две патерици и постепенно да натоварва оперирания
крак. Поради постепенно скъсяване на левия крак, продължаващо след
зарастване на бедрената лява кост и отявлено накуцване се е достигнало до
постъпване в УМБАЛ Д. в гр.П., като е постигнато удължаване на крайника с
1,5 см. Поради ненапълно задоволителен резултат, ищецът продължава
лечението си в Т., където е изравнена дължината на краката. Най-често
скъсяването при описаната увреда и последващо лечение, е ранно
натоварване на крака – преди оформянето на достатъчен калус, което го
поставя в косвена причинна връзка между първоначалното счупване на
бедрената кост и последващо скъсяване на долния крайник. Причинените
болки от скъсяването и предприетите интервенции са със силно изразен
характер. Относно лявата длан на ръката се открива заобляне на главичката на
4-та дланна кост. При рографии се наблюдава заключващ винт, който е
счупен, като външната част е подвижна и тя причинява оплакванията в тази
област. Няма разлика в дължините на двете ръце. Описаната сетивна
симптоматика на десен крак и конкретно Л5 дерматом, както и болковия
синдром, са свързани с нарушена биомеханика в лумбосакрален дял, с
основно натоварване на десен крак. Не може да се заключи пряка причинно
следствена връзка между първоначалната травма и настоящите посочени
симптоми.
Поради оспорване на заключението относно причинно следствената
връзка в травматологичната част е назначена повторна медицинска
5
експертиза, изготвена от д-р К.П., ортопед. Видно от констатациите на
вещото лице, потвърждават се обстоятелствата в исковата молба досежно
причинените увреждания от ПТП, оперативните интервенции. През м.11.2006
г. на ищеца е извършена интрамедуларна остеосинтеза на лява бедрена кост
с метален пирон 40 см. и 4 законтрящи винта, както и остеосинтеза на 5-та
метакарпална кост с метална игла. След 4 месеца е опериран, като са
извадени заключващите винтове, което създава условие за подобрение
контакта между костните фрагменти на бедрената кост. На 31.03.2008 г. е
извършена рентгенография, като е установено, че има костно срастване на
бедрената кост, оперативно е изваден метален пирон от лява бедрена кост.
Следващите осем години започнал да накуцва и се появило скъсяване на
левия крак. От рентгенографии през 2017 г. е констатирано костно срастване
на фрагментите и варусна деформация на бедрената кост. Извършени са
последващите операции.
Според вещото лице съществува връзка между счупването на лявото
бедро при ПТП, проведеното лечение и скъсяването на лявото бедро, като е
трудно да се посочат причините, тъй като е забелязано значително време след
оперативното лечение и е възможно натоварване от страна на пострадалия
или падане. При ръката се установява леко скъсяване на 4-та метакарпална
кост и нейното воларно изместване на дисталната и част, което е възможно да
е получено при злополуката, но е запазен обхвата на пръстите на лявата ръка
и дланта не е скъсена.
В устните си обяснения вещото лице е посочило, че данните за
скъсяването на крака са различни в документациите. В първите епикризи през
2006,2007 и 2008 г. не е отбелязано, че има изкривяване или скъсяване на
крака. За първи път скъсяване е посочено през 2017 г. Обяснява, че е
възможно скъсяването да се е получило в процеса на костното срастване и
преди 2008 г., както и че е възможно да е провокирано от самия пациент при
неправилна походка или натоварване.
Поради различия в изводите на вещите лица относно причинно
следствената връзка между твърдените нови увреждания с ПТП, искането на
една от страните за назначаване на тройна експертиза и за да се гарантират
процесуалните права на страните и обезпечи приложението на императивна
материално правна норма, настоящата инстанция е назначила тройна съдебно
6
медицинска експертиза. Вещите лица установяват уврежданията на ищеца
при ПТП от 14.11.2006 г. и как е протекло лечението му. Той е получил
частично разкъсване на черния дроб, фрактура на лявото бедро, фрактура на
4-та метакарпална кост в ляво. По отношение на разкъсването на черния
дроб е проведено оперативно лечение по спешност, изразяващо се в
зашиване на разкъсванията и спиране на кръвотечението. По отношение на
счупването на бедрената кост е проведено оперативно лечение – открито
наместване и поставена метална остеосинтеза – интрамодуларен пирон. По
отношение счупването на 4-та метакарпална кост в ляво също е проведено
оперативно лечение – наместване и е поставена метална остеосинтеза – К-
игла. Установява се, че е измерено скъсяване на долен ляв крайник при
постъпването на ищеца за лечение в УМБАЛ Д. П. на 24.04.2017 г., където е
извършена оперативна намеса за изправяне на бедрената кост и частично
корекция на скъсяването с 1,5 см., като отново е поставена метална
остеосинтеза – интрамедуларен пирон. Не е възможно да се определи кога
точно е настъпило скъсяването на бедрената кост, тъй като то е динамичен
процес. В конкретния случай началото му е в периода между претърпяното
ПТП с последваща фрактура на бедрената кост и първата налична медицинска
документация за скъсяване на крайника. При сравнителна рентгенова снимка
на двете длани се вижда релативно скъсяване на 4-та метакарпална кост,
поради зарастване на фрактура с разместване под ъгъл отворен надолу. Няма
скъсяване на 3-та и 5-та метакарпални кости. Според вещите лица има пряка
причинна връзка между получените при ПТП увреждания на лява бедрена
кост и 4-та метакарпална кост на лява длан и последващите деформации и
скъсяване. По принцип зарастването със скъсяване и изкривяване се
определят освен от естеството на получените травми, така и от проведеното
лечение, стриктно спазване на следоперативен двигателен режим, както и
възможни претърпени травми в следоперативния период, за каквито няма
данни.
В устните си обяснения вещите лица заявяват, че по-скоро описаните
увреждания са усложнение от първоначалната травма, което не е обичайно,
но е възможно, като в медицинската литература има описани такива случаи.
Вещите лица посочват и интензитета на болките по време на лечението на
ищеца, като най-вероятно за лечението в Т. е бил най-голям, както и
състоянието на ищеца към настоящия момент. Има приличен обем на
7
движения, крайниците са равни с изключение на 4-та метакарпална кост,
който е с ъглова деформация и понастоящем. На крака има умерено
ограничено движение около 10 градуса, което означава, че човекът се е
раздвижил добре и не се е занемарил след лечението.
По делото е разпитан свидетелят Ж.Т., приятелка на ищеца, която
през 2015 г. се събрала да живее заедно с него. От показанията и се
установява, че през посочената година ищецът вече имал малък проблем с
крака – леко скъсяване, като си слагал стелка, за да може да го балансира. С
времето скъсяването ставало по-голямо и П. започнал да изпитва затруднения
- не можел да вдига много тежки предмети, изпитвал постоянна болка в
крака, накуцвал, емоционално не се чувствал добре, като се опитвал да скрие
този недостатък, чувствал се тъжен, не можел да се грижи за детето си.
Започнал да носи ортопедични обувки, а след консултация със специалисти
направил операция в П.. Не могъл да се възстанови в шестмесечния срок
според лекарските прогнози, както и да премахне патериците, поради което се
насочил към лечение в Т. по различен метод от досегашните - чрез операция
се поставя апарат на крака и с него се прави завъртане на всеки шест часа.
След поставяне на апарата три месеца продължило ходенето до Т. за
прегледи, като през това време бил с най-силните обезболяващи препарати.
След три месеца премахнали апарата, но продължил да ходи с патерици
постоянно, защото не трябвало да стъпва на крака си. След още два месеца
започнал постепенно да натоварва крака си. Когато ходели в Т., веднъж
седмично докторът го превръзвал, но в началото се получил тромб. За всички
било много трудно, тъй като процесът на възстановяване бил много дълъг -
минали повече от две години, докато се възстанови. Много важно било да се
поддържа добра хигиена, апаратът да не се мокри. Всяко едно докосване за
него било болка. Не можел да работи. Физически лявата му ръка е по-малка,
по слаба, не може да вдига тежести, има моменти, в които го боли. Още от
2012 г. имал болки в гърба, който се натоварвал, поради скъсяването на крака,
но първоначално се насочили към операцията на крака.
Така събраните доказателства следва да се преценят поотделно и в
тяхната съвкупност. При тази преценка съдът намира, че следва да изгради
изводите си въз основа на приетата пред въззивната инстанция тройна
съдебно медицинска експертиза. Същата е изготвена след преглед на ищеца
и справка с наличните медицински документи по делото. Изводите съвпадат с
8
изводите на вещото лице от повторната експертиза, изслушана пред първата
инстанция, допълват ги, а също така е взето предвид цялостното състояние на
ищеца след пътнотранспортното произшествие, получените от него
множество травми, една от които и с опасност за живота му, както и
медицинската литература, според която са описани като възможни
твърдените от ищеца увреждания, като усложнения от първоначалната
травма.
От наведените факти и обстоятелства в исковата молба се установява,
че ищецът се позовава усложнения, настъпили в резултат причинените му
увреждания от ПТП, че е претърпял болките и страдания в резултат на тези
усложнения, които не са взети предвид при определяне на първоначалното
обезщетение. Т.е. позовава се на ексцес. Вредите от ексцес винаги следва да
не са заявени и да не са включени при първоначалното обезщетяване.
Представляват ново вземане, което произтича от настъпване на ново
страдание или усложняване на първоначалното страдание. От въведения в
чл.51,ал.1 от ЗЗД принцип на пълно обезщетяване на вредите в резултат на
непозволено увреждане следва, че ако в здравословното състояние на
пострадалия настъпи ново страдание или то се влоши в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, на него му се дължи ново
обезщетение за това. Новото страдание или влошаването трябва да е в
причинно следствена връзка с увреждането и да не се дължи на други
причини. Обезщетението не може да се дублира с вече присъденото
обезщетение.
Въз основа на изводите от тройната съдебно медицинска експертиза
се установяват по несъмнен начин твърдените увреждания на ищеца, както и
пряката им причинно следствена връзка с ПТП и първоначалните увреждания
от него. Установява се изключително големият интензитет на претърпените
болки и страдания, особено в резултат на лечението в Т., което е болезнено не
само за костта, но и за всички мускули, съдове, нерви. Изпитаните страдания
се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел, които са
непосредствени за емоционалното състояние на ищеца. Тези допълнителни
усложнения не са обезщетявани, представляват ексцес, създали са
изключителни болки и дискомфорт, двигателни затруднения, които са
затруднявали сериозно ежедневието на ищеца и са довели до невъзможност
9
за работа.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва да се определи
по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото,
като се отчетат уврежданията, интензитета им, влиянието им върху личността
на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки при
възникването им и към настоящия момент, жизнеспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите условия в страната към настъпването
им, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай.
Въз основа на гореизложеното, по т.1 от претенцията на ищеца –
обезщетение за ексцес от скъсяване на левия крайник с 4 см., което е
предизвикало трудности в ежедневието и емоционален дискофморт и болка,
следва да се присъди сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от
30.05.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер до 50 000 лв. следва да се отхвърли.
По т.2 от претенцията за проведено оперативно лечение в гр.П., за
причинените страдания, затруднено предвижване, възстановителен период
следва да се присъди сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, начиная
от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер до 50 000 лв. се отхвърли.
По т.3 от претенцията за оперативно лечение в Т. следва да се
присъди пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва,
начиная от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане, като се има предвид
изключителната болезненост за ищеца, установена не само от свидетелските
показания, но и от вещите лица.
По т.4 претенцията от 21 122 лв. е за имуществени вреди, като по
делото се установява заплащане на 65 880 турски лири или 10 800 евро от
страна на ищеца, за които е представена фактура от болницата и преводно
нареждане. Ето защо, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва,
начиная от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане.
По т.5 от претенцията на ищеца следва да се присъди сумата от
10
2000 лв. за дегенеративни изменения, за които се установява, че са в резултат
от натоварването на десния крак на ищеца, ведно със законната лихва,
начиная от 29.07.2019 г., когато са установени за първи път документално, до
окончателното заплащане, като за разликата до пълния предявен размер до
50 000 лв. се отхвърли.
По т.6 от претенцията на ищеца следва да се присъди сумата от
2000 лв. за скъсяване само на 4-та метакарпална кост, поради зарастване на
фрактура с разместване под ъгъл отворен надолу, ведно със законната лихва,
начиная от 29.07.2019 г., когато са установени за първи път документално, до
окончателното заплащане, като за разликата до пълния предявен размер до
50 000 лв. се отхвърли.
С оглед гореизложеното въззивната жалба на ищеца се явява
частично основателна, а въззивната жалба на ответника-застраховател –
неоснователна. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени по
претенциите по п.3 и п.6, като първата претенция се уважи в пълен размер, а
втората – само за 2 000 лв. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските -
С оглед резултата на делото на пълномощника на ответника
застрахователно дружество следва да се присъдят направените разноски
съразмерно отхвърлената част на претенциите /151 000 лв./, списъците по
чл.80 за двете съдебни инстанции, в които се включва и юрисконсултско
възнаграждение, а именно 2 254,98 лв. На пълномощника на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв в
размер по 3 932,44 лв. или 7 864,88 лв. за две инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260171 от 07.12.2020 г.
по търг.дело № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частите му, с
които ЗК У. е осъдена да заплати на П. Т. Т. обезщетение за претърпени
11
вреди, настъпили в резултат на изменение състоянието на уврежданията,
получени при ПТП от 14.11.2006 г., причинено от признатия за виновен с
одобрено споразумение по НОХД №3063/2010 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив И.Л., при управление на лек автомобил Р. ***, съответно
отхвърлените части, както следва:
- за сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за
ексцес от скъсяване на левия крайник с 4 см., ведно със законната лихва от
30.05.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер до 50 000 лв. отхвърля иска,
- за сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за
допълнително проведено оперативно лечение в гр.П., ведно със законната
лихва, начиная от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер до 50 000 лв. отхвърля иска,
- за сумата от 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за
допълнително проведено оперативно лечение в Т., ведно със законната лихва,
начиная от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане,
- за сумата от 21 122 лв., левовата равностойност на 65 880 турски
лири или 10 800 евро, представляващи имуществени вреди, ведно със
законната лихва, начиная от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане,
- за сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за
дегенеративни изменения в лумбалната област, ведно със законната лихва,
начиная от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер до 50 000 лв. отхвърля иска,
- за сумата разликата над 2000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди за скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални
кости на лява длан, за която е отхвърлен иска.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260171 от 07.12.2020 г. по
търг.дело № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частите му, с
които е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за оперативно лечение в Т. за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., за
заплащане на обезщетение за скъсяване на 4-та метакарпална кост за 2 000
лв., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК У. АД да заплати на П. П. Т. обезщетение за
12
претърпени вреди, настъпили в резултат на изменение състоянието на
уврежданията, получени при ПТП от 14.11.2006 г., причинено от признатия
за виновен с одобрено споразумение по НОХД №3063/2010 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив И.Л., при управление на лек автомобил Р. ***, както
следва:
- сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв. / или още 15 000 лв./
обезщетение за неимуществени вреди за допълнително проведено оперативно
лечение в Т., ведно със законната лихва, начиная от 19.03.2019 г. до
окончателното изплащане,
- сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за
скъсяване на четвърта метакарпална кост на лява длан, ведно със законната
лихва, начиная от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Осъжда П. П. Т. да заплати на ЗК У. АД направените разноски за две
инстанции по съразмерност от 2 254,98 лв.
Осъжда ЗК У. АД да заплати на адвокат Р.К. П.ва адвокатско
възнаграждение 7 864,88 лв. за две инстанции на основание чл.38 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13